Решение по дело №1115/2017 на Окръжен съд - Пловдив

  

Р Е Ш Е Н И Е № 111

 

гр. Пловдив, 31.01.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на шести декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН

                                                                                                

при участието на секретаря КАРАМФИЛА ШОПОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1115 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

          Ищцата В.В.Б., ЕГН **********,***, представлявана от пълномощника си адв. Ж.Ч. със съд. адрес:****, моли съда да осъди ответника „СМАК“ ЕООД, ЕИК *********, да ѝ заплати общо сумата 39 018,80 лв., дадена от нея при начална липса на основание за това, както и сумата от общо 19 512,64 лв. – мораторни лихви, ведно със законните последици. 

Твърди, че на 27.08.2011 г. между майката ѝ С. Б. и ответника „СМАК” ЕООД е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недв. имот – апартамент, находящ се в ***. По този предварителен договор С. изплатила на ответника общо 32 000 евро или 62 586,56 лв., от които 5 000 евро – при сключването му, 17 000 евро – на 29.08.2011 г. и 10 000 евро – на 10.10.2011 г. В началото на м. януари 2012 г. страните по предварителния договор постигнали съгласие при сключване на окончателен договор ищцата В.Б. да замести майка си С. като купувач.

На 13.01.2012 г. ищцата сключила с ответника с нот. акт № **, том **, рег.№ **, нот. дело № *** г. на нотариус М. И., рег.№ 631 на НК, окончателен договор, в който е посочена продажна цена на имота в размер на общо 80 895,75 лв. На същата дата ищцата В. заплатила на продавача преди сключване на окончателния договор 32 000 лв., а остатъка от 48 895 лв. следвало да се заплати в срок до 01.06.2016 г. На 01.06.2012 г. ищцата заплатила по банков път на ответника 16 900 евро или 33 053,52 лв., а на 02.08.2012 г. – още 3 050 евро или 5 965,28 лв., т.е. заплатила общо 19 950 евро или 39 018,80 лв.

Счита, че тези суми са преведени от нея на ответника при начална липса на основание за това, тъй като майка ѝ С е заплатила по предварителния договор за същия недв. имот общо 62 586,56 лв. За връщане на надплатеното майката на ищцата – С. Б., е завела гр.д.№ 302/2015 г., ПОС, 15 гр.с., по което ВКС е приел, че извършеното от нея плащане е на валидно договорно основание, а надплатената част следва да се претендира от купувачката по окончателния договор – ищцата В., която я е заместила при сключване на окончателния договор, като дадена при начална липса на основание за това.

Предвид гореизложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да ѝ заплати общо 58 531,44 лв. – главница и 19 512,64 лв. – мораторна лихва, от които 33 053,52 лв., представляващи левовата равностойност на 16 900 евро, ведно със законната лихва за периода 01.06.2012 г. – 10.05.2017 г. в размер на общо 16 617,84 лв., както и 5 965,28 лв., представляващи левовата равностойност на 3 050 евро, ведно със законната лихва за периода 02.08.2012 г. – 10.05.2017 г. в размер на общо 2 894,80 лв., ведно със законните последици.

          Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответникът „СМАК” ЕООД – гр. Пловдив, бул. В. А., с управител К.Г.К., ЕИК *********, чрез пълномощника си адв. П.Т. със съд. адрес:***, е подал отговор, в който заявява, че предявените искове са недопустими, тъй като се предявяват чужди права – надплатени от майката на ищцата суми, а също и неоснователни, като ги оспорва изцяло по основание и по размер.

Твърди, че не е налице заместване на купувачката по предварителния договор С. Б. от нейната дъщеря – ищцата В.Б., тъй като последната и нейният брат В. Б. са страни по друго правоотношение, различно от предварителния договор, сключен от С. с ответното дружество – договор за покупко-продажба на недв. имот, обективиран в нот. акт № **** г. на нотариус М. И.. По силата на този договор купувачите са се задължили да заплатят за имота на дружеството - продавач сумата 80 895,75 лв., от която 32 000 лв. при изповядане на сделката, а остатъка от 48 895,75 лв. - в срок до 01.06.2012 г. На 01.06.2012 г. купувачите В. и В. Б. са заплатили 16 900 евро или 33 053 лв., като останало да дължат на продавача още 15 843 лв.

