РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  ……/ 02.09.2013 год., гр.С.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Секретар :  Б.А.

като разгледа докладваното от председателят г.д. № 4469 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното :

1. Предявен е  иск по чл. 45, ал.1 от ЗЗД

2. ИЩЦИТЕ – Ю.Б.Г. и  Ц.И.Г.  в исковата си молба твърдят, че през 1999 год. са сключили предварителен договор със С.Г.  и Г. Г. за покупка на следния недвижим имот, а именно:  празно място(бивша нива) в регулация, с площ от 836 кв.м., представляващ парцел VІІІ- 63, находящ се в кв. 4, в.з. „К.Д. ІІ- ра част”, с. Б., гр. С. за сумата от 7 452 щатски долара. Продавачите се легитимирали като собственици въз основа на Решение№ 5166.1/ 16.04.1998 год. и скица№ 216/ 27.11.1997 год. на ПК- „П.”. Ответникът С. М. и г-жа М. М.а възразили срещу попълване на кадастралната основа през 2001 год. в СО, район „П.”, което било съобщено и на заявителите Г. и Г.и в същата година, последните не могли да получат скица. Твърдят, че имота бил възстановен по реда на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ , а ответниците нямали права върху него , тъй като пропуснали защитата си по реда и сроковете предвидени в този закон и правилника към него. Твърдят, че ответниците имали учредено право на строеж, което е погасено с изтичане на 5 годишен срок към 15.04.1992 год., тъй

 

стр.2, г.д. № 4469/ 12 год., СГС

като не било реализирано. След решението на ПК имота бил деактуван през 1998 год. Допълнително  през 2004 год. ищците завели иск против контрахентите си по предварителния договор с основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД. С решение на съда от 07.08.09 год. били признати за собственици на имота. В това производство се наложило предоговоряне на цена за имота, предвид и промяна в икономическата конюктура в страната. Продажната цена била повишена на 9.25 щатски долара за квадрат. По правилата на действащото законодателство , с оглед обявяване на предварителния договор за окончателен били осъдени да заплатят цената, държавни и  други такси със съдебното решение. Производството по това дело било наложено от подаването от страна на ответниците възражение, което ищците намират за абсурдно, тъй като последните нямали никакви права върху този имот. Действията им били мотивирани единствено от желанието им съзнателно да пречат на ищците, съответно- на прехвърлителите на имота, свободно да се разпореждат с празното място.

3. Съгласно и предварителен договор закупили през 2007 год. терен за озеленяване(поземлен имот № 187), граничещ с УПИ  VІІІ- 63, а през 2010 год. по нотариален ред било констатирано, че така закупения имот бил съпружеска имуществена общност (СИО). В следствие на тази покупка им била издадена скица(виза) за проектиране № 512/26.05.2010 год. с пълни параметри за застрояване и съответно- актуална скица, на 27.06.11 год. пък – строително разрешение. Ответникът М. възразил на 29.06.2011 год. срещу издадените разрешения за строеж. Административният орган преценил, че възразяващите лица нямат права, но ги конституирал като страна по реда на чл. 149, ал.3 от ЗУТ. Възражението било отнесено към РДНСК , от там- пред административен съд, а произнасяне липсвало.

4. Тъй като сроковете по горното производство били непрогнозируеми, ищците се принудили да сключат предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот – апартамент с площ от 97.8 кв.м. на обща стойност от 83 000 евро. При сегашната цена на имотния пазар цена на къща от 200 кв.м. щяла да струва от 80 000 евро. По този начин търпели вреди от 448.68 евро на кв. М. Застроена площ. Имали необходимата финансова възможност да построят къщата в дворното място за около 6 месеца, ако не им били създадени проблемите от страна на ответниците. По проекта за къщата имали предварителен договор за присъединяване към ЧЕЗ, а след неговото изтичане за да бъде подновен е следвало ново плащане на същата такса. Допълнително имали и сключен договор със С. Газ ЕАД, за който заплатили предварително.

стр.3, г.д. № 4469/ 12 год., СГС

5.  Считат, че горното поведение на ответниците е противоправно, те са злоупотребили с правата си единствено и само с цел да навредят върху правата им. Допълнително в периода октомври 2009- август 2011 год. ищецът е бил обект на 4 неоснователни жалби, депозирани от ответника М. пред полицията, многократно е давал писмени обяснения по тях, в крайна сметка проверките били прекратени.

6. Съобразно и горното твърдят, че са им нанесени  имуществени вреди както следва: разлика в предоговорената цена на дворното място= общо на 30 333.97 лв.; разликата между стойност на къща и апартамент = 5867.49 лева; такса за подновяване договор към ЧЕЗ- 97.80 лв.; такса към С. Газ ЕАД- 880 лв.; разноски по делото по чл. 19, ал.3 от ЗЗД- 1042.42лв. и 404.39 лв. ; разноски по административно производство- 400 лв. Нанесени им били и неимуществени вреди , изразени в уронване на престиж и достойнство пред близки и общество, равни на 3 961.07 лв. Молят от съда да постанови решение, с което ответниците да им заплатят общо сумата от 42 986.42 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди, ведно със законна лихва и разноски.

