№ 181
гр. гр. Добрич, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500318 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.435 ал.2 т.2 и т.6
от ГПК въз основа на жалба рег.№03796/11.04.2022 год. на длъжника В. ИВ.
Н.,ЕГН **********,от гр.Д. срещу постановление изх.№ 3352 от 01.04.2022
год. по изпълнително дело № 2021***0400478,с което ЧСИ Д.И.,рег.№ *** на
КЧСИ,с район на действие-Окръжен съд Добрич е 1./ прекратил
изпълнителното производство по отношение на взискателя Община
гр.Добрич;2./отказал е да прекрати изпълнителното дело поради наличието на
непогасени публични задължения към ТД на НАП Варна ;3./оставил е без
уважение искането за вдигане на наложените обезпечителни мерки,поради
наличието на висящо изпълнително дело и е 4./ оставил без уважение
искането за възстановяване на постъпилата на 22.11.2021 год. от запор по
банкова сметка сума в размер на 1 314.43 лв.,с която на 24.01.2022 год. са
погасени задължения по изпълнителното дело,тъй като възражението за
несеквестируемост на постъпилите средства,обективирано в подадена от
длъжника покана за доброволно изпълнение вх.№ 3372/30.03.2022 год. е
несвоевременно направено.
1
С доводи за незаконосъобразност на обжалвания отказ на ЧСИ да
прекрати изпълнението и насочването на изпълнението върху несеквестируем
доход от пенсия ,се претендира отмяната му. При данни,че обжалваното
постановление е било връчено на пълномощника на длъжника на дата
08.04.2022 год. ,жалба рег.№ 03796/11.04.2022 год. е подадена в срока по чл.
436 ал.1 от ГПК.
Взискателят ТД на НАП Варна не изразява становище по жалбата.
ЧСИ Д.И.,рег.№ *** на КЧСИ,с район на действие-Окръжен съд Добрич
счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое
становище е изразила в мотивите си по чл. 436 ал.3 от ГПК.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и
правни изводи,както следва:
Безспорно установено е по делото,че Община гр.Добрич е изпратила с
възлагателно писмо изх.№ 11-08-1176/01.09.2021 год. на ЧСИ Д.И.,рег.№ ***
на КЧСИ,с район на действие-Окръжен съд Добрич,входирано под №
09187/02.09.2021 год. , за събиране по реда на ГПК публични общински
вземания,установени с АУЗ № 107-788/28.08.2020 год. по чл.107 ал.3 от
ДОПК срещу В.И. Н..С разпореждане от дата 13.09.2021 год.,ЧСИ е
присъединил Държавата като кредитор за публичните задължения на
длъжника,съобщени му с удостоверение на ТД на НАП –Варна от дата
08.09.2021 год.Публичното общинско вземане е погасено чрез плащане
директно по сметка на взискателя на дати 16.09.2021 год. и 18.09.2021 год.
след образуване на изпълнителното дело и предприемане на действия по
принудително изпълнение.С писмо изх.№ 11-08-1362/07.10.2021
год.,входирано под № 10286/13.10.2021 год. ,взискателят Община гр.Добрич
е отправил искане за прекратяване на изпълнителното дело на основанието по
чл. 433 ал.1 т.2 от ГПК.
В процесуалната норма на чл. 433 ГПК са уредени изчерпателно
хипотезите, в които се стига до прекратяване и приключване на
изпълнението. Сред тези основания водещи до прекратяване на изпълнението
е визирано и това по т. 2 –по писмено искане на взискателя. Това основание
почива на разбирането, че при иницииран изпълнителен процес взискателя е
субектът, който следва да проявява активност в действията си и да инициира
пред съдебния изпълнител предоставените му от закона изпълнителни
2
действия , посредством приложението на които в крайна сметка да постигне
успешно удовлетворение на изпълняемото си право. Пристъпването към
соченото основание за прекратяване на изпълнителния процес е изцяло
субективно процесуално право на взискателя, като същия свободно
преценява, дали и кога да го упражни. Няма пречка формулиране на подобно
процесуално искане да се направи, дори при отсъствие на постигнато
удовлетворение по събиране на присъдените парични суми,т.е. плащането на
изпълнявания дълг не съставлява задължителна предпоставка за пристъпване
към този способ за прекратяване на воден изпълнителен процес.
Същественият момент в подложеното на обсъждане изпълнително
производство е това, че наред с първоначалния взискател – Община
гр.Добрич , по чието искане производството е образувано, в рамките на
неговото провеждане на основание чл. 458 ГПК, като носител на публично
вземане спрямо длъжника е била конституирана и държавата в лицето на
НАП. Следователно към датата, когато първоначалния е отправил изрично
искане към съдебния изпълнител за прекратяване на провежданото
изпълнително производство вече е имало и друг конституиран субект в
качеството на взискател. Съгласно чл. 457, ал. 1 ГПК "присъединилият се
взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има
първоначалния такъв". Държавата чрез НАП не прави изключение от това
правило, въпреки уредената за нея процесуална възможност да осъществи
събиране на вземанията си по реда на ДОПК. Този правен субект разполага с
всички процесуални права създадени в полза на взискателите участващи в
образуван изпълнителен процес, като неговото участие не е обусловено от
действията и упражняването на правата на другите участващи взискатели.
Това се отнася и до приложението на чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. За да може
посочената разпоредба да постигне заложения с нея процесуалния ефект
(пораждане на основание за прекратяване на воден изпълнителен процес) е
необходимо изразяване на воля в писмена форма от всеки един от
кредиторите – взискатели до съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното производство. В случаят това несъмнено не е постигнато,
защото няма данни НАП да е сезирало съдебния изпълнител с искане за
прекратяване провежданото изпълнение. В този ред на разсъждения напълно
законосъобразно и в унисон с процесуалните правила ЧСИ е отказал да
прекрати образуваното и водено пред него изпълнително дело ,т.е. жалбата е
3
неоснователна.
Със запорно съобщение изх.№ 7227/14.09.2021 год. е наложен запор
върху вземания на длъжника по банкови сметки,открити в ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД,получено от третото задължено лице на дата 16.09.2021
год.На дата 20.09.2021 год. на длъжника е била връчена покана за доброволно
изпълнение изх.№ 7228/14.09.2021 год.,в която му е съобщено за наложения
запор върху сметката му в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД.На дата 22.11.2021
год. , сумата от 1 314.43 лв. е била преведена от банката по сметката на ЧСИ,с
посочване ,че съставлява пенсия на длъжника над минималната работна
заплата.За горното ЧСИ е уведомил длъжника със съобщение изх.
№10615/23.12.2021 год.,получено на дата 05.01.2022 год. ,както и че сумата
ще послужи за погасяването на публични задължения,такси и разноски по
изпълнителното дело.Със сумата от 1 314.43 лв. са били погасени
задължения на длъжника,разпределени за такси от 409.26 лв. и неолихвяеми
взимия от 905.17 лв.-така протокол от дата 18.01.2022 год.Видно от
приложената разпечатка от разплащателната сметка на длъжника за времето
от 16.11.2021 год.-09.03.2021 год. ,по същата постъпват суми,част от които
съставляващи месечната му пенсия,както и същият тегли периодично част от
постъпленията, които съставляват освободени от запора средства. Видно от
същата ,длъжникът е узнал, че „несеквестируемият“ спорен него доход е
предмет на принудително изпълнение, при теглена на сума на дата 08.11.2021
год.,с посочване че се освобождава от запор. Възражение във връзка със
секвестируемостта на сумата е било отправено в депозирана от длъжника до
ЧСИ покана вх. № 03372/30.03.2022 год.
Съобразно постановките на т.1,т.3 и т.13 от тълкувателно решение №
2/26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС
,принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на
длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект.
Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг,
освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане
е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия),
наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Нарушава
несеквестируемостта налагането на запор върху изцяло несеквестируемо или
друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение.
Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се
позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или
възбранено имущество за събирането на определено парично
вземане.Длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила
поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено
изпълнението до изтичането на двуседмичния срок от връчването на
съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго
4
вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато
запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично
несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице е
платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на длъжника поради
наложения запор. Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на
длъжника да иска от съдебния изпълнител (след предоставяне на
необходимата информация) вдигане на запора и връщане на
несеквестируемата част от събраните суми докато те не са получени от
кредитора, както и да обжалва разпределението на основание
несквестируемостта. Задължението на съдебния изпълнител да зачете
несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на
постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било от
длъжника и същата не се нарушава, когато банката изплаща в брой на
длъжника несеквестируемата част от средствата по сметката, а на ЧСИ
превежда по банков път само секвестируемата част тях.
При съобразяване,че длъжникът не е упражнил чрез подадена в срок
жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането, върху
което е насочено изпълнението до изтичането на двуседмичния срок от
връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло
несеквестируемо или друго вземане,че претендира връщане на
“несеквестируемата част“ от събраните суми,вече разпределени и получени
от кредитора,а банката изплаща в брой на длъжника несеквестируемата част
от средствата по сметката, а на ЧСИ превежда по банков път само
секвестируемата част тях,жалбата е неоснователна .
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба рег.
№03796/11.04.2022 год. на длъжника В. ИВ. Н.,ЕГН **********,от гр.Д.
срещу постановление изх.№ 3352 от 01.04.2022 год. по изпълнително дело
№ 2021***0400478,с което ЧСИ Д.И.,рег.№ *** на КЧСИ,с район на
действие-Окръжен съд Добрич.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5