Р Е Ш Е
Н И Е №
гр. Нова Загора, 19.05.2017 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Новозагорският районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря: Д.Д. в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия НЕНОВА гражданско дело № 759 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.
Ищецът Д.Т.М. ЕГН **********,*** е депозирал искова молба вх.№ 3101/30.09.2016г., в която твърди, че с ответницата И.К.М. ЕГН ********** са съпрузи, като бракът им е първи поред и за двамата, и е сключен на 16.09.2000г. в гр. Нова Загора, за което бил съставен Акт за граждански брак № 0075/ 16.09.2000г. Заявява, че от брака си имат родени две деца- Т. и К..
Първоначално съпрузите се установили да живеят при родителите на ищеца, след това на квартира в гр. Нова Загора и от 2002г. заживели окончателно в апартамент, находящ се на адрес: ****** собственост на родителите на ищеца. Твърди, че двамата се разбирали прекрасно и единствената им мъка била, че нямат деца.
През 2008г. съпрузите започнали „ин–витро” процедури в Медицински център „Селена” гр. Пловдив, в резултат на които на 19.10.2010г. се родила дъщеря им Т.Д.М.. От този ден нататък семейството станало единственото важно нещо в живота на ищеца, а когато 1 година и 7 месеца по- късно се родил и сина им К. – нямало по- щастлив човек от него.
Ответницата поела грижите за двете деца, ползвайки полагащия й се платен отпуск за това, като в ежедневието била подпомагана от майката на ищеца, а след края на работния ден – и от ищеца, който се грижел за децата и за домакинството. Така били организирали ежедневието си, че във всеки момент или ищеца, или майка му да помагат на ответницата в грижите за двете им малки деца. Ищецът твърди, че участвал активно и с радост във всичко, свързано със семейството му и се чувствал щастлив и пълноценен, като вярвал, че и съпругата му е щастлива.
Когато синът им навършил две години, ответницата се върнала на работа, като полагала труд на смени, и ищецът поел основно грижите за децата.
Ищецът твърди още, че преди 1 година ответницата започнала редовно да излиза вечер сама, като твърдяла, че се среща с приятелки. В началото той не забелязал, че тя все по- често започнала да се връща в къщи много след полунощ и му дава мъгляви обяснения за това къде, и с кого е била. Заедно с все по- честите си отсъствия от дома вечер, ответницата започнала да се държи зле с него и децата. Непрекъснато била изнервена и недоволна, крещяла на всички в къщи, не му говорила по цели седмици, без той да й е давал какъвто и да било повод за подобно поведение, на няколко пъти съвсем безпричинно удряла и наказвала децата.
На 30.05.2016г., докато ищецът бил на работа, ответницата напуснала семейното жилище и заедно с двете деца отишли да живеят в дома на родителите й в с. Брястово. Предната вечер тя била казала на ищеца, че не иска да живее повече с него, а той я молил да не прибързва, да размисли и най- вече да мисли как ще се отрази това нейно решение върху бъдещето на двете им деца.
В с.Брястово тримата останали до 31.08.2016г., през което време ответницата напуснала
добре платената си и постоянна работа в „Синтерама България” ЕООД, и останала без доходи.
Ищецът твърди още, че в този период редовно ходил да се види с децата си, многократно ги вземал при себе си за по няколко дни, а през месец август и за 21 дни, грижил се за тях, ходили на почивки, играели заедно. Децата не се чувствали добре в дома на баба си и дядо си и непрекъснато го молили да не ги връща там. Искали да си останат у дома.
Ищецът бил положил много усилия и инициирал множество срещи с ответницата, на които разговаряли за отношенията си. Той я молил да се върне при него, но тя била непреклонна и категорична, че не желае да живее с него. Първоначално не му казвала истинската причина за това свое решение, но по- късно била признала пред него, че има връзка с друг мъж, че обича него, и че двамата ще продължат живота си заедно и ще гледат децата им Т. и К..
Към датата на подаване на исковата молба- 30.09.2016г. ищецът твърди, че децата живеят при майка си, в наета квартира на адреса за призоваване на ответницата- гр****. При него били от петък вечер до понеделник сутрин, когато ги оставял в детската градина. Когато децата били с него се чувствали спокойни, щастливи и обичани. Занапред желаел той да поеме основно грижите за тях, както го бил правил от раждането им до сега. Имал постоянна работа, добри доходи, собствен дом, в който бил създал много добри битови условия за отглеждането им. Можел да разчита на помощта на майка си, която помагала в грижите за тях от раждането им и децата били силно привързани към нея. Децата имали нужда от спокойна семейна среда и установено местоживеене, и той бил в състояние да им осигури любовта, грижите и вниманието, необходими им, за да растат физически и психически здрави.
Излагайки всички тези обстоятелства ищецът счита, че бракът им с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен и моли да бъде прекратен, като не е направил искане съдът да се произнася относно вината. Моли съда да определи местоживеенето на децата Т.Д.М. ЕГН ********** и К.Д. М. ЕГН ********** при него, в дома му, който към настоящия момент се намирал на адрес: ********.
Моли съда да предостави на него упражняването на родителските права върху двете деца Т.Д.М. ЕГН ********** и К.Д. М. ЕГН **********, а на ответницата да определи максимално разширен режим на контакти с тях, съобразно съдебната практика.
Моли съда да осъди ответницата да заплаща на малолетните деца Т.Д.М. ЕГН ********** и К.Д. М. ЕГН **********, чрез него като техен баща и законен представител, месечна издръжка в минималния размер /към датата на подаване на исковата молба/ от по 105 лв. за всяко от тях, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила, ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Моли съда да предостави на него ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр. Нова Загора, *********, собственост на родителите му.
Моли съда да постанови след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име Г..
В исковата молба ищецът прави искане на основание чл. 323
от ГПК съдът да постанови привременни мерки, като предостави на него грижите по
отглеждането и възпитанието на двете малолетни деца до окончателното
приключване на делото. Искането си мотивира с необходимостта да се установи ред
в режима на упражняване на родителските права и в режима на контакти, което да
внесе спокойствие в ежедневието на децата.
В срока по чл. 131
от ГПК ответницата И.К.М. ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуален
представител адв. Г.Х. ***, е депозирала писмен отговор вх .№ 3391/ 25.10. 2016г.
в който е заявила, че счита предявения иск за прекратяване на брака, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, за допустим и за основателен. Признава,
че с ищеца са във фактическа раздяла, считано от 31.05.2016г, но оспорва всички
останали твърдения на ищеца, т.к. не отговаряли на обективната истина.
Ответницата твърди, че ищецът никога не се бил грижил сам за децата и
домакинството, а единствено тя била го правила. Категорично заявява, че ищецът
не може да осигури на децата постоянна грижа, т.к. нямал изградени навици за
това. От раждането им тя основно се занимавала с възпитанието и образованието
на децата, както и с всички домакински задължения. Ищецът само си играел и забавлявал
с децата.
Ответницата оспорва
твърденията на ищеца, че отсъствала често от дома и, че е имала лошо отношение
към него и децата. Твърди, че откакто заживели с ищеца той не й давал да
разполага с парични средства. След като приключила отпуската й по майчинство
започнала работа, като освен със служебните си ангажименти била натоварена и с
домашни задължения, но това бил начина да се върне към цивилизацията, да се
среща и общува с хора, да разполага със себе си и със средствата си. Това според
нея започнало да дразни ищеца. Ответницата много пъти била инициирала разговори
за заздравяване на отношенията, но те били останали без резултат. Твърди, че
получава възнаграждение по трудов договор и може да разчита на помощта на
родителите си финансово и при отглеждане на децата.
Ответницата моли съда да прекрати брака й с ищеца като
дълбоко и непоправимо разстроен, бе да се произнася по въпроса за вината. Моли
съда да предостави на нея упражняването на родителските права спрямо
малолетните деца Т.Д.М. ЕГН **********
и К.Д. М. ЕГН **********, като на бащата се определи режим на контакти с тях всяка първа и трета събота и неделя от месеца за
времето от 09,00ч. на първия ден до 18, 00ч. на втория ден, както и един месец
през лятото, несъвпадащ с годишния й платен отпуск, първата половина на
коледните, новогодишните и великденските ваканции, както и свободен режим,
извън изрично посочения. Моли съда да осъди ищеца да заплаща месечна издръжка
на детето Т.Д.М. ЕГН ********** в размер на 150 лв. и за детето К.Д. М.
ЕГН **********- 130 лв., считано от влизане в сила на съдебното решение за
прекратяване на брака до настъпване на законови или други причини за нейното
изменение или прекратяване. Моли съда да предостави на ищеца ползването на
семейното жилище, находящо се на адрес: *******.
Моли съда да постанови след прекратяване на брака да
носи предбрачното си фамилно име- Г.. Претендира направените разноски по
делото.
В срока за отговор на
исковата молба ответницата И.К.М. ЕГН **********, чрез процесуален представител
адв. Г.Х., е депозирала насрещна искова молба вх.№ 3392/25.10.2016г. срещу
ищеца по първоначално предявения иск Д.Т.М., с правно основание чл. 49, ал.1 от СК. Ищцата по насрещния иск твърди, че с ответника сключили граждански брак на
16.09.2000г., като от брака си имали родени две деца- Т.Д.М. и К.Д. М.. В
началото на брака нямали проблеми, като конфликтите помежду им възникнали в по-
късен момент, когато се оказало, че не могат да имат деца, по вина на
ответника. Тогава тя решила, че ще се подложи на всичко, каквото е необходимо,
но ще си имат деца. След раждането на децата основно можела да разчита на помощта
на свекърва си и на майка си.
