Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр.София,16.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети септември две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря
Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 2156 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са искове по чл.327, ал.1 ТЗ за заплащане на останалата цена
на доставени от ищеца на ответника в периода 01.01.2015 - 30.06.2019 г. стоки по договор за търговска
продажба, сключен при Общи условия от
20.12.2013 г.
Твърденията на ищеца са, че по
силата на установени трайни търговски отношения, регулирани с Рамково
споразумение – Общи условия на системата за доставки в Метро от 20.12.2013 г.
доставя на ответника за магазините му от търговската верига Метро стоки от 2014
г., като отношенията между страните са изменяни с анекс от 20.12.2014 г., Търговски условия от
10.02.2017 г., логистично предложение от 03.01.2014 г., с които са уговорени
специфични условия, установяващи задължения за заплащане от страна на
доставчика на разходи за реклама, бонус за постигнат оборот и логистична такса,
уговорени като фиксиран процент от
оборота на доставчика. Твърди в периода 01.01.2015 г. – 30.06.2019 г. част от цената на доставените стоки от продуктова гама „основни стоки“,
идентифицирани с код на доставчика за този вид стоки 25138 да не му е заплатена, тъй като ответникът
неправилно прихванал задължението за заплащането й със свои вземания за разходи
за реклама, бонус за постигнат оборот и логистична такса, които изчислил върху
общият оборот от цената на всички доставени стоки, без да съобрази, че част от
стоките са върнати от ответника, а по отношение на друга част
реклама, бонус оборот и логистична такса.
Ответникът
оспорва исковете, като не оспорва твърденията на ищеца относно съществуването
на трайни търговски отношения, респективно уреждането им от Общи условия и
допълнителни споразумения установявани специфични условия, но счита, че
дължимото от ищеца възнаграждение за разходи за реклама, бонус за постигнат
оборот и логистична такса следва да се изчисли на база процент от
доставната продажната цена на стоките, които ищецът е доставил в
търговските обекти на ответника.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на
ищеца е да докаже твърденията си да е доставил на ответника стоки в периода
01.01.2015 г. – 30.06.2019 г . на твърдяната стойност.
В тежест на ответника е да докаже
погасяване на задълженията си за заплащане на цената на доставените стоки чрез
плащане или по уговорено
Страните не спорят относно
възникването на правоотношението помежду им въз основа на посочените от ищеца
факти -Рамково
споразумение – Общи условия на системата за доставки в Метро от 20.12.2013 г.
доставя на ответника за магазините му от търговската верига Метро стоки от 2014
г., като отношенията между страните са изменяни с анекс от 20.12.2014 г., Търговски условия от
10.02.2017 г., логистично предложение от 03.01.2014 г., но спорят относно тълкуването на уговорките относно начина на изчисляване
на дължимите от доставчика възнаграждения за услуги(логистична такса) и отстъпка
за търговски резултат (реклама и бонус оборот). Ищецът счита, че тези
възнаграждения и отстъпки следва да се изчислят въз основа на нетния оборот на
стоките, които е реализирал за съответния период в търговската верига на
ответника, като се съобрази само цената (и то след приспадане на съответната
допълнително предоставена отстъпка след първоначалната им доставка) на реално
продадените на ответника стоки (без върнатите). Ответникът счита, че уговорката
следва да се тълкува в смисъл, че възнаграждението/отстъпката за достигнат
оборот следва да се изчисли въз основа на първоначалната цена на всички стоки,
които са му доставени, без да се съобразяват последващи намаления на
първоначалната цена, както и връщането на нереализирани в търговските вериги
стоки.
За исковия период специфичните
условия по търговската продажба при общи условия са уговорени в споразумение за
търговските условия от 20.12.2013 г. и споразумение за търговските условия от
10.02.2017 г., докато логистичната такса е уговорена в Приложение за логистично
сътрудничество.
