РЕШЕНИЕ
№ 1397
гр. Велико Търново, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:АННА Д.А
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА Д.А Гражданско дело №
20224110102293 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С. Д. Д., чрез адв. Гр. Г.
- ВТАК, срещу "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД - град София иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 439 ГПК. В исковата молба
процесуалният представител на ищеца развива съображения, че въз основа на
изпълнителен лист от 26.05.2011 година, издаден въз основа на Заповед за изпълнение
№ 1143 от 26.04.2011 година по Ч. гр.д. № 1705/2011 година на ВТРС, ищецът е осъден
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата в размер на 485.51 лева –
главница, представляваща, непогасено задължение по Договор за покупка на стоки №
CASH-04201472 от 24.03.2008 година; сумата от 194.91 лева - договорна лихва за
периода от 09.04.2008 година до 10.09.2008 година; сумата от 171.71 лева - лихва за
забава върху главницата за периода от 30.04.2008 година до 01.04.2011 година, в едно
със законна лихва от депозиране на заявлението - 21.04.2011 година до окончателното
изплащане, както и сумата от 125.00 лева - разноски по делото. Посочва, че въз основа
на подадена на 15.12.2011 година молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
образувано изпълнително дело № 11/2012г. по описа на ЧСИ - М. Г.. Твърди, че в
периода между 05.01.2012г. и 05.01.2014г. взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Посочва, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
1
като цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, като цесионер е сключен
договор за цесия, по силата на който последното купува задължението на ищеца по
изпълнителния лист. Твърди, че на 17.08.2015г. ответното дружество е конституирано
като взискател по изпълнително дело № 11/2012г. по описа на ЧСИ - М. Г., като едва
на 14.09.2020г. ЧСИ М. Г. е признала прекратяването на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Посочва, че на 08.06.2022г. ответникът депозира
молба за образуване на изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист до
ЧСИ Д. К., по която на 16.06.2022г. е образувано изпълнително дело № 5084/2022г. по
описа на ЧСИ Д. К.. Твърди, че към настоящия момент изпълнителното дело е висящо
и има насрочен опис на движими вещи. Навежда доводи, че след издаване на
изпълнителния лист в хода на изпълнително дело № 11/2012г. на ЧСИ М. Г. и
изпълнително дело № 5084/2022 г. на ЧСИ Д. К., не е извършено нито едно
изпълнително действие, поради което за вземанията, признати с изпълнителния лист е
започнала да тече погасителна давност от датата на издаване на заповедта за
изпълнение - 16.04.2011г. и същата е изтекла на 17.04.2016г., респективно – сумите,
признати с изпълнителния лист от 26.05.2011г., издаден въз основа на Заповед за
изпълнение № 1143 от 26.04.2011г. по Ч.гр.д. № 1705/2011г. на ВТРС са погасени по
давност. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да прието за
установено, че С. Д. Д. не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист
от 26.05.2011 година, издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 1143 от
26.04.2011 година по Ч. гр.д. № 1705/2011 година на ВТРС, а именно: сумата в размер
на 485.51 лева – главница, представляваща непогасено задължение по Договор за
покупка на стоки № CASH-04201472 от 24.03.2008 година; сумата в размер на 194.91
лева - договорна лихва за периода от 09.04.2008 година до 10.09.2008 година; сумата в
размер на 171.71 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 30.04.2008
година до 01.04.2011 година, ведно със законна лихва от депозиране на заявлението -
21.04.2011 година до окончателното изплащане и сумата в размер на 125.00 лева -
разноски по делото. Претендира да му бъдат присъдени направените в производството
разноски.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото. В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на същата, като процесуалният представител на
ответното дружество развива съображения, че предявеният по делото иск е
процесуално допустим, но по същество неоснователен. Посочва, че в хода на
изпълнително дело № 11/2012 година са били предприети редица изпълнителни
действия, всяко от които прекъсва погасителната давност – молба за образуването му, с
която са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ; молба за конституиране на нов
взискател, отново с възлагане на правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, изпратени са призовки
за принудително изпълнение и молба за насрочване на дата за извършване на опис на
движими вещи на длъжника. Навежда доводи, че следва да бъде направено
2
разграничение между перемпционния и давностния срок. Направено е искане
предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и видно от материалите, съдържащи се в приложеното
изпълнително дело № 20127300400011 по описа на ЧСИ М. Г., рег. № 730 на КЧСИ, с
район на действие ВТОС, по Ч.гр.д. № 1705/2011 година на ВТРС са издадени Заповед
за изпълнение № 1143 от 26.04.2021 година и изпълнителен лист от 26.05.2021 година в
полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – град София срещу С. Д. Д. за сумата
в размер на 485.51 лева – главница, представляваща непогасено задължение по
Договор за покупка на стоки № CASH-04201472 от 24.03.2008 година; сумата в размер
на 194.91 лева - договорна лихва, представляваща печалба на дружеството за периода
от 09.04.2008 година до 10.09.2008 година; сумата в размер на 171.71 лева - лихва за
забава върху главницата за периода от 30.04.2008 година до 01.04.2011 година, ведно
със законна лихва от подаване на заявлението - 21.04.2011 година до окончателното
изплащане и сумата в размер на 125.00 лева - направени разноски по делото.