7. ОТВЕТНИЦИТЕ – П.Д.Х. и  С. К. М. предявяват насрещен иск срещу ищците. В исковата си молба излагат подробни доводи, че в нарушение на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ с Решение№ 5166.1/ 16.04.1998 год. и скица№ 216/ 27.11.1997 год. на ПК- „П.” били възстановени на наследниците  на Д.Г. Г.- С.Г.в и Г. Г. имот 1182, кадастрален лист № Г- 11- 2- Б и Г- 11- 3- А, част от който е  и УПИ VІІ- 63  от кв.4 по плана на в.з. „К.Д.”, в землището на с. Б., р-н П., СО, целият с площ от 828 кв.м., а по скица- 837 кв.м. В имота имало построена сграда , което било в противоречие с нормата. Тази сграда била построена законно от С. и М. М.и по сила на отстъпено право на строеж върху държавна земя №31/15.04.87 год. и Акт за узаконяване № 0269/22.05.92 год. Решението на ПК било нищожно, тъй като се явявало следващо на друго решение в обратен смисъл- 5166/ 17.09.1997 год. Така ищците не са могли да станат собственици, защото при приключила реституция с административен акт, който по същество е нищожен не са могли да придобият собственост, включително и  по съдебен път. Нищожен се явявал така и нотариалният акт издаден на праводателите на ищците, съответно и на самите ищци , поради същите причини.

8. Предвид и горното, молят от съда да се произнесе с решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците по главния иск, че

стр.4, г.д. № 4469/ 12 год., СГС

съответните ищци не са собственици на подробно описания в насрещният иск имот и да бъдат отменени посочените два нотариални акта.

9. В писмения си отговор по главният иск, ответниците  оспорват иска като недопустим, тъй като ищците не били собственици. Твърдят неоснователност на претенциите , твърдят, че не са реализирани елементите на фактическият състав по чл. 45 от ЗЗД. Оспорват размера на претенциите, твърдят правомерно свое поведение, инспирирано от желанието им да бранят своите собственически права. Оспорват подробно наведените в исковата молба аргументи като неоснователни. Навеждат твърдение за симулативен процес пред СГС в производството с основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Правят възражение за изтекла придобивна давност в тяхна полза, която течала от 01.05.1998 год.(след влизане в сила на Решение№ 5166.1/ 16.04.1998 год. ), изработено от М. и наследника на починалата М. М.а- отв.Х..

10. Ю.Б.Г. и  Ц.И.Г. като ответници по насрещният иск отговарят, че същият е процесуално недопустим поради липса на правен интерес, не може да бъде разглеждан от СГС поради липса на родова подсъдност, евентуално е неоснователен. Излагат доводи, че по силата на съдебно решение , което действа със сила на пресъдено нещо са собственици на имота, това имало действие и за ищците по този иск. Това преклудирало възможността да се търси пререшаване на спора. Липсвала процесуална легитимация на ищците за предявената от тях отрицателно установителна претенция, тъй като се завяват като собственици на база акт, който им учредява само ограничено вещно право върху имота. Допълнително и това право е погасено с влизане в сила на ЗСПЗЗ. В имота нямало построена сграда. Допълнително били налице други способи за защита- осъдителен и конститутивен иск,  чрез които ищците можело да реализират правата си, което  е допълнително основание за липса на правен интерес.

11. Тъй като ставало въпрос за атакуване на решения на ПК, които като административни актове подлежали на съдебен контрол от АС, то СГС не може да разгледа иска. Искът за обявяване нищожност на един от нотариалните актове бил подсъден на СРС с оглед на неговата цена.

12. ПК можела сама да изменя или отменя свой предходен акт по смисъла на чл. 14, ал.7 от ЗСПЗЗ , поради и което доводът за нищожност в исковата молба бил несъстоятелен. Насрещният иск нямал връзка с предявеният главен.

13. Вземат отношение и по твърденията на ответниците по главния иск в този писмен отговор, твърдят нищожност на Акт за узаконяване № 0269/22.05.92

стр.5, г.д. № 4469/ 12 год., СГС

год. и навеждат подробни твърдения в тази връзка. С нарочно „заявление” от 14.06.2012 год.(л.73 от делото) молят от съда да прогласи нищожност на Акт за узаконяване № 0269/22.05.92 год. по изложени подробно основания, покриващи се като характер с изложените в отговора по насрещният иск, но развити като аргументи.

14. Горните писмени изявления провокират ответниците по това производство да подадат допълнителен отговор. В него оспорват искането на ищците за прогласяване нищожност на Акт за узаконяване № 0269/22.05.92 год., твърдейки, че прекратяването на правото на строеж не става автоматично по закон, нито пък с влизане в сила на ЗСПЗЗ.

15. П.Д.Х. и  С. К. М. депозират допълнителна искова молба, в която вземат становище против аргументите на Ю.Б.Г. и  Ц.И.Г. по повод недопустимост на насрещният иск. Твърдят липса на сила на пресъдено нещо от решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД, тъй като не били страна в този процес. Възраженията за липса на правен интерес намират за възражения по същество. Възражението за неподсъдност намират за неоснователно, тъй като насрещният иск е преюдициален и следва да се води в настоящия процес. Претенцията е установителна, тъй като имали единствено право на строеж, което им давало право да ползват сградата не и целия имот.

16. Следвайки линията на обстойна защита в позициите си, Ю.Б.Г. и  Ц.И.Г. депозират и допълнителен отговор на допълнителната искова молба. Намират възражението за придобивна давност като процесуално недопустимо, тъй като е налице сила на пресъдено нещо по този въпрос,  а с възражение то не можело да се преодолее, освен това било преклудирано, и неоснователно  тъй като насрещната страна твърдяла друг придобивен способ. Аргументират допълнителни подробни доводи в тази връзка.

17. Ю.Б.Г. и  Ц.И.Г. чрез представител в съда поддържат претенциите си. С писмена защита по делото изнасят своите аргументи. Молят за разноски.

18. П.Д.Х. и  С. К. М. също поддържат претенциите си и оспорват иска против тях. В писмена защита обстойно аргументират становищата си. Молят за разноски.

Съдът намира:

   стр.6, г.д. № 4469/ 12 год., СГС

Факти по делото.