По отношение на разходите за реклама
в т.1.2 от първото споразумение са посочени „разходи за пряка и непряка реклама 3 %“ , а във
второто споразумение в т.1.2 са посочени
„пряка и непряка реклама – 4 от реализирания оборот“. По отношение на „бонус“
оборота, в т.1.4 от първото споразумение
е посочено задължение за „общо бонус от
оборота без ДДС според таблицата“, в която са посочени съответни проценти
срещу „натрупан оборот без ДДС в лв.“
разделени в граници от 0 до 1000 лв., от
1000,01 лв. до 50000 лв., от 50001 лв. до 100000 лв. и над 10000 лв., във
второто споразумение в т. 1.3 е посочено, че доставчикът дължи на дружеството
общ бонус за постигнат оборот без ДДС, чиито размер се определя според таблица,
в която са посочени проценти срещу „натрупан оборот без ДДС в лева“ и същите
граници, като в първото споразумение. И двете споразумение в разделите за
определения на понятията има определение за „бонус“, като в първото определение
„бонус е последващо намаление на цената, което не се отнася до определена
фактура или стока“, а във второто споразумение „ бонус означава възнаграждение
за постигнат оборот, което се изчислява въз основа на реализирания от Дружеството
оборот със стоки на Доставчика в рамките
на една календарна година“. Относно цените на стоките, формиращи оборота,
споразуменията не съдържат уговорки.
При тези факти съдът приема, че
уговорките между страните следва да се тълкуват в смисъл, че под оборот,
относим към изчислението на отстъпките/възнаграждението за реклама и бонус,
следва да се разбира достигнатия нетен оборот на доставените от ищеца на
ответника стоки по реалните им цени, на които са продадени от ищеца на
ответника, като се съобразят съответните последващи намаления на цените на вече
доставени стоки, въз основа на допълнителни уговорки относно продажба на стоки
в период на реклама, както и върнатите от ответника на ищеца вече поръчани и
приети стоки. В противоречие с принципа за добросъвестност биха били уговорки
или тълкуване, чрез които би се стигнало до неоснователно обогатяване на
ответника за сметка на ищеца или начисляването на повече от една отстъпка или
възнаграждение за едни и същи действия/резултат, до какъвто ефект води предложеното
от ответника тълкуване, при което при изчисляване на оборота се вземат предвид
броя и цените на стоките при първоначалната им доставка след поръчка. Целта на
уговорките е ответникът да получи възнаграждение и допълнителна отстъпка,извън
уговорената по т.1.1 от всяко то споразуменията, заради достигането на възможно
най-голяма реализация на стоките на ищеца и то по възможно най-висока цена, тъй
като извършва реклама на стоките и продажбата им в големи мащаби в търговските
си вериги. Връщането на вече получени стоки и получаването на допълнителни
отстъпки от цените, извън уговорените специфични условия, във връзка с рекламни
целеви кампании кампании, обаче изключва правото на ответника за същите стоки,
които е върнал или за които е получил допълнителната отстъпка, да получи и
основните отстъпки и възнаграждение за реклама, тъй като това намалява
количеството и цената на реализираните стоки, респективно е извън целта, с
която са уговорени заплащането на бонус и възнаграждение за реклама.
По отношение на логистичните такси е
предвидено в логистичното приложение, че се начисляват върху нетния оборот на
доставчика, поради което и уговорките не се нуждаят от тълкуване.
Страните не спорят и относно обстоятелствата, че ищецът е доставил на ответника стоки, чиято
цена не е изцяло заплатена, тъй като ответникът е прихванал част от стойността
й за сметка на задължения за бонус оборот, реклама и логистична такса за всяка
от годините в исковия период, като ответникът в отговора признава каква част от
цената не е платена. Съответно признава, а същите размери се установяват и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза по т.9, че за 2015 г. ответникът е удържал от дължимата цена суми в
общ размер на 49549,55 лв. без ДДС, от които 1560,80 лв. за задължения на
доставчика за реклама, 18224,27 лв. за задължения на доставчика за бонус оборот
и 15704,48 лв. за задължения на доставчика за логистични такси. За 2016 г. ответникът е удържал от дължимата цена суми в
общ размер на 124929,80 лв. без ДДС, от които 46333,65лв. за задължения на
доставчика за реклама, 54055,95 лв. за задължения на доставчика за бонус оборот
и 24540 лв. за задължения на доставчика за логистични такси. За 2017г.
ответникът е удържал от дължимата цена суми в общ размер на 149468,51 лв. без ДДС, от които 64210,52 лв. за
задължения на доставчика за реклама, 56184,20 лв. за задължения на доставчика
за бонус оборот и 29073,79 лв. за задължения на доставчика за логистични такси.
