РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Русе,25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, в публично заседание на 6 юли през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНА КАЛОЯНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 214 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във
връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от В.А.С. *** против Решение
№ 454 от 28.09.2022 г., постановено по АНД № 1468/2021 г. по описа на Районен
съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
38-0001713/17.06.2021 г. на Директор на РД“Автомобилна администрация“ Русе, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал. 1, т.1 вр. чл.101, ал.4 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. с Приложение 5, част 1, т.5.2.3,
б.“д“ от Наредба №Н-32/16.12.2011г. и на основание чл.179, ал. 6, т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева. В касационната
жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Претендира се да се отмяна на решението.
Касационният ответник, в депозирано по делото писмено
възражение на касационната жалба, счита касационната жалба за неоснователна и
моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Становището на представителя на РОП е, че жалбата е
неоснователна.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и
отговаряща на изискванията на чл. 212 и 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна.
След
преценка на събраните писмени доказателства, първата съдебна инстанция е
установила следната фактическа обстановка по делото:
На 19.05.2021
г., около 14:50 часа, в гр. Русе, КПП хижа Приста, водачът на товарен автомобил
„Скания“ В.А.С. управлявал това МПС със значителна техническа
неизправност-гума, износена до гладкост на втора ос, вътрешна страна, отдясно. При
тези констатации, срещу С. бил съставен АУАН, а впоследствие и издадено НП. И в
двете нарушението е квалифицирано като такова по чл. 139, ал. 1, т.1 вр.
чл.101, ал.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. с Приложение 5,
част 1, т.5.2.3, б.“д“ от Наредба №Н-32/16.12.2011г.
При така установената фактическа обстановка, за да
постанови оспореното в настоящото производство решение РС - Русе е приел от
правна страна, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен
материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило
вмененото му нарушение както от обективна, така и от субективна страна и
потвърдил НП № 38-0001713/17.06.2021.
Решението на РС
– Русе е неправилно.
Настоящият
съдебен състав споделя мотивите на въззивната инстанция, че е налице безспорно
установено и доказано извършено от В.А.С. нарушение на правилата за движение, тъй като управлявал технически
неизправно МПС - с износена гума. Така извършеното нарушение е правилно
квалифицирано от административнонаказващия орган като такова по чл. 139, ал. 1, т.1 от Закона за
движението по пътищата. Неправилно, обаче, е приложена санкционната норма на
чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, тъй като за този конкретен вид неизправност в закона
е предвидена самостоятелна санкционна разпоредба – чл.183, ал.4, т.5 от ЗДвП,
съгласно която се наказва с глоба 50 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство с износени или разкъсани гуми или в нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 4. Законодателят не прецизира
наказанието в зависимост от степента на износване на гумата – малко, средно или
износена до гладкост, като прави впечатление, че със същото наказание се
наказва и водач, чиято гума е разкъсана. Т.е. за неизправностите, свързани със
състоянието на гумите наказващият орган не следва да извършва преценка дали се
касае до незначителна, значителна или опасна неизправност и с оглед на това да
наложи наказание по някоя от точките на чл.179, ал.6 ЗДвП, а да приложи разпоредбата
чл.183, ал.4, т.5 от ЗДвП, която се явява специална по отношение на санкционните
разпоредби за другите видове неизправности.
При това положение става ясно, че В.А.С., макар да е
извършил нарушение по чл. 139, ал. 1, т.1 от ЗДвП, то неправилно е приложена
санкционната норма на чл.179, ал. 6, т.2 от ЗДвП.
Гореизложеното налага отмяна на оспорения съдебен акт.
В съответствие обаче със задължителните указания,
съдържащи се в т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т.
д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, в касационното производство по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени решението на районния съд,
административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.
В мотивите на цитираното тълкувателно решение, Общото
събрание на колегиите във Върховния административен съд е изразило становище,
че това е така, тъй като подведеният под административнонаказателна отговорност
субект трябва да разполага в касационното производство с възможност за защита
не само срещу съставомерните факти, установени от административнонаказващия
орган, но и срещу тяхната правна квалификация, независимо дали тя е дадена от
административнонаказващия орган или за първи път от районния съд.
С такова правомощие обаче разполага първата съдебна
инстанция по арг. от същото тълкувателно решение (т. 1), а и според вече
изричната уредба в ЗАНН – чл. 63, ал. 7, т. 1, вр. с ал. 2, т. 4 от ЗАНН (изм.,
бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021г.)
Следва да се посочи, че в цитираното по-горе
тълкувателно решение не се съдържа указание след отмяната на решението на
районния съд и при липсата на правомощие касационната инстанция да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, следва ли делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или следва делото да бъде
решено по същество с отмяна на наказателното постановление.
Според настоящия съдебен състав в случая би следвало
касационната инстанция да има правомощие да върне делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд, тъй като противното би означавало съдът
да премира нарушителя, като го освободи изцяло от административнонаказателна
отговорност при доказаност на извършено административно нарушение от фактическа
страна, което противоречи на целите на административното наказание – чл. 12 от ЗАНН, доколкото, за да бъде отменено НП се изисква не само санкционираното лице
да не е извършило нарушение според квалификацията на основанието за ангажиране
на административнонаказателната му отговорност в НП, а и според фактите на
обвинението.
Освен това правото на справедлив процес на субекта на
административнонаказателна отговорност ще бъде в достатъчна степен обезпечено,
именно ако касационната инстанция, констатирайки, както е в настоящия случай,
основание за изменение на правната квалификация на изпълнително деяние /единствено
при прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението/, отмени решението на
районния съд и върне делото за ново разглеждане, със задължителни указания по
тълкуване и прилагане на закона. По този начин упражняването на правото на
защита на жалбоподателя би било гарантирано. Няма пречка съществуващото
процесуално правомощие на касационната инстанция да отмени решението и да върне
делото за ново разглеждане да бъде тълкувано така, че да осигури правото на
справедлив съдебен процес. Това ще гарантира както постигане целите на ЗАНН,
така и изпълнение на позитивните задължения на държавата, произтичащи от чл. 6
на ЕКПЧ.
Като е потвърдил изцяло оспореното пред него наказателно постановление и не
е упражнил правомощието си да приложи, на основание чл.84 от ЗАНН, чл. 337, ал. 1, т. 2
от Наказателно-процесуалния кодекс, като при липса на промяна във фактическата
обстановка, приета за установена в наказателното постановление, измени правната
квалификация на основанието за налагане на наказанието, районният съд е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, което обуславя отмяната на обжалваното
решение като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на въззивната инстанция.
При новото разглеждане на делото, първата съдебна инстанция следва да
извърши преценка, при съблюдаване на дадените в настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона и с оглед вече изричната уредба в ЗАНН – чл. 63, ал. 7, т. 1,
вр. с ал. 2, т. 4 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021г.)
относно приложението на относимата за извършеното нарушение санкционна норма.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222,
ал. 2, т. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 454 от 28.09.2022 г.,
постановено по АНД № 1468/2021 г. по описа на Районен съд - Русе.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.