Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 08.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 26.06.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Георгиев
ЧЛЕНОВЕ:
Ваня Иванова
Димитър Цончев
при секретаря Цветанка
Павлова, разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 252 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 2 от
04.01.2019г., постановено по гражданско дело № 736/2018г. по описа на РС- гр.
Елин Пелин, е отхвърлен искът на „А.Б.” ЕАД (с предишно име „М.“ ЕАД) с ЕИК *********,
седалище *** и адрес на управление ***, за признаване за установено, че
ответникът А.Ж.С. с ЕГН ********** му дължи сумата от 338,13 лева, представляваща сбор от главниците по
данъчни фактури, издадени по договор № М 5665659/13.05.2017 г., ведно със
законната лихва от 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за
която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 519/2018
г. по описа на РС Елин Пелин.
Настоящото
производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е
образувано по въззивна жалба на ищеца в първоинстанцонното производство „А.Б.” ЕАД
срещу горното решение във всички негови части. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно.
Оспорва изводите на първоинстанционния съд за
недоказаност на ползваните от ответника мобилни услуги и тяхната стойност.
Навежда довод за непълнота на дадените с доклада указания до страните. Счита,
че не е бил длъжен да доказва нещо повече от посоченото в този доклад.
Същевременно, изтъква, че ответникът е оспорил реалното потребление едва в хода
на устните състезания, когато делото е било изяснено от фактическа страна и не
е имало възможност да се ангажират доказателства във връзка с това твърдение.
Счита за неправилен извода на ЕПРС, че искът е следвало да се отхвърли изцяло,
като анализира начина на формиране на сумите по процесните
фактури. Изтъква, че претенцията за неустойка произтича от договора между
страните, а не от представените сметки (фактури) поради което нямало основание
за отхвърляне на иска в тази му част. Моли съда да отмени обжалваното решение и
да постанови друго, с което уважава предявения установителен
иск за вземания по процесните фактури. Претендира
разноски.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор от насрещната страна.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд жалбоподателят се представлява от юрк. Петков,
който поддържа жалбата, и моли съда да я уважи. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд въззиваемият се явява лично. Оспорва жалбата е твърди, че не е
ползвал услугите, за които се претендира плащане от него.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното
производство доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната
инстанция не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо
формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на
иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по
действително предявения такъв.
ІІІ. По същество
Процесните задължения са обективирани
в пет фактури и две сметки.
Посочените във фактурите вземания са за
реално потребление (разговори, данни, съобщения и др.), както и за месечни,
абонаментни и лизингови такси.
Посочените в сметките неустойки са във връзка
с месечни такси - в размер на 42,48 лв., и за отстъпки от цената на
устройството - в размер на 50,53 лв.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не му бил указал, че не сочи
доказателства за основанието и размера на претендираните
вземания. С исковата молба ищецът е бил представил доказателства в подкрепа на
претенцията си, а дали те са годни и достатъчни за нейното доказване, е въпрос
по съществото на спора и преценка на доказателствата. Съдът няма нито право,
нито задължение, да преценява предварително представените доказателства по
същество и да указва на страната, че не са достатъчни за установяване на
претенциите й.
Частично основателен е доводът на
жалбоподателя, че представените от него доказателства доказват по безспорен
начин основанието и размера на вземанията. Съображенията му в тази насока
следва да бъдат споделени в частите им, касаещи:
· месечната абонаментна такса в размер на 16,99 лв. с
ДДС (респ. 14,16лв. без ДДС) с 15% отстъпка (т.е. 12,04лв. без ДДС), тъй като
основанието за нейното заплащане, както и размерът й за всеки отчетен период,
произтичат непосредствено от т. 2.1, т. 3.1.1 и т. 3.1.2 от приложение № 1 към договора
между страните. Същевременно, нейната изискуемост не е обвързана с реалното
потребление на уговорените услуги, нито с техния обем. Поради това,
възражението на ответника, че не е потребил услугите,
чието заплащане също се претендира в настоящото производство, не го освобождава
от задължението да заплаща абонаментна такса за всеки отчетен период. С оглед
гореизложеното, съдът намира за основателна претенцията на ищеца в частта й за
абонаментните такси с ДДС за петте процесни отчетни
периода от 09.07.2017г. до 08.12.2019г. в размер на 5*(12,04+20*12,04/100)=
72,24 лв.
· неустойката за забавено изпълнение на задължението за
заплащане на месечните абонаментни такси в посочения по- горе размер, тъй като дължимостта й произтича от т. 4.4 на договора и т. 27.1 на
общите условия, а ответникът не твърди и не доказва, че е заплатил своевременно
дължимите суми, т.е. че не е изпаднал в забава. Поради това уговорената
неустойка в размер на 10% годишно (т.е. 0,02739726% дневно) върху размера на
всяка месечна такса за периода от изпадането на ответника в забава за
заплащането й до датата на изготвяне на сметка № **********/06.01.2018г. е в общ
размер на 1,39 лв., формиран както следва:
o
0,52 лв. - върху абонаментната такса от 14,45
лв. за отчетния период от 09.07.2017г. до 08.08.2018г.
със срок за плащане 26.08.2017г., т.е. забава от 132 дни;
o
0,40 лв. - върху абонаментната такса от 14,45
лв. за отчетния период от 09.08.2017г. до 08.09.2018г. със срок за плащане 27.09.2017г.,
т.е. забава от 100 дни;
o
0,28 лв. - върху абонаментната такса от 14,45
лв. за отчетния период от 09.09.2017г. до 08.10.2018г.
със срок за плащане 27.10.2017г., т.е. забава от 70 дни;
o
0,15 лв. - върху абонаментната такса от 14,45
лв. за отчетния период от 09.10.2017г. до 08.11.2018г. със срок за плащане
28.11.2017г., т.е. забава от 38 дни;
o
0,04 лв. - върху абонаментната такса от 14,45
лв. за отчетния период от 09.11.2017г. до 08.12.2018г. със срок за плащане 27.12.2017г.,
т.е. забава от 9 дни;
В горните части изводите на настоящия съдебен
състав не съвпадат с тези на първоинстанционния съд,
поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се
постанови друго, с което исковите претенции се уважават до така изчислените
размери.
Същевременно, съображенията на жалбоподателя
не следва да бъдат споделени в частите им, касаещи вида, обема и стойността на потребените услуги. По този въпрос съдът намира за
основателни мотивите, изложени в обжалваното решение, и препраща към тях на
основание чл. 272 от ГПК.
Също така, събраните по делото доказателства
не установяват ищцовите претенции в частта им, касаеща неустойката по сметка № **********/06.01.2018г. –
за отстъпки от цената на устройството. Наистина, от приемо-
предавателния протокол на л. 13 от първоинстанционното
дело се установява, че ответникът е закупил от ищеца устройство NOKIA 130,
но нито в този протокол, нито в някакъв друг документ по делото е отразена
цената на това устройство, респ. отстъпката от нея и условията, при които се
ползва тази отстъпка. Поради това съдът намира, че претенцията за неустойка в
размер на 50,53 лв. е неоснователна и правилно е била отхвърлена от първоинстанционния съд.
С оглед
гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частите му, с
които предявеният иск е бил отхвърлен за сумите 72,24 лв. – месечни абонаментни
такси за процесния период, и 1,39 лв. – неустойка за
забавено плащане на месечните абонаментни такси.
В останалите части
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
ІV. По разноските
Въззиваемият (ответник в настоящото производство) не е
претендирал разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, пропорционални на уважените
части от претенциите му в заповедното, първоинстанционното
и въззивното производство. Необходимостта от такова
присъждане произтича от т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съгласно
която, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Поради това:
·
длъжникът
следва да бъде осъден да заплати на заявителя 38,11 лв. – част от направените
разноски в заповедното производство, пропорционална на уважената част от
заявлението;
·
ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца 27,22 лв. - част от направените
разноски в първоинстанционното производство (25 лв. –
държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение), пропорционална на уважената част от иска;
·
въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя - 27,22 лв. - част от направените разноски
във въззивното производство (25 лв. – държавна такса
и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение),
пропорционална на уважената част от жалбата.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2 от
04.01.2019г., постановено по гражданско дело № 736/2018г. по описа на РС- гр.
Елин Пелин, В ЧАСТИТЕ МУ, с които е отхвърлен
искът на „А.Б.” ЕАД със седалище и адрес на
управление ***, за признаване за установено, че А.Ж.С. с ЕГН ********** му
дължи сумите 72,24
лв. – месечни абонаментни такси за процесния период
от 09.07.2017г. до 08.12.2017г., и 1,39 лв. – неустойка за забавено плащане на
месечните абонаментни такси за периодите от изпадане в забава за всяка от тях
до датата на издаване на сметка № **********/06.01.2018г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Ж.С. с ЕГН ********** и адрес
***, дължи на „А.Б.” ЕАД с ЕИК *********, седалище *** и адрес на управление ***,
сумите:
·
72,24 лв. – месечни абонаментни такси за
период от 09.07.2017г. до 08.12.2017г. по договор № М 5665659/13.05.2017 г., ведно със законната
лихва от 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на тази сума, за която е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 519/2018 г. по
описа на РС Елин Пелин,
и
·
1,39 лв. – неустойка за забавено плащане на
месечните абонаментни такси за периодите от изпадане в забава за всяка от тях
до датата на издаване на сметка № **********/06.01.2018г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 519/2018 г. по описа на РС Елин Пелин.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 2 от 04.01.2019г., постановено по гражданско дело № 736/2018г. по описа на
РС- гр. Елин Пелин, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА А.Ж.С. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на „А.Б.”
ЕАД с ЕИК *********, седалище *** и адрес на управление ***, сумата 38,11 лв.,
представляваща част от направените от заявителя разноски в заповедното
производство, пропорционална на уважената част от заявлението
ОСЪЖДА А.Ж.С. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на „А.Б.”
ЕАД с ЕИК *********, седалище *** и адрес на управление ***, сумата 27,22 лв.,
представляваща част от направените от ищеца разноски в първоинстанционното
производство, пропорционална на уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.Ж.С. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на „А.Б.”
ЕАД с ЕИК *********, седалище *** и адрес на управление ***, сумата 27,22 лв.,
представляваща част от направените от жалбоподателя разноски във въззивното производство, пропорционална на уважената част
от жалбата.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.