Р Е Ш
Е Н И Е № 260044
Гр. Пловдив, 26.02.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на десети февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера
Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Катя Пенчева
Величка Белева
с участието на секретаря Анна Стоянова разгледа докладваното от съдията
Вера Иванова въззивно търговско дело №
611 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 74, постановено на 15.07.2020 г. по т.д. 207/2019 г. на Окръжен съд – Х.,
с което е отхвърлен предявеният от „Е.п.“ЕАД-гр.Х.***
иск с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията, взети на
проведеното на 5.11.2019 г. общо събрание на акционерите на „З..“АД.
Жалбоподателят „Е.п.“ЕАД-гр.Х.моли решението да бъде отменено
като неправилно по съображения, изложени в жалбата от 10.08.2020 г., и да бъде
постановено от въззивния съд решение, с което да бъде уважен предявеният от
дружеството иск. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с
искова молба от 8.11.2019 г. иск с правно основание чл. 74, ал.1 от ТЗ за
отмяна на всички решения, взетите на извънредното общо събрание на акционерите
в „З..“АД-гр.Х., проведено на 5.11.2019 г. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното
производство.
Ответникът по жалбата „З..“АД-гр.Х.чрез
изпълнителния директор Р.В.Р. не е взел становище по нея, а като ответник в
производството пред първата инстанция счита иска за основателен. Не е заявил искане
за събиране на нови доказателства във
въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд провери
законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, видно е от
представените в копия от ищеца с исковата молба депозитарна разписка от „Ц.“АД-гр.София
и разпечатка от книгата на акционерите на ответното дружество към дата
21.08.2019 г., че ищецът „Е.п.“ЕАД-гр.Х.е акционер в ответното дружество „З..“АД-гр.Х.с
9368 акции, представляващи 2,62% от капитала на дружеството, а „Е.х.“АД (в
несъстоятелност)-гр. Х.е акционер с 307 637 броя акции, представляващи
86,04% от капитала на ответното дружество. Безспорно е, че на 5.11.2019 г. е
проведено извънредно общо събрание на акционерите на „З..“АД-гр.Х., което,
видно от обявените актове по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, е свикано от
акционера „Е.х.“АД (в несъстоятелност) чрез неговия синдик В.Г. като акционер,
притежаващ 88,66% от капитала, овластен за свикване по реда на чл. 223,ал.2 от ТЗ. Видно от представения от ищеца в разпечатка от ТРРЮЛНЦ протокол от ИОСА на
„З..“АД от 5.11.2019 г., от него са взети решения за освобождаване на членовете
на СД на дружеството Р.В.Р., Б.Т.С., М.Г.М., Н.Г.Н.и Н.Т.Р., за избиране за
членове на СД на дружеството на Р.М.И., П.И.Т., Е.Л.Б., Г.Г.М.и
А.Б.Д., за възлагане на новия СД извършване на проверка и ревизия на дейността
на СД в периода 2013-2018 г. и на всички сделки на стойност, надвишаващи 5000
лв. в същия период. Безспорно е, че решения, взети на това ОСА, не са вписани в
ТРРЮЛНЦ, тъй като регистърното производство по подаденото на 5.11.2019 г.
заявление вх. № ***е спряно с акт на съда от 8.11.2019 г. Исковата молба, с
която е предявен от „Е.п.“ЕАД-гр.Х.искът по чл. 74,ал.1 от ТЗ, е предявен в
съда на 8.11.2019 г.
С подадената искова молба
дружеството-ищец претендира за отмяна на решенията на ОСА, проведено на
5.11.2019 г., тъй като те противоречат на повелителните разпоредби на закона.
Твърди, че решенията са незаконосъобразни понеже мажоритарният акционер в „З..“АД
и единствен присъстващ акционер „Е.х.“АД (в несъстоятелност) на събранието е
бил представляван от синдика, а той е лице, което не би могло да го
представлява и упражни членствените му права на акционер. Счита, че синдикът
има право да упражнява всички имуществени права на несъстоятелния, но не счита,
че неимуществените права, свързани с упражняване на членствените права,
произтичащи от членственото правоотношение, също автоматично могат да се
упражняват от синдика. Счита, че правата на синдика са лимитативно изброени и
не включват по необходимост и предвидените в ТЗ права на акционера да участва в
управлението на дружествените дела. Счита, че оспорените с исковата молба
решения представляват действия на управление на дружеството, поради което биха
могли да се упражняват единствено от управителните органи на акционера „Е.х.“АД,
макар и те да са с прекратени правомощия. Счита, че прекратяването на техните
правомощия е институт на производството по несъстоятелност и поради това то се
отнася само за онези правомощия, които имат значение за постигането на целите
на това производство. Заявява, че в този смисъл е разпоредбата на чл. 658,ал.2
от ТЗ, предвиждаща, че синдикът осъществява правомощията си съобразно с
развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда.
