Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260403
гр. Пловдив, 19.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети юли, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4485/2019г.
по описа на ПРС, III нак. състав, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е
по жалба на „АГРИПЛАНЕТ” ООД, ЕИК:*********, против Наказателно
постановление (НП) № 288260-F294921/14.09.2017г., издадено от
Заместник – директор при ТД на НАП Пловдив, с което на основание
чл. 180в, ал. 1, пр. 2-ро от Закон за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв. за нарушение на чл.176в,
ал.1, т.3 от ЗДДС, вр. с пар. 4 от ПР на ЗДДС /ДВ, бр.60/02.08.2016г./
В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното НП поради неговата
незаконосъобразност, тъй като е издадено при
съществени процесуални нарушения, както и в несъответствие с фактическата
обстановка. Излагат основания по същество основаващи искането за отмяна на издаденото НП. Изложени са и аргументи
относно приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Претендира се присъждане на разноски.
Жалбоподателят редовно и своевременно призован, в съдебно заседание се
представлява от адв. И.М., който поддържа жалбата и
релевира факти по същество на
искането към съда да отмени издаденото НП.
Въззиваемата страна
ТД на НАП Пловдив
- редовно призована, в съдебно заседание чрез своя процесуален
представител М.М., моли да се
потвърди наказателното постановление, като излага подробно становище по
същество в съдебно заседание.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
допустима като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт,
в законоустановения срок. По същество е основателна.
По В НП е
описана следната фактическа обстановка:
Като данъчно
задължено лице, което за данъчен период 01.08.2016г. - 30.08.2016г. е получило
течни горива, освободени за потребление по чл. 20 ал. 2 т. 1 от Закона за
акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ на стойност над 25 000лв. и за което не е
възникнало задължение за предоставяне на обезпечение на друго основание по чл. 176в
ал. 1 от ЗДДС, „АГРИПЛАНЕТ“ ООД не е предоставило в ТД на НАП - Пловдив в
законоустановения срок - до 07.09.2016г. /06.09.2016г. е неработен ден/
обезпечение в пари, дьржавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова
гаранция.
За периода
01.07.2016 г. - 31.08.2016 г. „.АГРИПЛАНЕТ" ЕООД е получило от „ИНСА ОЙЛ" ООД, ЕИК
*********, лицензиран складодържател по смисьла на чл. 4 т.2 от ЗАДС, течни
горива, освободени за потребление по чл. 20 ал. 2 т. 1 от Закона за акцизите и
данъчните складове, а именно - дизелово гориво, в размери по данъчни периоди,
както следва:
За данъчен
период м.07/2016г.: стойност на получените течни горива - 126 357.99лв. и ДДС
25 271.59лв.;
За данъчен
период м. 08/2016г.: стойност на получените течни горива - 73 353.06лв. и ДДС
14 670.62лв.
Дължимото
обезпечение в размер на 50 000лв. не е предоставено към момента на съставяне на
АУАН. Нарушението е установено на 17.01.2017г. при предоставяне на документи и
писмени обяснения по електронен път от ЗЛ .
В НП са
обсъдени и възраженията на жалбоподателя, като е отразено че
дружеството е предоставило обезпечение – банкова гаранци № 17-0374/16.05.2017г.
в размер на 50 000лв. със голямо закъснение едва на 22.05.2017г., което
било отразено в протокол № П – 16001617089127-073-001/26.05.2017г. След
обсъждане на възраженията сторени от жалбоподателя административно-наказващия
орган е
направил извод,
че с оглед установените факти в срока по § 4 от ПР на ЗДДС /ДВ бр.
60/02.08.2016г./- до 07.09.2016г. вкл., дружеството е следвало да предостави в
ТД на НАП - Пловдив обезпечение под формата на пари, държавни ценни книжа или
безусловна и неотменяема банкова гаранция за получените през м. 08.2016г. течни
горива в размера по чл. 176в, ал. 2 от ЗДДС, а именно в размер на 50 000,00
лева. Приел е също така, че с бездействието си дружеството е нарушило чл.176в,
ал.1, т.3 от ЗДДС, вр. с пар. 4 от ПР на ЗДДС /ДВ, бр.60/02.08.2016г./ Наложена
е имуществена санкция в размер на 50 000 лв. на основание чл.180в, ал.1,
пр.2 от ЗДДС.
