Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 25.02.2021 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на двадесет и пети януари две
хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело №
533 по описа за 2020
г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422
вр.чл.415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
София, ЖК „Младост 4“ Бизнес парк София,
сграда 6, моли да се постанови решение,
с което да бъде признато за установено
вземането му по отношение на К.Г.К., с
посочен адрес за призоваване гр.
Асеновград, ул. „Мургавец“ № 26, по издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 2166/2019 г. на Асеновградския РС, за сумата в размер на 411.55 лв.
главница, представляваща сбор от дължимите суми по фактури: №
**********/20.02.2018 г., № **********/20.03.2018 г., № **********/20.04.2018
г. и № **********/20.05.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Твърди, че
между ответника и ищеца (с предишно наименование „Космо България Мобайл“
ЕАД) са сключени: Договор за мобилни услуги
№ *********/15.02.2018 г., Договор за лизинг от 15.02.2018 г. ведно със заявление за пренасяне на номер/а в
мрежата на „Теленор“ от 15.02.2018 г., съгласно който на клиента е предоставен
мобилен телефонен номер **********, със стандартна месечна абонаментна такса в
размер на 10.99 лв. с ДДС /ползван до този
момент в мрежата на друг мобилен оператор/. На клиента е бил предоставен и
телефонен апарат Alcatel, съгласно договор за лизинг и съгласно които общата цена на лизинговата
вещ е 229.57 лв., с включено ДДС. За ползването на същия лизингополучателят се
е задължил да извърши плащане на 23 лизингови вноски по 9.59 лв. с ДДС на
месец, които да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетния период мобилни услуги чрез номера. Ищецът твърди, че длъжникът не е
изпълнил задълженията си по процесните
фактури, включващи: месечна абонаментна
такса, потребени услуги, кратки тестови съобщения, международни разговори и
лизингова вноска за мобилен апарат, а в издадената ф-ра № **********/20.05.2018
г. е включена и неустойка, начислена поради предсрочно прекратяване на договора,
по вина на потребителя. Ищецът се е
снабдил със ЗИ за вземането си, издадена по образуваното ч. гр. д. № 2166/2019 г.
по описа на Асеновградския РС. Ангажира писмени доказателства, моли с оглед становището на ответника, да бъде назначена ССчЕ, вещото лице по която
да отговори на поставените в ИМ въпроси.
В срока по чл. 131 ГПК не е
постъпил отговор от ответника К.К.. Постъпил е отговор от назначения ОП на
същия – адвокат Г.Г., които оспорва иска като допустим, но неоснователен.
Заявява, че по делото не са представени доказателства от които е видно, че
сключения договор м/у страните е прекратен едностранно, не са представени ОУ,
липсват доказателства от ищеца, че ответника реално не е заплащала дължимите от
нея суми. Не ангажира доказателства.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 2166/2019 г. по описа на Асеновградския
РС е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет
на предявения установителен иск, както и че същата е връчена при условията на
чл. 47, ал.5 от ГПК. Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок,
поради което е допустим.
Не се спори между страните, а и от приетите писмени
доказателства е видно, че отношенията между тях се уреждат от: договор за
мобилни услуги от 15.02.2018 г., договор за лизинг от 15.02.2018 г. и заявление
за пренасяне на номер/а в мрежата на „Теленор“ от 15.02.2018 г. По силата на
първия ищецът е предоставил на ответника мобилен телефонен № **********, като
се е задължил да предоставя далекосъобщителни услуги, а ответникът – да заплаща
месечна абонаментна такса в размер на 10.99 лева на месец, с включено ДДС. На
ответницата е бил предоставен и мобилен апарат Alcatel U5 White, въз основа
сключен между страните договор за лизинг, съгласно който
общата цена на лизинговата вещ е 220.57
лв. с ДДС. За ползването и лизингополучателят се е задължил да заплати 23 месечни
лизингови вноски, в размер на 9.59 лв. всяка заедно с дължимите абонаментни
такси и ползвани услуги. Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил
задължението си по издадени от него 4 бр. фактури за периода от м.февруари 2018
г. до м.май 2018 г. включително.
Не се твърди, а и не се доказа, че ответникът е изпълнил
горните задължения за периода от м.февруари 2018 г. до м.май 2018 г.
включително, поради което и съгласно чл. 75 във връзка с чл. 19 б „в“ от общите
условия за ищецът е възникнало правото да прекрати едностранно сключения
договор за мобилни услуги. А това от своя страна съгласно чл. 12, ал.2 от
общите условия на договор за лизинг води до настъпване на изискуемост на
месечните вноски за ползване на мобилното устройство.
Ответницата е била уведомена за възможността доброволно
да заплати претендираното задължение в 10 дневен срок, с изпратено писмо
23.04.2018 г. – получено на 02.05.2018 г., чрез изпратена и покана за
доброволно плащане /копие от която е представено по делото/, както и за
последиците при неплащане.