Твърди, че синдикът не може да упражнява правомощия като представител на
акционера „Е.“АД, които не са свързани с удовлетворяването на кредиторите, т.е.
с попълване на масата на несъстоятелността и осребряването на имуществото на
това дружество, защото липсва законоустановен критерий, въз основа на който да
формира волята си по тези въпроси. Счита, че синдикът не може да упражнява тези
правомощия по своя преценка, понеже не е определен за представител на
действителния носител на правата – несъстоятелния длъжник, нито отговаря пред
него. Счита, че и след постановяването на решение по чл. 711 от ТЗ
управителните органи продължават да упражняват онези правомощия, несвързани с
постигането на целите на производството по несъстоятелност. Счита, че решенията
в дневния ред на ОСА от 5.11.2019 г. нямат отношения към осребряването на
имуществото на акционера „Е.х.“АД (в несъстоятелност), нито към попълването на
масата на несъстоятелността, поради което именно неговият законен представител
изпълнителният директор Г.М., а не синдика, е следвало да участва в ИОСА на
ответното акционерно дружество. Твърди, че затова акционерът „Е.х.“АД (в
несъстоятелност) не е бил надлежно представляван на това ОСА, поради което то е
проведено при грубо нарушение на законовите изисквания и взетите решения са
незаконосъобразни. Счита още, че взетите решения на това ИОСА на 5.11.2019 г.
нямат отношение към имуществото на акционера в несъстоятелност и не водят до
неговото намаляване, нито че може да се приеме, че решението за избиране на нови
членове на СД би могло да има преки имуществени последици за кредиторите на
акционера в несъстоятелност. Счита, че членовете на СД носят отговорност пред
акционерите за причинени от тях вреди, но реда и начина за нейното реализиране
е посочен в ТЗ, като не може да се направи паралел между тази отговорност и
целта на производството по несъстоятелност. Счита, че не може да се приеме и че
промяната в състава на членовете на СД би повлияло негативно, било то пряко или
косвено, върху стойността на акциите, собствени на „Е.х.“АД (в
несъстоятелност). Затова моли съда да отмени изцяло всички решения, взети на
ИОСА ва „З..“АД, проведено на 5.11.2019 г., поради
противоречието им с повелителни разпоредби на закона.
С отговора на исковата молба, подаден
на 12.12.2019 г. от ответника „З..“АД-гр.Х.чрез
изпълнителния директор Р.В.Р., е взето становище, че искът е основателен. Счита
за правилно твърдението на ищеца, че оспорените решения са незаконосъобразни,
понеже мажоритарният акционер в „З..“АД и единствен присъствал на ИОСА акционер
„Е.х.“АД (в несъстоятелност) на събранието е бил представляван от синдика,
който не би могъл годно да го представлява и да упражнява членствените му права
на акционер. Счита, че синдикът има право да упражнява всички имуществени права
на несъстоятелния, включително да се разпорежда са акциите му, но това са
действия единствено по упражняване на тези имуществени права, но не и на
неимуществените такива, свързани с упражняване на членствените права,
произтичащи от членственото правоотношение между юридическото лице и ответника.
Счита за правилно твърдението в исковата молба, че правата на синдика са
лимитативно изброени и не включват по необходимост и предвидените в ТЗ права на
акционера да участва в управлението на дружествените дела. Заявява, че решения,
взети на проведеното на 5.11.2019 г. ИОСА, представляват действия на управление
на дружеството, поради което биха могли да се упражнят единствено от
управителните органи на акционера „Е.х.“АД (в несъстоятелност), макар и с
прекратени правомощия. Затова счита, че е вярно, че синдикът не може да
упражнява правомощия като представител на акционера „Е.х.“АД (в
несъстоятелност), които не са свързани с удовлетворяването на кредиторите, т.е.
