Мотиви към присъдата
по НОХД № 8836/2012 г. по описа на ПРС, ХIV н. с.
Пловдивска районна прокуратура е
повдигнала обвинения спрямо подсъдимия И.С.Р.
за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с
ал. 1 от НК, за това че на 20.11.2010 г. в землището на с. К., обл. Пловдив, е
причинил на Г.Л.Г. с ЕГН: ********** ***, средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на челюстта, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.
В
настоящото производство е бил приет за съвместно разглеждане предявения от Г.Л.Г.
граждански иск за сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му от инкриминираното деяние по чл. 129 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано
от 20.11.2010 г. до окончателното им изплащане и разноските в производството.
В
настоящото производство е бил приет за съвместно разглеждане предявения от Г.Л.Г.
граждански иск за сумата в размер на 915,90 лева, представляваща
обезщетение за причинените му от инкриминираното деяние по чл. 129 ал. 2 вр. с
ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените суми,
считано от датата на увреждането 20.11.2010 г. до окончателното им изплащане и разноските
в производството
Подсъдимият
И.С.Р. не се признава за виновен по обвинението, дава обяснения по същото.
Лично и чрез защитника си адв. Ч.П. моли съда да бъде оправдан за това обвинение,
тъй като счита, че същото не е доказано. Алтернативно пледира за наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК – пробация.
Прокурорът,
в хода на съдебните прения поддържа повдигнатото обвинение, като намира, че същото е доказано
от фактическа и правна страна, поради което счита, че на подсъдимия следва да
бъде наложено справедливо наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване да
бъде отложено с изпитателен срок. Изразява становище, че предявените граждански
искове е напълно доказани по основание. Намира, че искът за неимуществени вреди
следва да бъде уважен от съда в справедлив
размер.
Частният
обвинител и граждански ищец Г.Л.Г. лично и чрез повереника си адв. В.В. поддържа
повдигнатото обвинение, като моли
предявените гражданско-правни претенции да бъдат уважени пълен размер.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства приема за доказана следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият И.С.Р. е роден на ***
***. живее в същото село. Той е българин, български гражданин. Има завършено средно
образование. Назначен е по трудов договор на длъжността селски пазач при
Земеделска кооперация „С.” на непълно работно време от 4 часа. Той е женен,
като от брака си има една родена дъщеря. Осъждан е на пробация за престъпление
по чл. 343 Б от НК – шофиране в нетрезво състояние с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда. Има ЕГН: **********.
Свидетелят Г.Л.Г.,
след като се пенсионирал се завърнал да живее на село, като се установил в с. К.,
обл. Пловдив. Там полагал грижи за възрастния си възходящ - баща, с когото живеел в едно домакинство.
Първоначално Г. сам отглеждал животни, но след като ликвидирал собственото си
стопанство от домашни животни, започнал за прилага натрупания опит, като се препитавал
чрез работа като пастир при различни хора от селото. В хода на дейността си
като пастир Г. предизвикал доста оплаквания от съселяни пред кмета за нанесени
от неговите животни поражения по посевите, за което му били издавани няколко
предупреждения и наказателни постановления от страна на кмета на селото. В края
на м. ноември 2010 год. свидетелят Г. бил ангажиран да пасе кравите на свид. И.К.
– стадо от около 50 животни, които не било лесно да се овладеят, тъй като
по-трудно следвали кравата-водач и всяко животно гледало да се разпръсне в
собствена посока. Сред стадото имало и проблемна крава на име „Л.”, която
успявала да се скрие от пастира и да пасе, там където й харесва. Собственикът
на кравите свид. И.К. също бил жител ***, като живеел в самия край на селото.
Преди посочената дата 20.11.2010 г., а именно предният ден на 19.10.2010 г.,
както собственикът на кравите, така и пострадалият Г. получили устно предупреждение
от подсъдимия Р. в качеството му на пазач на земите на кооперацията да не
изпускат кравите да тъпчат нивите, за да си нямат проблеми. Поводът да се
отправи забежката бил съвсем конкретен и свързан с инцидент в нивите, които
през месец ноември се зеленеели и имали прираст на насажденията от порядъка на
10-15 см.
На 20.11.2010 год.
сутринта свид. Г. изкарвал на паша кравите на свид. К. за пореден ден, като се
намирал на около 100 метра от къщата на К. на селски път с едно асфалтирано
платно за движение, водещо към местността „Р.” и селските ниви. Там пострадалият
Г. събирал и насочвал кравите, които излизали по няколко от двора на стопанина
си. Докато извършвал тази дейност, го подминал свид. П.Н., който пасял кози, но
не се задържал при другия пастир, тъй като козите му поели по нагоре по
стръмното към частна овощна градина и трябвало да ги догони и отклони от
нея. Още повече, че същата сутрин бил
предупреден от лице на име И. К., че кооперацията има полски пазач в лицето на подсъдимия и следва да се внимава
да не влизат животните в нивите на кооперацията. В подобни случаи кравите
нанасяли най-тежки поражения, тъй като били тежки и изпотъпквали посевите, докато козите само
откъсвали стръковете и ги изяждали, а в овощни градини белели корите на
дърветата. Междувременно свидетелят П.Н. забелязал, че идва подсъдимия Р. с
трабант, поради което, след като последният спрял автомобила в близост до
пострадалия, Н. предпочел да последва
козите си, за да не дава повод на забележки от страна на полския пазач Р..
Слизайки от
автомобила си И.Р. направил забележка на свид. Г. за това, че пуска кравите да
пасат в ниви, обработвани от земеделска кооперация ”С.” - с. К. и по този начин
унищожава посевите, като Р. отправил и
директно обвинение, че кравите на пострадалия, са влизали пак. Тъй като
пострадалият игнорирал забележката, това още повече ядосало Р., който пристъпил
към физическа агресия спрямо него. Подсъдимият започнал да му нанася силни
удари с юмруци в лицето, от които свид. Г. не успял да се предпази, тъй като не
очаквал физическо посегателство над себе си. С така нанесените удари подсъдимият
Р. счупил на две места долната челюст на свид. Г., а също така му нанесъл и
по-леки травми – по лявото око, лявото ухо, по кожата на лицето, както и му
избил зъби – централни резци на долната челюст и му причинил кръвонасядане по
лигавицата на долната устна срещу тези зъби. С това подсъдимият Р. не спрял, а
продължил побоя над свид. Г., като го
повалил на земята, взел пастирската му тоягата
– дълга около 1,20 м и дебела около 1,5 до 4 см, изработена от дървото „Габър”
и с нея започнал да нанася удари по
тялото на пострадалия, предимно по гърба, причинявайки му също телесни
увреждания – травматичен оток в областта на гърба. Паралелно с това подсъдимият Р. ритал свид. Г.. На свой
ред последният успял да побегне към дома на К.. Последният, при все да бил
чул гласът на подсъдимия Р., който крещял
и се чувал надалеч, от разстоянието на което се намирал, не могъл да види какво
точно се случва помежду Р. и Г.. Свид. К. бил наясно със съществуващия проблем
с влизането на кравите му в ниви на кооперация ”С.” и наличието по тази причина
на конфликт между подс. Р. и свид. Г.. Насочвайки се към мястото, от където
идвали виковете, свид. К. се разминал със свид. Г., който бил изоставил кравите,
видял, че устата на свид. Г. е разкървавена, като последният му казал да обърне
внимание какво му е причинил подсъдимия. Св. Г. продължил към дома си, за да се
лекува, а свид. К. изкрал на паша
кравите си сам. Междувременно Р. се качил в автомобила си и си тръгнал. В
последствие при случайна среща в селото, той заплашил пострадалия, че ако се
оплаче за инцидента, ще то пребие.
На 23.11.2010 год.
свид. Г. се освидетелствал в катедрата по съдебна медицина при *** ”Св. Г.” ЕАД
гр. Пловдив, а по-късно постъпил за лечение в клиника по лицево-челюстна
хирургия при същата болница, където била извършена оперативна интервенция и
поставена метална фиксация за лечение на счупената му челюст.
Ведно от заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство тройна съдебно-медицинска
експертиза се установява, че за констатиране на описаното в експертизата
счупване на долната челюст към момента на извършеното освидетелстване от дата
23.11.2010 год. са били необходими специални знания в областта на
лицево-челюстната хирургия, както и извършване на специализирани рентгенови
изследвания. Съобразено с характера на счупването на долната челюст,
най-вероятния механизъм е от директен удар в областта на брадата с юмрук със
значителна сила на удара. Касае се за прясно счупване, което по начин и време е
възможно да се е получило към момента на инцидента – така, както съобщава
пострадалия. Установения при прегледа травматичен оток в областта на гърба,
добре съответства да е причинен от удар с тояга, съобразено с морфологичната му
характеристика. Касае се за счупване на челюст по смисъла на чл. 129 от НК.
Това счупване неминуемо е довело до трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето. Установеното избиване на централните резци по долната челюст,
поради факта, че са били със силно изразени парадонтозни изменения и не са
изпълнявали своята дъвкателна функция, се преценява като довело до разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Видно от устните разяснения на
вещите лица от тройната СМЕ, дадени в съдебно заседание действително при
първоначален преглед, извършен от доц. П., автор на официален документ /СМУ/ -
писмено доказателство по делото, в съдебна медицина, не е диагностицирано
счупване, но то няма как да се установи без съответна клинична картина,
рентгенова снимка и преглед от специалист по лицево-челюстна хирургия, като
практиката е пациентите да се насочват устно за такава. Непосредствено след прегледа
от доц. П. е извършена снимка в лицево-челюстна хирургия, където се
диагностицира точно счупване на долната челюст, довело до хирургична
интервенция и имобилизация на челюстта, поради което намират, че констатираните
по-късно травми са от инцидента на 20.11.2010 година.
Няколко месеца след инцидента,
пострадалият не се чувствал добре, изпитвал страх да не го срещне подсъдимия,
поради което се криел от него.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за доказана частично от обясненията на
подсъдимия, от показанията на свидетелите К., Н. и Г., дадени в хода на
проведените съдебни заседания, от показанията на свид. А. – кмет на населеното
място, дадени в съдебно заседание пред съда, които са от значение за
характеристика на подсъдимия и пострадалия, като показанията на свид. А.А.,
приобщени на основание чл. 371, т. 1 от НПК,
дадени в рамките на досъдебното производство, които по никакъв начин не
способстват за изясняване на фактическата обстановка по делото. Фактическата обстановка по делото се приема за
изяснена и на база на приетата по делото: тройна съдебно-медицинска експертиза,
която съдът приема за достоверна и обективно изготвена, с необходимите
професионални знания в съответната област, а също така и неоспорена от
страните, както и от приетите по делото
писмени доказателства: съдебно-медицинско удостоверение на пострадалия, справка
за съдимост на подсъдимия, характеристична справка на подсъдимия, документи,
касаещи болничния престой на пострадалия: копие от лист за история на болестта,
декларация за информирано съгласие на пациента, епикриза, бележки за заплатени
суми за медицински консумативи. Съдът изрично изключва от доказателствената
маса показанията на свид. П., тъй като при все да липсва пречка той да бъде
разпитван в свидетелско качество като издател на СМУ, в случая за
производството ще се ползва само издаденото от доц. П. СМУ като писмено
доказателство, представляващо медицински документ, явяващ се официален такъв,
издаден по установения ред и форма от длъжностно лице специалист по съдебна
медицина в кръга на службата му, което не е било оспорено от страните. При все
по принцип, определянето за вещо лице по делото на издателя на подобно СМУ да
не е забранено, само за себе си, в случая от значение се явява допуснатото
комбинирано качество на доц. П., което се взема предвид, като изрично се
изключват от доказателствената маса, както свидетелските показания на П., така
и заключението на единичната експертиза, независимо от това, че изготвената
единична експертиза в рамките на досъдебната фаза на процеса, е била
изоставена, като при условията на чл. 153 от НПК, е била назначена тройна СМЕ с
други вещи лица. При все да няма пречка лице, изготвило СМУ за бъде определено
за вещо лице, само по себе си, както и да няма пречка, само по себе си, издател
на документ да се разпита в свидетелско качество за определени обстоятелства, в
случая, в комбинация да двете, се стига
до процесуална ситуация, при която вещото лице се явява участник в процеса и в
друго процесуално качество – свидетел. Ето защо няма как показанията и
заключението на единичната експертиза, да се явят от значение при решаването на
делото. От друга страна стойността на СМУ като писмено доказателство не е
дискредитирана, тъй като заключението относно характера на констатираното при
прегледа и въз основа на представената документация телесно увреждане не може
да бъде подложено на съмнение, тъй като е било релевантно на липсата на
рентгенография към момента на издаването му. С насочването на пациента за
снимка в лицево-челюстна хирургия, обемът медицинска документация и изследвания
се променя, поради което се отчитат нови релевантни факти, залегнали в последващите
медицински документи.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди, че на инкриминираната дата
между него и пострадалия не е имало никакво физическо съприкосновение, поради
което с цел получаване на имотна облага за негова сметка, се е стигнало до набеждаването
му от страна на пострадалия за фактите по делото. Съдът намира, че тези негови твърдения
представляват естествена защитна реакция на подсъдим, целяща оневиняването му и
смекчаване на процесуално-правното му положение, която обаче остава изолирана
по отношение на останалата доказателствена маса в противната насока – за
наличие на физическо стълкновение между подсъдимия и пострадалия, на
инкриминираната дата, поради което съдът намира, че твърденията му, че не е нанесъл
побой над пострадалия, не могат да бъдат сигурна основа за оборване на
събраните по делото доказателства. Самият подсъдим признава в своите обяснения,
че е бил много ядосан на пострадалия. и целенасочено спрял автомобила си до
него, за да му направи забележка за тъпченето на нивите от кравите, които пасе,
но на свой ред пострадалият не се отнесъл с нужното внимание към тези упреци. По
тези пунктове обясненията на Р. се подкрепят от показанията на свидетелите К. и
Н., поради което се възприемат от съда.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля Г. - пряк очевидец на инцидента, като обективни и кореспондиращи със събраните
по делото писмени доказателства, както и на резултатите от проведената тройна
съдебно-медицинска експертиза и писмените
медицински документи, а също така и съответстващи на показанията, анализирани
по-долу, на свидетели, които са видели
пострадалия непосредствено преди и след деянието, като последният е описал
видимите за него самия следи от насилие по лицето на пострадалия, като не може
да бъде споделено виждането на защитата, че свидетелят Н. е присъствал по време
на целия инцидент и не е видял нищо обезпокоително. Освен това от показанията
на свид. К., че е видял кръв по лицето на пострадалия, без да му е направило
впечатление да има затруднения с говора, не може да вади извод, че след като не
описва други констатирани от него увреждания
по пострадалия, то такива не са били налице – от една страна свидетелят нямат
нужната медицинска подготовка за това, а от друга е възприел достатъчно ясно маркер
за физическо насилие над пострадалия и негово оплакване за такова. По отношение
на свид. Н. също така не може да бъде споделено направеното възражение на
защитата, че щом не описва физическо съприкосновение между подсъдимия и
пострадалия, такова не е възникнало. Все пак напълно възможно е при динамиката
на събитията и пренасочването на вниманието на свид. Н. към преките му
задължения за гони козите по нагорнището, да демонстрира нужното усърдие за
пастир пред ядосания полски пазач, именно поради заради това, в каквато насока
са и показанията на самия свидетел, бързите и методични действие на подсъдимия
спрямо пострадалия да останат незабелязани за свид. Н., особено докато се
отдалечава бързо от мястото на инцидента, към което се намира с гръб. Нещо
повече: твърди се, че е възникнал
словесен скандал между подсъдимия
и пострадалия, но в крайна сметка при т.
нар. „караница” изцяло активна роля е имал подсъдимия, който е викал ултимативно
и назидателно към пострадалия, така че както Н., така и К. са чували само
неговия глас, дори от дистанция, докато не са възприели моментна вербална
реакция от страна пострадалия, който е бил напълно изненадан и стъписан от
физическото посегателство спрямо себе си. Съдът обаче намира, че са налице свидетели
в посочения вече по-горе смисъл, които добросъвестно споделят личните си
възприятия от началото и финала на инцидента, както и обективни медицински
находки, отразени в писмените доказателства. Така свидетелите Н. и К., за които
се установи, че не са били в пряка
визуална връзка или не са имали ясна визия към местопроизшествието, са възприели началото на
инцидента, като са чули викове и реплики от страна на подсъдимия, свързани с
работата му на полски пазач, също така са видели насочването му към
местопроизшествието, като е безспорно, че подсъдимият и пострадалият са
останали насаме и в много близък план след разделянето им, свид. К. е възприел
пострадалият с кръв на лицето и с оплаквания, които наложили Г. вместо да отиде
на работа с животните, да се прибере у дома си. Самият подсъдим не отрича
пребиваването си на местопроизшествието, но отрича наличието на физическо
съприкосновение, както от негова страна спрямо пострадалия така и обратното на
това. Показанията на пострадалия за отправеното му предупреждение след
инцидента да не се оплаква за случая под страх от насилие, следва да се
възприема като частични извънсъдебни признания, направени от подсъдимия след
деянието, именно така следва да се отчете това негово поведение след инцидента.
Следва да се напомни, че счупването на долната челюст, съпровождащите травми са
установени при влошаване на здравословното състояние на пострадалия след
деянието, но предвид механизма на причиняването им и липса на възможност
счупването на челюстта да се получи при падане, не се възприема доводът на
защитата за възможност други лица или самонараняване да причинят това
увреждане, като се установи хоспитализация и реален болничен престой именно поради
здравословното състояние на същия, като в тази насока е медицинската
документация за болния в здравното заведение. По делото не се събраха
доказателства към момента на инцидента и след това пострадалият да е
злоупотребявал с алкохол, макар да има данни за подобни прояви според
свидетелите от селото /А., К./, но само когато не е на работа. От показанията
на свид. К. се установи, че през работните дни преди и в деня на инцидента,
както и след това пострадалият не е употребявал алкохол. Както бе споменато
вече, съобщеното от свидетеля Г. за инцидента се подкрепя от заключението на
тройната СМЕ, приета по делото, както и от устните разяснения на експертите в
СЗ. Констатираните при пострадалия телесни увреждания като посочена локализация
в областта на лицето и тялото /гърба/ съвпадат
с описаните от пострадалия области, в които удари са му нанасяни подсъдимия,
като най-общият механизъм на причиняването – удари върху твърд тъп предмет
напълно отговаря на съобщеното от пострадалия. Направените допълнителни изследвания,
посочени експертизата, както и в разясненията на експертите определят и времето
за настъпване на тази телесна повреда, който съвпада с инцидента, свързан с
нанасяне на телесната повреда от подсъдимия чрез удари с юмруци и при ползване
на гега. Съдът намира, че следва да бъде отбелязано, че показанията на свид. А.А.
изобщо не допринасят до изясняване на спора, същият не твърди, че е очевидец на
някакъв инцидент, като споделя, че самият той е разбрал за такъв от подсъдимия,
когато го е посочил за свидетел по делото, но Атанасов не дава никакви
показания, които по някакъв начин могат да се свържат с инкриминирания момент.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че с
действията си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 129 ал.
2 вр. с ал. 1 от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
На 20.11.2010 г. в землището на
с. К., обл. Пловдив, е причинил на Г.Л.Г., ЕГН: ********** ***, средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на челюстта, довело до трайно затрудняване на
дъвченето и говоренето.
От обективна страна – с
действията си, насочени против телесния интегритет на пострадалия, изразяващи
се в замахване, нанасяне на удари, дърпане, удряне с пастирска тояга и ритане,
подсъдимият е причинил на пострадалия разстройство на здравето, довело до трайно
затрудняване дъвченето и говоренето, представляващо средна телесна повреда. По
смисъла на ППВС № 3/79 г. – т. 11 счупването на челюст е самостоятелен признак
на деянието без да е необходимо да се съпътства от избиването на зъби, като
това увреждане може да бъде само временно. Видно от т. 17 на цитираното ППВС
характерът и степента на увреждането на човешкия организъм се определят според
най-тежките последици за здравето, независимо от това дали те са настъпили
непосредствено след причиняването на увреждането или по-късно чрез усложнения,
които са в причинна връзка с извършеното. Видно от т. 18 на ППВС № 3/79 г. в
случаите, когато с деяние се причиняват на едно лице едновременно две или
повече различни по вид телесни повреди, е налице едно престъпление, което
следва да се квалифицира с оглед най-тежкия резултат.
От субективна страна – деянието е
осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Подсъдимиятн е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици. Умисълът на деецът е обективиран в неговите действия и поведение
по време на инцидента, в хронологията на развилите се събития, като е съзнавал, че със силните юмручни
удари с ръце, удари с пръчка, блъскане и ритници, които нанася на пострадалия е
могъл да му причини средна телесна повреда и е целял този резултат, тъй като са
искал да го увреди.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимите по делото за това
престъпление, след като съобрази целите на наказанието по чл. 36 от НК и като
взе предвид обстоятелствата по чл. 54 от НК, съдът счете, че наказанието на
подсъдимия следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и ориентирано между минимума и средния размер на предвиденото
наказание лишаване от свобода за това престъпление /между три месеца и три
години и месец и половина/, като взе предвид следните смекчаващи отговорността
обстоятелства: продължителния срок на воденото спрямо подсъдимия наказателно
преследване, доброто изпълнение на трудовите задължения като служител на
кметството и кооперацията, а като отегчаващи такива отчете обстоятелството, че
деянието е извършено от страна на полски пазач спрямо нарушител, предишното
осъждане на подсъдимия за престъпление от общ характер, поради което наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода в размер
на една година, което отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен
срок от три години, след влизане на присъдата в законна сила, тъй като намира,
че с оглед целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК и
отчетените смекчаващи обстоятелства не се налага подсъдимият да изтърпи това
наказание ефективно, тъй като целите на наказанието биха се постигнали и с
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК с
посочения изпитателен срок.
Причини за
извършване на деянието – ниска правна култура, незачитане на установения в
страната правов ред и телесната неприкосновеност на личността.
Мотиви –
желание за саморазправа.
На основание чл. 45
и следващите от ЗЗД е предявен от пострадалия Г. против подсъдимия граждански
иск за репариране на причинените му от инкриминираното деяние неимуществени
вреди - болки и страдания, в резултат от деянието, за което спрямо тези подсъдими
се поддържа и обвинението, а също така и граждански иск за имуществени вреди в
резултат на деянието, свързани с медицински разходи. Претенциите са отправени,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане
на претендираните суми и разноските за водене на производството, като
величината на исковата претенция за неимуществени вреди е за сума в общ размер на 5 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените от инкриминираното деяние по чл. 129 ал. 2 вр. с ал.
1 от НК неимуществени вреди, а именно средна телесна повреда, изразила се в затрудняване на
дъвченето и говоренето, включително и за останалите описани травматични
увреждания, при съообразяване на обстоятелството, че телесната повреда се
квалифицира според най-тежкия причинен резултат, както и на това, че основането
на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението.
Относно гражданския иск за неимуществени вреди
- настоящият състав намира, че е доказан по основание, тъй като увреждането на
пострадалия се явява пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение на подсъдимия, като конкретното увреждане и неговите
последствия се установява въз основа на заключението на съдебно - медицинската експертиза и показанията самия пострадал.
Като взе в предвид, преживените от пострадалия
болки и страдания от претърпяната телесна повреда, проведеното болнично лечение,
оплакванията, че болките не са напълно отшумели, то настоящият състав е на
становище, че претендираното обезщетение следва да бъде уважено в общ размер на 1 000 /хиляда/ лева, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 20.11.2010 г. до
окончателното им изплащане, както и за сумата от 150 /седемстотин/ лева
представляваща разноски в производството за повереник, като последната се
установява въз основа на приложеното пълномощно, КАТО до пълния претендиран
размер от 5 000 /пет хиляди/ лв. предявеният
граждански иск за неимуществени вреди се явява прекомерен, неоснователен и
недоказан, поради
което следва да бъде отхвърлен в тази му част. Така уважения граждански иск в
размер на по 1000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, се явява напълно
справедлив и съответства на преживените болки и страдания от свидетеля. Посочената парична сума възмездява напълно
претърпяното страдание и съответства на обществения критерий за справедливост
съгл. чл. 52 ЗЗД и с оглед на претърпените болки и страдания, се явяват
справедливи и съответстват на събраните в хода на делото доказателства,
включително и на обстоятелството, че по принцип изпълнението на пастирски
функции от страна на пострадалия трайно във времето е било обвързано с
инциденти, свързани с навлизане на животни в частни имоти и причиняване на щети
по реколтите, което е било обективно налице и преди инцидента, след като е бил
предупреден, като подобно упорство от страна на пострадалия е било
предизвикателство за всеки полски пазач.
Гражданският иск за претърпени
имуществени вреди се явява напълно доказан по основание и по размер на база на
представената по делото фактура за медицински консумативи за сумата от 915,90
лева, представляваща обезщетение за причинените от инкриминираното деяние
имуществени вреди ведно със законната лихва, обаче, от 27.12.2010 г., когато е
била платена заплатена сумата от страна на пострадалия, тъй като от този момент
за него възниква имуществената вреда.
С оглед изхода на
делото на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати по
сметка на ВСС сумата от 375 лв., представляваща разноски по делото, както и
сумата от 100 лева, представляваща ДТ, определена сумарно върху уважения размер на гражданските
искове /ДТ в размер на по 50 ев за всеки един от гражданските искове/.
Съдът
произнесе присъдата си по гореизложените мотиви.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.