Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в
публичното заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия
Д.Станева адм.дело № 1540/2019г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе
предвид:
Образувано е по жалба от Администрацията на Министерски
съвет на Република България, представляван от Министър Председателя срещу изменение на кадастралната карта и
кадастралния регистър за имот с
идентификатор 10135.2567.154, съгласно Уведомление изх. № 24-12154/02.05.2019г.
издадено от Началник на СГКК – Варна. Действията на ответника се
оспорват като незаконосъобразни – извършени при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.
Твърди се, че оспорените действия по изменение на КККР на гр. Варна са
извършени по заявление на В. К. С. от 03.04.2017г., което е обявено от ВАС за
недопустимо, предвид Решение № 14036/15.11.2018г.,
постановено по адм. дело № 3989/2018г. на ВАС. На следващо място се
твърди, че незаконосъобразно ответникът е вписал в КККР като собственици на
новообразувания имот с идентификатор 10135.2567.163 лицата А.Р.Г. и К.И.Л., а
не инициатора на административната производство В. К. С.. За оспорващата страна
не било ясно какви промени в КККР са поискани от заявителя, респективно не става ясно какви точно промени в кадастралната акта са извършени по
отношение на ПИ 10135.2567.154 – публична държавна собственост. Изложени са
също доводи за нищожност на оспорените действия на Началник СГКК – Варна,
доколкото уведомителното писмо, с което на оспорващата страна е съобщено за
извършеното изменение, е подписано от инж. Й. А.а на основание Заповед №
РД-20-38/15.04.2019г., а не от титуляра, комуто със закон са предоставени
съответните правомощия. Акцентира се върху факта, че ПИ с идентификатор
10135.2567.154, върху площта на който е нанесен ПИ с идентификатор
10135.2567.163, представлява правителствена резиденция „Стопанство Евксиноград“,
който е със статут на публична държавна собственост, придобит на основание
Постановление № 118 на МС от 21.06.1993г. и към настоящия момент няма друг
административен акт, по силата на който този статут на имота да е променен или
да е редуцирана площта му. В допълнение се сочи, че новонанесения ПИ попада
върху територията на комплекс „Дворец Евксиноград“ и прилежащия му парк, които
със заповед на Министъра на културата са обявени за групова недвижима културна
ценност с категория „национално значение“; попада в парк „Евксиноград“ със
статут на единична недвижима културна ценност на парковото и градинското
изкуство с категория „национално значение“ и по-конкретно – попада в разсадника
към парка, където се отглеждат редки и ценни растителни видове. Твърди се, че
липсват данни новообразуваният имот да е бил трасиран на място тъй като в
стопанство Евксиноград има въведен пропускателен режим, а представители на
фирмата, която е изготвила проекта-предложение не е посещавал имота. В
допълнение се твърди, че новонанесеният имот надвишава по площ значително /с
около 200кв.м./ отбелязаната проектна площ от 8450кв.м. Оспорващата страна
счита, че неправилно ответникът е приел, че са налице материалните предпоставки
за извършване изменение на КК и КР на гр. Варна по смисъла на чл.53а, т.1 от ЗКИР. Сочи се, че при изработване на проекта, въз основа на който е извършено
оспорваното изменение в КК и КР, по южната и западната граница на
новообразувания имот следвало да бъде съобразено местоположението на сграда с
идентификатор 10135.2567.154.78, която не е отразена в скицата-проект, както и
да се съобрази съществуващата техническа инфраструктура, разположена върху
изградената подпорна стена. Според изложеното в жалбата, източната граница на
новия ПИ 10135.2567.163, не съответства на границата според Решение №
93/24.04.2013г. по гр. дело №
1535/2010г. на ВКС. Поради изложените съображения е
формиран петитум съдът да постанови решение, с което да прогласи за нищожни или
да отмени като незаконосъобразни действията на Началник
СГКК – Варна, изразяващи се в нанасяне в КК и КР на гр. Варна на нов
кадастрален обект ПИ с идентификатор 10135.2567.163. В съдебно заседание и по съществото на спора, представител не се явява. В депозирана по делото
молба, чрез процесуалния си представител жалбоподателя поддържа жалбата.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната
страна не изпраща представител в съдебно заседание. Становище
по съществото на правния спор е приложено към писмото, с което
административната преписка е изпратена в съда. В него се оспорват доводите на
жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваните действия, извършени в
производство по чл.53а, т.1 от ЗКИР. Иска от съда да отхвърли жалбата. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя в случай, че
делото се реши в негова полза и размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение надвишава минимума, установен в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Заинтересованите
страни – К.И.Л. и А.Р.Г., чръз пълномощника си оспорват
жалбата и молят съде да я отхвърли като неоснователна. Претендират присъждане
на разноски по делото, съобразно представения списък.