Твърди още, че
откакто заживели като семейство ответникът не й бил давал да разполага с
парични средства, като за да купи каквото и да било следвало да му иска разрешение
и пари. Живеела като бяла робиня, без право на мнение. След приключване на
майчинството се върнала на работа, за да бъде финансово независима. Тогава
ответникът се бил дезинтересирал от семейните задължения, поради което на
31.05.2016г. тя се била изнесла от
семейното жилище, заедно с двете деца. Ответникът вместо да се замисли върху
сериозността на случващото се, бил започнал да я тормози психически, да я
обвинява в изневяра, както и да настройва децата срещу нея. Вследствие на
поведението му, ищцата счита отношенията им за изчерпани от съдържание. Твърди,
че работи по трудов договор, като часовата й заетост позволява да се грижи за
децата. Живеела под наем в подходящо обзаведено самостоятелно жилище. Можела да
разчита на помощта на родителите си.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати
гражданския й брак с ответника, поради дълбокото и непоправимо разстройство на
брачните отношения, без да се произнася по въпроса за вината. Прави аналогични
искания с исканията, изложени в отговора на исковата молба, а именно: Моли съда
да предостави на нея упражняването на родителските права спрямо малолетните
деца Т.Д.М. ЕГН ********** и К.Д.
М. ЕГН **********, като на бащата се определи режим на контакти с тях всяка първа и трета събота и неделя от месеца за
времето от 09,00ч. на първия ден до 18, 00ч. на втория ден, както и един месец
през лятото, несъвпадащ с годишния й платен отпуск, първата половина на
коледните, новогодишните и великденските ваканции, както и свободен режим,
извън изрично посочения. Моли съда да осъди ищеца да заплаща месечна издръжка
на детето Т.Д.М. ЕГН ********** в размер на 150 лв. и за детето К.Д. М. ЕГН **********- 130 лв.,
считано от влизане на съдебното решение за прекратяване на брака до настъпване
на законови или други причини за нейното изменение или прекратяване. Моли съда
да предостави на ищеца ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: ****** Моли съда да постанови след прекратяване на брака да носи
предбрачното си фамилно име- Г.. Претендира направените разноски по
делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск Д.Т.М.,
чрез процесуален представител адв. М.М. ***, е депозирал писмен отговор вх. №
3848/25.11.2016г., с който е оспорил твърденията на ищцата, относно причините
за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения. Според него основната
причина ищцата по насрещния иск да го напусне била извънбрачната й връзка и
направения от нея избор да бъде с друг мъж. Твърди, че децата не са настройвани
от него, а са дълбоко травмирани от поведението на майката.
В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си
представител адв. М., моли съда да уважи предявения от него иск за развод,
както и кумулативно обективно съединените искове за упражняване на родителски
права, местоживеене, режим на контакти, издръжка на децата и ползване на семейното жилище, като претендира
направените по делото разноски за в.л. Моли още съда да отхвърли насрещните
кумулативно обективно съединени искове, предявени от ответницата по
първоначалния иск и ищца по насрещния иск.
В
съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител адв. Х., моли
съда да уважи предявената от нея насрещна искова молба, ведно с обективно
съединените искове по нея и да отхвърли исковете по първоначалната искова молба
на ищеца, както и да й присъди
направените по делото разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства: Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за граждански брак № 0075/ 16.09.2000г. от Община Нова Загора; заверено копие от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 1531/ 21.10.2010г. от Община Пловдив; заверено копие от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0693/ 23.05.2012г. от Община Пловдив; Удостоверение изх.№ 228/20.09.2016г., издадено от „Синтерама България” ЕООД; Декларация за гражданство, жителство, гражданско, семейно и имотно състояние на ищеца; Заверени копия от Амбулаторен лист № 134/17.06.2016г. и Амбулаторен лист № 133/17.06.2016г., издадени от д-р Здравка Тамахкярова; заверени копия от Медицинско направление № 1056/ 17. 06.2016г. и Медицинско направление № 1057/ 17.06.2016г.; заверено копие от Трудов договор № 135/29.09.2016г.; Доклад от училищния психолог в ДГ „Тракийче” гр. Нова Загора; заверени копия от Становище от проведено психологично изследване изх.№ 04/19.01.2017г. и Становище от проведено психологично изследване изх.№ 41/ 05.11.2017г., издадени от Център за психологическа консултация „Феникс” гр. Пловдив; заверено копие от Заявление вх.№ РД-04/16.01.2017г. до Директора на СУ „Христо Ботев” гр. Нова Загора; заверени копия от Талони за проведени профилактични прегледи от 27.10.2016г. – 2 бр.; заверени копия от приходни квитанции за платени такси за детска градина за месеци остомври, ноември и декември 2016г., и за януари, февруари и март 2017г.; заверено копие от Характеристика на Д.Т.М., издадена на 03.02.2017г. от „Синтерама България” ЕООД; заверени копия на 24 бр. фискални бонове за закупуване на детски дрехи; Доклад от преведена психологическа и социална работа в ЦОП Нова Загора; заверени копия от Психологическо изследване изх.№ 17/ 08.04.2017г. и Психологична оценка на семейните взаимоотношения и родителски нагласи изх. № 18 /08.04.2017г.; заверено копие от Договор № 15/ 06.03.2017г. за предоставяне и ползване на социални услуги в ЦОП гр. Нова Загора; заверено копие от Молба от 13.02.2017г. до Директора на ДГ „Тракийче” гр. Нова Загора; заверени копия от Грамоти на името на К. М. и Т. М.; заверено копие от Служебна бележка изх.№ 24/ 10.02. 2017г., издадена от „Аутофил ярнс лимитид” КЧТ; 3 бр. Социални доклади, съответно от дати 11.10.2016г., 31.01.2017г. и 02.03.2017г. на Д”СП” гр. Нова Загора; Заключение н авещото лице по назначената съдебно- психологична експертиза; изслушването на страните по делото по реда на чл. 59, ал.6 от СК, както и показанията на св. Иван Данев, св.Славка Иванова, св.Динка Динева, св.Нели Димова, св.Снежана Славова, св.Георги Георгиев, св.П. Енев, св.Иванка Иванова, св.Кръстьо Кръстев и св.Доника Господинова, съдът намери за установено следното:
