№ 3403
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100512250 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20048849/19.07.2022 г., постановено по гр. д. № 71540/2019 г. на СРС,
57 състав, са уважени частично предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е
признато за установено, че Л. Ц. Г., ЕГН **** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата
от 114,12лв., представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна
енергия за топлоснабден обект – ап.22, находящ се в гр. София, ж.к. **** за периода
14.06.2014г. – 18.12.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 114,12 лв., считано
от 14.06.2014 г. до окончателното й изплащане, като са ОТХВЪРЛЕНИ исковете за
разликата над 114,12 лв. до размера от 208,00 лв. и за периода 01.05.2014г. – 14.06.2014г.
КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ, а за разликата над 208,00 лв. до пълния предявен размер
от 1007,77 лв. – като неоснователен и иска за сумата от 285,89 лв. мораторна лихва за забава
върху неплатена главница от 1007,77 лв. за периода 15.07.2014г. – 06.06.2017г.
Отговорността за разноски е разпределена съобразно отхвърлената и уважената част от
исковете.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подават и двете
страни, като обжалват решението съответно в уважителната и отхвърлителната част.
Въззивната жалба, подадена от ответника Л. Ц. Г., ЕГН **** е насочена срещу частта
на решението, с която се признава за установено, че ответника дължи на ищеца сума за
1
доставена и незаплатена топлинна енергия. Излага подробни съображения за неправилност
на решението. Основното възражение на въззивника е относно определения размер на
задължението. Съдът не е съобразил заключението на вещото лице по допълнително
формулирания от съда въпрос, на който последното отговаря в открито съдебно заседание.
Некредитирането на отговора води до неправилно възприемане на размера на задължението,
за който е признато за установено, че дължи ответника. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част, като постанови ново, с което да отхвърли претенцията за сумата над 20,40
лева. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а
първоинстанционното решение за правилно, мотивирано и законосъобразно. Моли съда да
потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, а въззивната жалба да остави
без уважение. Претендира и разноски.
Въззивната жалба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* е
насочена срещу решението в частта, с която са отхвърлени претенциите на ищеца.
Единственото възражение е, че съгласно задължителната тълкувателна съдебна практика, не
е налице противоречие между разпоредбите на Закона за енергетиката и Закона за защита на
потребителите. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като постанови ново, с
което изцяло да уважи претенциите. Претендира разноски.
Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани страни, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество са
допустими и подлежат на разглеждане.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни
норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
С исковата молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* е предявил
кумулативно обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване спрямо ответника, че дължи заплащането на сумите по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.06.2017г. по ч. гр.д. № 38627/2017г., както
следва: -на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1007,77лв. –продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. – 31.12.2014г. относно топлоснабден имот ап.22,
находящ се в гр. София, ж.к. ****; -на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 285,89 лв.
мораторна лихва за забава върху неплатена главница от 1007,77 лв. за перода 15.07.2014г. –
06.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК – 14.06.2017г. до окончателното й изплащане.
Ищецът посочва, че между страните е налице действително облигационно
2
отношение, по силата на което ищецът е изпълнил задължението за доставяне на топлинна
енергия, а ответника не е заплащал дължимата цена. Моли иска да бъде уважен и присъдени
направените по делото разноски в настоящото производство.
Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че владението върху имота е
предадено на купувачите още през м.11.2014г., поради което и не отговаря за неплатени
суми за м.12.2014г., а за останалите – оспорва реалното и правилно отчитане, както и твърди,
че при изравнителните сметки е налице сума за възстановяване, а не за доплащане. Прави
възражение за погасяване на вземанията по давност.
Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на
вземането.
Пред настоящата инстанция е спорен, на първо място, въпроса относно размера на
задължението на ответника за доставена, но незаплатена топлинна енергия и на второ място,
относно наличието на противоречие между разпоредбите на ЗЕ и ЗЗП.
Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд относно
заключенията на ССчЕ. Съдът не е обвързан от заключението на вещото лице, а го обсъжда
и преценява заедно с останалите доказателства по делото. Оспорените от ответника
документи в отговора на исковата молба са от вида на частните документи (по смисъла на
чл. 180 ГПК), които притежават единствено формална, но не и материална доказателствена
сила. В тази връзка, един от начините за проверка, дали отразеното в частния документ е
така, както го твърди ищеца или ответника, е чрез изслушване заключението на съответно
вещо лице, което да установи фактите и връзките между тях и да даде обоснован и
безпристрастен отговор, вкл. под страх от наказателна отговорност - арг. чл. 195, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 153 ГПК (така Решение № 762 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1371/2009 г., I г.
о., ГК). Следва да се изясни, че действително съдът не е длъжен да възприеме едно или
друго експертно заключение, но когато го отхвърля, е длъжен да изложи мотиви, в които да
посочи недостатъците на това заключение, неверните, неточните или ненаучните изходни
позиции, като прецени всестранно и другите доказателства, което в случая е направено от
първоинстанционния съд - така Решение № 324 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 378/2009
г., I г. о., ГК; Решение № 108 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2009 г., IV г. о., ГК.
Правилно е отчетен крайния момент, до който отговорността на ответника може да бъде
ангажирана, а именно 19.12.2019 год., доколкото тогава е прехвърлено правото на
3
собственост върху недвижимия имот от страна на ответника, видно от приложения по
делото нотариален акт. Първоинстанционният съд при определянето на крайната дължима
сума е съобразил вземанията, които са погасени по давност, като мотивирано е посочил от
кой момент и защо счита, че е започнала да тече давността за всяка отделна вноска и е
приложил специалния тригодишен давностен срок, относим към периодичните плащания.
Приетата по делото и неоспорена от страните ССчЕ установява за дължима сумата в размер
на 208 лева, която съдът намалява със сумата на вземанията, които са погасени по давност,
като приема за дължима сумата от 114,32 лева. Отговорът на допълнително формулирания
от съда въпрос към ССЕ, даден в открито съдебно заседание не е основание за промяна на
изводите на първоинстанционния съд относно размера на дължимата сума. Вещото лице не
посочва начина, по който и достигнал до така изчислените суми за главница и лихва за
периода от 14.06.2014 год. – 31.12.2014 год. в размер съответно на 20,40 лева и 6,12 лева,
като тези изчисления не се подкрепят и от останалата част от събрания доказателствен
материал и писменото заключение на вещото лице. Видно от описаното в констативно –
съобразителната част на заключението и приложените таблици, размерът на задължението
съответства на там описаните суми, разпределени по периоди, описани в отделни фактури и
услуга, за която се дължат. Възприетите от вещото лице суми кореспондират и с фактурите,
приложени по делото. Настоящият състав на въззивния съд досежно размера на цялото
задължение, частта от задължението, която не е погасена по давност, респ. погасената част
на задължението, кредитира писмено депозираното заключение на вещото лице, доколкото в
последното е изложена формулата, по която е изчислено, както и разсъжденията и мотивите
за своето заключение. Не се установява основание за преизчисляване размера на дължимата
сума от страна на въззивника – ответник.
Възражението относно липса на противоречие между нормите на ЗЗП и ЗЕ е
неоснователно. Първоинстанционният съд е приел, че противоречието е между клаузите на
Общите условия от 2014 год. и Закона за защита на потребителите, а не между последния и
Закона за енергетиката. Настоящият състав на въззивния съд споделя изводите на първата
инстанция, поради което препраща към мотивите на решението.
Поради изложените съображения и при съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и неоснователност и на двете въззивни жалби, разноските
следва да останат за сметка на страните, както са направени.
Предвид цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12.
2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20048849/19.07.2022 г., постановено по гр. д. №
71540/2019 г. на СРС, 57 състав.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК130036512
трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5