Жалбата
е подадена в срок от лице, с правен интерес, против подлежащ на съдебен контрол
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК във връзка
с чл. 53а от ЗКИР. С жалбата е сезиран териториално и материално компетентен
съд. При наличието на всички изискуеми положителни процесуални и материални
предпоставки и при отсъствието на отрицателни такива, съдът намира жалбата за
процесуално допустима, поради което следва да я разгледа по същество.
От
фактическа страна се установява следното:
С решение № 93/24.04.2013г. по гр.д.№ 1535/2010г. на ВКС
държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, е
осъдена на основание чл.108 от ЗС да предаде на В. К. С. поземлен
имот с площ от 8.450дка в землището на гр. Варна, местност ”Св. Константин”,
представляващ имот пл.№ 1180 по кадастралния план /КП/ от 1956г. и
регулационният план /РП/ от 1961г. при граници: север-магистрала „Златни
пясъци-Варна”, изток-ограда на стопанство „Евксиноград”, юг и запад-стара
ограда на стопанство „Евксиноград”. Въз основа на издаден изпълнителен лист на
ВРС е образувано изп. дело № 20137180400466 на ЧСИ-С. Д.. От протокол за
принудително отнемане на недвижим имот от 12.06.2014г. /л. 68 и 69 от адм.
преписка/ по посоченото изпълнително дело се установява, че на основание чл.522 и сл. от ГПК на посочената
в протокола дата В. К. С. е въведен във владение на процесния имот. От протокол
№ 206 от 13.06.2014г. /л. 70-72 от адм. преписка/ за трасиране, означаване и
координиране на границите на ПИ с площ от 8.450 дка в землището на гр. Варна,
м.”Св .Константин”, представляващ присъдената част от имот пл.№ 1180 по КП от
1956г. и РП от 1961г. на гр. Варна се установява, че правоспособно лице Т. В. е
извършило трасиране, означаване и координиране на процесния имот в присъствието
на посочения ЧСИ и адв. Б. Ж..
Страните не спорят, че със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. /л. 1 от адм. преписка/ на
изпълнителния директор на АГКК са одобрени кадастралната карта и кадастралните
регистри за територията на административен район „Приморски“-Варна (без
територията на к.к. “Златни пясъци“, приморски парк „Салтанат“ и морска градина
„Горчивата чешма“), община Варна, област Варна, в която попада ПИ с
идентификатор10135.2567.154. Заповедта е обнародвана в ДВ бр.100 от 21.11.2008г.
Въз основа на посоченото по-горе решение № 93/24.04.2013г. по
гр.д.№ 1535/2010г. на ВКС В. К. С. е сезирал ответника със заявление вх. №
01-173272/28.07.2014г. С него е поискал да се изменят кадастралната карта на
гр. Варна и кадастралния регистър на недвижимите имоти към нея досежно ПИ с
идентификатор 10135.2567.154 като върху площта му се нанесе нов имот с проектен
идентификатор № 10135.2567.163. Поискано
е също да се издаде скица за имот в урбанизирана територия за обекти- поземлен
имот 10135.2567.154 и 10135.2567.163, както и извършване на тест на проект с
контролна компютърна програма за обекти- поземлен имот 10135.2567.154, като е
приложил проект за попълване на кадастрална карта, съдебно решение и протоколи.
Министерския съвет на Република България и Стопанство „Евксиноград“ са били
уведомени за започналата процедура за изменение на кадастралната карта на
гр.Варна за поземлен имот с идентификатор 10135.2567.154, както и за
изготвената скица-проект за изменение по предоставен проект от правоспособно
лице, изготвен в съответствие на СТЕ по гр.д.№7832/2006г. на ВРС и гр.д.№
1535/10г. на ВКС, като им е дадена възможност да изразят становище по
приложената скица-проект в посочения в уведомлението срок. Главният секретар на
Министерския съвет е възразил срещу започналата процедура по изменение на КК и
е направил искане за преустановяване на действията по искането на заявителя С.
до окончателното произнасяне на съда с влязло в сила решение по висящия спор за
материално право по гр.д.№ 11707/13г. по описа на ВРС. Предприетото от
административния орган спиране на производството е отменено по жалба на В. С. с
определение № 270/20.01.15г. по адм.д.№ 116/2015г. на Административен
съд-Варна, и преписката е върната на административния орган за продължаване на
производството по подаденото заявление. При това Администрацията на МС на
Република България е изразила становище, че скицата-проект не определя точните
граници и квадратура на имота, които следва да са в съответствие с решение № 93/24.04.2013г.