с попълване на масата на несъстоятелността и осребряването на имуществото на
това дружество, защото липсва законоустановен критерий, въз основа на който да
формира волята си по тези въпроси. Заявява, че решенията в дневния ред на събранието
на „З..“АД от 5.11.2019 г. имат за цел освобождаване на СД на дружеството и
избор на нов СД, както и извършване на проверка-ревизия на дейността на стария
СД за период от 5 години, т.е. тези решения нямат отношение към осребряване на
имуществото на акционера „Е.х.“АД (в несъстоятелност), нито целят попълването
на масата на несъстоятелността, а представляват действия по пряко управление на
дружеството, в което акционерът има акции, поради което именно законният
представител-изпълнителният директор Г.М., а не синдикът, е следвало да участва
в ИОСА на „З..“АД. Счита, че акционерът „Е.х.“АД (в несъстоятелност) не е бил
надлежно представляван на ОСА на „З..“АД, проведено на 5.11.2019 г., поради
което същото е проведено при нарушение на законовите изисквания и взетите
решения са незаконосъобразни. Счита също така, че предложените проекти и
взетите решения на ИОСА на 5.11.2019 г. нямат отношение към имуществото на
акционера в несъстоятелност и не водят до неговото намаляване, както и че не
може да се приеме становището, че решението за избиране на нови членове на СД
би могло да има преки имуществени последици за кредиторите на акционера „Е.х.“АД
( в несъстоятелност). Заявява, че членовете на СД носят отговорност пред
акционерите за причинени от тях вреди, но редът и начинът за реализирането й е
изчерпателно описан в ТЗ, като не би могло да се направи паралел между тази
отговорност и целта на производството по несъстоятелност, включително не би
могло да се приеме и че промяната в състава на членовете на СД по някакъв начин
би повлияло негативно, пряко или косвено, върху стойността на акциите,
собствени на акционера „Е.х.“АД ( в несъстоятелност). Освен това заявява, че
при свикване на ИОСА е нарушена разпоредбата на чл. 224,ал.2 от ТЗ, а именно,
че когато дневният ред включва избор на членове на СД, каквато е т.1,
материалите следва да включват и данни за имената, постоянния адрес и
професионалната квалификация на лицата, предложени за членове, а такива данни
не били предоставени от овластеното за свикването на събранието лице, а именно
синдика на „Е.х.“АД ( в несъстоятелност). Затова моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявения от „Е.п.“ЕАД иск.
Подаден е на 30.12.2019 г. отговор на
исковата молба и от ответника „З..“АД-гр.Х., представляван от изпълнителния
директор Р.М.И., избран на ОСА от 5.11.2019 г. и на заседание на СД на
5.11.2019 г. Този отговор не следва да бъде взиман предвид по съображенията,
изложените с определението на апелативния съд от 11.12.2020 г. – тъй като
надлежен представител на ответното по спора дружество „З..“АД-гр.Х.по делото е
вписаният в ТРРЮЛНЦ член на СД и изпълнителен директор Р.Р..
С допълнителната искова молба от 31.01.2020
г. ищецът твърди, че от приложения към подаденото в ТРРЮЛНЦ заявление протокол
от проведеното ИОСА на 5.11.2019 г. е видно, че на него е присъствал единствено
акционерът „Е.х.“АД (в несъстоятелност), представляван от синдика. Заявява, че
от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 74,ал.1 от ТЗ е видно, че
всеки акционер може да предяви иск за отмяна на решение на ОСА, ако същото
противоречи на закона или устава и, за да бъде активно легитимирано да води
такъв иск, за едно лице е необходимо единствено да има качеството на акционер,
без значение размера на участието му. Заявява, че правният интерес в случая се
състои именно в отмяната на незаконосъобразни решения, приети от ОСА. Посочва,
ч в трайната практика на ВКС се приема, че в производството по чл. 74 от ТЗ на
служебна проверка като абсолютна положителна процесуална предпоставка за
правото на иск подлежи не правният интерес, който принципно съществува при
законодателно уредените конститутивни искове, а наличието на активна
легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или
акционер в дружеството, чиито решения на ОС се атакуват с иска за отмяна, което
качество следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на ОС,
взело оспорваните решения. Заявява, че ищецът е акционер, притежаващ 9 368
броя безналични акции и чрез проведеното ИОСА, чиито решения оспорва, е
накърнено, на първо място, правото му на участие в управлението на дружеството,
което е лично и неотменимо право на всеки акционер, което зависи само от
притежаването на акции от капитала на дружеството, а не от броя им. Заявява, че
след като лице, което не притежава права, свиква и провежда общо събрание на
дружеството, в което ищецът е акционер, то са нарушени неговите права на
управление, както и правата му да участва в такова събрание, да поставя
въпроси, да гласува и да прави предложения, понеже другият акционер (макар и
мажоритарен) е нелегитимно представляван, а от там и решенията, взети от него,
са незаконосъобразни, още повече, че те касаят и ищеца като акционер. Заявява,
че с оглед целената цялостна промяна в управителния орган на ответното
дружество СД е в интерес на ищеца предотвратяване на евентуалното настъпване на
вреди и запазване стойността на имуществото състояние на ответното дружество, а
от там и на стойността на акционерното участие на ищеца. Заявява, че е налице и
още една предпоставка за отмяна на решенията, взети от ИОСА на 5.11.2019 г. в
частта относно решението по т.2 от дневния ред, а именно нарушение на правото
на акционерите на информация с оглед нормата на чл. 224,ал.2 от ТЗ за посочване
на данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата,
предложени за членове, каквито данни не са били представени, нито са били част
от материалите на свиканото ИОСА. Поддържа, че ако холдингът е обявен в
несъстоятелност, органите му са с прекратени правомощия и е назначен синдик, то
той не придобива автоматично правата да придобива, още по-малко директно да
управлява участието на холдинга в други дружества. Счита, че синдикът има права
единствено да продаде участието (акциите) в дружеството и с получените средства
да попълни масата на несъстоятелността. Заявява, че действията на синдика по
пряко управление на дружеството, в чийто капитал е акционер и ищецът,
съществено накърняват правата на акционер на ищеца.