Въз основа на подадена молба, вх. № 5958 от 15.12.2011 година от кредитора
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – град София до ЧСИ М. Г., рег. № 730 на
КЧСИ, с постановление от 05.01.2012 година е образувано изпълнително дело №
20127300400011 за събиране на сумите по посочените по-горе заповед за изпълнение и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист. С молбата за образуване на
изпълнителното дело дружеството е възложило на съдебния изпълнител извършването
на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. На длъжника е изпратена призовка за
принудително изпълнение, получена по реда на чл. 46 ГПК на 21.01.2012 година, като
последният е уведомен в седемдневен срок от получаването й да се яви в кантората на
ЧСИ и да заяви начин на плащане. Въз основа на подадена по изпълнителното дело
молба, с постановление от 21.12.2015 година по изпълнителното дело е конституиран
на мястото на досегашния взискател неговия частен правоприемник "Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД - град София. С молбата за конституиране новият взискател е
поискал от съдебния изпълнил да извърши всички необходими действия за нормалния
ход на изпълнителното производство. На длъжника е изпратена призовка за
принудително изпълнение, получена по реда на чл. 46 ГПК на 05.01.2016 година, като
последният е уведомен, че на 15.01.2016 година следва да се яви в кантората на ЧСИ.
Нова призовка за принудително изпълнение е изпратена и получена отново по реда на
чл. 46 ГПК на 13.06.2017 година. С молба, вх. № 06326 от 11.08.2020 година на ЧСИ
М. Г., рег. № 730, взискателят по делото е поискал от съдебния изпълнител да
пристъпи към принудително изпълнение, като насрочи дата за извършване на опис на
движими вещи на длъжника. С постановление от 14.09.2020 година съдебният
3
изпълнител е прогласил настъпила перемпция и е прекратил изпълнително дело №
20127300400011 година на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
На 16.06.2022 година по подадена от "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД -
град София молба до ЧСИ Д. К., рег. № 728 на КЧСИ е образувано изпълнително дело
№ 202272804005084 година за събиране на сумите по посочените по-горе заповед за
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. С молбата за образуване
на изпълнителното дело дружеството е възложило на съдебния изпълнител да извърши
всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство. С
постановлението за образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е
насрочил опис на движими вещи в жилището на длъжника на 09.09.2022 година, като
на 20.07.2022 година до длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, с която
последният е уведомен за насрочен на 09.09.2022 година опис на движими вещи.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане по делото е предявен от С. Д. Д., чрез адв. Гр. Г. -
ВТАК, срещу "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД - град София иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на
принудителното изпълнение на вземания за главница и лихви по договор за кредит, за
които е издадена заповед за изпълнение в полза на ответника. Разпоредбата на чл. 439
ГПК предоставя правото на длъжника за защита, която се реализира по исков ред и
следва да е основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. За разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./, заповедите за изпълнение
се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, поради което разпоредбата на чл.
439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, независимо че съдебно дирене не се провежда. С оглед вида
на търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца по делото, в условията на пълно и главно доказване, е да установи
настъпилия след съдебното установяване на вземанията юридически факт - изтичане на
предвидения в закона давностен срок по отношение на съдебно признатите вземания.
В тежест на ответника е да докаже, че в периода от настъпване изискуемостта на
вземанията до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването им, са
осъществявани такива обстоятелства, които представляват основания за спиране,
респективно - прекъсване на течението на давностния срок. Съгласно разпоредбата на
чл. 116 б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение на вземането, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността
започва да тече нов давностен срок.
В случая по делото следва да се имат предвид задължителните разяснения
4
дадени с ТР № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година. В т. 10
ОСГТК приема, че давността за вземането се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива
на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Наред с това в ТР изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. действията, който не могат да се квалифицират като изпълнителни.
В този смисъл при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Освен това следва да
бъде съобразено и че за разлика от исковия процес, в който не е нужно ищецът да
поддържа висящността му, в изпълнителното производство взискателят със своите
действия следва да поддържа висящността му, като внася съответните такси и разноски
за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на неуспешно извършените
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
В настоящия случай заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден
изпълнителният лист, видно от него, е влязла в сила на 13.05.2011 година, като от
влизане в сила на изпълнителния титул е започнал да тече давностният срок за
погасяване на задължението по него. От приложените по делото материали от
изпълнително дело № 20127300400011 на ЧСИ М. Г. се установява, че в периода от
влизане в сила на заповедта за изпълнение – 13.05.2011 година до подаването на молба,
вх. № 06326 от 11.08.2020 година на ЧСИ М. Г., единствените действия, които е
извършил кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – град София,
респективно – ищецът по делото, на когото първоначалния кредитор е прехвърлил
вземането си срещу ответника, е подаването на молба за образуване на изпълнителното
дело на 15.12.2011 година и молба за конституиране, с които са кредиторите са
5
възложили на съдебния изпълнител извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.
Всички останали действия, извършени в този период /13.05.2011г. – 11.08.2020г./ от
съдебния изпълнител са свързани с проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. Именно
поради това настоящият съдебен състав приема, че с така подадените молби давността
на е прекъсната по смисъла на чл. 116 б. „в“ ЗЗД, тъй като нито с тях, нито въз основа
на тях в продължение на повече от 9 години не са извършени каквито и да е същински
изпълнителни действия. Това е така тъй като, за да бъде прекъсната давността е
необходимо наличието на конкретно изпълнително действие от съдебния изпълнител в
рамките на реализирането на конкретен изпълнителен способ. Вярно е, че давността се
прекъсва с искане на взискателя за извършване на изпълнителното действие,
независимо дали е по изпълнително дело, което е било перемирано или в
новообразуваното такова, въз основа на искането му, но едва след предприемането му
от съдебния изпълнител. Двете действия имат изключителна връзка помежду си и
едното не би могло да породи прекъсващо действие без наличие на другото. Само в
хипотезата на възлагане на действия по реда на чл. 18 ЗЧСИ, какъвто е настоящият
случай, не е необходимо изрично искане от взискателя, за да бъде валидно предприето
изпълнителното действие, като давността се прекъсва със самото му предприемане в
рамките на приложения изпълнителен способ, но във всички случаи следва да е
предприето същински изпълнително действие. Изрично в Решение № 37 от 24.02.2021
година по гр.д. № 1747/2020 година на IV г.о. ВКС приема, че съгласно чл. 116, б. „в“
ЗЗД „давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да
предприеме само съдебният изпълнител и то прекъсва давността; но давността е
свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на
действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се
прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на
проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на
наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.“ В същото
решение, което е цитирано и от ответника в отговора на исковата молба, ВКС допълва,
че действително образуването на изпълнително дело /респективно - молбата на новия
кредитор за възлагане на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ/ не е предприемане на
принудително изпълнение, а „канцеларско действие, което следва предявяването на
изпълнителния лист за изпълнение. Когато молбата за изпълнение съдържа искане за
прилагане на посочените в нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на
принудително изпълнение“, а такива биха били същинските изпълнителни действия,
6
извършени въз основа на молбите, които биха прекъснали давността, но с ефект от
поискването им, „освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане“. Настоящият
съдебен състав приема, че случаят е именно такъв. Както бе посочено по-горе
единствените действия, извършени от кредиторите по изпълнителното дело за период
от повече от 9 години е подаването на две бланкетни молби, с които се възлагат
действия по чл. 18 ЗЧСИ, т.е. взискателят през целият период от време е бездействал.
В този смисъл недопустимо е взискателят по делото да черпи изгодни за себе си правни
последици от собственото си недобросъвестно поведение. Така след изтичане на срок
от 5 години от влизане в сила на заповедта за изпълнение – 13.05.2016 година,
вземането по нея е погасено по давност, доколкото не е извършено нито едно действие
за принудително изпълнение.
За пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че дори да се приеме, че
посочените по-горе молби, с които са кредиторите са възложили на съдебния
изпълнител извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсват давността и с
подаването на молба, вх. № 07831 от 17.08.2015 година е започнал да тече нов срок, то
същият е изтекъл преди извършването на друго валидно изпълнително действие.
Отново след подаването й са извършвани единствено действия за установяване на
материалното състояние на длъжника, изготвяни са справки и т.н. Едва с молба, вх. №
06326 от 11.08.2020 година на ЧСИ М. Глушкова, взискателят по изпълнителното дело
е направил искане за извършване на опис на движимите вещи в дома на длъжника.
Следва да се има предвид, че така подадената молба за извършване на опис е
нередовна поради невнасянето на дължимата авансова такса от взискателя, за което и
самият взискател очевидно е знаел, видно от искането му да бъде уведомен за размера
на дължимите такси, т.е. не би могло да се приеме, че действието не е извършено
поради бездействието на съдебния изпълнител преди изтичането на давностния срок, а
напротив - поради поведението на самия взискател.
При това положение подаването на молба за образуване на ново изпълнително
дело, въз основа на същата заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и
искането за извършване на последващи изпълнителни действия не съставляват валидно
извършени изпълнителни действия и не водят до прекъсване на давността за
вземанията, тъй като към датата на предприемането им тя вече е била изтекла. В този
смисъл установените с влязлата в сила заповед за изпълнение вземания на ответното
дружество към ищеца се явяват погасени по давност, поради което и не се дължат от
последния.
Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав приема, че
предявеният по делото иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 124,
ал. 1 ГПК, за недължимост на сумата в размер на 485.51 лева – главница,
7
представляваща непогасено задължение по Договор за покупка на стоки № CASH-
04201472 от 24.03.2008 година; сумата в размер на 194.91 лева - договорна лихва,
представляваща печалба на дружеството за периода от 09.04.2008 година до 10.09.2008
година; сумата в размер на 171.71 лева - лихва за забава върху главницата за периода
от 30.04.2008 година до 01.04.2011 година, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението - 21.04.2011 година до окончателното изплащане и сумата в размер на
125.00 лева - направени разноски по делото, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 1143 от 26.04.2021 година и изпълнителен лист от 26.05.2021 година по
Ч.гр.д. № 1705/2011 година на ВТРС, поради изтекла погасителна давност на
вземанията, се явява основателен и доказан, поради което и като такъв следва да бъде
уважен.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски се
явява основателна. Същият е доказала извършването на деловодни разноски в размер
общо на 662.00 лева, от които 62.00 лева - внесена държавна такса 600.00 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени на ответното
дружество.
Водим от горното, Районен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, район
Люлин, бул. "Панчо Владигеров" № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, с ЕИК
*********, на основание чл. 439, ал. 1, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК, че С. Д. Д. от *,
с ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на дружеството сумата в размер на 485.51 лева –
главница, представляваща непогасено задължение по Договор за покупка на стоки №
CASH-04201472 от 24.03.2008 година; сумата в размер на 194.91 лева - договорна
лихва, представляваща печалба на дружеството за периода от 09.04.2008 година до
10.09.2008 година; сумата в размер на 171.71 лева - лихва за забава върху главницата за
периода от 30.04.2008 година до 01.04.2011 година, ведно със законна лихва от
подаване на заявлението - 21.04.2011 година до окончателното изплащане и сумата в
размер на 125.00 лева - направени разноски по делото, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 1143 от 26.04.2021 година и изпълнителен лист от 26.05.2021
година по Ч.гр.д. № 1705/2011 година на ВТРС и за принудителното събиране на които
е образувано изпълнително дело № 202272804005084 по описа на ЧСИ Д. К. -
Стефанска, рег. № 728 на КЧСИ, поради изтекла погасителна давност на вземането.
ОСЪЖДА "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, със седалище и
адрес на управление град София, район Люлин, бул. "Панчо Владигеров" № 21, Бизнес
център „Люлин 6“, ет. 2, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Д. от *, с ЕГН
8
********** СУМАТА в размер на 662.00 лева /шестстотин шестдесет и два лева/ -
представляваща направени от него разноски по делото, от които 62.00 лева - заплатена
държавна такса и 600.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9