По възражението на ответника за общите услиявия: ОУ на
„Теленор България“ ЕАД са публичноизвестни. Неоснователно е твърдението,
че ответникът не се е запознал с ОУ на
оператора. Ответникът е подписал декларация-съгласие, с които удостоверява, че
е получил от оператора екземпляр от
същите и се е запознал с тях.
Сключените между страните договори и
ОУ не предвиждат необходимост от връчване на фактурите, за да се дължат сумите
посочени в тях, поради което направеното в този смисъл възражение е
неоснователно. А съгл.чл.26 от ОУ неполучаването на фактури не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
По отношение на използваните услуги, извън начисления
абонамент, следва да се съобрази, че съгл.ОУ месечните сметки на потребителя
могат да бъдат оспорени пред оператора в 6 месечен срок след издаване на
фактурата, оспорване може да се направи и по съдебен ред – но оспорването не го
освобождава от задължението да плаща дължимите суми. Не са ангажирани
доказателства от ответника, че същия е оспорил месечните си сметки в предвидения срок пред оператора, поради
което следва да се приема, че същия е признал реалното предоставяне на услугите
и дължимостта на тяхната цена.
От приетата по делото и неоспорена ССчЕ на вещото лице М.
А., която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, че Договор
за мобилни услуги № *********/15.02.2018 г. е сключен между „Теленор България“
ЕАД и К.Г.К.. Размерът на начисленото задължение за ползваните телефонни услуги
от абонатен № ********* за мобилен № ********** за периода от 20.02.2018 г. до
20.05.2018 г. по издадени ДФ и по Договор за лизинг от 15.02.2018 г., сключен
между страните по делото за предоставено мобилно устройство, е както следва: Ф-ра
№ **********/20.02.0218 г. - 20.98 лв., Ф-ра № **********/20.03.2018 г. -
107.27 лв., Ф-ра № **********/20.04.2018 г. - 6.40 лв. и Ф-ра №
**********/20.05.2018 г. - 276.90 лв., общо 411.55 лв. Към датата на
експертизата няма извършени плащания от ответника по делото, на сумата от
411.55 лв. по описаните ДФ. ДФ са осчетоводени по съответните счетоводни сметки
в месеца на издаването им, в размер посочен в тях, съгласно ЗС и приложимите
счетоводни стандарти. ДФ са заведени в Дневник за продажби на ищеца и
справка-декларация по ДДС, с изключение на ДФ № **********/20.05.2018 г., в
която няма начислено ДДС. „Теленор България“ ЕАД е спрял предоставянето на
услуги на мобилен № ********** от 11.04.2018 г., поради неплатени в срок
предходни фактури. Размерът на начислената неустойка, поради предсрочно
прекратяване на договора е подробно обяснена в раздел ІІІ, и е в размер на
75.51 лв., като същата е начислена в съответствие с приложимите условия в т.11
от договор от 15.02.2018 г. Броят на общата парична стойност на неизплатените
от ответника лизингови вноски за мобилно устройство Alcatel
U5 White, чието ползване е предоставено с договор за
лизинг от 15.02.2018 г. е обяснено в справка за лизингови вноски в раздел
трети. Общия размер на начисленото
задължение на Абонат № *********, съгласно документите при ищеца е в размер на
411.55 лв., която сума не е платена от ответника на ищеца.
Ето защо предявения иск за признаване
на установено, че се дължи стойността/сбора на предоставени далекосъобщителни
услуги, абонаментни такси и лизингови вноски за горния период, е основателен.
На основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
й заплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски: 25 лева заплатена държавна
такса, 360 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 150 лв. хонорар за вещо
лице и 100 лв. хонорар за назначения ОП - или общо 635 лева. Освен това той
дължи и тези в заповедното производство - или общо сумата от 385 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Г.К., ЕГН ********** ***, дължи на “Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, район Младост, Ж.К.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано
от Д.К.К., сумата от 411.55 лева (четиристотин и единадесет лева и петдесет и пет
стотинки), представляваща неизпълнено задължение по следните фактури: № **********/20.02.0218 г., № **********/20.03.2018 г., № **********/20.04.2018
г. и № **********/20.05.2018 г., издадени въз основа на Договор за
мобилни услуги № *********/15.02.2018 г.
и Договор за лизинг от 15.02.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва от датата на подаване на заявлението 18.10.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, за събиране на което е издадена заповед за изпълнение №
1325 от 14.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 2166/2019 г. по описа на Асеновградския РС.
ОСЪЖДА К.Г.К., ЕГН ********** ***, да заплати на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, Ж.К.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К., сумата от 635 лева
(шестотин тридесет и пет) направени в исковото производството разноски и сумата
от 385 лева (триста осемдесет и пет)
направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: