№ 12338
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110165902 по
описа за 2021 година
„ЗД „.....“ АД е предявило срещу М. И. Б. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да се признае за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 245,95 лева, представляваща изплатеното по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение по щета № 0000-5060-17-101552,
включващо 10 лева ликвидационни разходи, за вреди от застрахователно събитие – ПТП,
причинено от ответницата на 07.07.2017 г. около 22:49 часа в гр. София, която движейки се
по бул. „Цар Борис III“ с посока от ул. „Гоце Делчев“ към Руски паметник на кръстовището
с бул. „....“ при управление на МПС „Пежо 207“, с рег. № СВ6597ВТ, реализира ПТП при
неизяснени причини и обстоятелства с лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №
С4994НМ, след което е напуснала ПТП, ведно със законната лихва от 28.06.2021.2021 г. до
окончателното изплащане и сумата 74,94 лева – мораторна лихва за периода 28.06.2018 г. –
28.06.2021 г.
Ищецът твърди да е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена за МПС „Пежо 207“, с рег. № СВ6597ВТ. Твърди, че ответницата е
управлявал този лек автомобил и на 07.07.2017 г. в гр. София е осъществила ПТП и
вследствие на това причинила вреда в размер на 245,95 лева. Твърди в качеството си на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по предявена срещу него претенция
от собственика на увредения автомобил да е платил застрахователно обезщетение в
посочения размер. Твърди, че ответницата – виновен водач, е реализирала ПТП, след което е
напуснала мястото на ПТП, поради което претендира размера на изплатеното обезщетение в
настоящото производство, ведно с разноските за определянето му.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който ответницата
1
оспорва предявените искове като сочи, че не е управлявала МПС „Пежо 207“, с рег. №
СВ6597ВТ около 22:49 часа на 07.07.2017 г., нито е напускала мястото на ПТП. Твърди, че
автомобилът е бил управляван от неизвестно лице, което противозаконно и без съгласието
на ответницата е отнело владението на притежавания от нея лек автомобил. Сочи, че вредите
са настъпили в резултат на естеството на вещта.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
От представената застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“
се установява, че с ищеца е сключен застрахователен договор за застраховане гражданската
отговорност на водача на автомобил „Пежо 207“, с рег. № СВ6597ВТ за периода 12.11.2016
г. – 11.11.2017 г., през който е настъпило застрахователното събитие.
По делото е представен Протокол за ПТП от 07.07.2017 г., в който е посочено, че
движейки се по бул. „Цар Борис III“ с посока от ул. „Гоце Делчев“ към Руски паметник на
кръстовището с бул. „....“ МПС „Пежо 207“, с рег. № СВ6597ВТ, реализирало ПТП при
неизяснени причини и обстоятелства с лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №
С4994НМ, след което е напуснало ПТП, със материални щети по удареното МПС по предна
лява врата, предна лява дръжка на врата, противоударна лайсна на предна лява врата, преден
ляв калник, странично лява огледало.
От удостоверение от СДВР, отдел „Пътна полиция“ при МВР се установява, че във
връзка с ПТП, настъпило на 07.07.2017 г., на М. И. Б. е съставен АУАН от 10.07.2017 г. и
издадено НП от 25.07.2017 г. за установени санкционни разпоредби по чл. 179, ал. 2, пр. 1 и
чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, не влязло в сила.
С решение от 31.05.2018 г. по н. а. х. д. № 17729/2017 г. на СРС, НО, 109 състав, е
отменено Наказателно постановление № 17-4332-015012 от 25.07.2017г. на Зам. Началник
отдел към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което на М. И. Б. са наложени
административни наказания на основание чл. 179, ал. 2, предложение първо ЗДвП глоба в
размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП глоба в размер на 100 лева и лишаване от право на управление на моторно превозно
средство за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП.
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
съставянето на акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление към него, сключването между страните на валиден договор по застраховка
„Гражданска отговорност“, настъпилите увреждания по МПС „Фолксваген Голф“, с рег. №
С4994НМ – по предна лява врата, предна лява дръжка на врата, противоударна лайсна на
предна лява врата, преден ляв калник, странично лява огледало, механизмът на ПТП,
изплащането на застрахователното обезщетение на собственика на МПС „Фолксваген Голф“
на 21.11.2017 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
2
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина. В чл. 125 ЗДвП са посочени случаите, при които службите за контрол
на МВР посещават задължително мястото на ПТП, а именно когато при произшествието
има убит или ранен човек; произшествието е предизвикало задръстване на платното за
движение; в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар
или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението;
има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава
необходимите права за управление на моторно превозно средство; произшествието е с
участието на пътно превозно средство на МО или на БА, както и на съюзнически и/или
чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или
пребиваващи на нея; между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него; произшествието е с един участник и моторното превозно
средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди. В настоящия случай са касае за хипотеза, при която е следвало да се
явят органите за контрол на движение по пътищата и да съставят протокол за ПТП.
В тежест на ищеца бе да установи, че на 07.07.2017 г. е настъпило ПТП по описания в
исковата молба начин, време и място с участието на посочените лица, че в резултат на
същото са причинени описаните щети, че е заплатена стойността на имуществените вреди от
ищеца на водача на увредения автомобил, както и техния размер и че ответницата е
напуснала ПТП.
При съвкупна преценка на обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че
недоказан по безспорен начин в производството остана фактът именно ответницата да е
управлявала процесния автомобил на процесните дата и час, да е реализирала процесното
ПТП, след което да е напуснала мястото на произшествието. От събраните доказателства е
видно, че съставеното на ответницата наказателно постановление във връзка с процесното
ПТП е отменено. Не са събрани други доказателства, които да обосноват извод за наличие на
виновно и противоправно поведение от нейна страна.
В този смисъл не са налице основания за ангажиране регресната отговорност на
ответницата за вредите, обезщетени от застрахователното дружество по силата на
сключения договор за застраховка "Гражданска отговорност".
С оглед липсата на категорични данни, от които да се направи извод за доказаност на
всички предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на застрахования на
посоченото основание, то исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
3
неоснователна. Неоснователността на главния иск има за последица неоснователност и на
предявения акцесорен иск, който също следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски има ответницата, но същата не е сторила
разноски в производството.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, срещу М. И. Б., ЕГН
**********, искове по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от
245,95 лева, представляваща изплатеното по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” обезщетение по щета № 0000-5060-17-101552, включващо 10 лева
ликвидационни разходи, за вреди от застрахователно събитие – ПТП, причинено от
ответницата на 07.07.2017 г. около 22:49 часа в гр. София, която движейки се по бул. „Цар
Борис III“ с посока от ул. „Гоце Делчев“ към Руски паметник на кръстовището с бул. „....“
при управление на МПС „Пежо 207“, с рег. № СВ6597ВТ, реализира ПТП при неизяснени
причини и обстоятелства с лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № С4994НМ, след
което е напуснала ПТП, ведно със законната лихва от 28.06.2021.2021 г. до окончателното
изплащане и сумата 74,94 лева – мораторна лихва за периода 28.06.2018 г. – 28.06.2021 г., за
които суми по ч. гр. д. № 37559/2021 г. на СРС, 82 състав, е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 31.08.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4