            19. С решение № 5166.1/ 16.04.98 год. на ПК- П., по заявление на С. Г. на наследниците на Д. Г. Г. било възстановено правото на собственост във възстановими стари реални граници имот – нива от 2.815 дка в землището на с. Б.. Решението било връчено на 16.04.1998 год.

            20. Ответниците представят друго решение- № 5166/ 17.09.97 год., с което имот от 3.500 дка бил отказан за възстановяване по същото заявление.

21. Представен е предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 30.01.1999 год. С него от една страна С.Г. и Г. Г. като продавачи , а от друга- ищците като купувачи се съгласили продавачите да продадат на купувачите недвижим имот- празно място(бивша нива) в регулация с площ от 836 кв.м., като от тях 8 кв.м. са неуредени сметки по регулация , представляващо парцел VІІІ- 63, в кв. 4 вилна зона „К.Д.- ІІ-ра част”, с. Б. , р-н П., гр. С.  за цена равна на левовата равностойност на 9 щатски долара за квадратен метър по курса на БНБ към деня на плащането. Уговорено било приспадане от цената на неуредените по регулация 8 кв.м. от имота. Тоталната цена била посочена като 7 452.00 щатски долара. Срок за сключване на окончателен договор няма уговорен. Няма и уговорена дата на плащане, а страните са се съгласили купувачите да го сторят в разумен срок.

22. Ищците допълнително представят анекс от 30.01.2007 год. към предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 30.01.1999 год. С него била предоговорена  цената на имота от 9 щатски долара на 25 евро за квадратен метър.

            23. Видно от у-ние за наследници № 000262/21.02.2008 год. М. Д. М.- М.починала на 03.12.2001 год. в гр. С.  и оставила наследници – ответниците по делото (съответно съпруг и сестра).

            24. Отв. М. и М. М. с възражение вх.№ 94- С- 160/ 03.10.2001 год. до Кмет на р-н П., столична община възразили против попълване на кадастралната основа по искане на Г., направено с молба вх.№ РД- 94- С- 382/ 01 год., на основание , че имат вещни права върху имота.

            25. Ищците са подали искова молба до СРС на 23.06.2004 год., с която поискали от съда да обяви на основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД предварителният договор за окончателен. Ответници по иска били продавачите по този договор.

стр.7, г.д. № 4469/ 12 год., СГС

26. С решение от 07.08.2009 год. по г.д.№ 3447/08 год. на СГС,  ВО ІІ- ри състав е уважил иска и е обявил договора за окончателен. Посочени са границите на този имот- терен за озеленяване с № 1182а, парцел VІІ- 36, асфалтов път и имот № 1193. Цената възлизала на 20 700 евро. Осъдил е ищците да заплатят сумите в размер на 1012.42 лв. – данък за придобиване на имота и 404.39 лв. нотариална такса. Това решение е влязло в законна сила на 28.10.2009 год.

27. С определение от 22.01.2010 год. по същото дело е вдигната възбраната, наложена по реда на чл. 298, ал.2 от ГПК (отм) върху процесния на договора и делото имот, поради плащане на посочените суми.

28. Представи се по делото нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 45, т.І, рег.№ 986, д. № 41/ 2007 год. по описа на Нотариус рег.№ 047, с който С.Г. продал на ищците недвижим имот, а  именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ , намиращ се в гр. С., Столична община, р-н П., с. Б., м. Ш., вилна зона К.Д., целият с площ от 342 кв.м., съставляващ поземлен имот пл.№ 188 от кв.4 , при граници-  УПИ-  VІІ- 63, новообразуван имот № 187 и път за сумата от 1 200 лв.

29. Представен е и н.а.№ 49, т.І- 1, рег.№ 792, д.№ 44/ 2010 год. по описа на Нотариус рег№ 003, с който на 29.04.10 год. и на основание чл. 587, ал.1 от ГПК ищците били признати за собственици по покупка по чл. 19, ал.3 от ЗЗД при условията на СИО върху следният недвижим имот: УПИ, находящ се в с. Б.- С. , р-н П., с площ от 828 кв.м., съгласно документ за собственост, а по скица- 836 кв.м., съставляващ № VІІІ- 63 в кв.4  по плана на гр. С., м. Вилна зона „К.Д.- ІІ.

30. Ищците са се сдобили с разрешение за строеж № 209/ 27.06.2011 год. за построяване на жилищна сграда с разгъната застроена площ(РЗП ) от 198.1 кв.м. в УПИ VІІІ- 63, кв.4 , вилна зона К.Д..

31. С разрешение за строеж №210/27.06.11 год. на ищците е било разрешено да оградят посочения имот.

32. С писмо изх.№ 9400-  2410(1)/ 06.07.2010 год. Столична община , р-н П.  било отговорено на молба от отв.М. с вх.№ 9400- 2410/ 29.06.2011 год., с която е било поискано спиране на започнало производство за одобряване на строителни книжа за жилищна сграда в УПИ VІІІ- 63, кв.4 , вилна зона К.Д.. Информиран бил за издадените две строителни разрешения и бил информиран, че заедно с отв. Хубчева се явявали заинтересовани лица в

стр.8, г.д. № 4469/ 12 год., СГС

производството по издаване на строителните разрешения, поради и което можели да ги обжалват в срок по чл. 149, ал.3 от ЗУТ.

33. Представен е и договор за правна защита, подписан от ищецът, видно от който  бил изплатен хонорар от 400 лв. за административно дело.

34. Съобразно и твърденията си в исковата молба, ищецът представи предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 08.12.2011 год., в който като купувачи са ищците. Те са се съгласили да закупят апартамент в гр. С. със застроена площ от 97.80 кв.м. за сумата от 83 000 евро със срок- не по- късно от 31.03.2012 год.

35. Видно от н.а.№ 66, т.І, рег.№ 1628, д.№ 57/ 2012 год. по описа на Нотариус рег.№ 438, на 24.04.2012 год. уговореният имот бил закупен от ищците за сумата от  74  700 евро.

36. Видно от служебна бележка на фирма С. С. Р.М.- ЕАД от 19.03.2012 год. ответника Г. се осигурявала върху месечен доход от 2000 лв. за периода май 2009 до март 2012 год.

            37. Ищците сключили с ЧЕЗ Р. – Б. АД и предварителен договор за присъединяване на обекти на потребители  към разпределителната електрическа мрежа – ПДПЕРМ **********/ 14.06.2011 год. С него дружеството се съгласило да присъедини към разпределителна ел. мрежа обект- жилищна сграда в гр. С., р-н П., в  УПИ VІІІ- 63, кв.4 , вилна зона К.Д..

38. Според разписка № 05000068368102 за услуга по този договор ищците са платили сумата от 97.80 лв.

39. Видно от договор за строително- монтажни работи № 373/ 30.06.2011 год., ищецът е сключил споразумение с газоразпределително предприятие С.ГАЗ ЕАД, според което последното се е  съгласило да изгради газопреносна мрежа за имота в кв.4, ул.1, №2 на стойност от 821.28 лв. и 185.8 лв. ДДС.

40. С извлечение от сметка на ищеца се установява плащане по този договор в размер на 880.00 лв.

41. Ответниците представят по делото  договор № ОПС- 31 за отстъпване на право на строеж от 15.04.1987 год. Видно от него, Столичен общински съвет РНС „Д.С.” предостъпило на ответникът и съпругата му право на

стр.9, г.д. № 4469/ 12 год., СГС

строеж за вилна сграда върху парцел VІІІ, имот 63, кв.4, м. К.Д. квадратура от 837 кв.м.

42. Представят още и акт за узаконяване  № 0 269/ 22.05.1992 год. от техническа служба към НС на с. П., кметство- Б., според който акт ответникът е построил едноетажна вилна сграда от 40 кв.м. в описания по- горе имот.

43. Ищците представят по делото оферта за архитектурна – количествена сметка за обект – еднофамилна жилищна сграда в УПИ VІІІ- 63 от кв.4, в.з. К.Д., р-н Панчарево. Стойността за построяването `и възлизала на 122 492.16 лв.

44. Съдът прие като доказателство и определение от 29.08.2007 год. по а.д.№ 2913/07 год. на Административен съд- С., с което е била уважена жалба на С.Г. и Г. Г. и съответно е бил отменен отказ на главен архитект от 05.07.2007 год. на р-н Панчарево за издаване на скица.

45. Това определение е влязло в законна сила и по него имало образувано изпълнително дело, видно от у-ние № 01414/ 21.02.2008 год. на ЧСИ рег.№ 781.

46. Ищците представиха по делото и заповед № ДК- 10- ЮЗР- 144/ 01.11.2012 год. на началник  РДНСК – Югозападен район , с която била отхвърлена жалбата на ответниците по делото вх.№  9400- 2760/ 21.07.2011 год. и съответно било потвърдено разрешение за строеж № 209/ 27.06.2011 год.

47. Втора заповед- № ДК- 10- ЮЗР- 145/ 01.11.2012 год. на началник  РДНСК – Югозападен район , също дава яснота, че била  отхвърлена жалбата на ответниците по делото вх.№  9400- 2759/ 21.07.2011 год. и съответно било потвърдено разрешение за строеж № 210/ 27.06.2011 год.

48. Видно от у-ние  по а.д.№ 11677/ 2012 год. , издадено на 13.04.2013 год. от АС – С., първата заповед е  била предмет на посоченото от съда административно дело . Подобно е и у-ние по а.д.№ 11678/12 год. на същият съд и касае втората заповед.

49. Съдът прие справка  изх.№ 37312/ 03.12.2012 год. на 08РУП- СДВР. Видно от нея, през периода 09.08.2011 год. до 31.08.11 год. имало подадени 4 бр. Жалби от отв. М., с различен резултат от тях. Няма данни в този документ какво е съдържанието на жалбите, в частност против кой са подадени те.

 

стр.10, г.д. № 4469/ 12 год., СГС

50. Видно от у-ние № 984/ 04.02.2013 год. на СГП против ищеца нямало наблюдавани досъдебни производства и внесени обвинителни актове за периода 2006- 2013 год.

51. Назначи се съдебно техническа експертиза. В отговор на поставените `и задачи вещото лице отговаря, че към 16.04.1998 год. процесният имот влиза в строителните граници на гр. С.. Имотът, посочен в н.а.№ 49, т.І- 1, рег.№ 792, д.№ 44/ 2010 год. по описа на Нотариус рег№ 003 бил идентичен си имота , за който  С.Г. и Г. Г. притежавали нотариален акт. В с.з. поддържа заключението си.

52. Назначена бе и съдебно счетоводна експертиза, а в отговор на поставените му задачи г-н М.  отговаря както следва: цената на УПИ  от 828 кв.м. към 07.08.2009 год. при 9 щатски долара за кв.м. била 10 151.71 лв. При цена от 25 евро на квадрат цената към тази дата била 40 458.68 лв.Разликата в двете цени била  30 333.97 лв. 10.15% от размера на претендираните имуществени вреди бил равен на 3 961.07 лв. Математическият сбор на двете суми бил равен на 39 025.35 лв. При застроена площ на къща от 198.1 кв.м. и офертна цена на застрояване на къщата от 219 026.23 лв.,  цената на 1 кв.м. била равна на 1 105.63 лв. При застроена площ на апартамент от 97.8 кв. М. И цена от 162 333.89 лв., цената на 1 кв.м. била равна на 1 659.86  лв. Разликата между двете била в размер на 554.23 лв. , като по- високият размер е за апартамента. В с.з. поддържа заключението си.