За 2018 г. ответникът е удържал от
дължимата цена суми в общ размер на 123835,18
лв. без ДДС, от които 52472,63 лв. за задължения на доставчика за
реклама, 45913,57 лв. за задължения на доставчика за бонус оборот и 25448,97
лв. за задължения на доставчика за логистични такси. За периода 01.01.2019 г. –
30.06.2019 г. ответникът е удържал от
дължимата цена суми в общ размер на 48997,14
лв. без ДДС, от които 18754,88 лв. за задължения на доставчика за
реклама, 16410,53 лв. за задължения на доставчика за бонус оборот и 13831,73
лв. за задължения на доставчика за логистични такси.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено, се
установява, че при изчисляване на оборота на продадените от ищеца на ответника
стоки въз основа на реално продадените
стоки, за които са издадени фактури и дебитни известия, без върнатите стоки, за
които са издадени кредитни известия и по реалните цени, на които са продадени, след
приспадане на допълнителни намаления на цените след първоначалната им доставка,
за което са издадени кредитни известия (варианти 1 по задачи 2, 3 и 4 от
заключението), че за 2015 г. дължимите
отстъпки/възнаграждения са за реклама
13519,56 лв., за бонус – 15772,82 лв. и за логистична такса 13294,23 лв. или
общо 42586,61 лв., докато ответникът е начислил удържал от цената на стоките 49549,55
лв. По отношение на 2016 г. се установява дължимите
отстъпки/възнаграждения да са за реклама
33969,89 лв., за бонус – 39631,54 лв. и
за логистична такса 33403,73 лв. или общо 107005,16 лв., докато ответникът е
начислил и удържал сумата от 124929,80 лв. За 2017 г. се установява дължимите
отстъпки/възнаграждения да са за реклама
46898,70 лв., за бонус – 41036,36 лв. и
за логистична такса 34587,79 лв. или общо 122522,85 лв., докато ответникът е
начислил удържал от цената на стоките 149468,51 лв. За 2018 г. се установява
дължимите отстъпки/възнаграждения да са
за реклама 37056,95 лв., за бонус – 33424,83
лв. и за логистична такса 27329,50 лв. или общо 96811,28 лв., докато ответникът е начислил удържал от
цената на стоките 123835,18 лв. За периода 01.01.-30.06.2020 г. се установява
дължимите отстъпки/възнаграждения да са
за реклама 14413,21 лв., за бонус – 12611,56
лв. и за логистична такса 10629,75
лв. или общо 122522,85 лв., докато ответникът е начислил удържал от
цената на стоките 48997,14 лв.
Следователно за част от годините в исковия период ответникът не е заплатил
изцяло дължимата цена на доставените му от ищеца стоки, тъй като уговорката за
прихващане в споразуменията за търговски условия му дава основание да задържи
само такава част от цената, която отговаря на вземанията му за реклама, бонус и
логистични такси, поради което и исковете са частично основателни, като за 2015
г. следва да се присъди цялата претендирана от ищеца сума, тъй като е по-малка
от действително неплатената цена, за 2016 г. – сумата от 17924,64 лв., като за
разликата искът е неоснователен, за 2017 г. следва да се присъди сумата от
26945,66 лв., като за разликата искът е неоснователен, за 2018 г. следва да се
присъди сумата от 27023,90 лв. като за разликата искът е неоснователен, а за
2019 г. искът следва да се уважи в претендирания размер, който е по-малък от
действителния, или общо дължимата и неплатена от ответника цена е 69952,98лв.
Право на разноски имат и двете
страни, като такива е претендирал само
ищецът комуто следва да се присъди сумата от 7408,19 лв. за държавна такса,
депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение от общо 10846,58 лв.,
съответна на уважената част от първоначално предявените искове, във връзка с
които са направени всички разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА М.К.е.К.Б.
ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** км да
заплати на А.Т. ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.327 ТЗ сумата от 87877,62 лв., представляваща останалата неплатена цена на
продадени и доставени от ищеца на ответника стоки в периода 01.01.2015 г. –
30.06.2019 г., от които 4640,80 лв. – останалата неплатена цена на продадените
през 2015 г. стоки, 17924,64 лв. – останалата неплатена цена на продадени стоки
през 2016 г., 26945,66 лв. – останалата неплатена цена на продадените през 2017
г. стоки, 27023,90 лв. – останалата неплатена цена на продадените през 2018 г.
стоки и 7140,63 лв. – претендираната от ищеца и останала неплатена цена на
продадени стоки в периода 01.01.30.06.2019 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 7408,19 лв., представляваща разноски за държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за неплатена цена на продадени стоки през 2016 г. за разликата над 17924,64
лв. до 26873,88 лв., за неплатена цена на продадени стоки през 2017 г. за
разликата над 26945,66 лв. до 31941,41 лв. и за неплатена цена на продадени
стоки през 2018 г. за разликата над 27033,90 лв. до 28851,82 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
.