Съдът приема
за безспорно установена така изложената фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Действително се установява,
че за посочените данъчни периоди, жалбоподателят получил освободени за
потребление течни горива на посочената в НП стойност, както и че не е
предоставил до 07.09.2016г., както и към датата на АУАН в ТД на НАП – Пловдив,
обезпечение в размер на 50 000 лв. Установява се и обстоятелството че на
22.05.2017г., преди издаването на обжалваното наказателно постановление,
дружеството жалбоподател е предоставило обезпечение- банкова гаранция №
17-0374/16.05.2017г. в размер на 50 000лв. Посоченото обстоятелство не е
намерило място в обстоятелствената част на издаденото НП, а е отбелязно само в
мотивите с които се отхвърля възраженията срещу съставения АУАН, сторени от
жалбоподателя.
Въпреки че се
установява така изложената фактическа обстановка, съдът не е съгласен с
правните изводи, обективирани в НП, а освен това същото страда от пороци,
водещи до неговата незаконосъобразност.
На първо място следва да се отбележи че според настоящия състав, по делото
не се доказа че жалбоподателя е извършил вмененото от
административно-наказващия орган нарушение, тъй като не са възникнали предпоставките за внасяне на
обезпечение. Съгласно пар. 4 от ПР на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 60/2016г.),
задължението за предоставяне на обезпечение в едномесечен срок от влизане на
закона в сила, т.е. до 07.09.2016г., възниква за лицата, за които към датата на
влизане на закона в сила, т.е. към 06.08.2016г., са налице условията на чл.176в, ал. 1,
т. 3 от ЗДДС.
Това означава, че към 06.08.2016г. следва да се преценява дали за текущия
данъчен период, вменен с НП – август, 2016г., т.е. от 01.08.2016г. до
06.08.2016г., задълженото лице е получило освободено за потребление гориво с
обща стойност на данъчните основани над 25 000 лв. В случая това условие не е
налице, доколкото съгласно представените по делото описи на фактури (фактури с
№ 158093/01.08.2016г. и с №158161/03.08.2016г.), полученото в периода от
01.08.2016г. до 06.08.2016г. гориво е на стойност 24 485,76 лв. Следователно,
неприложима е преходната разпоредба на пар. 4 от ЗДДС и задължение за внасяне
на обезпечение в посочения от нея срок не е възникнало за данъчния период
август, 2016г., за който е вменено нарушението (в този смисъл Решение
273/09.02.2018г. по к.а.н.д.№ 3448/2017г. на АС Пловдив). Поради изложеното
съдът намира, че не е извършено съставомерно нарушение по чл.176в, ал.1, т.3 ЗДДС, вр. с пар. 4 от ПР на ЗДДС.
На следващо място следва да се отбележи че според настоящия състав дружеството жалбоподател не е извършило вмененото му нарушение и поради обстоятелството че спрямо него намира приложение разпоредбата на чл.176в, ал.13 ЗДДС. Посочената разпоредба въвежда отпадане на задължението за предоставяне на обезпечение за регистрираните земеделски производител, които извършват зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, или бюджетна организация, когато осъществяват вътреобщностно придобиване на течни горива или получават течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, предназначени за собствено потребление. Настоящия случай е именно такъв. В хода на съдебното производство е изготвена съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. И двете експертизи са били приети по делото. От заключението на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза става ясно че освободеното за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС гориво, е разходвано за три групи активи – за активи регистрирани по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника /ЗРКЗГТ/ собственост на „Агрипланет“ ООД, за активи регистрирани по ЗРКЗГТ, собственост на „Тракия Вали“ ООД и ползвани от „Агрипланет“ ООД, както и за активи нерегистрирани по ЗРКЗГТ, но обслужваща регистрирани съгласно Заповед № 24 от 02.04.2016г. на ръководителя на „Агрипланет“ ООД регистирани по ЗРКЗГТ активи. От изложеното следва че е изпълнена хипотезата на чл. 176в, ал. 13 от ЗДДС, поради което дружеството жалбоподател неследва да бъде санкционирано. Съдът не споделя възражението на юрк. М. относно обстоятелството че посочената по горе заповед е от април месец 2016г., а част от активите посочени в нея са регистрирани по ЗРКЗГТ, през месец август 2016г. поради което смята посочената заповед за антидатирана. Действително такова разминаване е налице, но обстоятелството че заповедта е от месец април, а посочените в нея активи са регистрирани по ЗРКЗГТ през август месец 2016г. не доказва автоматично че заповедта е антидатирана. Няма пречка техниката да е регистрирана по-късно, но да е била налична и през месец април 2016г. от когато е и заповедта, тъй като такова мащабно производство на зеленчуци действително се нуждае от своевременно планиране на дейността. Не се споделя и възражението че тъй като самия договор е от 13.06.2016г., но е нотариално заверен на 20.08.2018г. то той задължително е антидатиран. Както каза и юрк. М., той е нотариално заверен, преди да бъде предоставен на проверяващите органи, което не води обаче автоматично до извода че не е съществувал и действал през 2016г. В крайна сметка по делото липсват каквито и да е доказателства че използваното гориво освободено за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС е използвано по друг начин освен за производство на зеленчуци от регистриран земеделски производител. Възражението че вещото лице се позовава на представения от „Агрипланет“ ООД ръкописен дневник, който не е бил изрядно воден, което опорочава заключенията на вещото лице, също не се споделя от съдебния състав. Действително съдът констатира че не всички графи на дневника са попълвани изрядно, но споделя изложеното от вещото лице по какъв начин е установила за къде е било предназначено горивото и го намира за логично.
