№ 33
гр. Кюстендил, 17.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500006 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на А.С. чрез пълномощника му адв. Др.
Марков против Определение № 261019/06.12.2021 г., постановено от състав
на Районен съд – Кюстендил по гр. д. №471/2021 г., с което на основание чл.129, ал.3
ГПК, съдът е върнал искова молба, уточняващите я такива и приложенията към тях на
подателя им АНТ. КР. СТ., с ЕГН **********, с адрес гр. Кюстендил, ул. „Македония“
№ 24, вх. „Д“, ет.7, ап. 63, И е ПРЕКРАТИЛ производството по делото, като се е
произнесъл и по отговорността за разноските, присъждайки в полза на ответната
страна на основание чл. 78, ал.4 от ГПК, сумата в размер на 800,00 лв., (осемстотин
лева), представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Съгласно указанията на чл. 276, ал. 1 от ГПК от ГПК препис от частната жалба е
бил изпратен на ответника, който в срок е депозирал отговор чрез процесуалния си
представител адв. Сл. Лазарова, застъпвайки становище за нейната неоснователност.
Съдът, в настоящия му съдебен състав, като прецени представените пред него
доказателства и във връзка с наведените твърдения, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок срещу определение
за прекратяване на производството по делото в хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК -
поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба, което е
преграждащо развитието на производството по делото и подлежи на обжалване
съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са
следните:
Според правилата на процесуалния закон, за да възникне исков процес не е
достатъчно да съществува право на иск. Нужно е то да бъде упражнено надлежно чрез
редовното му предявяване с надлежна искова молба. За да е редовна исковата молба в
1
нея най-общо следва да е посочено: от кого, срещу кого, до кого, въз основа на какво и
за какво се предявява, респ. какво се иска от съда. Тя следва да отговаря и на
изискванията относно нейното съдържание по см. на чл. 127 от ГПК: молбата да бъде
написана на български език; да се посочи съда до който се предявява; имената и
адресите на страните и на техните представители – ако има такива; ЕГН на ищеца;
посочват се основанието и петитума; вид на търсената чрез иска защита; цена на иска,
когато той е оценяем; всички писмени доказателства, които са в подкрепа на фактите,
които ищецът твърди; подпис от ищеца. Необходимо е и към исковата молба да се
приложат пълномощно – когато молбата се подава от пълномощник; документ за
платена държавна такса и преписи от исковата молба и от приложенията към нея
според броя на ответниците. В противен случай тя подлежи на връщане.
В случая съдът е бил сезиран с искова молба за присъждане половината от
сумите, които ищецът е изплатил за връщане на кредити, изтеглени от него по време на
брака му с ответницата за задоволяване на семейни нужди, с твърдение за солидарност
на задълженията, като учредени по време на брака, като връщането на дължимите
суми е осъществено след прекратяването му. Конкретно - претенцията на ищеца е за
парично вземане в размер на сумата от 8951,41 лева, представляваща сбор от
дължимата от ответницата 1/2 част от поети от него като кредитополучател задължения
по сключени по време на брака им договори за кредит – на 02.05.2007 г., на 19.08.2014
г., и на 16.07.2015 г., за задоволяване на семейни нужди и закупуване на имот и
моторни превозни средства, изплатени от ищеца след прекратяване на брака с развод, в
повече от припадащата му се част чрез плащане на погасителни вноски в периода от
фактическата им раздяла 02.02.2016 г. до датата на депозиране на исковата молба,
ведно със законната лихва от сезирането на съда до окончателното изплащане на
сумата.
При наведените доводи и отправеното искане към съда този въззивен състав
приема, че претенцията е с правно основание чл. 127 от ЗЗД във вр. с чл. 32, ал. 2 от
СК, (а не чл. 59 от ЗЗД), която норма сочи, че всеки солидарен длъжник, който е
изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата, а
доколкото се касае се за облигационни отношения между бивши съпрузи, които
намират правната си уредба в правилата на СК, то вр. с чл. 32 от СК е обусловена.