по гр.д.№ 1535/2010г. на ВКС, и са направени искания за извършване на
геодезически измервания на новообразувания имот. Макар сезираната администрация
да е предприела постъпки за събиране на доказателства, с изтичане на срока за
произнасяне, е формиран мълчалив отказ, който е бил оспорен от В. С. пред съда.
Резултатът от това оспорване е, че оспореният мълчалив отказ е отменен с
решение № 2623/09.12.2015г., постановено по адм.д.№ 2225/2015г. на
Административен съд – Варна, VІ с-в., а преписката е върната на
административния орган за произнасяне по заявлението, с което е сезиран,
съобразно дадените в решението указания. Това съдебно решение е влязло в
законна сила от 29.12.2015г. и относно това обстоятелство страните в настоящото
производство не спорят.
От съдържащите са по делото доказателства е видно, че преди
влизане в сила на решение № 2623/09.12.2015г., постановено по адм.д.№ 2225/2015г.,
началникът на СГКК- Варна е издал Заповед № 18-9883/15.12.2015г. /л. 134 от
адм. преписка/, с която е постановил изричен отказ по заявлението на В. С. с
вх.№ 01-173272/28.07.2014г. за изменение на КККР на гр. Варна. Заповедта е
мотивирана с твърденията на Администрацията на МС за наличие на висящо производство
пред ВРС за прогласяване нищожността на решенията на ОСЗ-Варна по чл.14 ал.3 от
ЗСПЗЗ, въз основа на които е постановено и решението на ВКС по гр.д.№ 1535/2010г.,
както и на висящото производство по гр.д.№ 5402/2015г на ВКС, І отд., с
идентичен предмет. След връчване на заповедта на заявителя В. С., пълномощникът
му е депозирал заявление от 07.01.2016г., в което е посочил, че, съгласно чл.58
ал.3 от АПК, с влизането в сила на решението на АдмС-Варна по адм.д.№ 2225/2015г.
на 29.12.2015г е отменен не само мълчаливият отказ на началника на СГКК- Варна
по заявлението от 28.07.2014г., но и последвалият изричен такъв, обективиран в
заповедта от 15.12.2015г, поради което тя е отменена ex lege и обжалването
ѝ е безпредметно. Въз основа на изложеното административният орган е приканен да изпълни
вмененото му с отменителното решение на съда задължение и да се произнесе по
заявлението. Такова произнасяне, обаче, не е последвало, независимо от
оспорванията на бездействието на административния орган от В. С., по
повод на които са постановени определения от АС- Варна по Адм. дело №
773/2016г. и от ВАС по Адм. дело № 6375/2016г., приложени на лист 151 и 152 от
административната преписка.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото са приложени
доказателства (л. 94 и 95 от адм. преписка) – Определение № 326/06.06.2014г. на
ВКС, І-во ГО, постановено по частно гр. дело № 3309/2014г. по описа на ВКС, с
което е потвърдено Решение № 40/20.03.2014г., постановено по гр. дело №
7743/2013г. на ВКС, ІІ ГО. С потвърденото решение на състав на ВКС е оставил
без уважение молбата, подадена от Администрацията на Министерския съвет, за
отмяна на основание член 304 от ГПК на влязлото в сила решение № 93/24.04.2013г.
на Върховен касационен съд, І ГО, постановено по гр.д.№ 1535/2010г. по описа на
същия съд във връзка с ревандикационен иск.