Ищцата В.Б. е превела на дружеството и сумата от 3 050 евро, но тя касае плащане по друго правоотношение между страните – допълнително извършени СМР, подробно описани в отговора, съгласно протокол от 02.08.2012 г. и фактура № 109/03.08.2012 г.

Ето защо, ответникът моли исковете да се отхвърлят като недоказани и неоснователни, ведно с присъждане на разноски.

Подробни съображения за това излага в отговора си. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

          По делото няма спор, че между ответника „СМАК” ЕООД, ЕИК *********, като продавач (обещател), и С. М. Б., ЕГН **********, която е майка на ищцата В.Б. (л. 99), като купувач, е бил сключен на 27.08.2011 г. в предвидената в чл. 19, ал. 1 от ЗЗД писмена форма за действителност валиден предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: апартамент А/4, находящ се на шести етаж на кота +16,80 м., целият с площ от 111,18 кв.м, ведно с 6,630 % ид.ч. от общите части на сградата, както и изба № *** на сутеренния етаж на кота -3,00 м, с площ от 4,49 кв.м, ведно с 0,127 % ид.ч. от общите части на сградата с административен адрес: ****, която ще се построи в ПИ с идентификатор ****, за сумата от 55 500 евро.

          В същия текст е инкорпориран и договор за строителство (изработка) по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. 

Според т. 2 и т. 3 от предварителния договор, сумата от 55 500 евро е окончателна и включва стойността на необходимите СМР, съгласно т. 6 от същия, като първата вноска от 5 000 евро е дължима при подписване на предварителния договор на 27.08.2011 г.; втората вноска от 20 000 евро – до 01.09.2011 г., като в същия ден собствеността се прехвърля на купувача по нотариален ред, а третата вноска от 30 500 лв. е дължима до 01.09.2013 г.

           Няма спор, че купувачката по предварителния договор – С. Б., е заплатила на продавача (обещателя) на 29.08.2011 г. и на  10.10.2011 г. съответно сумите 17 000 евро и 10 000 евро, представляващи вноски за покупката на ателие № ** на посочения по-горе адм. адрес, видно от приложените по делото разписки.

По делото не се спори, че с нот. акт № *, том *, рег.№ *, дело № * г. на нотариус М. И., рег.№ 631 на НК, вписан с Акт № *, том *, дело № *, вх.рег.№ ***/**.**** г. на СВ - ****, ответникът „СМАК” ЕООД, ЕИК *********, е продал на ищцата В.В.Б. и на нейния брат В.В. Б., при равни права, процесния недв. имот – ателие № *, на две нива, разположени на кота +14,00 м и на кота +16,80 м, със застроена площ от 94,84 кв.м, ведно с изба №  със застроена площ от 4,49 кв.м, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата, който недв. имот съставлява СОС с идентификатор 56784.511.262.5.13, за сумата от общо 80 895,75 лв. с включен ДДС, от която преди изповядане на сделката купувачите са платили общо 32 000 лв., а остатъкът от 48 895,75 лв. е дължим до 01.06.2012 г., по равно от купувачите, за което продавачът има право да впише законна ипотека върху имота, видно от цитирания нот. акт.

На 01.06.2012 г. ищцата В.Б. е превела на ответното дружество сумата от 16 900 евро с посочено основание за това „Трансфер по с-ка за СМАК ЕООД – покупка на ателие № *, ул. С. *“, а на 02.08.2012 г. е превела още 3 050 евро с посочено основание „Трансфер по с-ка за СМАК ЕООД – допълнителни довършителни СМР-та, извън основния договор, ап.**“, видно от представеното от ищцата извлечение от движенията по банковата ѝ сметка в „***“.

По делото са представени Протокол № 1/02.08.2012 г. за установяване на извършени СМР в обект „Ателие № *“ на обща стойност 4 009,45 лв. с ДДС, подписан от В.Б. и от управителя на „СМАК” ЕООД – К.К., и фактура № 109/03.08.2012 г. за същите СМР, издадена на името на В. и В. Б.. Съдържанието на тези документи е оспорено от ищцата по реда на чл. 193 от ГПК, но съдът намира оспорването за недоказано, предвид събраните по делото гласни доказателства, ангажирани от ответника, които са допустими съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ГПК.