За да бъде уважен регресният иск по чл. 127, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 32 от СК
на платилия солидарен длъжник, срещу другия солидарен длъжник, законодателят
поставя условието да е платено в повече от дължимото от този длъжник за сметка на
останалите длъжници, като равното участие на солидарните длъжници в погасяването
на общото задължение се презюмира, като страните тук се твърди, че са бивши съпрузи
и с нормата на чл. 32, ал. 2 СК законодателят е предвидил, че съпрузите отговарят
солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. При
оборване на презумцията за равна задълженост важно доказателствено значение имат
изявленията на страните, тъй като те очертават предмета на доказване и съставляват
признания за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед на всички
обстоятелства по делото. Освен това конкретизацията на спорното право следва да
бъде извършена по такъв начин, че ответникът да има достатъчно информация, за да
може да изрази становището си по иска и да направи съответни защитни възражения.
Именно заради това, условие за редовност на исковата молба е посочването на
реквизитите по чл. 127 от ГПК, съотв. и необходимите приложения по чл. 128 от ГПК,
но се следва и изложение на съдържание, достатъчно да формира спорното право, вкл.
цена на иска, навеждането на доводи за датата на фактическата раздяла, размера на
2
дълга по всеки от трите договора за кредит, изразходваната части от него, моментът на
посяването им – като в тази част е важно за правната квалификация да се поясни частта
от сумите, изплатени след фактическата раздяла с конкретен размер и момент на
плащане, както и че твърдените разходи със средствата от получени по време на брака
кредитни средства, възстановени след прекратяването му, са извършени, а
удовлетворената с тях нужда е семейна. Необходимо е още да бъде отправено искане
към съда, съответно на изложените фактически обстоятелства.
В случая с първоначалната искова молба ищецът е поддържал, че страните са
бивши съпрузи, чиито брак е бил прекратен с влязло в законна сила съдебно решение
по гр.д. №1743/2017 г. на КРС.
По време на брака им – на 02.05.2007 г. ищецът изтеглил кредит, за което бил
сключен Договор на 02.05.2007 г. със Си Банк ЕАД. Със средствата от него бил
извършен ремонт на семейното жилище в ********, като бил закупен и недвижим имот
– черешова градина в с. Горна Гращица, с площ от 2,500 дка.
Също по време на брака – на 19.08.2014 г. отново изтеглил кредит в размер на
7700 лв., като със сумата били рефинансирани текущи задължения към Си Банк ЕАД в
размер на 5188,71.
Пак по време на брака - на 16.07.2015 г., бил сключен договор за кредит със Си
Банк ЕАД за сумата от 15 000 лв., която сума била изразходвана за рефинансиране на
текущи задължения – кредит 1600 лв., овърдрафт 2896,53 лв. и потребителски кредит
319,81 лв. С останала сума бил закупен лекотоварен автомобил Мицубиши L 200.
Твърдял е, че сумите, получени по посочените кредити, са изразходвани
единствено за задоволяване нуждите на семейството, а доколкото съществувала
презумпция за солидарност на задълженията по см. на чл. 32, ал. 2 от СК, половината
от възстановените суми по тях, следвало да плати ответницата, т.к. понастоящем
сумите били възстановени изцяло от ищеца.
След приключването на съдебното дирене съдът е пристъпил към постановяване
на решение, но в срока за произнасяне е намерил, че претенцията е неясна, респ.
исковата молба – нередовна, заради което е възобновил производството по делото. При
това е възприел правна квалификация на спорното право по см. на чл. 59 от ЗЗД (спр.
изготвения по делото доклад – л.91-92) и е отправил указания за синхронизиране на
обстоятелствена част и петитум, като ищецът посочи каква част от исковата сума е
ползвана за извършване на подобрения в процесния имот, каква част за закупуване на
процесната нива, каква част за закупуване на семейния автомобил, с каква част от
претендираната сума са рефинансирани стари задължения по кредитни
правоотношения с извършена разбивка по пера.