Страните по делото са законни съпрузи от 16.09.2000г., видно от приложеното удостоверение за граждански брак, издадено от Община Нова Загора по акт № 0075/ 16.09. 2000г. По време на брака им са родени две деца Т. на 19.10.2010г. и К. на 21.05.2012г.
Двамата съпрузи са предявили иск за развод, като са изтъкнали различни причини, мотивиращи желанието им и наведените твърдения за дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения. Ищецът твърди, че единствената причина да се влошат отношенията им е брачната изневяра на съпругата му, за която тя е признала пред него и родителите си. При изслушването на страните ответницата потвърди, че е признала за брачна изневяра, без в действителност да е налице такава, с цел да накара съпруга си да я остави на мира. Мотивирайки своето искане за развод обаче както в исковата молба, така и при изслушването от съда, прави впечатление липсата на изтъкнати каквито и да било основателни причини за развод от ответницата. Твърдението й, че е била финансово зависима от съпруга си, поради отделния бюджет на двамата съпрузи, остана изолирано и несъществено, още по- малко обосноваващо искане за развод. Нещо повече, ответницата не навежда твърдения, че вследствие липсата на общ бюджет в семейството децата или тя самата са търпели лишения или, че ищецът е харчил парите си, за да задоволява собствени прищевки, че не е участвал в разходите за семейството или че е поставял собствените нужди пред тези на семейството, или че изобщо по някакъв начин отделния бюджет на съпрузите, ако наистина е бил такъв, е рефлектирал върху семейството и децата. Всички разпитани свидетели по делото потвърдиха, че двамата са били добро семейство, никой от съпрузите не е споделял преди раздялата за проблеми помежду им и, че отношенията са се обтегнали в периода, когато ответницата се е върнала на работа, след ползвания отпуск по майчинство. Този период съвпада с времето, когато ответницата е установила връзка с друг мъж, според нейното признание и според св. Георги Георгиев и св. П. Енев, които са възприели кореспонденцията в социалната мрежа Фейсбук между нея и приятеля й. Доколкото страните не са поискали съдът да се произнася относно вината, по същество е достатъчно за уважаване на исковата претенция за развод и на двамата, само установяването на дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения. Фктическата раздяла на съпрузите продължава 1 година и това обстоятелство, наред с категоричното изявление на съпрузите, че не желаят бракът им да продължи да съществува и, че помежду им липсват любов и е налице отчуженост, е достатъчно основание за допускане на развода. Съгласно указанията на ВС, дадени в Постановление № 10 от 3.XI. 1971 г. на Пленума на ВС, развод се допуска само при дълбоко и непоправимо разстройство в брака. Абсолютните бракоразводни основания са отречени. Във всеки отделен случай съдът трябва да установи, че брачните отношения на съпрузите са разстроени дълбоко и непоправимо и, че бракът е опразнен от съдържание. Съдът трябва да обсъди всички субективни и обективни причини, посочени от страните, и да прецени какво отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. Всяка конкретна причина, колкото и значителна да е тя (изневяра, пиянство и др.), не може да бъде приравнена със състоянието на дълбоко и непоправимо разстроен брак. Възможно е тя да не е дала съществено отражение върху съзнанието на другия съпруг и върху брачните отношения. Съдът трябва да прекрати брака само когато констатира, че разстройството в него е дълбоко и непоправимо и че запазването му не създава нормални условия на живот на съпрузите и за отглеждане на децата им. Дълбоко, според ВС, е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее. Продължителната фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо разстройство. Нейното отражение върху състоянието на брачните отношения се преценява за всеки конкретен случай. Преценявайки събраните доказателства по делото, съдът прави извод, че брачните отношения са разстроени до степен, която изключва продължаване съществуването на брака на страните. Доколкото в исковата молба и в отговора от страна на ответницата не се съдържа искане за произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл. 49, ал.3 от СК, то съдът не дължи произнасяне и по този въпрос. Продължителната фактическа раздяла между съпрузите е обстоятелство, спомогнало за разпадане на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Събраните доказателства, според съда разкриват липсата на минимално изискуемото от морала и закона съдържание на брачната връзка, а именно между страните липсва физическа и морална близост, напротив налице е отчужденост, няма възможност за заздравяване на брака, което налага изводът, че същият е дълбоко и непоправимо разстроен, т.е. е налице основание за прекратяването му.
Не се спори от страните, че считано от 31.05.2016г. са във фактическа раздяла, като съпругата е напуснала семейното жилище, заедно с двете деца. След кратък престой в дома на родителите й, тримата се установили под наем в апартамент- гарсониера на адрес: *****, за която заплащали месечен наем в размер на 180 лв. Съгласно приетите по делото социални доклади това жилище, в което и към момента живее ответницата, се състои от една стая, кухня и санитарен възел. В същото има обособено място за спане и лично пространство за децата и битовите условия са добри. В жилището, заедно с майката, децата останали до 12.10.2016г., когато съдът с Определение № 349/12.10. 2016г., постановено по реда на чл. 323 от ГПК, предостави на бащата упражняването на родителски права върху малолетните деца, до произнасяне по същинското производство, както и определи местоживеенето на децата в дома на бащата, на адрес: гр. Нова Загора, ж.к.”Загоре” № 11, вх.В, ет.8, ап.24. Със същото определение съдът определи режим на лични контакти на майката и малолетните деца всяка първа и трета седмица от месеца от 17, 00ч. на петъчния дени до 18, 00ч. на неделния ден с преспиване.
От 12.10.2016г. и към момента децата се отглеждат от бащата в семейното жилище, собственост на родителите му. Съгласно приетите по делото социални доклади жилището е двустаен апартамент, състоящ се от спалня, кухня и хол, като всяка от стаите е обзаведена според предназначението й. В жилището има обособено място за спане и лично пространство на децата.
Двамата родители са трудово ангажирани, работят по постоянни трудови договори, на 8 часов работен ден, съпругът във фирма „Синтерама България” ЕООД, считано от 10.09.2001г. и получава средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1351, 08лв. /видно от удостоверение изх.№ 228/20.09.2016г./, а съпругата, считано от 30.09.2016г., работи във фирма „Сивон” ЕООД и получава основно месечно трудово възнаграждение 450 лв. /видно от Трудов договор № 135/29.09.2016г./ Съпругът Д.М. в процеса на работа се справял много добре с възложените му задачи, бил самостоятелен, организиран, коректен, неконфликтен, надежден, сериозен и умеел да работи в екип /характеристика от 03.02.2017г./.
Децата Т. и К. посещават ДГ „Тракийче” гр. Нова Загора, където Т. е в подготвителна група, а К.- във втора група. Децата не са изолирани и поддържат контакти с другите деца. Видно от приетия по делото Доклад на училищния психолог в ДГ „Тракийче”, след раздялата на родителите детето Т. започнало да проявява агресивно поведение в групата. Тя трудно приемала раздялата на родителите си и невъзможността им да комуникират нормално, в нейно присъствие. При рисувателния тест „Моето семейство” тя рисувала тревожни физиономии на всички членове, с изключение на братчето си К.. Училищният психолог препоръчал незабавно да се осъществи комуникация между родителите и задължително да се обясни на децата създалата се ситуация.
В поведението на К. не се наблюдавали поведенчески проблеми, но детето било много трудно адаптивно. В рисувателния тест „Моето семейство” той показвал отсъствието на майката. Училищният психолог заключава, че връзката между двете деца е много стабилна, а също и, че бащата като родител, който полага основно грижи за децата, успява да придаде много положителни нотки в общуването си с тях. Между тримата не липсвала комуникация и взаимни игри.
Психологическа помощ на децата е оказана и в Център за обществена подкрепа /ЦОП/ Нова Загора, като желание да ползват услугата са заявили и двамата родители. В приетия по делото Доклад от проведената психологическа и социална работа е посочено споделеното от децата, че се чувстват добре при баща си. Играят с него различни игри, готвят заедно, ходят на разходки или на гости на баба си и дядо си по бащина линия. Децата споделяли, че се чувстват добре и при майка си, и че тя им липсва. За времето прекарано с нея разказвали с въодушевление, радост и усмивка.