Независимо от изложеното по-горе, дори и да беше извършил описаното в АУАН
и НП нарушение, настоящия състав намира че в хода на
административно-наказателното прозводство са били допуснати съществени
процесуални нарушения, които сами по себе си биха довели до отмяна на
издаденото НП. На първо място, основателно е възражението на жалбоподателя, че в НП и в
АУАН, не е посочена дата на извършване на нарушението. Освен че датата на
нарушението е реквизит на наказателното постановление, който има принципно
значение за защитата на нарушителя, в случая посочването на датата има и
допълнителна значимост. В НП е посочено, от една страна, че за получените през
данъчния период август, 2016г. освободени за потребление течни горива
жалбоподателят не е предоставил пред ТД на НАП в законоустановения срок – до
07.09.2016г. съответно обезпечение. От друга страна е посочено, че
обезпечението не е представено към момента на съставяне на АУАН. В НП са
визирани 2 различни момента, в които на жалбоподателя се вменява, че не е
внесъл дължимо обезпечение. Тези два различни момента са от съществено значение
за квалифициране на самото нарушение. Чл.180в, ал.1 от ЗДДС, определящо
санкцията, разграничава няколко хипотези на нарушение на чл.176в: „лице, което,
като е длъжно, не предостави в срок обезпечение по чл. 176в или не предостави
обезпечение…”, т.е. разграничени са два състава на нарушение – ако нарушителят
не спази срока за представяне на обезпечението, т.е. представи го, но извън
срока, или ако изобщо не представи такова. В НП и в АУАН са описани факти и за
двете нарушения, доколкото едновременно се посочва, че не е представено
обезпечение в законоустановения срок, а в същото време, че такова не е
представено към съставяне на АУАН. Не става ясно за съда, а съответно и за
нарушителя, кое от двете нарушения всъщност е вменено, или и двете. Това би се
разяснило именно с посочване на дата на нарушението. Правилно въззиваемата
страна поддържа, че след като крайният срок е 07.09.2016г., то нарушението ще е
извършено на следващия ден -
08.09.2016г. Това съждение се отнася обаче само за нарушението, което се състои
в неспазване на срока за внасяне на обезпечение. Що се отнася до нарушението,
при което се санкционира изобщо невнасянето на обезпечение, това нарушение има
характер на едно трайно противоправно поведение, като всеки ден след крайния
срок, задълженото лице е в нарушение – т.е. както на 08.09.2016г., така и през
всеки следващ ден, вкл. към датата на съставяне на АУАН. Ето защо при тази
втора хипотеза за нарушение вменената дата изобщо не е ясна за нарушителя, а
трябва да се посочи изрично в НП. В същото на практика е фиксиран целия период
от изтичането на срока, до съставянето на АУАН, тъй като се сочат и двата
момента. Нужно е било обаче да се посочи ясно кога според наказващия орган е
извършено нарушението и дали същото се състои в неспазването на срока или в
самото невнасяне на обезпечението въобще. Това е индикирано единствено чрез
посочване на санкционната норма – чл.180в, ал.1, предл. 2 ЗДДС, т.е.
нарушителят е наказан за това, че въобще не е внесъл обезпечение. Недопустимо е
обаче яснотата за вида на извършеното нарушение да идва едва с налагането на
санкцията, а следва да е налице още във фактическото описание в АУАН и в НП.
Разграничението между двата състава на нарушение е от значение за защитата на
жалбоподателя, макар санкцията да е една и съща, тъй като същият ще се брани
срещу различни факти – неспазването на самия срок или факта на невнасяне на
обезпечението въобще.
Така
незаконосъобразността на НП се състои в това, че на жалбоподателя се вменяват
факти по два различни състава на нарушение, без да е изрично посочено кое от
двете му се вменява, доколкото в деня след крайния срок нарушителят вече ще е
извършил нарушението по неспазване на срока, което не може да се поправи и
срокът да се спази. Самото невнасяне на обезпечението обаче е противоправно
бездействие, което може да се прекрати и задължението да се изпълни. Поради
изложеното давностните срокове за тези две нарушения и сроковете по чл.34 от ЗАНН ще текат от различен момент, който се фиксира с датата на извършване на
нарушението. Същата обаче в нарушение на процесуалния закон не е ясно посочена
в НП.
Както беше изложено и по-горе, непосочването на датата на нарушението препятства и
преценката на съда дали задължението за внасяне на обезпечение към тази дата е
било изпълнимо, доколкото едва към 13.09.2016г. е влязъл в сила Правилник за
допълнение на ППЗДДС, с който е уреден реда за представяне на обезпечението, на
основание чл.176в, ал.12 от ЗДДС (в този смисъл Решение № 307/13.02.2018г. по
к.а.н.д. № 3358/2017г. на АС Пловдив). Ако се вземе предвид поддържаното
становище от въззиваемата страна, че нарушението е извършено на 08.09.2016г.,
към този момент задължението е било неизпълнимо, поради липсата на ред
за внасяне на обезпечението, следователно не е налице нарушение.
В хода на проведеното административно-наказателно производство е допуснато
и друго съществено процесуално нарушение което също само по себе си води до
отмяна на издаденото НП. По делото беше установено че АУАН е съставен в
присъствието на упълномощено лице, без обаче дружеството жалбоподател преди
това да е било поканено за съставяне на АУАН. С посоченото е нарушена
разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, която указва че АУАН се съставя в присъствието
на нарушителя за което той следва да е надлежно поканен. Едва след като е поканен,
по своя преценка би могъл да се яви лично или да изпрати упълномощено лице. Недопустимо
е АУАН да се съставя в присъствие на упълномощено лице, без нарушителя да е
поканен лично за съставяне на АУАН. От разпита на актосъставителя Б. се
установи че той основно е контактувал със счетоводителката на дружеството
жалбоподател, като АУАН е съставен именно в нейно присъствие. Свидетеля Б. дори
заявява че не знае дали на управителя на дружеството жалбоподател му е било
известно че е следвало да внася обезпечение, така както смята административно
наказващия орган. Покана за съставяне на АУАН до „Агрипланет“ ООД не била
изпратена тъй като счетоводителката сама предложила услугите си и заявила че
има пълномощно. Правилата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН са
императивни и се прилагат в своята последователност, като целят да осигурят
прозрачност и яснота още в първите етапи на административнонаазателното
производство, за да разбере нарушителя какво нарушение е извършил и кои
разпоредби е нарушил. В тази насока са и Решение № 930 от 05.06.2020г. по КАНД
№ 517/20г. на XXVIсв. на Административен съд Пловдив, Решение № 2145 от
25.10.2018г. по КАНД № 1834/18г. на XXсв. на
Административен съд Пловдив, Решение № 554 от 12.03.2018г. по КАНД № 37/18г. на
XXсв. на
Административен съд Пловдив.