Съгласно указанията на съда ищецът е посочил, че със сумата от 12000 лв.,
отпусната му по Договор за потребителски кредит, сключен на 23.06.2006 год. със
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, както и със средствата в размер на 3 500 лева
отпуснати по Договор за потребителски кредит, сключен на 24.08.2006 год. със
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, той е извършил следните подобрения в
процесния имот, съставляващо семейно жилище, находящо се в гр.Кюстендил,
ул.“Македония“ № 24, вх.“д“, ет.7, ап. 93, при който са изразходвани суми: Външна и
вътрешна изолация на имота - 2 500 лева; Доставка и монтаж на ПВЦ дограма и
прозорци - 2 200 лева; Гипсова шпакловка и боядисване - 1000 лева.; Изграждане на
локално парно - 2 500 лева; Ремонт и обзавеждане на баня - 4 000 лева; Ремонт и
обзавеждане на тоалетна - 1 000 лева; Твърдял е, че общо разходваните средства за
3
тези подобрения са в размер на 14 800 лева.
Първият договор за потребителски кредит бил предсрочно погасен на 03.05.2007
год. със сума в размер на 10 180 лева.
Вторият договор за потребителски кредит също бил предсрочно погасен на
03.05.2007 год. със сума в размер на 3 247 лева.
Средствата в размер на 20 000 лева, отпуснати по Договор за потребителски
кредит сключен на 02.05.2007 год. със „Сибанк“ АД били изразходвани за следните
нужди на семейството: Закупуване на поземлен имот /черешова градина/ в с. Горна
Гращица, общ. Кюстендил на името на съпругата ЕЛ. Н. Г., придобит по силата на
договор, материализиран в Нотариален.акт № 187,том III, рег.№ 3493. нот.дело №
526/2007 год. на нотариус ЕВГ.П., за сумата 3 500 лева; Доставка и монтаж на 6 бр.
интериорни врати в процесния имот, съставляващ семейно жилище - 2 000 лева;
Обзавеждане на кухня в посоченото по-горе семейно жилище - 1 000 лева. Общо
разходваните средства били в размер на 6 500 лева.
Рефинансиране на посочените по-горе потребителски кредити сключени със
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД в размер на 13 427 лева.
Средствата в размер на 10 000 лева от отпуснат кредит по Договор за
потребителски кредит сключен на 22.08.2008 год. със „Сибанк“ АД били изразходвани
за следните нужди на семейството: Обзавеждане на хол на процесното семейно
жилище -3 000 лева; Закупуване на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ КН 0386
В А, на стойност 5 000 лева. Общо разходваните средства били в размер на 8 000 лева.
Средствата в размер на 3 000 лева, отпуснати по Договор за овърдрафт, сключен
на 02.04.2014 год. със „Сибанк“ АД и средствата в размер на 7 700 лева, отпуснати по
Договор за потребителски кредит сключен на 19.08.2014 год. със „Сибанк“ АД, били
изразходвани за следните нужди на семейството: Ремонт и обзавеждане на детска стая
в семейното жилище - 7 000 лева; Поставяне на ламиниран паркет в него - 2000 лева.
Общо разходваните средства били в размер на 9 000 лева.
Средствата в размер на 15 000 лева, отпуснати по Договор за потребителски
кредит сключен на 16.07.2008 год. със „Сибанк“ АД били изразходвани за следните
нужди на семейството: Закупуване, ремонт и регистрация на лекотоварен автомобил
марка „Митцубиши“, модел „L 200“ е per. № КН 5298 ВМ - 9 000 лева; Ремонт и
подобрения на къща в с. Ябълково, общ. Кюстендил, ул. “Бенковски“ № 2, собственост
на родителите на Е.Г. - 6 000 лева. Общо разходваните средства били в размер на 15
000 лева.
При тези пояснения съдът е приел, че исковата молба отново не отговаря на
изискванията за редовност и отново са дадени указания за поправянето й, а именно: да
се направи разбивка на исковата сума от 8951,41 лв., като се посочи каква част от нея е
изразходвана за ремонт на семейното жилище, каква част за закупуване на процесната
нива и каква част за закупуване на автомобил марка Мицубиши, респ. с каква част са
рефинансирани стари задължения, сумите по с.които са разходвани по посочените в
молбата начини. Отправени са указания и формулиране на съответен на изложените
обстоятелства петитум.