От ответника „З..“АД-гр.Х.чрез
изпълнителен директор Р.В.Р. не е подаден отговор на допълнителната искова
молба, включително след дадената за това възможност от апелативния съд с
определението от 11.12.2020 г.
С обжалваното съдебно решение от
15.07.2020 г. окръжният съд приема, че ищецът оспорва решенията на проведеното
ОС с единственото оплакване за ненадлежна представителна власт на синдика на
мажоритарния акционер „Е.х.“АД (в несъстоятелност), тъй като същият не е
легитимиран да упражнява неимуществените членствени права на дружеството, като
по въпроса за възможността на синдика да представлява длъжника при упражняване
на неимуществените му членствени права е налице произнасяне на ВКС с решение №
70/19.06.2010 г. по т.д. № 2414/2018 г., 1 ТО, ТК. След това в мотивите си
окръжният съд излага съображенията, изложени в мотивната част на посоченото
решение на ВКС относно основателността на касационната жалба и по правилността
на решението на АС-Пловдив по в.т.д. № 74/2018 г. от 16.05.2018 г., което е
било предмет на касационната проверка.
С въззивната жалба жалбоподателят „Е.п.“ЕАД-гр.Х.твърди,
че решението е неправилно, защото окръжният съд се позовава изцяло на
незадължителната съдебна практика – решението по т.д. № 2414/2019 г. на ВКС,
поради което и всички доводи и заключения в обжалваното решение са „взаимствани“ от това решение на ВКС. Заявява, че не са
изследвани множество въпроси, касаещи провеждането на конкретното събрание,
както и наличните доказателства, сочещи нарушения на повелителни разпоредби на
ТЗ. Заявява, че например окръжният съд не е констатирал, че е налице нарушение
на чл. 224,ал.2 от ТЗ, тъй като в случая се касае именно за взимане на решение
за избор на нови членове на СД, но нито в поканата, нито при провеждане на ОС
били представени данни за професионалната квалификация на предложените и
избрани членове на СД. Заявява, че макар и да е постановено цитираното решение
на ВКС, то окръжният съд не е съобразил разликата между понятията „предприятие“
и „търговец-длъжник“ в контекста на производството по несъстоятелност, уредено
в ТЗ, не е тълкувал правилно буквата, духа и целта на ТЗ в раздела „Несъстоятелност“,
не се е съобразил и със съдебната практика, освен тази, която потвърждава
мотивите му. Твърди, че според разпоредбите на ТЗ синдикът представлява
предприятието на длъжника, което е съвкупност от права, задължения и фактически
отношения, а не самия търговец-длъжник (в случая търговското
дружество-длъжник). Твърди, че синдикът в производството по несъстоятелност е
единствено орган по несъстоятелността, назначен от съда, който изпълнява
възложените му от закона функции. Заявява, че съгласно чл. 658,ал.1,т.7 от ТЗ
синдикът участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и
завежда от негово име дела, а в предвидените от закона случаи може да прави
искания за прекратяване, разваляне и унищожаване на договори, по които е страна
длъжникът, като при тези две групи правомощия синдикът действа от името на
длъжника и упражнява неговите материални и процесуални права. Твърди, че
участието на синдика на „Е.х.“АД (в несъстоятелност) в ОСА на „З..“АД обаче не
представлява такова действие. Заявява, че синдикът може да продаде
дяловете/акциите, собствени на длъжника в други дружества по чл. 718 от ТЗ. Заявява,
че синдикът разполага и с правото да предявява отменителните искове по ТЗ,
целящи попълване масата на несъстоятелността. Заявява, че процесуалната
субституция по ТЗ е суброгация, поради което правото на иск на синдика
съществува само в изрично предвидените от закона случаи. Претендира по тези
съображения да се приеме, че правото на синдика да се суброгира в правата на
длъжника са изрично, лимитативно определени, поради което той не може да
разполага с правото да упражнява членствените права в дружества, в които
несъстоятелният длъжник участва. Заявява, че правомощията, които са посочени в
чл. 658 от ТЗ, не могат да се тълкуват разширително като се приеме, че синдикът
има правата и функциите на акционер в ОС на дружеството, в което участва
несъстоятелното дружество. Посочва, че с назначаването на синдик
търговецът-длъжник не изгубва дееспособността си, напротив, той продължава
дейността си „под надзора на синдика“. Счита, че тези изводи, извлечени чрез
тълкуване в съответствие с духа и целта на закона, се налагат и при тълкуване
на буквата на закона. Заявява, че докато в чл. 658,ал.1,т.1 от ТЗ законодателят
си служи с термина „предприятие“, то по-нататък в същия член си служи с термина
„длъжник“ и следователно законодателят провежда разлика между понятието
„предприятие“ и „търговец-длъжник“ и е очевидно, че синдикът представлява
„предприятието“, но не и търговеца-длъжник. Заявява, че в разпоредбите на чл.
630 и чл. 635 от ТЗ, където са предвидени възможните ограничения на правата на
търговеца-длъжник и на неговите органи, пълно лишаване от дееспособност на
органите в полза на синдика не е изрично предвидено. Заявява, че най-тежката
възможна мярка е лишаването на органите на търговеца-длъжник от правото на
разпореждане с имуществото на дружеството и че не е предвидена изобщо
възможността за ограничаване или отнемане на другите представителни, членствени
и управителни правомощия, в т.ч. не е предвидена възможността за ограничаване
или отпадане на правомощията на управителните органи на дружеството в
несъстоятелност при участието им в общите събрания на съдружниците на
дружествата, в които несъстоятелното дружество участва като съдружник. Твърди,
че затова именно изпълнителният директор на съдружника „Е.х.“АД (в
несъстоятелност) лично или чрез упълномощено лице е властен да упражни
членствените права в дружеството „З..“АД по повод на проведеното ОС. Твърди, че
изложените факти се потвърждават както от правната теория, така и в практиката
на ТРРЮЛНЦ, като е налице и практика на ВКС, която е в абсолютно противоположна
посока (определение № 108/18.05.2017 г. по т.д. № 390/2017 г. на ВКС, ТК, 1 ТО
и определение № 450/29.07.2015 г. по т.д. 275/2015 г. на ВКС, ТК, 1 ТО).
Заявява, че със свое решение от 25.11.2014 г. по ч.т.д. 139/2014 г. състав на
ОС-Х.се е произнесъл по аналогичен казус с мотиви, противоположни на тези,
изложени в обжалваното решение, като е отменил отказ на ДЛР.
От ответника по жалбата „З..“АД-гр.Х.чрез
изпълнителен директор Р.В.Р. не е подаден отговор на въззивната жалба след
дадената за това възможност от апелативния съд с определението от 11.12.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.1 от ТЗ всеки акционер може да
предяви срещу дружеството иск за отмяна на решение на общото събрание, когато
то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на устава на
дружеството. Предмет на този конститутивен иск е налагането на промяна на
приетото от ОСА правно положение, като целената правна последица от успешното
му провеждане е защита на членствени права и/или контрол за законосъобразност
на решенията на дружеството, свързани с дейността му, която е насочена към
постигане на обща цел (ТР №1/6.12.2002 г. на ВКС по тълк.д.№
1/2002 г., ОСГК, т.5). Съгласно нормата на чл. 74, ал.2 от ТЗ искът се
предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал
или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от
узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на ОС. Срокът е преклузивен (ТР
№1/6.12.2002 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2002 г., ОСГК,
т.4). С конститутивния иск по чл. 74, ал.1 от ТЗ се търси от акционера защита
срещу увреждащи го решения на акционерите, взети от ОСА. В случая с исковата
молба ищецът твърди, че взетите от ОСА на 5.11.2019 г. решения са
незаконосъобразни и иска съгласно заявения петитум те да бъдат отменени поради
противоречието им с повелителни разпоредби на закона, но не посочва кой е
закона, както и конкретна или конкретни повелителни разпоредби на закон. Изложените
от ищеца твърдения се основават на безспорното обстоятелство, че мажоритарният
и единствен присъстващ на това ОСА акционер „Е.х.“АД (в несъстоятелност) е бил
представляван от синдика, което според ищеца е лице, което не би могло да го
представлява при провеждане на ОСА и да упражни членствените права на акционер на
несъстоятелното дружество, поради което акционерът „Е.х.“АД (в несъстоятелност)
не е бил надлежно представляван на ОСА на ответното АД и затова то е проведено
при грубо нарушение на законовите изисквания и взетите решения са
незаконосъобразни. При тези твърдения може да се приеме, че според ищеца
провеждането на ОСА при участието само на един акционер, представляван
ненадлежно от синдика, води до липса на мнозинство за взимане на решение,
необходимо съгласно чл. 230,ал.1 от ГПК, респективно, за липса на надлежни
решения на процесното ОСА, включително на решението за освобождаване и избиране
на членове на СД. Следва затова да се приеме, че ищецът като акционер има
правен интерес от предявяването на иска за отмяна на тези решения. Въпросът за
основателността на тези негови твърдения е въпрос по съществото на спора.
Във въззивната жалба на първо място жалбоподателят заявява оплакване,
че окръжният съд се позовава изцяло на незадължителната съдебна практика, а
именно решението, постановено по т.д. № 2414/2019 г. на ВКС. Следва да се
отчете, че решение № 70/19.06.2020 г. по т.д. № 2414/2018 г. на ВКС, ТК, 1 ТО е
постановено както преди обжалваното решение на окръжния съд (постановено на
15.07.2020 г.), така и преди подаването на въззивната жалба на 10.08.2020 г.,
поради което е логично да бъде взето предвид както от окръжния съд, така и от
жалбоподателя, защото в него е даден отговор по принцип как следва да се
представлява акционер-акционерно дружество, обявено в несъстоятелност, а именно
че следва да се представлява от неговия синдик, като решението е постановено
конкретно относно представителството на „Е.х.“АД (в несъстоятелност)-гр. Х.във
връзка със спор по чл. 74,ал.1 от ТЗ относно решения на предходно ОСА на
ответното дружество „З..“АД-гр.Х.. Несъмнено е, че изложените в решението на
ВКС правни съображения окръжният съд може да сподели и да ги посочи в своето
решение, както и че това решение не следва да е в противоречие с практиката на
ВКС с оглед нормата на чл. 280,ал.1,т.1,предл.последно от ГПК. Окръжният съд
обаче несъмнено не е длъжен да се съобразява с посочената във въззивната жалба
незадължителна практика на ТРРЮЛНЦ, на ВКС и на ОС-Х..
Жалбоподателят твърди във въззивната жалба, че в обжалваното решение на
окръжния съд не са изследвани множество въпроси, касаещи провеждането на
конкретното събрание, както и наличните доказателства, сочещи нарушение на
повелителни разпоредби на ТЗ, например, че съдът не е констатирал, че е налице
нарушение на чл. 224,ал.2 от ТЗ, която императивно посочва, че когато дневният
ред включва избор на членове на СД материалите по алинея 1 включват и данни за
имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени
за членове, като в настоящия случай се касае именно за взимане на такива
решение – за избор на нови членове на СД, а нито в поканата, нито при провеждане на общото събрание са
представени данни за професионалната квалификация на предложените и избрани
членове на СД. В подадената от дружеството-жалбоподател искова молба обаче няма
оплакване за нарушение на нормата на чл. 224,ал.2 от ТЗ, нито са изложени
твърденията за наличие на такова нарушение по изложените във въззивната жалба
съображения, поради което окръжният съд
нито е бил длъжен, нито е следвало да проверява обстоятелства относно спазване
на изискванията на тази разпоредба. В производството по иска по чл. 74,ал.1 от ТЗ за отмяна на решение на ОСА окръжният съд не изследва по свой почин
множество въпроси, касаещи провеждането на конкретното събрание, и наличните
доказателства, защото не проверява служебно дали решението не противоречи на
повелителни разпоредби на закона или на устава на дружеството. Както е посочено
в т.8 от ТР №1/6.12.2002 г. на ВКС по тълк.д. №
1/2002 г., ОСГК, произнасяне по пороци на решението на ОС, които не са релевирани, е недопустимо. След като в исковата молба
дружеството-ищец, сега жалбоподател "Е.п."ЕАД-гр.Х.не е претендирало
решенията на ИОСА на 5.11.2019 г. да са взети в нарушение на нормата на чл.