За ролите на двамата родители при обгрижване на децата психолог Тодорова към ЦОП гр. Нова Загора заключава, че майката се проявява като нормативния родител, който поставя границите, нормите, подпомага социализирането, възпитава в ред и отговорност, а бащата- се проявява като обгрижващия родител, който дава топлина, обич, създава чувство за принадлежност, грижи се за задоволяване на нуждите на децата, по-отстъпчив е по отношение на задоволяване на техните желания. Децата имали нужда и от двамата родители, като Т. демонстрирала по- голяма емоционална привързаност към баща си, а К.- бил емоционално привързан и към двамата родители.
Бащата, упражняващ родителските права върху децата, съгласно определението на съда по привременните мерки, по своя инициатива периодично води децата в Център за психологическа консултация „Феникс” гр. Пловдив. Във връзка с проведените обследвания и оказана психологична помощ на децата по делото са приети 4 бр. становища, неоспорени от страните, от които е видно следното: При психологичното интервю на детето Т., то заявило „Бяхме с братчето ми при мама, там не ми е много спокойно. Тя много се ядосва и вика....” „...Когато съм при мама и искам при татко тя става тъжна. Казва, че още малко ше живеем с тати и тя щи ни прибере обратно. Аз не искам да живея с нея...”, „..Тя /мама/ хем ме удря, хем иска да ме гушка...” В теста „Семейство” то рисувало майчината фигура отделена от тези на бащата и двете деца, като въпреки, че има изградена връзка с майката, детето я усеща далечна и дистантна. Когато бивало подтикнато от психолога да говори за майка си, то избухвало в гневни изблици. В заключение психолог Даскалова към ЦПК „Феникс” заключава, че емоционалната връзка между детето Т. и майката не е прекъсната, но детето е объркано, не може да разбере какво се случва и защо родителите му са разделени. Избухвало в гевни изблици, дори и към баща си, говорейки му с наставнически и заповеднически тон, очевидно наблюдаван и копиран.
По делото е допусната и изслушана съдебно- психологична експертиза, в която вещото лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът не се съмнява, е заключил следното: Двамата родители показват наличие на родителски капацитет и адекватно разбиране за грижа и подкрепа, както и въвеждане и прилагане на дисциплинарни мерки, в съответствие с възрастта на децата. Родителите са активни и ангажирани с децата и притежават достатъчен за този етап ресурс да подпомагат познавателното развитие на децата. По отношение моделите за подражание в.л. преценява като успешен и значим възрастен за детето Т. –бащата, а за детето К.- майката. Не се наблюдават дефицити, крайни проявления и погрешни подходи и при двамата родители, като майката е по-критична, а бащата е по-изобретателен и успява да създаде пространство, в което децата да изразят вълнуващите ги преживявания. В.л. определя майката в ролята на задаващия родител, а бащата- в ролята на грижовния родител. Бащата е приел фактическата промяна и се е адаптирал към новата ситуация. Материално и психически разполага с достатъчен ресурс да посрещне предизвикателствата от случилото се и не е повлиян от промени в начина на живот, свързани със смяната на работа, жилище и партньор. Майката все още не е натрупала ресурси, с които да организира пълноценен бит и почивка за себе си и децата.
При изслушването на в.л. в съдебно заседание същият заяви, че изхождайки от обективните данни по делото счита за неблагоприятна за децата всяка промяна в средата, в която се отглеждат, т.к. децата вече са срещнали травмиращо събитие в живота си.
Считано от 12.10.2016г. бащата упражнява родителските права върху децата и полага основно грижи за тях. Неговата ангажираност относно децата включва не само полаганите ежедневни непосредствени грижи за тях и задоволяване на физическите им потребности, но и грижата за тяхното емоционално и психическо състояние, възпитание, образователни нужди, развлечения и игри, социални контакти. В периода, когато се грижи сам за децата си, е записал дъщеря си Т. в първи клас /заявление вх.№ РД-04/16.01.2017г./, сина си К.- в подготвителна група- 5 годишни /Молба до директора на ДГ „Тракийче”/, завел е двете деца на профилактични прегледи /талони за проведени профилактични прегледа от 27.10.2016г./, осигурил е на децата всички необходими дрехи и обувки / 24 бр. фискални бонове/, заплащал е дължимата такса за детска градина в срок /6 бр. приходни квитанции/, заявил е желание за психологична помощ на децата му, предоставяна от ЦОП гр. Нова Загора и от ЦПК „Феникс” гр. Пловдив, където редовно води децата на срещи със специалистите, участва активно в домашните задачи, давани от детската градина на децата /грамоти за участие в конкурс „Най- красива мартеница” и „Най-красива сурвачка”/. Бащата осъзнава нуждата на децата от контакти с майка им и не само, че не възпрепятства срещите им, но и всячески ги стимулира. Извън определения от съда режим на контакти децата се виждат с майка си, най- вече по инициатива на бащата. Така той е организирал и без искане от страна на майката, среща с децата на празника на майката- 8 март, на официалните почивни дни за 1 май и 6 май.