С поредната си молба с вх. № 276937/2021 г. ищецът е посочил, че:
Със средствата в размер на 20 000 лева, отпуснати по Договор за потребителски
кредит, сключен на 02.05.2007 год. със „Сибанк“ ЕАД, той е извършил следните
подобрения в процесния имот, съставляващо семейно жилище, находящо се в
4
гр.Кюстендил, ул. „Македония“ № 24, вх.“д“, ет.7, ап.93, при който са изразходвани
сумите: Външна и вътрешна изолация - 2 500 лева; Доставка и монтаж на ПВЦ дограма
и прозорци - 2 200 лева; Гипсова шпакловка и боядисване.изразходваните средства -
1000 лева; Изграждане на локално парно - 2 500 лева; Ремонт и обзавеждане на баня - 4
000 лева; Ремонт и обзавеждане на тоалетна - 1 000 лева; Общо разходваните средства
за тези подобрения в процесния имот, представляващ семейно жилище, били в размер
на 14 800 лева.
Със средства в размер на 3 500 лева от този потребителски кредит бил закупен
поземлен имот /черешова градина/ с площ от 2.5 дка в с.Горна Гращица, общ.
Кюстендил на името на съпругата Е.Н. Г., за което бил съставен Нотариален.акт № 187,
том III, рег.№ 3493, нот.дело № 526/2007 год. на нотариус ЕВГ.П..
Със средствата от Договор за потребителски кредит № РК 15- 069189, сключен
със „Сибанк" на 16.07.2015 год. за сумата от 15 000 лева, за нуждите на семейството са
закупени: лекотоварен автомобил марка „Митцубиши“, модел „L 200“ с рег.№ КН 5298
ВМ, на стойност 8 000 лева и рефинансирани били текущи задължения, а именно
кредит в размер на 1600 лева и овърдрафт в размер на 2 896.53 лева.
С отпуснатите средствата по Договор за потребителски кредит № РК 14-041129,
сключен със „Сибанк“ на 19.08.2014 год. за сумата от 7 700 лева, за нуждите на
семейството били направени следните разходи: за ремонт и обзавеждане на детска стая
в семейното жилище - 2 512 лева; за рефинансиране на текущи задължения в размер на
5 188 лева, поети по договора за потребителски кредит сключен със „Сибанк“ ЕАД на
02.05.2007 год.
От момента на настъпването на фактическата раздяла между съпрузите на
02.02.2016 год. до цялостното погасяване на задълженията по предоставените
потребителски креди, послужили за задоволяване нуждите на семейството, ищецът бил
изплатил изцяло общо дължимата сума в размер на 17 902.82 лева, а съгласно
разпоредбата на чл.127 ЗЗД солидарните длъжници дължали по 1/2 част от вземането
на кредитора.
Поддържано е още, че ищецът бил изплатил чуждо задължение на солидарен
длъжник /бивш съпруг/ в размер на 8 951.41 лева, сума равняваща се на 1/2 част от
общо платената от него сума в размер на 17 902.82 лева, поради което е отправено
искане за постановяване на съдебно решение, с което да бъде осъдена ответницата ЕЛ.
Н. Г., да заплати на ищеца сумата в размер на 8 951.41 лева, представляваща разликата
между дължимите и заплатени от ищеца суми по сключените между него и „Сибанк“
ЕАД договори за потребителски кредити, посочени по-горе, послужили за
задоволяване нуждите на семейството по време на брака между ищеца и ответницата.
Въпреки направените уточнения с атакувания съдебен акт исковата молба е
върната, а производството – прекратено, като разноските по делото са възложени на
ищеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че отново претендираната сума от
8951,41 лв. не била разбита по пера, с посочване каква част от нея е разходвана за
ремонт на семейното жилище, каква за закупуване на лек автомобил Мицубиши, респ.
с каква част били рефинансирани стари задължения. Прието е, че посочените суми в
уточнителната молба не били съотнесени по никакъв начин към общия размер на
претенцията (не била направена разбивка на тази сума).