53. Съдът разпита и свидетел- В. М.. Твърди, че познавал имота на С. в Б.. Помагал при обработката му. Имало в него барачка за инструменти и две малки легла за преспиване , по късно- сграда от 45 кв.м. , с мазе, таван и два входа, външна тоалетна. Това станало чрез учредено право на строеж. През 2010 год. сградата била разбивана и през 2011 год. свидетелят видял, че я нямало и дърветата липсвали.

54. По делото има доказателства, които съдът не обсъжда , тъй като касаят или недопустима част на настоящото производство по причини , изнесени по- долу, или пък се явяват неотносими изцяло към спора.

            Правно основание и процесуална допустимост.     

             55. Главно предявеният иск е на общо деликтно основание. Твърдението е, че ответниците действат противоправно и с това накърняват имуществената и неимуществена сфера на ищците. Налице е иск с основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД и той е допустим, следва да бъде обсъден по същество.

стр.11, г.д. № 4469/ 12 год., СГС

56. Настоящият състав на съда намира предявеният насрещен иск, ведно с двата акцесорни към него за прогласяване на нищожност на два нотариални акта  за недопустим и то по различни причини.

            57. Съгласно чл.211, ал.1 от ГПК предявяването на насрещен иск е свързано с изискуеми предпоставки – да е родово подсъден на същият съд; да има връзка с първоначално предявения(главен иск) или ако може да стане прихващане с него. В този смисъл, в производството по допустимост на насрещният иск, съдът трябва служебно да провери дали са налице тези предпоставки. Те обаче не могат да се разгледат по отделно, без да се обсъди от съда какво точно се иска по делото от ищците.

            58. Твърдят се прочее наличие на вреди, настъпили от твърдени вредоносни и съзнателно неправомерни действия на ответниците. Предпоставките на деликтният иск, подлежащи на установяване в този процес са: деликт, причинител, нанесени вреди, причинно- следствена връзка между деликта и вредите, като вината по смисъла на чл. 45, ал.2 от ЗЗД се предполага.

59. Ищците изнасят, че са страна по едно облигационно отношение, при което им е обещана продажба на недвижим имот. Това обещание за продажба не е фиксирано със срок, а в самият договор е посочен такъв като „разумен и достатъчен срок”. В исковата молба се развиват съображения, касаещи правата на собственост спрямо обещаният имот но не за ищците, а за обещателите[1]. Така твърдението е, че по отношение на конкретният имот, в един дълъг период от време на ищците се нанасят вреди, но те нямат право на собственост върху вещта. От тук правото на собственост не е проблем на този съд при сезирането му с облигационният деликтен иск. Няма в този ред на мисли връзка между главният иск и насрещният за периода  03.10.2001 год., когато се твърди подадено възражение от М.и против попълване на кадастралната основа до влизане в сила на СГС за обявяване на предварителен договор за окончателен- 22.10.2009 год.

            60. Не се променя съществено това заключение на съда и в последствие. Твърдените вреди върху ищеца не изискват разсъждения и установяване чия собственост е вещта, още повече, че твърденият деликт не е свързан със спор за правото на собственост, а със „злонамерено” и насочено пречене на ищците да го упражняват. Главният иск не съдържа в себе си твърдения, по силата на които, съпоставени и с твърденията на ответниците в производството(и в насрещният

стр.12, г.д. № 4469/ 12 год., СГС

иск и във всички останали писмени отговори, отговори на отговори и др.) има твърдение, че ответниците са собственици на имота. От тук разследвайки изискуемите предпоставки по основателността на главният иск за съдът е без значение чие е правото на собственост върху имота.

61. Трябва да се посочи, че твърденията са за вреди, които не произтичат от нарушение в материалният субстрат на вещта- в частност завземане, фактическо чуждо ползване, недопускане, повреждане  и прочее. Вместо това се твърдят пропуснати ползи и неимуществени вреди, търпени от ищците, въз основа на правни действия на ответниците. На пръв поглед дори и с така твърдените си действия се засягат в пълен обем правомощията на собственика- да владее, ползва и се разпорежда с веща ergo, ответниците могат да оспорват правата на собственика в настоящия процес. Този съд намира обаче, че в случая това не може да стане с правната конструкция „насрещен иск” по смисъла на чл. 211, ал.1 от ГПК, поради липса на правен интерес.

62. Това е така, защото предявяващите насрещният иск ответници нямат правен интерес от него по настоящето деликтно производство. Става ясно, че имаме имот, с който се е занимавал административния реституционен орган- Поземлена комисия(сега ОСЗГ). Този орган се е произнесъл поне два пъти с актове- позитивни и негативни, за наличие на реституционно основание, годно да легитимира реституентите като собственици по смисъла на ЗСПЗЗ. Т.е. имота да им е „върнат”, възстановен. Тъй като този имот попада в рамките на населено место, ПК(ОСЗГ) не е в състояние да извърши реален въвод във владение, а органа, който следва да го стори е свързан със съответната община, при съгласуване и провеждане на надлежна процедура от  Агенция по кадастъра. В тази процедура един реституиран имот следва да бъде вписан с новите параметри в посока – непълноти и грешки по смисъла на чл. 53, ал.1, т.1 от Закон за кадастъра и имущественият регистър(ЗКИР). Според чл.2 от ЗКИР „Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред, а ал.2 допълва, че „Кадастърът обхваща и:1. данни за правото на собственост върху недвижимите имоти;2. данни за другите вещни права върху недвижимите имоти; 3. данни за държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение. Непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице.