На 03.04.2017г. В. К. С. е подал ново заявление до ответника с
вх.№01-97572/03.04.2017г. /л.3 от адм. преписка/, идентично по съдържание със
заявлението от 28.07.2014г. с предмет – да се извърши изменение на КК и КР на
гр. Варна в частта за имот с идентификатор 10135.2567.154 чрез попълване в част
от него на присъдения в полза на заявителя С. имот с проектен идентификатор
10135.2567.163. Към заявлението е приложен проект, идентичен с този по
предходното заявление от 2014г. Администрацията на МС на Република България –
жалбоподател в настоящото производство отново е уведомена за постъпилото
заявление. Във връзка с това с писмо от 28.04.2017г. главният секретар на МС
отново е изразил несъгласие за извършване на поисканото изменение. Посочените в
писмото от 28.04.2017г. аргументи почти изцяло съвпадат с тези, изложени и в
жалбата, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство, а
именно: трасиране на ПИ с проектен идентификатор 10135.2567.163 никога не е
било извършвано, тъй като представители на фирмата, която е изготвила проекта,
не са влизали на територията на стопанство Евксиноград; новопроектираният имот
надвишава с над 200кв.м. отбелязаната цифром проектна площ от 8450кв.м.;
липсват точно определени граници на новопроектирания имот, т.е. налице е
„драстично” различие между депозираната скица-проект и решението на ВКС по
уважения ревандикационен иск. Освен това е посочено, че с оглед местонахождението
на имота в границите на Стопанство
Евксиноград, за който има съставен АДС (п), работната комисия, назначена със
Заповед № Р-211/07.10.2015г. на Министър Председателя
на РБ, която следва да приключи работата си до 31.07.2017г., обсъжда вариант на
жалбоподателя да бъде предложен равностоен имот или парично обезщетение при
спазване разпоредбите на ЗДС и ЗКН. Във връзка с направените възражения от
Администрацията на МС за наличие на драстични различия между границите на
новопроектирания имот в скицата-проект към Протокол №80/03.04.2017г. и
границите на същия имот, съгласно Решение № 93/24.04.2013г. по гр.д. №
1535/2010г. на ВКС до заявителя В. С. е изпратено писмо изх. № 24-8948 от
10.05.2017г. /л. 47 от преписката/. С него е изискано от заявителя да представи
комбинирана скица на новообразувания имот с определените граници и квадратура,
съгласно цитираното решение на ВКС от 24.04.2013 година. В отговор е
представено заявление от 08.06.2017г. /л. 49 и 50 от преписката/, към което е
приложена комбинирана скица със съответното съдържание. На същия ден –
08.06.2017г. до заявителя В. С. е изпратено
писмо изх. № (не се чете)- 20-30784 /л.54 от преписката/, в което е обективиран
изричен отказ за извършване на поисканото изменение на КК и КР на гр. Варна.
Последвало е оспорване по съдебен ред на първоначално формирания мълчалив отказ
и срещу постановения след това изричен отказ на Началник СГКК – Варна да се
произнесе по заявлението от 03.04.2017г. По жалбата е образувано адм. дело № 1803/2017г. Същото е
приключило с решение № 252 от 12.02.2018г., с което и двата отказа – мълчалив и
изричен са отменени. Това решение на първостепенния съд е оспорено по касационен ред, във връзка с което във ВАС е
образувано Адм. дело № 3989/2018г.
Съдебното производство е приключило с решение № 14036/15.11.2018г. С него
касационната инстанция е обезсилила решение № 252/12.02.2018г. в частта, с
която е отменен мълчаливият отказ на компетентния административен орган. В тази
част решението е мотивирано с наличието на висящо и все още неприключило
административно производство пред Началник СГКК-Варна във връзка със
заявлението на В. С. от 28.07.2014г. и предвид Решение № 2623/09.12.2015г. на
АС- Варна по Адм. дело № 2225/2015г., с което е отменен мълчаливия отказ по това
заявление и делото е върнато като преписка на органа за произнасяне. С оглед на
това заявлението от 03.04.2017г. се явява недопустимо на основание чл.27, ал.2,
т.2 от АПК, съответно – не е налице правната фигура на мълчаливия отказ.
Решението е оставено в сила в частта, с която е отменен изричния отказ на
Началник СГКК- Варна, обективиран в писмо от 08.06.2017г.
Следва да се отбележи, че на 13.10.2017г. тоест в хода на
съдебното производство по Адм. дело № 1803/2017г. по описа на Административен
съд - Варна и преди постановяване на решението по делото на 12.02.2018г., В. К.
С. се е разпоредил със собствения си имот с проектен идентификатор
10135.2567.163, съгласно представената пред Началник СГКК-Варна
скица-предложение, като собствеността върху същия е прехвърлена на К.И.Л. и на А.Р.Г..
Сделката е обективирана в НА № 200, том VІ, рег.№ 10720, дело № 1012 от 13.10.2017г. на нотариус
с рег. № 214 на НК, приложен на лист 171 и 172 от адм. преписка.