Налице е и още едно процесуално
нарушение, съществено по своя характер и засягащо правото на защита на
жалбоподателя тъй като внася объркване във фактите изложени в съставения АУАН и
НП относно извършеното нарушение с което се пречи на „Агрипланет“ ООД да
разбере в какво нарушение е обвинено. И в съставения АУАН и в издаденото НП е
налице противоречие относно периода през който жалбоподателя е получил течни
горива освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т.1 от ЗАДС, на стойност над
25 000лв., за които според административнонаказващия орган е възникнало
задължение за предоставяне на обезпечение по силата на чл. 176в от ЗДДС в срок
до 07.09.2016г. и в двата административни акта първоначално е посочено че периода
е от 01.08.2016г. до 31.08.2016г., а
в последствие е изложено „С оглед на това в срока по §
4 от ПР на ЗДДС /ДВ бр. 60/02.08.2016г./ - до 07.09.2016г. вкл., дружеството е
следвало да предостави в ТД на НАП - Пловдив обезпечение под формата на пари,
държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция за
получените през м. 08.2015г. течни
горива в размера по чл. 176в, ал. 2 от ЗДДС, а именно в размер на 50 000,00
лева“. Съдът не приема посоченото за техническа грешка, тъй като периода през
който дружеството е получило течни горива освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т.1 от ЗАДС,
на стойност над 25 000лв., за които според административнонаказващия орган
е възникнало задължение за предоставяне на обезпечение е елемент от фактическия
състав на нарушението за което е издадено обжалваното НП. Законодателя е
предвидил и механизъм за отстраняване на допуснати технически грешки, и ако беше такава, административнонаказващия орган
следваше да я отсрани по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, в съставеното НП. Като
не я е отстранил, административнонаказващия орган е издал едно
незаконосъобразно НП, тъй като посоченото противоречие пречи на жалбоподателя
да резбере в какво точно го обвиняват и срещу какви факти следва да се
защитава.
С тези доводи,
обжалваното НП подлежи на отмяна.
С оглед изхода на делото, възиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподтеля сторените от него разноски. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал.
1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от
допълнителните разпоредби на АПК "поемане на разноски от
административен орган" означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая
разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е
част административнонаказващият орган, а в случая това е ТД на НАП Пловдив.
По делото е приложен Договор за правна защита и
съдействие между жалбоподателя по делото и адв. И.М. от 04.10.2017г. /л. 16,
том 1/ В договора е отразено че договореното възнаграждение е 2 000 лв., както
и че сумата е изплатена в брой на адвоката. Адв. М. се е яввал в съдебно
заседание и е осъществил процесуално представителство на жалбоподателя.
Платеното от жалботодателя по делото адвокатско възнаграждение е в минимален
размер съгласно чл. 18, ал. 2 от Раздел 4 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /към датата на сключването на договора/, която
указва че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от посочената наредба се предвижда
при интерес от 10 000лв. до 100 000лв., минимално възнаграждение в
размер на 830лв. плюс 3 % за горницата над 10 000лв., което в настоящия
слечай се разнява на 1 200лв., или общо 2 030лв. По делото са налице
доказателства че е платена сумата от 2 000лв., поради което и в полза на
„Агрипланет“ ООД следва да се присъди именно тази сума.
Освен разноски за адвокатска
защита, по делото са сторени разходи и за изготвени две съдебно-счетоводни
експертизи, за които са внесени депозити от страна на „Агрипланет“ ООД. Видно
от приложената на л. 222, том 1, АНД 6867/2017г. вносна бележка, „Агрипланет“ ООД е внесло депозит за изготвяне на ССЕ в размер на 200 лв. В
последствие видно от вносната бележка приложена на л. 383, том 2, АНД 6867/2017г. „Агрипланет“ ООД е доплатило за първоначално изготвената ССЕ с още 250лв., като
със същата вносна бележка е внесло и депозит в размер на 200 лв., за
назначентата допълнителна
ССЕ. На л. 376,
том 2, АНД 6867/2017г. е приложена справка декларация от вещото
лице М.М., видно от която за изготвената първоначална ССЕ тя е оценила
труда си на 450 лв. От протокола от проведеното на
12.11.2018г. съдебно заседание /л. 446, том 2, АНД 6867/2017г./ става ясно че
на вещото лице М. е издаден РКО за сумата от 450лв. за първоначалната ССЕ и за сумата от 200 лв. за
допълнителната такава.
Поради изложеното по-горе в полза на „Агрипланет“ ООД следва да бъдат присъдени и разноски
за изготвени ССЕ в размер на 650лв. които са платени от страната и следва да
бъдат поети с оглед изхода на делото от възиваемата страна, която следва да
заплат на „Агрипланет“ ООД и сумата от 650лв.
Така
мотивиран, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 288260-F294921/14.09.2017г., издадено от
Заместник-директор при ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на „АГРИПЛАНЕТ” ООД,
ЕИК:*********, е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв. за нарушение
на чл.176в, ал.1, т.3 от ЗДДС, вр. с пар. 4 от ПР на ЗДДС /ДВ,
бр.60/02.08.2016г/.
ОСЪЖДА ТД на НАП Пловдив, да
заплати на „Агрипланет“ ООД, ЕИК:*********, сумата
от 2 000лв. разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 650лв.
разноски за изготвени по делото експертизи.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.