По делото са представени и решения на ПОС, ПАС и ВКС във връзка с гр.д.№ 302/2015 г., ПОС, 15 гр.с., по което „СМАК” ЕООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на С. М* Б., ЕГН **********, сумата 55 000 лв., представляваща част от общо дължимите 32 000 евро (62 586,56 лв.), платени от нея по предварителен договор за покупко – продажба на недв. имот и договор за строителство от 27.08.2011, на неосъществено основание.

Касационната инстанция обаче е отменила изцяло решението и е приела, че не е налице неосъществено основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като купувачката С. Б. е признала в хода на гр.д.№ 302/2015 г., ПОС, 15 гр.с., неизгоден за нея факт – обстоятелството, че се е съгласила правата по предварителния договор да се прехвърлят на децата ѝ В. и В*. Относно представеното по това дело писмено доказателство - Споразумение от 04.04.2013 г., ВКС е приел, че то е подписано от името на С. Б. от лице без представителна власт, поради което споразумението не произвежда действие по отношение на купувачката по предварителния договор.

Въз основа единствено на признанието на С. Б. на неизгоден за нея факт ВКС е приел, че тя се е съгласила купувачи по окончателния договор да са децата ѝ, а в случай, че има надплащане на договорената продажна цена, то новите купувачи могат да претендират разликата като недължимо платена, и е отхвърлил изцяло иска по чл. 55, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД.

Страните по гр.д.№ 302/2015 г., ПОС, 15 гр.с., обаче не са идентични със страните по настоящия спор, поради което съдебните решения по това дело не обвързват страните по настоящия спор, по аргумент от разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ГПК.  

Представена е и нот. покана – уведомление от С. Б. до „СМАК” ЕООД, връчена на дружеството на 20.10.2017 г. чрез нотариус К. К, рег.№ * на НК, в която Б. заявява, че разваля сключения между тях предварителен договор за покупко – продажба на недв. имот от 27.08.2011 г., поради неизпълнение от страна на дружеството на задължението за нотариално прехвърляне на имота, тъй като той „е прехвърлен на трети лица“, като в 7-дневен срок от получаване на поканата дружеството следва да ѝ възстанови дадените от нея общо 32 000 евро.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С.Д.К., която съдът възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и неоспорена от страните. От нея се установява, че в счетоводството на ответника „СМАК” ЕООД са осчетоводени по надлежния ред сумата от 80 895,75 лв. по нот. акт № ** г., за което е издадена фактура № 103/13.01.2012 г., както и постъпилите от ищцата В.Б. суми – 32 000 лв. на 13.01.2012 г., 16 900 евро на 01.06.2012 г. и 3 050 евро на 02.08.2012 г.

Изплатените въз основа на предварителния договор суми – 5 000 евро на 27.08.2011 г., 10 000 евро на 10.10.2011 г. и 17 000 евро на 29.08.2011 г., не са намерили отражение в счетоводните баланси на дружеството – ответник за 2011 г., 2012 г. и 2013 г.

Цената на недв. имот, посочена в нот. акт, е 80 895,75 лв., а внесените общо от С. Б. и от В.Б. суми са 133 605,37 лв., като е налице надвнесена сума в размер на 52 709,62 лв.

Лихвите за периода 01.06.2012 г. – 10.05.2017 г. върху главницата от 16 900 евро (или 33 053,52 лв.), е общо 16 634,45 лв., а лихвата за периода 02.08.2012 г. – 10.05.2017 г. върху главницата от 3 050 евро (или 5 965,28 лв.) е в размер на общо 2 897,80 лв.

          По делото са разпитани свидетелите В* Я* Б. и В* М* К*, съответно баща и вуйчо на ищцата, както и свидетелите Р* Д. П* и Б* Т* Т., показанията на който съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.

От показанията на свидетелите В* Б. и В* К* се установява, че свид. В* и съпругата му С., които работят в ***, през лятото на 2011 г. решили да си купят апартамент в ***. Свързали се с ответното дружество, харесали си апартамент на две нива, за който мислили, че е мезонет, сключили предварителен договор и заплатили на няколко вноски дължимите според този договор общо 32 000 евро. Когато се върнали в България за Нова година, В*и С. разбрали, че всъщност имотът не е мезонет, а ателие на два етажа и затова решили да се откажат от покупката – „Сестра ми и зет ми бяха решили да се откажат от това жилище. Но В. и брат ѝ поискаха те да го купят“ (свид. К*).

Според свид. Б., той и съпругата му С. се разбрали устно с управителя на ответното дружество „вместо ние с жена ми, децата да купят апартамента, който се оказа всъщност ателие“.