Въз основа на горното новите собственици са уведомени за
предприетите действия от ответника с писмо изх. № 24-6636/07.03.2019г. /л. 170
от делото/. С последващо писмо от 04.04.2019 г. /л. 174 от преписката/ административният орган е поискал от К. Л. и
А. Г. в качеството на правоприемници на В. С. досежно процесния имот да уточнят
дали поддържат искането на последния за нанасяне на ПИ с проектен идентификатор
10135.2567.163 в КК и КР на гр. Варна или желаят издаване на скица за
отчуждаване. С писмо вх. № 05-5930 от
24.04.2019г. новите собственици са заявили, че не желаят издаването на „скица
за отчуждаване“, а поддържат искането на праводателя си за нанасяне на ПИ с
проектен идентификатор 10135.2567.163 в КК и КР на гр. Варна.
С оглед описаните по-горе факти, поисканото изменение на КК и КР
на гр. Варна било извършено от ответника на основание чл.53а, т.1 от ЗКИР - без
да се издава заповед, във връзка с
влязлото в сила съдебно решение № 93/24.04.2013г. по гр.д. № 1535/2010г. на
ВКС. За направеното изменение на КК и КР на гр.Варна всички участници в
административното производство са уведомени с писмо Изх.№ 24-12154/
02.05.2019г. /л. 2 от адм. преписка/.
Недоволни от действията на Началник СГКК- Варна по извършеното
изменение на КК и КР на гр. Варна от Администрацията на Министерски съвет на
Република България е предприето оспорването им по съдебен ред, във връзка с
което е образувано настоящото съдебно производство.
По делото е работила съдебно-техническа експертиза – основна и две
допълнителни. Вещото лице – инж. Й. К. поддържа заключенията си в съдебно
заседание. Същите не са оспорени от страните и се кредитират от съда като
дадени обективно, компетентно и безпристрастно. В експертизата с.д. №
17135/20.11.2019г. вещото лице сочи, че скицата-проект към Протокол №
80/03.04.2017г. определя за имот с проектен идентификатор 10135.2567.163 по
КККР на гр. Варна площ от 8450кв.м. с граници: на север ПИ 10135.2567
(магистрала „Златни пясъци“ - Варна) и ПИ 10135.2567.154 (стопанство
„Евксиноград“); на изток ПИ 10135.2568.99, ПИ 10135.2568.102, ПИ 10135.2568.103
и ПИ 10135.2568.104, тоест в тази част имотната граница съвпада с оградата на
стопанство „Евксиноград“; на юг и на запад имотът граничи с ПИ 10135.2567.154.
Видно от отговора по т. 2 от първоначалната експертиза, новопроектираният ПИ
10135.2567.163 съответства по площ на площта, посочена в диспозитива на Решение
№ 93/24.04.2013г. на ВКС по гр. дело № 1535/ 2010г. – 8450кв.м. границите на
новонанесения ПИ съответстват частично като на север той граничи с магистрала
„Златни пясъци“ – Варна само по протежение на 8,96м. от общата дължина от 58м.;
на изток границата съвпада с тази от решението на ВКС; на юг и на запад
границите на имота не съвпадат с тези по решението тъй като не минават по
„стара ограда на стопанство „Евксиноград“. При нанасяне на координатните точки
е съобразено местоположението на сграда с нов идентификатор 10135.2567.154.56
(стар идентификатор 10135.154.78) и не я засягат. В тази част границата преминава през
стоманобетонна подпорна стена с дължина 26.26м. В съдебно заседание вещото лице дава пояснения по
първоначалната експертиза като сочи, че за определяне координатните точки на
новонанесения имот 10135.2567.163 най-вероятно са използвани данни от
предходните планове доколкото на място няма трайно материализирани граници,
освен източната. Видно от заключението на първата допълнителна експертиза имот
пл.№ 1180 по КП от 1956г. и РП от 1961г. на гр. Варна е с площ по-голяма от
29дка., а площта на процесния ПИ с проектен идентификатор 10135.2567.163 е
по-малка от 9дка. Предвид това за нуждите на експертизата е изследвана само
източната част на ПИ 1180, в която е разположен новонанесения ПИ 163. На
комбинирани скици в Приложения № 2, № 3 и № 4 вещото лице графично е
изобразило и съпоставило границите съответно на: 1/ ПИ 10135.2567.163 с тези на
ПИ 1180 по РП от 1961г.; 2/ ПИ 10135.2567.163 и тези на ПИ 1180 по КП от
1956г.; 3/ границите на ПИ 1180 по РП от 1961г. с тези на същия имот по КП от
1956г. И за трите приложения е посочено, че констатираните грешки в
разстоянията между две идентични подробни точки
са по-големи от допустимите съгласно чл.18, ал.4, т.2 от Наредба №
РД-02-20-5/ 05.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри. В съдебно заседание, проведено на
05.02.2020г., експертът пояснява, че ПИ № 1180 не влиза в регулационните
граници на гр. Варна с плана /РП/ от 1961г. В този план имотът е нанесен като
неговите граници са пречертани от кадастралния план /КП/ от 1956г. С оглед на
това обяснява констатираните несъответствия в границите на ПИ 1180 при
съпоставката им като несъвършенства на технологията, с която графичното
изображение е пренесено от картон върху недеформируема, непрозрачна основа. Във
връзка с това изразява становище, че в случая определящи са линиите на КП от
1956г., обозначени на комбинираните скици със зелен цвят. По втората
допълнителна експертиза вещото лице дава заключение, че границите на
новонанесения ПИ 10135.2567.163 не
съответстват напълно на границите на имота по протокол за въвод във владение от
12.06.2014г. на ЧСИ и скицата към същия протокол. Границите на новонанесения ПИ
10135.2567.163 напълно съответстват на границите по скицата-проект към Протокол
№ 80/03.04.2017г.
Въз основа на така установените факти съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет
на съдебен контрол в настоящото съдебно
производство са действията на Началник СГКК- Варна, изразяващи се в нанасяне на
нов кадастрален обект – ПИ с идентификатор 10135.2567.163, разположен върху площ
от 8450 кв.м. (8.450 дка) от ПИ с идентификатор 10135.2567.154, представляващ
Стопанство Евксиноград.
Както се посочи и по-горе в изложението, в настоящия случай между
страните в съдебното производство липсва спор, че за територията на гр. Варна
има одобрена и влязла в сила кадастрална карта със Заповед № РД-18-98/
10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК-
София. Поземлен имот с идентификатор 10135.2567.154, представляващ Стопанство
„Евксиноград“, попада в обхвата на разработката на КК за територията на гр.
Варна, одобрена с посочената заповед. Посоченият имот е публична държавна
собственост, съгласно представения с жалбата АДС № 3584 от 30.11.2001г.
Оспореното действие за изменение на КККР, съставляващо акт по чл.
21, ал. 1 от АПК, е извършено от материално и териториално компетентен орган –
Началника на СГКК - гр. Варна. Изложените в жалбата твърдения за нищожност на
оспорените действия с оглед обстоятелството, че уведомителното писмо от
02.05.2019г., с което Администрацията на МС на Р България е уведомена за
извършеното изменение, е подписано от инж. Й. А.а, се преценяват от настоящия
съдебен състав като неоснователни. Както вече се посочи по-горе в изложението,
предмет на съдебния контрол в настоящото съдебно производство е извършеното изменение
в Кадастралната карта на гр. Варна и регистрите към нея, а не уведомителното
писмо, с което оспорващата страна е уведомена за резултата от производството по
чл.53а от ЗКИР. Дори и да се приеме обратното, възражението е неоснователно с
оглед представената на лист 181 от административната преписка Заповед №
РД-20-38/ 15.04.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК - София, видно от
която инж. Й. Н. А. е определена да замества началника на СГКК – Варна инж. К.
Б. К. за периода от 30.04.2019г. до 03.05.2019г. Оспорените действия не са
нищожни.
Според чл. 53а т. 1 ЗКИР измененията в кадастралната карта и
регистри се извършват без издаването на заповед при изпълнение на влязло в сила
съдебно решение. Така закрепеното по нормативен ред положение кореспондира на
разпоредбата на чл. 297 ГПК, повеляваща задължителност на влязлото в законна
сила решение за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и
общини в Република България. С оглед последното при съдебния контрол за
законосъобразност на действията по изменение на КК и КР релевантни за изхода на
правния спор са две условия: 1/ наличието или липсата на влязло в сила съдебно
решение, ползващо се със сила на присъдено нещо /СПН/; 2/ да се установи
извършеното изменение съответства ли по обем и съдържание на признатото със
съдебното решение материално право.
Безалтернативно е доказано, че между Държавата и В. К. С.,
праводател на заинтересованите лица, е имало спор за материално право на
основание чл.108 от Закона за собствеността. Същият е приключил с решение №
93/24.04.2013г. по гр.д.№ 1535/2010г. на ВКС, с което Държавата, представлявана
в съдебното производство от министъра на регионалното развитие и
благоустройство е осъдена да предаде на В. К. С. поземлен имот с площ от
8.450дка в землището на гр. Варна, местност ”Св. Константин”, представляващ
имот пл.№ 1180 по кадастралния план /КП/ от 1956г. и регулационният план /РП/
от 1961г. при граници: север-магистрала „Златни пясъци-Варна”, изток-ограда на
стопанство „Евксиноград”, юг и запад-стара ограда на стопанство „Евксиноград”.
С оглед заключението на инж. Й. Каратерзият, неоспорено от страните, че стария
имот пл.№ 1180 е с площ по-голяма от 29 дка, то очевидно волята на съда е не да
се възстанови посочения имот по неговите граници съгласно КП от 1956г. или по
тези от ПР от 1961г., а именно в конкретно посочените части от имота – държавна
собственост: 8.450 при посочените граници. Тоест между посочените в съдебното
решение страни има постановен и влязъл в сила съдебен акт, с който на В. С. е
признато материално право в посочения обем и граници. Налице е първата
предпоставка за законосъобразно провеждане на производството по чл.53а от ЗКИР. Този извод на съда не се повлиява
от обстоятелството, че в уведомителното писмо изх. № 24-12154 от
02.05.2019г., с което Администрацията на
МС на Р България е уведомена за извършеното изменение е посочено решение №
252/12.02.2018г. по Адм. дело № 1803/2017г. на Адм. съд – Варна. Още повече,
както вече се спомена, не писмото е
предмет на съдебния контрол.
От работилата по делото експертиза се установява, че е налице и
втората предпоставка. Заключението на вещото лице е, че новонанесеният
кадастрален обект ПИ с идентификатор 10135.2567.163 отговаря по площ на
присъденото с решение № 93/24.04.2013г. по гр.д.№ 1535/2010г. на ВКС – 8450
кв.м. или 8,450 дка. Установените от експерта грешки в разстоянията между две
идентични подробни точки, макар да са
по-големи от допустимите, съгласно чл.128, ал.4, т.2 на Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР,
не са в ущърб на оспорващата страна. Заключението на вещото лице е, че
новонанесеният имот, границите на който са отбелязани на приложенията към СТЕ с
черен цвят, или следват границите на ПИ пл.№ 1180 от КП от 1956г., който намира
за по-меродавен /отразени в приложенията със зелен цвят/, или навлизат навътре
в площта на стария имот, но не излиза извън тях. Това може да се установява
визуално и от неспециалист при запознаване със съдържанието на Приложения № 1, № 2, № 3 и
№ 4 към
СТЕ. Изменението
е законосъобразно извършено и предвид обстоятелството, че ответникът се е
съобразил с възраженията, направените от оспорващата страна с писмо от
28.04.2017г., за наличие на различия между границите
на новопроектирания имот в скицата-проект към Протокол №80/03.04.2017г. и
границите на същия имот, съгласно Решение № 93/24.04.2013г. по гр.д. №
1535/2010г. на ВКС, във връзка с което до заявителя В. С. е изпратено писмо
изх. № 24-8948 от 10.05.2017г. /л. 47 от преписката/. В отговор е
представено заявление от 08.06.2017г. /л. 49 и 50 от преписката/, към което е
приложена изисканата комбинирана скица. С нея е съобразено местоположението на
сграда с идентификатор 10135.2567.154.56 (стар идентификатор 10135.154.78),
което се потвърждава и от заключението на вещото лице, работило по делото. Този
извод не е оспорен. Съществуващата на място подпорна стена, част от която след
изменението попада в новонанесения ПИ, има укрепваща терена функция, т.е.
следва имота, а не собственика, поради което не е пречка за извършване на
оспореното изменение.
Налице е и втората положителна процесуална предпоставка за
извършване на оспореното изменение в КК и КР на гр. Варна.
Единствено за пълнота на изложението настоящия състав на съда
намира за необходимо да коментира и останалите възражения на оспорващата
страна, изложени в жалбата.
Неоснователни са твърденията, че поисканото изменение е извършено
по недопустимо заявление от 03.04.2017г. Обстоятелството, че на посочената дата
заявителят В.К. С. е подал ново заявление до ответника, което, според мотивите
на ВАС, изложени в решение № 14036/15.11.2018г. по Адм. дело № 3989/2018г., е
възприето като недопустимо, не променя обстоятелството, че към същата дата,
административното производство, започнало по заявление на същото лице от 28.07.2014г., не е
приключило, т.е. било е висящо предвид връщането на преписката на органа с
Решение № 2623/09.12.2015г. по Адм. Дело № 2225/2015г. на Административен съд
-Варна. Тази висящност на производство по чл.53а, т.1 от ЗКИР е приключила
именно с извършване на оспорените в настоящото съдебно производство действия.