При това обаче, съдът не е държал сметка за поддържаното в исковата молба
твърдение, че общо платената от ищеца сума по предоставените му по време на брака
с ответницата кредити, е различна, но възстановените суми са в размер на 17 902.82
5
лева, а съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК вр. 127 ЗЗД е претендирана
половината от нея, като резултат от разбирането, а и твърдението, че солидарните
длъжници, каквито е било посочено, че са страните по делото в качеството им съпрузи
към момента на сключването на договорите за креди и усвояването на кредитните
средства, дължат по 1/2 част от вземането на кредитора. Посочени са и извършените
разходи с получените суми, макар и не съвсем прецизно. Очертан е обаче предметът на
спора, а необходимост от систематизиране на претендираната сума от 8951,41 лв. по
пера, с посочване каква част от нея е разходвана за ремонт на семейното жилище, не се
е налагало именно защото тя се претендира като половината от възстановени на
кредитора суми след датата на фактическата раздяла между страните.
В т.см. безспорно е, че всяко субективно право, в т. ч. и вземането, се
индивидуализира по юридически факт, който го поражда, страни и съдържание, но в
случая за редовността исковата молба е било достатъчно да се наведат доводи на коя
точно дата са били сключени договорите за кредит, какъв е размерът на отпуснатите по
тези договори средства, за задоволяване на какви точно нужди са били отпуснати и за
какви точно нужди и от кого точно са били ползвани (покупка на жилище,
потребителски, за текущи нужди, за нужди на семейството и/или други), от кого е била
усвоена и на коя дата сумата по тях; каква точно сума твърди ищецът, че е платил за
погасяване на солидарното задължение на страните за връщане на тези кредит, в кой
точно период и по какъв начин са били платени сумите по тях (с плащане в брой, с
преводно нареждане, с рефинансиране по отпуснат му друг кредит и/или друг начин,
какъв), погасено ли е задължението на страните за плащането на този кредит изцяло.
Необходимо е било и да бъде отправено съответно на изложените факти искане към
съда (арг. чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК).
Тук е било изяснено още с първоначалната искова молба кои са надлежните
страни и процесните договори за кредит. Те са индивидуализирани с номер и дата на
отпускане. Поддържано е било твърдение, че са усвоени от ищеца, но са разходвани за
нужди на семейството, като тези нужди допълнително са прецизирани в уточнителната
молба (последната).
Посочено е още, че дължимите суми по кредити, получени на 02.05.2007 г.,
19.08.2014 г. и на 16.07.2015 г., са били възстановени на кредитора единствено от
ищеца, като размерът на общото погасеното задължение е 17 902.82 лева. Посочено е и
кога е било сторено това. Цената на иска в случая е посочена като половината от тази
платена сума и няма как последната да бъде прецизирана по пера, както е изисквал
съдът.
Действително в уточнението на исковата молба са въведени обстоятелства,
които не са съвсем прецизни, но това е станало в резултат на указания на съда, които
не са били съвсем ясни и прецизни.
Допусната е обаче аритметична грешка при последвалите уточнения, т.к. в
последната си уточнителната молба ищецът е обявил, че със средствата в размер на 20
000 по договора за кредит от 02.05.2005 г., са направени подобрения в семейното
жилище в общ размер на 14800 лв., но общият им сбор по посочените пера всъщност е
13200 лв.
Вън от това, при първоначално наведените доводи, както и последвалите
уточнения, не може да се приеме, че претенцията касае подобрения в имот и
присъждане на исковата сума на основание чл. 59 от ЗЗД. Не може да се приеме и за
нужно претендираната сума от 8951,41 лв. да бъде „разбита по пера“, с посочване
6
каква част от нея е разходвана за ремонт на семейното жилище, каква за закупуване на
лек автомобил Мицубиши, респ. с каква част били рефинансирани стари задължения,
като тези отделни пера бъдат отнесени към глобално претендираната сума от 8951,41
лв. Излагането на такава фактология е нужно и данни в т.см. се съдържат в последната
уточнителна молба, но тези отделни пера не следва да формират цената на иска, т.к.
както вече се поясни, са наведени доводи, че общо получената и възстановена на
кредиторите сума по процесните договори е в различни размери по отделните
договори, а възстановената по тях сума е общо 17902,82 лв., и именно тя е тази,
изразходвана за семейни нужди, заради което се иска връщането на половината от нея.
В тази насока не се съзира и необходимост сумата, която се претендира да бъде
съотнесена към изразходвани за семейни нужди суми по конкретни пера, получени по
процесните три договора за кредит, както е изисквал съдът.
За да е съвсем ясно обаче, исковата молба следва да бъде прецизирана отново
(без да се излиза от вече поставените рамки на спора), като ищецът посочи ясно: цената
на иска - размера на исковата сума, дали тя представлява половината (както е
поддържано с първоначалната искова молба) от платените от ищеца вноски по
отпуснати му кредити, отпуснати по време на брака му с ответницата, респ. кога е бил
прекратен този брак (с посочване на съдебното решение) и кой е моментът на
фактическата раздяла между бившите съпрузи; кои са тези кредити – по номер на
договор, дата и размер, съотв. кога са били отпуснати и кога усвоени; кога са били
погасени (за периода от датата на фактическата раздяла до сезирането на съда или
нещо друго с посочване на конкретни дати); с каква част от тях са били рефинансирани
стари задължения, последните кога и на какво основание са възникнали (номер и дата
на договор); с каква част от получените по трите (толкова са посочени в
първоначалната искова молба и нови факти в т.см. са недопустими) процесни
договора за кредит суми (или част от тях) са изразходвани за семейни нужди, съотв.
кога и какви конкретно са те, в т.ч. ако се твърди, че с част от тях са за сторени
подобрения в семейното жилище, в какво се изразяват по пера и в какъв размер са
(14800 лв. или 13200, колкото е общият брой по отделните посочени пера в последната
уточнителна молба); в същия смисъл следва да се отправи и прецизно искане към съда,
съответно на изложените фактически обстоятелства (в т.ч., за да е налице нужното по
закон съответствие в т.см., петитумът следва да съдържа освен искане са присъждане
на конкретна сума, то и основанието, на което се претендира - напр. …представляваща
½ част от дължимата сумата от ……лв., включващи главница, лихви и такси по
договор за кредит от …., дължими за периода ...,. която сума е била платена изцяло
от ищеца на …. и дължима от ответника в качеството й на солидарен длъжник
като бивша съпруга на кредитополучателя, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от …).
Всичко това следва да бъде сторено с нова поправена искова молба, като нови
искове в т.см. не могат да бъдат предявени по пътя на чл. 129, ал. 2 от ГПК.
Изложените от въззивния състав на съда доводи сочат на неправилност и
необоснованост на обжалваното определение, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК
искова молба, както и уточняващи я такива и приложенията към тях, са били върнати
на подателя им, а производството по делото е било прекратено, като на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК то следва да бъде отменено, а делото върнато на постановилия го съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по него.
По разноските: С оглед този изход на производството по постъпилата жалба не
следва да се присъждат разноски пред настоящата съдебна инстанция.
7
По обжалваемостта: Доколкото настоящото определение не е преграждащо
развитието на производството и не попада в изрично изброените в чл. 274 от ГПК актове,
подлежащи на обжалване, то не подлежи на последващ инстанционен контрол.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 261019/6.12.2021г., постановено от състав
на Районен съд – Кюстендил, по гр. д. №471/2021 г., с което на основание чл.129, ал.3
ГПК искова молба, както и уточняващи я такива и приложенията към тях, са били
върнати на подателя им АНТ. КР. СТ., с ЕГН **********, с адрес гр. Кюстендил, ул.
„Македония“ № 24, вх. „Д“, ет.7, ап. 63, а производството по делото е било
прекратено, като в полза на ответната страна на основание чл. 78, ал.4 от ГПК са
присъдени деловодни разноски в размер на 800,00 лв., (осемстотин лева),
представляващи заплатен адвокатски хонорар, И
ВРЪЩА делото на Районен съд – Кюстендил за продължаване на
съдопроизводствените действия, които да започнат от фазата на проверка за
редовността на исковата молба по чл. 129 ГПК с оглед указанията в мотивите на този
съдебен акт.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8