Окончателният договор бил сключен с В. и с В*, като „Първоначалната цена на ателието беше 55 000 евро. После дъщеря ми  и сина ми се договориха с фирмата да купят ателието за около 80 000 лв., т.е. цената се намали, защото всъщност този имот не е апартамент, а е ателие.“

Относно продажната цена на имота свид. К* също твърди, че В. и брат ѝ В* „С фирмата се разбраха да се смъкне цената, като крайната цена щеше да е около 80 000 лв.“

Според свид. Б. „Бяха се разбрали с фирмата тези 32 000 евро, които ние бяхме платили, да се приспаднат от фирмата от цената, на която дъщеря ми и сина ми ще купят ателието“, а според свид. К. „Казали ѝ да тя да плати още пари, а парите, дадени от сестра ми (от майка ѝ), фирмата ще върне на нея.“

Според показанията на свид. П* и Т., които са извършвали  различни СМР в процесния недв. имот, В*, съпругата му С. и децата им В. и В.имали допълнителни изисквания към обекта – „шпакловка, боядисване, остъкляване на терасата. Имаше допълнителен проект, според който свалихме парапета, иззидахме със зидария около 1,20 м и нагоре остъклихме; сложихме покрив с хидроизолация на терасата и всичко останало, както е по проекта …“ (свид. П*); „На втория етаж на този апартамент имаше тераса, която трябваше да се приобщи към апартамента. …След като терасата беше изградена и беше приобщена към помещението, ние направихме окачен таван, замазка, имаше кабели, които трябваше да се прекарат. Направихме шпакловка на апартамента и на двете нива и ги боядисахме.“ (свид. Т.).  

Свидетелят Р* П*, който работи като *** в ответното дружество, е изготвил съдържание на оспорения от ищцата Протокол № 1/02.08.2012 г. за допълнително извършени СМР в процесния недв. имот в табличната му част.

При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявеният иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е допустим, а разгледан по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.

Ищцата твърди, че ответното дружество е получило от нея сумата от общо 39 018,80 лв., от които 33 053,52 лв., представляващи левовата равностойност на 16 900 евро, и 5 965,28 лв., представляващи левовата равностойност на 3 050 евро, при начална липса на основание за това по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Цитираната разпоредба гласи, че който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. С този вид осъдителен иск се защитава правото на едно лице да получи обратно някаква имуществена ценност, която то е дало на друго лице без въобще да съществува правно основание за това. Предпоставките за уважаване на иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД са три: наличие на определено имуществено разместване, при което ищецът е предал, а ответникът е получил фактически някакво имуществено благо; липсата на правно основание за това и липса на връщане на полученото от страна на ответника до момента на предявяване на иска.

В конкретния казус не се спори, че са налице две от посочените предпоставки, а именно: наличие на имуществено разместване, при което ищцата В.Б. и нейният брат В.са платили на ответното дружество общо 32 000 лв. преди изповядане на сделката, т.е. по 16 000 лв. за всеки, а след това В. е превела на продавача последователно сумите от 16 900 евро и 3 050 от евро, като последните две суми са предмет на настоящия иск за неоснователно обогатяване, като не се спори, че до момента на завеждане на иска тези суми не са върнати от ответника на ищцата.

Спорно по делото е наличието на правно основание за това имуществено разместване в размер на 16 900 евро и на 3 050 евро.

Тълкувайки, съгласно чл. 20 от ЗЗД, действителната обща воля на страните по сключения договор за покупко – продажба съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата В.Б. и нейният брат В.Б., като купувачи, и ответника „СМАК” ЕООД, ЕИК *********, като продавач, е налице валидно сключен в предвидената за това нотариална форма за действителност договор за покупко – продажба на недвижим имот по смисъла на чл. 183 и сл. от ЗЗД, обективиран в нот. акт № *, том *, рег.№ *, дело № * г. на нотариус М. И., рег.№ 631 на НК. В изпълнение на задълженията си по този договор продавачът „СМАК” ЕООД е прехвърлил на ищцата и на нейния брат при равни права, т.е. по 1/2 ид.ч. за всеки от тях, собствеността на процесния недв. имот, а те в изпълнение на задължението си по чл. 200 от ЗЗД като купувачи са заплатили на дружество общо 32 000 лв. „съобразно квотите им“, което е видно от представения нот. акт и не е спорно по делото, като остатъка от 48 895,75 лв., т.е. по 24 447,88 лв. за всеки от купувачите, е следвало да се заплати от тях в срок до 01.06.2016 г.

Затова на 01.06.2012 г. в изпълнение именно на задължението си по чл. 200 от ЗЗД като купувач по договора от 13.01.2012 г. ищцата В. е заплатила по банков път на ответника още 16 900 евро или 33 053,53 лв., като сама е посочила основанието за това в платежния документ - „Трансфер по с-ка за СМАК ЕООД – покупка на ателие № ****“. Ето защо, извършеното от нея плащане на сумата 16 900 евро или 33 053,52 лв. е въз основа на годно правно основание – валидно сключена възмездна правна сделка, поради което съдът намира, че сумата е платена на основание чл. 200, вр. чл. 183 и сл. от ЗЗД, поради което не е налице неоснователно обогатяване на ответника до размер от 24 447,88 лв.

Твърденията на ищцата, че е надплатила на продавача дължимата въз основа на договора за покупко-продажба цена на имота от общо 80 895,75 лв., като е превела 39 018,80 лв. повече, не се подкрепят от събраните по делото доказателства, тъй като въз основа на договора за покупко – продажба тя и брат ѝ са платили общо 32 000 лв., след което В. е превела на продавача още 16 900 евро или 33 053 лв., т.е. общо са преведени 65 053 лв., според ССЕ, като е налице неплатен остатък от още около 15 842 лв. общо за двамата купувачи.

Ако се приеме, че В. е плащала само от свое име за своята идеална част от апартамента, тъй като няма данни двамата купувачи да са уговорили солидарна отговорност по смисъла на чл. 121 от ЗЗД и задължението им по чл. 200 от ЗЗД е делимо, то в този случай тя е заплатила 16 000 лв. преди сключване на сделката и още 16 900 евро или 33 053 лв. след това, т.е. общо 48 053 лв. при продажна цена за 1/2 ид.ч. от имота от 40 447,88 лв., т.е. тя е надплатила на продавача за своята идеална част от имота сумата от 7 605,12 лв.

За платената в повече от ищцата В.Б. на продавача „СМАК“ ЕООД сума в размер на 7 605,12 лв. не е налице правно основание за това, поради което ответното дружество се е обогатило с тази сума за сметка на ищцата при начална липса на основание за това. Ето защо, предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан до размер от 7 605,12 лв. и следва да бъде уважен в тази част.  

Недоказани и неоснователни са и твърденията на ищцата, че между нея и ответното дружество е била постигната договорка, по силата на която тя е заместила майка си С. Б. по предварителния договор, сключен от последната, и че платените от С. 32 000 евро ще се приспаднат от цената на жилището, дължима от ищцата В..

Тъй като за прехвърлянето на недв. имот разпоредбата на чл. 18 от ЗЗД изисква нотариална форма за действителност на сделката, то при сключване на предварителен договор за покупко–продажба на такъв имот се изисква задължителна писмена форма, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗЗД. Изменението на предварителния договор, за който се изисква писмена форма за действителност, чрез промяна на цената и заменяне на купувача с друго лице също следва да е направено писмено и може да се установява само с писмени доказателства, каквито по делото няма.

Свидетелските показания, събрани в тази насока са недопустими, предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което не следва да се вземат предвид.

Наред с това, съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗЗД предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, като при покупко–продажбата по чл. 183 и сл. от ЗЗД съществени условия на договора са надлежната идентификация на вещта, чиято собственост се прехвърля, и цената. В случая, няма спор, че цената на вещта по предварителния договор от 55 500 евро е различна от договорената цена от 80 895,75 лв. при извършената покупко-продажба, поради което не може да се приеме, че последната сделка е сключена в резултат на изпълнение на задължения по предварителния договор.

Освен по отношение на цената, липсва идентичност между двете сделки и по отношение на страните по тях, като въпреки твърденията на ищцата, че е заместила майка си С. Б. по предварителния договор, купувачи на имота са както ищцата В., така и нейния брат В.Б..    