Съдът
кредитира събраните гласни доказателства като последователни и непротиворечиви относно
между отношенията между съпрузите и на всеки от тях към децата, полаганите
грижи и проявено поведение спрямо родените от брака малолетни деца. Кредитира
показанията на свидетелите относно указваната
помощ към семейството преди раздялата и след това и към децата. Съдът
счита че не следва да се кредитират в цялост показанията на с. С. С. и Д. Г. които в показанията си напълно
отрекоха участието на бащата и бабата по бащина линия при полагане на
непосредствени грижи от тяхна страна за децата, което пък от своя страна
противоречи както на останалите събрани доказателства по делото така и на
обясненията на съпругата И.М., дори и на показанията на нейните родители. Видно от кредитираните гласни
доказателства за децата са полагали грижи по време на брака преди раздялата и
двамата родители и близки на семейството, като след раздялата родителите на
малолетните деца продължават да се грижат за тях в по голяма степен бащата
който упражнява родителските права на основание постановени от съда привременни
мерки. Преди постановяване на привременните
мерки родителите са били разпределили помежду си грижите за двете деца като
отново бащата е поемал по – голямата част от тях. По съгласие и настояване на
майката децата са оставали на грижите на бащата от пет часа на петък до осем
часа в понеделник, като бащата ги е вземал от детската градина и ги е водил в
понеделник отново на градина подготвени за престоя там. Всички почивни
денонощия /уикенди/ от месеца бащата е посвещавал на грижите за децата си на
техните развлечения и почивка. Няма данни по делото а и твърдения от страна на
майката същата да е прекарвала почивните
дни с децата, през което време родителят би могъл в по пълна степен да отдаде
грижи и внимание към детето си.
По иска за развод:
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното доверие, обич и привързаност и между съпрузите са установени отношения на отчуждение. Това налага извода, че брака съществува само формално и запазването му не е в интерес на съпрузите, децата и на обществото. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуваща фактическа раздяла, която е задълбочила отчуждението между съпрузите. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.
По
отношение на родителските права
Единственият критерий, който е основание за възлагане на родителските права, е интересът на децата. Той винаги е конкретен и съдът е длъжен да го установи като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които физическото, психическото и нравственото развитие на децата, респ. създаването на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите им. Във връзка с преценката, която съдът следва да извърши по въпроса кой е по -подходящият родител, за да постанови родителските права да се упражняват от него, е налице практика на ВС за критериите, които са от значение за решаването му – ППВС № 4/6.12.1962 г., ППВС № 1/12.11.1974 г. Съдът следва да прецени всички обстоятелства, които в своята съвкупност се обозначават като интерес на децата. Изброяването на тези обстоятелства и в чл.59, ал.4 от СК е примерно, тъй като подходът към всеки случай е конкретен и комплексен. Семейният кодекс не съдържа легално определение за понятието „интерес на детето”, но от тълкуването на разпоредбите на чл.59, ал.4 във вр. с чл.124,125 и др. от СК може да се заключи, че интересът на детето се свежда в крайна сметка до това, то да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като самостоятелна и отговорна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на неговите лични и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Тъй като се касае за интерес на една отделно взета личност, той винаги е нещо конкретно и е резултат от съобразяването на конкретни обстоятелства, във връзка с неговото правилно развитие. В случая, за да направи тази преценка съдът взе предвид писмените доказателства, данните, съдържащи си в социалните доклади, заключението на в.л. по съдебно-психологичната експертиза, гласните доказателства, подробно обсъдени по- горе, на база на които прави извод, че бащата е по- пригодния родител, който следва да упражнява и занапред родителските права върху малолетните деца.
Съдът счита, без да отрича родителските и възпитателските качества на майката, че родителските права трябва да бъдат възложени на бащата, който притежава родителския капацитет и нужните възпитателски качества за отглеждане на децата. Между бащата и децата съществува силна емоционална връзка. Промяната в средата на живот на децата, в утвърдените им бит, навици, обкръжение, би била неблагоприятна и травмираща за тях, доколкото все още изживяват и не са преодолели емоционалната и психическа травма от раздялата на родителите си. Бащата е участвал активно в грижите за двете си деца още от раждането им и за него не са чужди и непривични специфичните грижи за двете малолетни деца.
При анализа на възприетата фактическа обстановка, като се вземат предвид всички значими фактори – субективните - от една страна: ниската възраст на децата и големия обем внимание и грижи, които тя налага, от друга страна: характера и поведението на всеки от двамата родители, способността да полага в необходимата степен лични и непосредствени грижи към децата, възможностите да му осигури нормална и задоволяваща потребностите им домашна обстановка и средствата за тяхната издръжка, както и основният фактор – спокойствие и душевен комфорт, зависещ значително от незастрашаване на връзката „родител- дете”, съдът счита, че интересът на децата налага упражняването на родителските права в този момент да се предостави на бащата. Той е родителят който в по-голяма пълнота може да осигури едновременно и физическия и душевния комфорт на децата в оптимално съотношение. Местоживеенето на децата следва да се определи в дома на бащата.