63. В тази административна процедура е възможно обаче да се оспорят определени нейни параметри  от лица, които се чувстват засегнати от провеждането `и. Тогава законът им дава възможност да защитят своите права- Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те

стр.13, г.д. № 4469/ 12 год., СГС

се отстраняват след решаването му по съдебен ред[2]. Практическият аспект, той и смисъла на това оспорване е, че заявителите следва в исково производство пред съд да установят, че притежават материални права върху него.

64. Съобразно и твърденията на страните всъщност такава процедура е била започната. Така видно от възражение вх.№ 94- С- 160/ 03.10.2001 год. до Кмет на р-н П., отв. М. и живата му тогава съпруга М. са възразили на основание чл. 53, ал.2 от ЗКИР по повод искане на Г., направено с молба вх.№ РД- 94- С- 382/ 01 год. за попълване на кадастралната основа.

65. Същият Г. е получил отказ за попълване на кадастрална основа ,който отказ е обжалвал(жалба вх. 94- С- 223/ 12.12.01 год.) пред по- висшестоящ в администрацията административен орган. По- нататък се е стигнало и до предявяване на ревандикационен иск против отв.М. и съпругата му, с който е образувано г.д.№ 16499/ 02 год., което дело е прекратено с определение на съда от 09.01.2004 год., поради бездействие на ищеца Г. и Г.. Повторно е заведен иск с основание чл. 108 от ЗС от същите ищци против същите ответници, по който е образувано и г.д.№ 3573/ 07 год. Оказва се обаче , че е налице оттегляне на иска по смисъла на чл. 119, ал.1 от ГПК (отм.) и това производство с определение в сила от 15.06.2010 год. е прекратено[3].

66. Сумирано горното, реституентите(обещатели по предварителният договор за продажба на недвижим имот, в който купувачи се явяват ищците), след като се снабдяват с позитивен за тях реституционен акт по смисъла на ЗСПЗЗ сезират АК с искане за попълване на кадастралната основа през 2001 год., против което искане е възразено от страна на отв. М. и неговата съпруга по смисъла на чл. 53, ал.2 от ЗКИР. Спорът на практика не е решен по надлежен съдебен ред и процедурата по попълване на кадастралната основа би следвало да е „висяща”. Така ищците по настоящото дело следва да докажат своите права върху имота, като отново в хода на неприключилата административна процедура по ЗКИР решат спора по съдебен ред. Това решение следва да е постановено против лицата, които са ощетени- респективно- възразили по отношение на искането за попълване на основата. Без значение е , дали в хода на процедурата са налице нови собственици на имота или стари такива. За възразилите лица(

стр.14, г.д. № 4469/ 12 год., СГС

един от тях и ответник по делото) не съществува правен интерес да повдига собственически спор, тъй като правата следва да се считат за достатъчно защитени от самият закон.

67. Горното обуславя липса на правен интерес от предявяване на иск за собственост, съответно- отрицателен установителен иск, че ответниците по насрещният иск са несобственици на имота. Именно отказът за попълване на кадастралната основа по причина наличен спор по чл. 53, ал.2 от ЗКИР  и нерешен спор по съдебен ред за материалното право игнорира интереса на настоящите ответници.

68. Същите изводи касаят и въпроса с вторият имот, който ищците придобиват с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 45, т.І, рег.№ 986, д. № 41/ 2007 год. по описа на Нотариус рег.№ 047, и който също е предмет на обсъждане по настоящото дело, с бележката, че данни за приключила процедура по ЗКИР за попълване на непълноти и грешки тук липсват по делото.

69. Извода на съда е генерално относим към целият предявен иск, и той  се допълва по отношение на твърдените деликтни действия за периода 03.10.2001 год. до 22.10.2009 год.[4], по отношение на недопустимост. За следващият период от време- до подаване на исковата молба, когато настоящите ищци в процеса са се сдобили с титули за собственост- съдебно решение по чл. 19, ал.3 от ЗЗД и нотариален акт това е единственият довод на съда да приеме недопустимост на насрещният иск в тази му част.

70. Всичко до тук обосновава извода на съда ,че следва производството по насрещният иск да бъде прекратено като недопустимо. Производно на това е, че обсъждането на спора не  е свързано и поисканата от ищците в заявление „прогласяване на нищожност” на Акт за узаконяване № 0269/22.05.92 год. По последното не се дължи и произнасяне в диспозитив, тъй като не представлява нов иск, а е възражение против предявеният насрещен иск.

71. Същите основания дават причина на съда да не обсъжда и възражение за изтекла придобивна давност в полза на ответниците.

72. В допустимата си част исковата молба е предявена пред компетентен за разглеждането `и съд и е допустима, съобразно общите и специални изисквания на ГПК, поради и което се обсъди от съда по същество.

Приложим закон.

    стр.15, г.д. № 4469/ 12 год., СГС

73. КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

 

Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго.

Чл. 45. Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.

Чл. 57. (2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

 

74. ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ

 

Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

По същество.

75. Предявеният деликтен иск има най- общо казано две темпорални измерения. В първото се твърди накърняване на права , преди ищците да станат собственици на имота, т.е. за периода, в който пречат предварителния договор за бъде финализиран. Това става с произнасяне на съд по реда на чл. 19, ал.3 от ЗЗД, т. е. Вредите настъпват по причина на действия в периода от 03.10.2001 год. до 22.10.2009 год.

76. Вторият период е при положението,че ищците твърдят, че макар и собственици, вредоносните действия продължават. Така той  е от 22.10.2009 год. до 21.03.2012 год. Разделението е въз основа на разликите в мотивите на съда, касаещи съществото на спора и е подходящо да бъде извършено последователното обсъждане на претенциите.

77. Искът в първият период е изначално неоснователен по отношение отв. Х.. По делото не се установи точно тя да осъществява каквито и да е действия против ищците. Фактът че е сестра на починалата през  03.12.2001 год. в гр. С.  М. Д. М.- М., видно от у-ние за наследници № 000262/21.02.2008 год.,  не е достатъчен, за да обоснове тезата на ищците, че отв. Х. е извършила в този период от време вредоносни действия. В хипотезата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД отговорността е лична, а след като нищо

стр.16, г.д. № 4469/ 12 год., СГС

конкретно по твърденията на ищците Х. не е извършила, то искът в тази част е неоснователен.

78. Като деликт в този период се твърди реално подаване на възражение от страна на отв.М. против попълване на кадастрална основа- възражение вх.№ 94- С- 160/ 03.10.2001 год. до Кмет на р-н П.. Твърдението е, че това е сторено умишлено. За да доведе до деликт едно действие(бездействие) първо то трябва да е противоправно. Последното не означава, че трябва да бъде престъпление или административно нарушение, а че трябва да нарушава нормативно установено правило.

79. В случаят възражението е редовно подадено по смисъла на чл. 53, ал.2 от ЗКИР. Ответникът се възползва от законовата възможност и брани своите интереси по предвиденият ред. Това е обща гаранция за упражняване на основно негово право по смисъла на чл. 45 от КРБ.

80. Въведеното основание за недобронамереност по смисъла на чл. 57, ал.2 от КРБ е опровергано от доказателствата по делото. Същата се заявява по повод, че макар и да съзнава, че отв. М. няма никакви права , в този период от време пречи на праводателите на ищците да довършат попълването в кадастралната основа.

81. Видно от договор № ОПС- 31 за отстъпване на право на строеж от 15.04.1987 год. и акт за узаконяване  № 0 269/ 22.05.1992 год. от техническа служба към НС на с. П., кметство- Б., отв. М. е имал достатъчно основание да смята, че притежава материални права върху имота. Същият е индивидуализиран като описания в исковата молба със съдебно техническата  експертиза, очевидно е, че има издадени документи, които могат да събудят намерения, които пък от своя страна да мотивират субективно ответникът да потърси гарантиран от закона ред за реализиране на защитата си.

82. Допълнително това субективно негово намерение се подкрепя и от фактическата обстановка. В частност от неопроверганите от никой  показания на св. В.М. става ясно, че имота като нива(градина) се е ползвал от ответникът, в него е имало постройки(съдът не се занимава с въпроса за тяхната законност, качествено и количествено съдържание в правните си мотиви). Така е необоснован, недоказан и на практика – опроверган доводът на ищците, че ответникът М. е осъществил едно свое противоправно действие. Подаването на това заявление е съгласувано с изискванията на закона, липсва мотивация в

стр.17, г.д. № 4469/ 12 год., СГС

дееца за съзнателно и злонамерено действие, нарочно извършено, с цел да наруши права някому.

83. В допълнение към тези изводи, съдът счита, че в първият изследван период от време, реално действията на М. са насочени не пряко към ищците, а към техните праводатели. Всъщност действието е само едно- и така се твърди от ищците- подаване на възражение пред община Панчарево. Участието на този ответник в съдебните производства против него не може да се счете като продължение на действия против ищците. В крайна сметка, бидейки съзнателни и издигнати граждани в обществото, ищците е следвало да съзнават, че поемат договорно задължение да закупят един имот в риск. Видно от предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 30.01.1999 год., към момента на неговото подписване ищците не извършват каквото и да е даване,  напротив, изпълнението на тяхното задължение по смисъла на чл. 4.3 от този договор възниква в един разумен, т.е. неопределен срок след закупуване на имота. Въпреки това, те се поставят зависими от правният статус на предметния имот и рискуват с поето от тях пред продавачите задължение за съдействие за оформяне на имота в нов парцел, по смисъла на чл.4.2 от договора.  Гарантират своята добросъвестност и съответно- защитават се от недобросъвестност по облигационните отношения с клауза за отговорност на неизправна страна по смисъла на чл. 10 от този договор.

84. По – нататък става ясно, че  ищците активно подпомагат продавачите по този предварителен договор и са в ясно съзнание, че има проблеми по финализирането му. Така, вместо например да поискат разваляне на договорът на безвиновно или виновно основание, те го анексират, водят самостоятелно производство по чл. 19, ал.3 от ЗЗД и т.н.- все действия, които предполагат знание за проблемите по попълване на кадастралната основа.

85. По- нататък, воденето на производство пред съд, в което участие на ответниците е невъзможно, предвид и специалният му характер е неразбираемо от този съд, наложено на твърденията в исковата молба. Вместо да бъде решен въпроса с попълване на кадастралната основа чрез провеждане на процес по спор за материално право, ищците се въвеждат в положението реално те самостоятелно да извършат попълването на кадастралната основа, т.е. в ситуацията да имат задължението да доказват правата си върху имота. Естествено е тогава, при осъществяване на това свое намерение да имат и разходи- тези по съдебният процес. Това изобщо няма никакво отношение с

стр.18, г.д. № 4469/ 12 год., СГС

действията на отв. М.. Ищците доброволно правят един разход, който не е пропусната полза, а оперативно тяхно решение. 

86. Плюс горното , по отношение на съдебното производство, твърдения разход – нотариални и други такси е дължим и при изповядване на нотариална сделка, т.е. искът изначално е без основание. Това е допълнително основание на съда да приеме неоснователност на иска в перото за съдебни разходи.

87. Като продължение на тази политика е и закупуване на друг имот, различен от предметния на посоченият договор. Допълнително, този съд не намира за доказана връзката между двете сделки. Дали ищците са решили да се сдобият с втори имот или не- това е без значение за искът по чл. 45, ал.1 от ЗЗД , освен ако не се докаже по един несъмнен начин, че покупката на апартамента е в пряка и непосредствена последица от „вредоносното” действие – подаване на възражение за попълване на кадастрална основа от М.. Все пак, дори и да бе доказано, че такава връзка има, не става ясно на съдът, защо не е закупен друг имот, защо не са се установили ищците под наем и пр., все  различни и може би по – ефективни и икономически изгодни варианти за тях.