Не е налице неоснователно обогатяване на ответника и със сумата от 3 050 евро или 5 965,28 лв., тъй като тя му е платена от ищцата на 02.08.2012 г. не в изпълнение на задължението си по чл. 200 от ЗЗД по договора за покупко-продажба, а на основание договор за допълнителни довършителни СМР, т.е. на договор за поръчка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД, за който законът не изисква специална форма за действителност. В случая, основанието за плащане на сумата 3 050 евро е посочено от самата ищцата В.Б. в представеното от нея писмено доказателство - извлечение от банковата ѝ сметка в „***“ АД, в което изрично е подчертано, че плащането не е за продажбата на апартамента, а за допълнително възложени на ответника довършителни работи - „Трансфер по с-ка за СМАК ЕООД – допълнителни довършителни СМР-та, извън основния договор, ап.**“.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесните суми от 3 050 евро (5 965,28 лв.) и сумата 24 447,88 лв. – част от платените 16 900 евро (33 053 лв.) са платени от ищцата В.Б. на ответника СМАК ЕООД на основание валидно сключени възмездни правни сделки – договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД и договор за покупко-продажба на недв. имот по смисъла на чл. 183 и сл. от ЗЗД, поради което се опровергава твърдението на ищцата, че ответникът се е обогатил неоснователно с тези суми, поради липса на основание за получаването им. Ето защо, предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан само до размера от 7 605,12 лв., като до пълния предявен размер от общо 39 018,80 лв. същият е недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Относно акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД в размер на общо 19 512,64 лв., от които 16 617,84 лв. – лихви за периода 01.06.2012 г. – 10.05.2017 г. върху главницата от 33 053,52 лв. (16 900 евро), и 2 894,80 лв. – лихви за периода 02.08.2012 г. – 10.05.2017 г. върху главницата от 5 965,28 лв. (3 050 евро), съдът намира, че по делото няма доказателства ищцата да е поканила ответника да й върне претендираните суми, поради което лихви за забава се дължат не от датата на извършените плащания, а от предявяване на иска на 09.05.2017 г. Ето защо, така предявеният иск по чл. 86 от ЗЗД следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.

С оглед уважената част от иска по чл. 55 от ЗЗД в размер на 7 605,12 лв. сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 09.05.2017 г. до окончателното плащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски за съдебното производство, съразмерно с уважената част от исковете. Предявените искове са с цена от общо 58 531,44 лв., като са уважени до размер от 7 605,12 лв., а са претендирани разноски в размер на общо 4 930 лв., съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК, поради което ответникът следва да заплати на ищцата разноски по съразмерност от 640,56 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените от последния разноски в съд. производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Предявените искове с цена от общо 58 531,44 лв. са отхвърлени до размер от 50 926,32 лв., а са направени разноски в размер на 2 286 лв., поради което ищцата следва да заплати на ответника разноски по съразмерност в размер на 1 988,97 лв.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „СМАК” ЕООД – гр. Пловдив, бул. В. А. **, с управител К.Г.К., ЕИК *********, със съд. адрес:***, чрез адв. П.Т., да заплати на В.В.Б., ЕГН **********,***, съд. адрес:****., чрез адв. Ж.Ч., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата 7 605,12 лв. (седем хиляди шестстотин и пет лв. и 12 ст.), дадена от нея на 01.06.2012 г. при начална липса на основание за това, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2017 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати сумата 640,56 лв. (шестстотин и четиридесет лв. и 56 ст.) – съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, като до пълния предявен размер от 39 018,80 лв. ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.В.Б., ЕГН **********,***, съд. адрес:****., чрез адв. Ж.Ч., срещу „СМАК” ЕООД – гр. Пловдив, бул. В. А., с управител К.Г.К., ЕИК *********, със съд. адрес:***, чрез адв. П.Т., иск по чл. 86 от ЗЗД в размер на общо 19 512,64 лв., от които 16 617,84 лв. – лихви за периода 01.06.2012 г. – 10.05.2017 г. върху главницата от 33 053,52 лв. (16 900 евро), и 2 894,80 лв. – лихви за периода 02.08.2012 г. – 10.05.2017 г. върху главницата от 5 965,28 лв. (3 050 евро), като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА В.В.Б., ЕГН **********,***, съд. адрес:****., чрез адв. Ж.Ч., да заплати на „СМАК” ЕООД – гр. Пловдив, бул. В. А., с управител К.Г.К., ЕИК *********, със съд. адрес:***, чрез адв. П.Т., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1 988,97 лв. (хиляда деветстотин осемдесет и осем лв. и 97 ст.) – съдебни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му на страната.

 

 

                                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………

                                                                                                   /М. Бедросян/