По въпроса за издръжката и режима на свиждане :
Съгласно чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършели пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да ес издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно ал.2 на същия член минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. От 01.01.2017г. размерът на минималната месечна работна заплата за страната е 420 лева, т.е. размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е 105 лева. В случая следва да се има предвид, възрастта на децата, като съдът счита, че с оглед нуждата от храна, облекло, учебни пособия, и др. следва да определи издръжка в размер на 105 лева за всяко от тях. От представеното удостоверение за доходи на ответницата е видно, че тя получава месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната. По делото липсват доказателства за изключителни нужди на децата, налагащи присъждане на издръжка в по- висок размер. Издръжката следва да бъде присъдена, считано от влизане на решението в сила, така както е претендирано от ищеца
За правилното и хармонично развитие на децата, те следва да поддържат максимално разширени лични контакти с майка си, съобразени с обстоятелството, че децата са на ниска възраст, имат нужда и изградена емоционална връзка с майката, и за преодоляване на психическата травма от раздялата на родителите следва да поддържат близки отношения и с двамата родители. С оглед но това съдът намира, че следва да определи режим на свиждане, който да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в съботния ден до 18.00 часа вечерта на неделния ден с преспиване, един месец през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, половината от всички училищни ваканции на децата, половината от дните на коледните, новогодишните и великденските празници, на рождения ден на майката-11.ноември и един ден след рождените дни на децата- 19.октомври и 21 май.
Относно
ползването на семейното жилище:
Между страните няма спор относно предоставяне ползването на семейното жилище находящо се в *****, собственост на родителите на ищеца Д.Т.М., поради което съдът счита, че следва да предостави ползването на същото на него.
По отношение на фамилното име:
Ответницата по първоначалния иск и ищца по насрещния е направила искане след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Г.. Съгласно разпоредбата на чл. 53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име от преди брака. В случая е налице волеизявление на ответницата, че желае да носи предбрачното си фамилно име Г., с което съдът следва да се съобрази.
По отношение разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. По изложените по – горе съображения разноските остават за страните така като са ги направили.
Страните следва да заплатят дължимата държавна такса, както следва.
Ищеца по първоначалния иск Д.М. следва да довнесе държавна такса по предявеният иск за развод сумата от 25.00лв.
Ищцата по насрещния иск И.М. е внесла 20лв.при завеждане на насрещния иск поради което следва да довнесе сумата по определената окончателна такса от 50лв., а именно 30лв. Следва И.М. предвид изхода на делото да заплати и държавна такса върху определената издръжка в размер на 302.40лв.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД сключеният гражданския брак между Д.Т.М., с ЕГН ********** с адрес-*** и И.К.М., с ЕГН **********, с адрес ***, сключен с акт за граждански брак № 0075/16.09.2000г. на община Нова Загора, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнасе относно вината за разстройството на брачните отношения.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху родените от брака на страните деца Т.Д.М. с ЕГН ********** и К.Д. М. с ЕГН **********, на бащата Д.Т.М. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата Т.Д.М. с ЕГН ********** и К.Д. М. с ЕГН **********, в дома на бащата Д.Т.М. с ЕГН ********** на адрес: *** .
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между майката И.К.М. с ЕГН ********** с децата Т.Д.М. с ЕГН ********** и К.Д. М. с ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в съботния ден до 18.00 часа вечерта на неделния ден с преспиване, един месец през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, половината от всички училищни ваканции на децата, половината от дните на коледните, новогодишните и великденските празници на рождения ден на майката-11 ноември и един ден след рождените дни на децата – 19 октомври и 21 май.
ОСЪЖДА И.К.М. с ЕГН ********** да заплаща на малолетните си деца Т.Д.М. с ЕГН ********** и К.Д. М. с ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител Д.Т.М. с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на по 105.00/сто и пет/лева за всяко от тях, считано от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства, които да водят до изменяването или прекратяването на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в ****на съпруга Д.Т.М. с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА жената И.К.М. след развода да носи предбрачното си фамилно име Г..
ОТХВЪРЛЯ кумалативно съединените искове предявени с насрещния иск предявен от съпругата И.К.М., а именно за предоставяне на родителски права на майката, за местоживеене на децата и определяне на издръжка и режим на лични отношения на децата с ответника по насрещния иск и баща на децата като неоснователен и недоказан.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по първоначалния иск в размер на 50.00 лева и окончателна държавна такса по предявения насрещен иск в размерна 50.00лв.
ОСЪЖДА Д.Т.М. ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 25.00 лева, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА И.К.М. ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 30.00 лева, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА И.К.М. ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 302,40 лева, представляваща държавна такса върху издръжката.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Сливен.
Районен съдия: