ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 208 04.02.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, втори въззивен граждански състав
На: четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа въззивно гражданско дело номер 55 по описа за 2019 година
На основание чл.267 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната
жалба на М.А.С. ***, подадена чрез
пълномощник адв.С., съдебен адрес ***, против
решение № 181/16.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 275/2018 г. по описа на РС-Несебър,
с което е отхвърлен иска на М.А.С. срещу Б.А.С. ***, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата общо
от 7 500 лв. – обезщетение за лишаването от възможността М.С. да се ползва
от собствената си 1/4 ид.ч. от предоставената за ползване югоизточната част на
поземлен имот с идентификатор 61056.502.381, с адрес на имота в с.Равда, ул.“Рибарска“
№ 7, под номер 129, кв.20, парцел 27 по предходния план на с.Равда, а именно:
югозападна половина от цялото дворно място, поради изградени от ответника в
това дворно място работилница (барака), заключена със секретен ключ, ведно с
място до нея, заградено с мрежа (бивш зайчарник) в задната югоизточна част на
двора, пред тях пристройка, представляваща масивна сграда, състоящата се от две
стаи с антре, заключени с катинар, до нея – парен котел-печка, служеща за
отопление, всичко с обща площ от 40 кв.м., два броя бивши тоалетни, както и
мивката до тях, намиращи се в двора срещу входа на етажите, преустроени в склад
и работилница, представляващи масивна сграда – изчислима по 100 лв. месечно за
тях или общо 3 750 лв. за претендирания период, както и по 100 лв. месечно за
изградения върху дворното място гараж в лицевата част на дворното място с
прилежащата към него площ за период от 37,5 месеца, считано от 01.06.2013 г. до
14.07.2016 г. или сумата от 3 750 лв., ведно със законната лихва, като неоснователен
и недоказан. Със
същото решение М.А.С. е осъдена да заплати на Бойко А.С. сумата от 900 лв. за
разноски по делото.
Въззивницата изразява недоволство от
постановеното решение, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
като изводите на районния съд частично не се подкрепят от писмените
доказателства по делото. Посочва се, че с влязлото в сила решение по гр.д.№
811/2016 г. на НРС съдът е признал правото на собственост на ищцата и е осъдил ответника
като ползващ се несобственик да й предаде владението, с което ясно е установено,
че именно той ползва процесните постройки, поради което дължи обезщетение. В
тази връзка, въззивницата счита за изцяло неотносими към спора мотивите на НРС,
че по делото не било установено от кога и от кого се построени тези постройки,
тъй като същественото е кой е собственик и кой се ползва от тях, на което
основание се дължи и сумата. Счита се също, че районният съд неправилно и необосновано
е приел, че процесният гараж е бил собственост на ответника, като се посочва,
че гаражът е бил изграден върху държавно дворно място, собствеността върху
което е била прехвърлена през 1998 г. на наследодателя на страните Андрей С. и
съответно той е придобил собствеността и върху всички приращения върху терена,
прехвърлен впоследствие на ищцата и други негови деца, но не и на ответника.
Поради това, според въззивницата няма как гаражът да е бил собственост на
ответника към 1995 г., а приетото от районния съд не се подкрепя от събраните
по делото доказателства. За несъстоятелен се счита и извода на НРС, че върху
имота, за който се претендира обезщетение, имало запазено право на ползване от
праводателя на страните Андрей С.. В тази връзка се посочва, че доколкото
наследодателят има право на ползване, то той е в правото си да го защити, но
същото не може да бъде упражнено от трето лице и е недопустимо съдът да се
позовава на това право на ползване, с каквото искане за произнасяне не е бил сезиран,
като освен това се сочи, че наследодателят е предоставил изцяло защитата на
правата си и тяхното упражняване на ищцата, за което към въззивната жалба се
представя пълномощно. В заключение, въззивницата счита, че ответникът ползва
без правно основание собствеността й, поради което й дължи обезщетение, чиито
размер е определен от заключението на вещото лице. Моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи
изцяло исковата претенция.
Към въззивната жалба са представени
пълномощно и писмо от Община Бургас, които се иска да бъдат приети като
доказателства по делото.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: Препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивницата чрез процесуалния й представител адв.С. на 25.10.2018 г., като въззивната
жалба е подадена по пощата на 07.11.2018 г., видно от пощенското клеймо на
плика. С оглед на това, съдът намира въззивната жалба за допустима, тъй като е
депозирана в законовия двуседмичен срок по чл.259 ГПК и от лице, което има
правен интерес от обжалването.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Б.А.С.,
чрез пълномощник адв.С., в който са изложени подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Посочва се, че правото на собственост на
ищцата е непротивопоставимо на ответника, тъй като насител на правото на
ползване и активно легитимиран за настоящата претенция е бил наследодателят на
страните Андрей С., който в периода от 07.12.2001 г. (когато е прехвърлил право
на собственост на ищцата) до 13.01.2017 г. (когато е починал) е имал пожизнено
и безвъзмездно право на ползване върху дворното място, за което ищцата
претендира обезщетение, като по делото не е спорно, че праводателят й е
упражнявал правото си на ползване и същото не е било погасено към 14.07.2016
г., когато ищцата е прехвърлила собствеността си на своята дъщеря. В тази връзка,
въззиваемият оспорва аргументите във въззивната жалба за неоснователни и
нелогични, като изразява съгласие с мотивите на районния съд. Счита също, че
въззивницата неправилно се позовава на решението по гр.д.№ 811/2016 г. на НРС,
тъй като със същото ответникът е осъден да предаде владението на посочените
имоти, но с това решение не е приемано за установено какъв е периодът, през
който той е владял имотите, още по-малко това да е ставало в процесния период.
За неправилно се счита и оплакването във въззивната жалба за неотносимост на
мотивите на съда за това кога и от кого са построени постройките в дворното
място, тъй като именно такова твърдение е изложено в исковата молба и същото е
било своевременно оспорено от ответника. Оспорват се като неоснователни и
доводите в жалбата за незаконност на построения в дворното място гараж, за
което се излагат подробни съображения. Моли въззивния съд да остави без
уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението на НРС
като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено
в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
Доказателствените
искания на въззивницата за приемане от въззивния съд на писмени доказателства не
следва да се уважават, тъй като са преклудирани. Видно от датата на съставяне
на приложеното към въззивната жалба писмо от Община Бургас от 30.05.2006 г., въззивницата
е имала възможност представи същото пред първата инстанция, като не се твърдят
новооткрити или нововъзникнали обстоятелства по смисъла на чл.266, ал.1 и ал.2 ГПК. На същото основание като преклудирано не следва да се уважава и искането
за приемане на представеното с жалбата пълномощно от 07.02.2007 г., като освен
това същото е и неотносимо към спора, тъй като упълномощител не е
наследодателят на страните, както се твърди от въззивницата, а нейната дъщеря.
Ето защо и при липсата на процесуални нарушения на НРС по смисъла на чл.266,
ал.3 ГПК, доказателствените искания във въззивната жалба следва да бъдат
оставени без уважение.
С оглед горното и на осн. чл.267,
ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 55/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищцата М.А.С. и постъпилия
писмен отговор на ответника Б.А.С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата М.А.С.
за ангажиране на доказателства през въззивната инстанция – за приемане към доказателствата по делото на
представените с въззивната жалба пълномощно от 07.02.2007 г. и писмо от Община
Бургас от 30.05.2006 г.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.