224,ал.2 от ТЗ, то преценката относно такова нарушение е извън предмета на делото,
съответно, окръжният съд не е следвало да прави такава преценка и липсата на
такава преценка не се явява неправилност на обжалваното съдебно решение. Така
заявеното във въззивната жалба оплакване е неоснователно.
Съгласно нормата на чл. 711,ал.1,т.1 и т.3 от ТЗ с решението за
обявяване в несъстоятелност съдът обявява длъжника в несъстоятелност и
постановява прекратяване дейността на предприятието, както и прекратява
правомощията на органите на длъжника-юридическо лице. Нормата е ясна и
определя, че с обявяването в несъстоятелност на длъжника правомощията на
неговите органи, когато той е юридическо лице, са прекратени. Несъмнено е
обаче, че обявеното в несъстоятелност дружество-длъжник до заличаването му от
търговския регистър запазва своята правосубектност и членовете на неговите
органи на управление не са освободени. След обявяването на търговското
дружество в несъстоятелност и прекратяването на правомощията на неговите органи
те могат да осъществяват определени действия, основно свързани с производството
по несъстоятелност (изключения са изрично предвидени, например, с нормите на
чл. 679, чл.728, чл. 736,ал.2, чл.740 от ТЗ), но не и да представляват длъжника
в отношенията му спрямо трети лица, включително те загубват процесуалната си
представителна власт по отношение на съдебни производства. Изключение е предвидено в нормата на чл.
635,ал.3 от ТЗ, съгласно която в производството по несъстоятелност, както и в
производствата по чл. 621а,ал.2, чл. 649 и чл. 694 от ТЗ, длъжникът, съответно,
неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или
чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично
предоставени на синдика. В случая акционерът „Е.х.“АД (в несъстоятелност)-гр.Х.с
решение от 12.06.2014 г. е обявен в несъстоятелност и са прекратени
правомощията на неговите органи. Несъмнено е, че участието на „Е.х.“АД (в
несъстоятелност)-гр.Х.в ИОСА на „З..“АД-гр.Х.и упражняването на членствените
права на дружеството не е действие от вида, посочен в нормата на чл. 635,ал.3
от ТЗ. Тази норма определя правомощията на органите на обявения в
несъстоятелност длъжник и тя не може да се тълкува разширително. Тъй като тя не
урежда правомощие за тези органи относно упражняване на членствени права на
несъстоятелното дружество като акционер в друго дружество, неоснователно е
твърдението на ищеца, сега жалбоподател, че изпълнителният директор на „Е.х.“АД
(в несъстоятелност)-гр.Х.лично или чрез упълномощено лице е властен да упражни
членствените права в дружеството „З..“АД по повод на проведеното ИОСА. Неправилно
жалбоподателят счита, че с разпоредбите на чл. 630 и чл. 635 от ТЗ пълно
лишаване от дееспособност на органите в полза на синдика не е изрично
предвидено, тъй като това разбиране не е съобразено с нормата на чл.
711,ал.1,т.3 от ТЗ - лишаването на органите на несъстоятелния длъжник от
техните правомощия е разпоредено с нормата на чл. 711, ал.1,т.3 от ТЗ. Именно с
оглед на тази разпоредба органите на несъстоятелния търговец нямат право да се
разпореждат с имуществото на дружеството, както и да осъществяват
представителни, членствени и управителни правомощия, в т.ч. да упражняват
правомощия при участие в общи събрания на дружества, в които несъстоятелното
дружество е акционер. Десезираните органи на длъжника-акционерно дружество в
несъстоятелност не могат да упражняват материални права, свързани с имуществото
от масата на несъстоятелността, съответно, участието по смисъла на чл.
220,ал.1,изр.2 от ТЗ в ОСА на друго акционерно дружество и упражняването на
правата върху акциите не може да бъде осъществено от орган (законен
представител) с прекратени правомощия, тъй като правата (имуществени и
неимуществени) и задълженията по акцията са неделими съгласно чл. 177 от ТЗ,
членственото правоотношение е комплексно и обхваща и неимуществените
управителни права (правото на участие в ОС и правото на глас) и правата върху
акциите се упражняват в целия им обем чрез право на участие и право на глас в
ОС, съответно, тези права на длъжника следва да бъдат упражнени от синдика от
името на несъстоятелното търговско дружество, тъй като е невъзможно правата по
неделимата акция да бъдат упражнявани едновременно от синдика и от длъжника
(както е прието с решение № 70/19.06.2020 г. на ВКС по т.д. 2414/2018 г., 1 ТО,
ТК). Следва още да се отчете, че „Е.х.“АД (в несъстоятелност) е холдингово
дружество и поради специфичния му с оглед на това предмет на дейност, включващ
управление на участията на холдинга в други дружества, дружеството упражнява
търговската си дейност основно чрез участие в ОСА и реализиране на правото на
глас, поради което не може да се приеме, че след обявяване на холдинговото
дружество в несъстоятелност неговите десезирани органи продължават да
упражняват правомощията си по управление на дяловите участия на холдинга чрез
участие в ОСА като характерна търговска дейност (в тази насока - решение №
70/19.06.2020 г. на ВКС по т.д. 2414/2018 г., 1 ТО, ТК).
Съгласно разпоредбата на чл. 658,ал.1,т., и т.7 от ТЗ синдикът има правомощията
да представлява предприятието и да участва в производствата по делата на
предприятието на длъжника и да завежда от негово име дела. Предприятието на
търговец, разбирано като част от неговото имущество, не е самостоятелен правен
субект, такъв е търговецът-длъжник. Съответно, представителството от синдика е
правно невъзможно да се осъществява от името на предприятието на длъжника,
разбирано като част от имуществото на длъжника, а нормата на чл. 658,ал.1,т.1
от ТЗ предоставя на синдика правомощието да представлява именно
търговеца-длъжник. Синдикът несъмнено е орган по несъстоятелността, назначен от
съда, който изпълнява възложените му от закона функции, и той не действа като
такъв само в случаите по чл. 658,ал.1,т.7 и т.6 от ТЗ, съответно, не действа от
името на длъжника и не упражнява неговите материални и процесуални права само
при тези две групи правомощия и при упражняване на правото да предявява
отменителните искове по ТЗ, целящи попълване масата на несъстоятелността. Като
представител на обявения в несъстоятелност длъжник именно синдикът е единствено
компетентен да упражнява и неговите членствени права в дружества, в които
несъстоятелният длъжник участва. Упражняването на правото на глас в ОС на друго
акционерно дружество е свързано с управлението на имуществото – правата върху
акциите, които несъстоятелният търговец притежава в друго акционерно дружество,
а съгласно разпоредбата на чл. 711,ал.1,т.4 от ТЗ с решението по чл. 710 от ТЗ
длъжникът е лишен и от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си,
т.е. тези права преминават към синдика и се упражняват от него, включително
управлението на правата върху акциите (които са част от масата на несъстоятелността,
която във фазата по глава 45 от ТЗ се превръща в имущество, управлявано от синдика)
се осъществява посредством участието в ОСА и чрез упражняване правото на глас,
съответно, така предоставеното от закона право на управление на
масата/имуществото, част от която са акциите, предпоставя и упражняването на
правата върху тях в целия им обем, включващ и правото на глас в ОСА (както е
прието с решение № 70/19.06.2020 г. на ВКС по т.д. 2414/2018 г., 1 ТО, ТК).
Установява се следователно, че неоснователно жалбоподателят твърди
обжалваното решение на окръжния съд да е неправилно и защото съдът не е
възприел за основателно твърдението на жалбоподателя, заявено от него като ищец
в исковата молба, че решенията на ИОСА на „З..“АД-гр.Х.на 5.11.2019 г. са
незаконосъобразни, защото акционерът „Е.х.“АД (в несъстоятелност)-гр.Х.е
следвало да участва в това ИОСА чрез изпълнителния директор лично или чрез
упълномощено лице, а е приел, че този акционер надлежно е участвал чрез
синдика, съответно, надлежно е бил представляван от него.
Установява се при тези обстоятелства, че подадената въззивна жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение, с
което предявеният от ищеца, сега жалбоподател, иск по чл. 74,ал.1 от ГПК е
отхвърлен, е правилно и следва да бъде потвърдено.
От страна на „З..“АД-гр.Х.чрез новоизбрания изпълнителен директор Р.И.се
претендира за присъждане на разноски за въззивното производство, но с оглед
приетия и посочен в определението на апелативния съд от 11.12.2020 г. начин на
участие на това дружество в производството по спора така направени разноски не
следва да се присъждат.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74, постановено на 15.07.2020 г. по т.д. 207/2019 г. на Окръжен съд – Х..
Решението може да се обжалва при условията на чл.
280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)