Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
03.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, IV-Г въззивен състав, в закрито
заседание на трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
2. мл.с. ИРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Стоева ч.гр.д. № 8306 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба с вх. № 9106/20.05.2020 г. на взискателя Министерството на отбраната
срещу Постановление от 10.03.2020 г. по описа на ДСИ С.А.при СРС, 3-то
отделение, 17-ти участък, с което е прекратено изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20161110400115 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
В депозираната жалба взискателят поддържа, че
не е налице основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Посочва се, че с молба
от 05.12.2017 г. жалбоподателят е поискал от съдебния изпълнител да бъде
направена справка за правата (настоящи и бъдещи вземания) по отношение на
длъжника, които последният има по сключени с други лица договори. Поддържа се,
че съдебният изпълнител не е представил точно поисканата информация. Възразява
се, че съдебният изпълнител неправилно е приел, че след като с молбата от
05.12.2017 г. не е било направено искане за извършване на изпълнителни
действия, не е бил прекъснат срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Сочи се, че
с молба от 05.03.2020 г. е поискано налагането на възбрана върху недвижим имот
на длъжника и предоставянето на информация относно резултата от вече наложен
запор върху лек автомобил, собственост на длъжника. Твърди се, че уведомяването
на взискателя за резултата от поисканата справка за наличието на вземанията на
длъжника по договори с трети лица и от наложения запор върху автомобила е било
от съществено значение за предприемането на последващи изпълнителни действия и
това бездействие на съдебния изпълнител е възпрепятствало взискателя да упражни
правата си. Моли се за уважаване на депозираната жалба, отмяна на обжалваното
постановление като неправилно и връщане на изпълнителното дело за продължаване
на действията по него.
Не са
постъпили писмени възражения от длъжника „П. и К. И.“ ООД в законоустановения
срок по чл. 436, ал. 3 от ГПК.
В мотивите
си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител изразява становище за
неоснователност на жалба. Посочва се, че двугодишният срок по чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК е започнал да тече след 20.05.2016 г., ако се приеме, че срокът
тече от поискването/таксуването, или след 02.06.2016 г., ако се приеме, че
срокът тече от предприемането на последното валидно изпълнително действие –
налагането на запор върху лек автомобил, собственост на длъжника. Поддържа се,
че в този срок взискателят не е правил искания, които представляват
изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Излага се, че
жалбоподателят неоснователно твърди, че е налице бездействие на съдебния
изпълнител, възпрепятствало упражняването на правата му.
Съдът, след като взе предвид изложеното
в жалбата и мотивите на съдебния изпълнител, като се съобрази с представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително
дело № 20161110400115 е било образувано по молба от 25.02.2016 г. на взискателя
Министерството на отбраната въз основа на изпълнителен лист, издаден на
08.07.2015 г. по гр.д. № 60061/2014 г. от СРС, II ГО, 71-ви състав, за сумата в размер
на 4190,00 лева, представляваща вземане за неустойка за неизпълнение на
договор, и за сумата в размер на 690,90 лева, представляваща сторени съдебни
разноски. С молбата взискателят е поискал да бъде проучено имущественото
състояние на длъжника, да бъдат запорирани банковите му сметки и дружествените
му дялове, да се извърши опис и продажба на намиращите се у него вещи, а ако
вземанията останат неудовлетворени - да се направи опис и продажба на движими
вещи на длъжника и да се наложи възбрана върху недвижимите му имоти.
Със
запорни съобщения от 31.03.2016 г. държавният съдебен изпълнител е наложил
запор върху банковите сметки на длъжника в няколко банки.
С
молба от 22.04.2016 г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху
разплащателна сметка в Общинска банка и запор върху лек автомобил с марка
„Мицубиши“, модел „Паджеро“, рег. № ******, собственост на длъжника. След
изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, е изпратено запорно
съобщение до КАТ и запорът върху автомобила е наложен на 02.06.2016 г., а
запорът върху банковата сметка на длъжника в Общинска банка е наложен и връчен още
на 06.04.2016 г.
С
писмо от 03.06.2016 г. взискателят уведомява ДСИ за получен отказ от НАП за
издаване на удостоверение по чл. 191, ал. 4 от ДОПК.
С
молба от 05.12.2017 г. жалбоподателят е поискал съдебния изпълнител да извърши
справка за правата (настоящи и бъдещи вземания), които длъжникът има по
сключени с други лица договори. ДСИ е разпоредил да се поиска от НАП справка по
чл. 74 от ДОПК. На 15.01.2018 г. е връчена на взискателя постъпилата от НАП справка.
С
молба от 05.03.2020 г. взискателят е поискал налагането на възбрана върху
недвижим имот на длъжника, намиращ се в гр. София, общ. Столична, ул. „******,
УПИ/ парцел VII
782А, кв. 16, както и предоставянето на информация относно резултата от вече
наложен запор върху лек автомобил,
собственост на длъжника.
С
Постановление от 10.03.2020 г. ДСИ е прекратил на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК изпълнителното производство и е отказал да наложи поисканата възбрана
върху недвижмия имот.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана
по същество, подадената жалба е неоснователна.
Съгласно
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. Съобразно задължителните разяснения в т. 10 на Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния
процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, тъй като прекратяването настъпва по право.
Съгласно
същото тълкувателно решение, в хипотезата на чл. 116, б. "в" от ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, а именно: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Видно от данните по
изпълнителното дело взискателят не е предприемал изпълнителни действия,
обуславящи прекъсване на давността, в периода от 2 години преди датата на
постановлението за прекратяване на производството (10.03.2020 г.).
В
задължителната тълкувателна практика е прието, че взискателят трябва
да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, съставляващи
посочения от него изпълнителен способ. В горецитираното
тълкувателно решение изрично се посочва, че не е налице задължение на органите
по принудително изпълнение да проведат служебно принудителното изпълнение до
удовлетворяване вземанията, а водеща е активността на взискателя. В този смисъл
доводът в жалбата, че бездействието на ДСИ е възпрепятствало упражняването на
правата на взискателя, е неоснователно. Именно за да избегне перемцията, в
тежест на взискателя е било да прояви активност – своевременно да възрази срещу
предоставената информация и да поиска извършването на изпълнителни действия,
прекъсващи давността.
Видно
от данните по изпълнителното дело давността за последен път е била прекъсната през
2016 г. с налагането на запора върху лекия автомобил, собственост на длъжника.
Впоследствие поисканата справка за вземанията на длъжника с подадената молба от
05.12.2017 г. не представлява изпълнително действия, годно да прекъсне
давността, съгласно посочената тълкувателна практика. Затова към момента на
входирането на молбата от 05.03.2020 г. за налагане на възбрана върху недвижим
имот на длъжника, двугодишният срок за настъпване на перемпцията е бил вече изтекъл.
По
изложените съображения правилно държавният съдебен изпълнител е постановил
обжалваното постановление за констатиране, че изпълнителното производство по
изп. дело № 20161110400115 е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
тъй като е изтекъл двугодишен срок, през който взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия. Следователно жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Воден
от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 9106/20.05.2020 г. на
взискателя М. на о. срещу Постановление от 10.03.2020 г. на ДСИ С. А. при СРС,
3-то отделение, 17-ти участък, с което е прекратено изпълнителното производство
по изпълнително дело № 20161110400115 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.