88. Допълнително предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот е сключен на 08.12.2011 год., т.е. не само след като имат титул за собственост върху процесният имот, но и когато е настъпил условно казано „вторият” агресивен за тях период- подаване на двете възражения против строителните разрешения. Същото не подкрепя тезата им, че са принудени да закупят имота, а подсилва впечатлението за хазартния подход на действия, при поемане на риск, пресметнат от ищците очевидно като приемлив.

89. Така това е самостоятелно основание да се приеме претенцията за пропуснати ползи, изразени в разлика на цени между една бъдеща къща и закупен апартамент.

90. Обобщено, обосновано може да се приеме, че действията на М. в този период от време не са насочени и към ищците, че те сами се поставят в положение да подпомагат Г. и Г.(продавачи на имота), че това е действие на тяхна отговорност, под риск да не могат да се сдобият с желаните права върху него в едно обозримо бъдеще. Искът в първият период от време е изцяло неоснователен и недоказан.

91. Твърдените като вредоносни действия на ответниците се изразяват в подаване на жалбата на ответниците по делото вх.№  9400- 2760/ 21.07.2011 год.

стр.19, г.д. № 4469/ 12 год., СГС

и жалбата на ответниците по делото вх.№  9400- 2759/ 21.07.2011 год. против издадени в процесният имот разрешение за строеж № 209/ 27.06.2011 год. за построяване на жилищна сграда и разрешение за строеж №210/27.06.11 год., последните- в полза на ищците. За този период от време , аргументите от съда за липса на пасивна материална легитимация  от страна на отв. Хубчева[5] не са релевантни.

92. Искът  и в тази част е неоснователен. С цел избягване на повторение, съдът намира, че действията и на двамата ответници са в синхрон с правата им по чл. 45 от КРБ, те действат в правата си на заинтересувани лица по смисъла на Закон за устройство на територията и реализират правата си добросъвестно, така и мотивите, изложени по- горе за отв. М.[6] важат и тук.

93. Следващите деликти, които се твърдят като извършени  са във връзка с твърдяни като депозирани 4 бр. Жалби от страна на отв. М. ***. В тази част искът не е доказан и това става ясно от релевантните за него доказателства- у-ние № 984/ 04.02.2013 год. на СГП и справка  изх.№ 37312/ 03.12.2012 год. на 08РУП- СДВР. От тях не се установи по един несъмнен начин отв. М.,  а още по- малко- Х. да е действала противоправно по смисъла на чл. 45 от КРБ, кой е адрес на жалбите. Нещо повече- от изнесеното от СГП по- скоро може да се приеме , че те не са подадени и против ищеца.

94. Налице е втори мотив на съда за отхвърляне на искът изцяло. Този иск е принципно преждевременно заявен, от гледна точка на неговото му доказване. Както се отбеляза по- горе[7], процедурата по попълване на кадастралната основа не е приключила по смисъла на ЗКИР. По отношение на втората част във времето, административната процедура също не е – видно от у-ние  по а.д.№ 11677/ 2012 год. , издадено на 13.04.2013 год. от АС – С. и у-ние по а.д.№ 11678/12 год. на АС – С.. При призната законност на искането би могло да се проведе едно надлежно доказване в противоправност на действията на ответниците ,нещо  което по настоящото дело е невъзможно да бъде сторено.

95. Мотивиран от горните изводи, съдът счете искът за неоснователен и недоказани  като такъв бе отхвърлен изцяло.

По разноските.

стр.20, г.д. № 4469/ 12 год., СГС

96. С оглед на отхвърляне на иска, ищците следва да репарират направените от ответниците разноски. Съобразно и депозираните списъци по смисъла на чл. 80 от ГПК такива се дължат на отв. Х. в размер на 3000 лв. и на отв. М.- 4400 лв., като ищците не следва да му репарират платената ДТ по недопустимият насрещен иск.

 

Водим от горното, съдът

 

Р                Е              Ш               И      :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ю.Б.Г. , ЕГН- ********* и Ц.И.Г., ЕГН- **********, двамата с адрес-*** Й. **, вх.*, ет*, ателие ** иск за осъждане на С. К. М., ЕГН- **********,*** и П. Д.Х., ЕГН- **********,*** Н. И. № **, ет..*, ап.* да им заплатят обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 39 025.35 лв. и обезщетение за  неимуществени вреди в размер на 3 961.07 лв., в следствие на твърдяни нарушения на основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

            ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в която С. К. М. и П. Д.Х. молят от съда да бъде признато за установено по отношение на  Ю.Б.Г.  и Ц.И.Г., че последните не са собственици върху следният недвижим имот,  а именно : празно място(бивша нива) в регулация с площ от 836 кв.м., като от тях 8 кв.м. са неуредени сметки по регулация , представляващо парцел VІІІ- 63, в кв. 4 вилна зона „К.Д.- ІІ-ра част”, с. Б. , р-н П., гр. С.; и да бъдат отменени н.а. № 122, т.ІІ, д.№ 407/ 2002 год. на Служба вписвания , С. и н.а. № 127, т.XLII, д. 9447/ 10 год. на Служба вписвания- С., като НЕДОПУСТИМО  .

ОСЪЖДА Ю.Б.Г.  и Ц.И.Г. да заплатят на П. Д.Х. разноски по делото  в размер на 3000.00 лв.

ОСЪЖДА Ю.Б.Г.  и Ц.И.Г. да заплатят на С. К. М. разноски по делото  в размер на 4400.00 лв.

 

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред САС от връчване на препис от него на страните.

 

           

 

Председател :