Като е съобразил настъпилата промяна в собствеността върху
новонанесения ПИ с идентификатор 10135.2567.163 предвид приложения към
доказателствата по делото НА № 200, том VІ, рег.№ 10720, дело № 1012 от 13.10.2017г. на нотариус
с рег. № 214 на НК и вместо заявителя В.К. С. е вписал в Кадастралния регистър
към КК на гр. Варна като собственици на новия кадастрален обект
заинтересованите страни К.И.Л. и на А.Р.Г., ответникът е действал
законосъобразно като е съобразил целта на приложимия материален закон – Закона
за кадастъра и имотния регистър, и на подзаконовите нормативни актове,
регулиращи същата материя, а именно кадастралната карта и регистъра към нея да
се поддържат в актуално състояние.
Предвид приложеното още към заявлението от 28.07.2014г. решение №
93/24.04.2013г. по гр.д.№ 1535/2010г. на ВКС целта на заявителя В. С. е била
ясна от самото начало, както за органа, така и на другата страна в
административното производство - върху
КК на гр. Варна да бъде нанесен ПИ съобразно признатото със съдебното решение
материално право. Твърдението за неяснота на искането, с което е сезиран
ответника, на съответства на истината. Още повече, че, както се сочи и жалбата,
със свое писмо вх. № 05-5930 от 24.04.2019г. новите собственици К. Л. и А. Г.
са направили уточнения, които са съобразени от ответника при извършване на оспорените
действия.
Не се установиха твърдените в жалбата различия по отношение на
източната граница на новонанесения имот 10135.2567.163, а установените такива
по отношение на западната и южната граница са направени с цел да се съобрази
местоположението на сграда с идентификатор 10135.2567.154.56 (стар
идентификатор 10135.154.78). по категоричен начин се установи, че
новонанесеният кадастрален обект по площ съответства на присъденото с решение №
93/24.04.2013г. по гр.д.№ 1535/2010г. на ВКС. Тоест – не са налице драстични
различия в неговата площ (повече от 200 кв.м.), както се твърди в жалбата.
Предвид това възраженията, че 10135.2567.154 не е посещаван от
лице-представител на фирмата, която е изготвила проекта за изменение на КТК и
КР, са неотносими към предмета на спора. Още повече, че тези твърдения се
опровергават с представения на лист 16 от делото Протокол № 206/ 13.06.2014г.,
заверен и от ЧСИ СТ. Димова.
Специалният материален закон – Законът за кадастъра и имотния
регистър, по реда на който е протекло административното производство, не
поставя други условия за извършване на измененията в КК и КР, освен вече
посочените – наличие на влязло в законна сила съдебно решение, с което да са
признати вещни права на заявителя, и извършеното изменение да съответства по
обем и съдържание на признатото със съдебното решение. С оглед на изложеното,
обстоятелството, че ПИ с идентификатор 10135.2567.154 е публична държавна
собственост със статут на недвижима културна ценност с категория „национално
значение“ не е предвидено в закона като основание оспорените действия да не
бъдат извършени.
Изложените в писмените бележки възражения за допуснати нарушения в
хода на съдебното производство по Адм. дело № 1803/2017г. по описа на Адм. съд
– Варна не могат да бъдат коментирани в мотивите към настоящото решение.
В обобщение, съдът намира, че оспорените действия на Началник СГКК
– Варна, с които в КК и КР на гр. Варна е нанесен имот с идентификатор
10135.2567.163 са извършени от материално компетентен орган, при липса на
съществени нарушения на процесуалните правила, при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което оспорването
следва да се отхвърли като неоснователно.
С оглед този изход на спора и предвид своевременно предявената
претенция за присъждане на разноски в полза на заинтересованите страни
съобразно представения списък на разноските, както и на основание чл. 143, ал.3
от АПК, на жалбоподателя следва да се възложат сторените от заинтересованите
страни К.И.Л. и А.Р.Г. разноски в размер на общо 1600лв.
/хиляда и шестстотин/ лева – по 800 /осемстотин/ лева за всеки, съгласно
представения списък на разноските.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Администрацията на Министерски
съвет на Република България, представлявана от Министър Председателя
Б.Б. срещу изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър за имот с идентификатор 10135.2567.154,
съгласно Уведомление изх. № 24-12154/02.05.2019г. издадено от Началник на СГКК – Варна.
ОСЪЖДА Администрацията на Министерски съвет на Република България да заплатят на К.И.Л., ЕГН ********** *** сумаата от 800лв. /осемстотин/, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА Администрацията на Министерски съвет на Република България
да заплатят на А.Р.Г., ЕГН **********
*** сумата от 800лв. /осемстотин/, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Върховен административен съд.
Административен съдия: