Мотиви
към Присъда № 435 от 04.12.2013 година,
постановена по НОХД № 541/2013 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП-
Елхово обвинителен акт, с който против М.Д. /MOHAMAD JEL/, роден на *** година в Судан, гражданин на Судан,
неженен, със средно образование, шофьор, неосъждан и А.А.
/ASSAAD
ABDELRAHMAN/, роден на *** година в
Судан, гражданин на Судан, неженен, със средно образование, шофьор, осъждан, са
повдигнати обвинения по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК, за това, че на 27.12.2012 година в района между 268 и 269
гранична пирамида в землището на с. Лесово, община Елхово, обл.
Ямбол, действайки в съучастие като извършители, влезли през границата на
страната от Република Турция в Република България без разрешение на надлежните
органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор
поддържа повдигнатото против подсъдимите обвинение, като намира същото за
доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна.
Предлага за извършеното от подсъдимите престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК да
им бъде наложено наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващи вината
обстоятелства – съдействието им в хода на разследването, направените от тях
самопризнания, необремененото им съдебно минало. Предлага на подсъдимите да
бъде наложено наказание лишаване от свобода около предвидения в закона
минимален размер – около шест месеца лишаване от свобода, както и кумулативно
предвиденото в закона наказание глоба около предвиденият минимален размер. По
отношение на наказанието лишаване от свобода се предлага на основание чл.66,
ал.1 от НК изпълнението му да бъде отложено за срок от три години.
Производството по делото е протекло в отсъствието на
подсъдимите и с участието на служебен защитник – адв. Г.Д.. За да допусне
разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимите, съдът е съобразил това, че
подсъдимият М.Д. не е бил намерен на посоченият от него адрес за призоваване в
гр. София, а от изисканата и събрана в хода на съдебното производство
информация относно другият подсъдим – Асаад Абдул Рахман, е установено, че
същият е напуснал мястото, където е бил настанен – РПЦ – София и към настоящия
момент няма данни за местонахождението му.
Защитникът на подсъдимите не оспорва, че същите са осъществили от
обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.279, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК. По отношение на наказанието защитникът пледира същото да
бъде определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства, като предлага да
им бъде наложено наказание в предвидения в закона минимален размер,
изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, както и
да бъде наложено кумулативно предвиденото в закона наказание глоба също в
минимален размер.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност
събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.Д. /MOHAMAD JEL/ е
роден на *** година в Судан, гражданин на Судан, неженен, със средно
образование, шофьор, неосъждан.
В хода на ДП и в хода на съдебното производство
подсъдимият не е представил документ за самоличност, поради което същата е
снета по негови данни.
От изисканата и приложена справка от ДАБ при МС се
установява, че подсъдимият е регистриран в Държавна агенция за бежанците при
Министерски съвет на 15.04.2013г. като МОХАМЕД АБДУЛА ДЖФЕЛ, ЛНЧ **********.
Подсъдимият А.А. /ASSAAD ABDELRAHMAN/ е роден на ***
година в Судан, гражданин на Судан, неженен, със средно образование, шофьор,
осъждан.
В хода на ДП и в хода на съдебното производство
подсъдимият не е представил документ за самоличност, поради което същата е
снета по негови данни.
От изисканата и приложена справка от ДАБ при МС се
установява, че подсъдимият е регистриран в Държавна агенция за бежанците при
Министерски съвет на 24.03.2013г. като
АСАД АБДУЛРАХМАН, ЛНЧ **********.
Подсъдимите напуснали държавата си по произход Судан
по различно време, като се запознали в гр. Истанбул, Република Турция.
Намеренията и на двамата били да се установят да живеят в европейска държава, в
която да си намерят работа. В изпълнение на намеренията си, на 27.12.2012
година подсъдимите влезли през границата на страната от Република Турция в
Република България в района между 268 и 269 гранична пирамида в землището на с.
Лесово, община Елхово, обл. Ямбол. След влизането им на българска територия и
движение в посока вътрешността на страната, подсъдимите, заедно с други лица
били забелязани от граничните власти, след което били задържани. Лицата не
представили документи за самоличност.
От изисканите и приложени по делото справки от ДАБ при
МС се установява следното:
Подсъдимият М.Д. /MOHAMAD JEL/ с молба рег. № МД – 282/21.01.2013 година е поискал
закрила в Република България, като молбата е изпратена в ДАБ при МС. Желанието
за предоставяне на статут е било заявено от чужденеца лично пред длъжностните
лица на ДАБ при МС и с молба вх. №875 от 15.04.2013 година, на която дата
подсъдимият бил регистриран в ДАБ при МС като МОХАМЕД АБДУЛА ДЖФЕЛ, ЛНЧ **********.
било е образувано производство за предоставяне на статут в Република България с
Решение № 4291 от 29.07.2013 година на решаващия орган на ДАБ Лицето е заявило
собствен адрес, на който ще пребивава и на който не е било намерено. Поради
това, че е променил адреса си и не е уведомил за това ДАБ, поради което и не е
било възможно провеждането на интервю с търсещото закрила лице, както и отказаното
съдействие от негова страна за изясняване на обстоятелствата, свързани с
неговата молба, на основание чл. 77, ал.1, вр. чл.14, т.2 и т.3 от ЗУБ, с
Решение № 1938 от 15.10.2013 година на Председателя на ДАБ производството за
предоставяне на статут на МОХАМЕД АБДУЛА ДЖФЕЛ, ЛНЧ **********, е било спряно.
Подсъдимият А.А. /ASSAAD ABDELRAHMAN/ е подал молба за предоставяне на статут до ДАБ при
МС рег. №708 от 24.03.2013 година. В хода на административното производство
подсъдимият заявил, че през 2004 година е напуснал страната си по произход и
заминал по нелегален начин за Либия, където останал до 08.10.2011 година. След
това нелегално влязъл на територията на Тунис, след което се качил на кораб и заминал
за Турция. При провеждане на интервютата подсъдимият заявил, че през 2004
година селото, в което живеел било обстрелвано от правителствени самолети, в
.следствие на което къщата му пострадала, а баща му бил убит. По време на
обстрела подсъдимият бил в съседен град и научил за случилото се от свой
приятел. След това се свързал с трафикант и срещу заплащане на сума от 200
долара бил отведен в Тунис. Друга причина, която подсъдимият посочил за да
напусне Судан, била липсата на работа. В случай, че успявал да намери такава,
тя била ниско заплатена, а данъците в държавата били много високи. С Решение
№1230 от 08.08.2013 година на председателя на ДАБ при МС на подсъдимият А.А. /ASSAAD ABDELRAHMAN/
е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като е
прието, че не са налице предпоставките за това, предвидени в ЗУБ.
От приложените по делото справки за съдимост, издадени
от МП на РБ, се установява, че подсъдимият М.Д. /MOHAMAD JEL/ не е осъждан, а подсъдимият А.А.
/ASSAAD
ABDELRAHMAN/ е осъждан по нохд № 245 от 2013 година на РС – Костинброд, по което е
одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство и за
извършено от този подсъдим престъпление по чл.279, ал.1 от НК на 01.07.2013
година му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от три
години.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства-
показанията на свидетеля С.Д., дадени в хода на съдебното следствие, от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля
са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда
и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелят
факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на
престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и останалите
събрани по делото доказателства.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Подсъдимите М.Д. /MOHAMAD JEL/, роден на *** година в Судан, гражданин на Судан,
неженен, със средно образование, шофьор, неосъждан, с регистрация в Държавна
агенция за бежанците при Министерски съвет от 15.04.2013г. като МОХАМЕД АБДУЛА
ДЖФЕЛ, ЛНЧ ********** и А.А. /ASSAAD ABDELRAHMAN/, роден на *** година в Судан, гражданин на Судан,
неженен, със средно образование, шофьор, осъждан, с регистрация в Държавна
агенция за бежанците при Министерски съвет от 24.03.2013г. като АСАД
АБДУЛРАХМАН, ЛНЧ **********, са осъществили с деянието си от обективна и
субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК,
тъй като на 27.12.2012 година в района между 268 и 269 гранични
пирамиди в землището на с. Лесово, община Елхово, обл. Ямбол,
действайки в съучастие като извършители, влезли през границата на страната от
Република Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на
властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от
наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимите са извършили
фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да са
получили разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гринично - пропусквателен
контрол. Подсъдимите не са имали необходимата виза, удостоверяваща правото им
за влизане в страната ни, както с оглед тяхното гражданство, така и държавата
от която идва - Р Турция. Действащият граничен режим и ред в Р България,
изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за
последното се съдържат в показанията на свидетеля Д., участвал при задържането
на лицата и който във връзка с изпълнение на служебните му задължения на
посочената дата е възприел фактите и обстоятелствата, свързани с мястото,
времето и начина на преминаване на държавната граница от подсъдимите. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимите са нарушили
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК- без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане”
в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимите са успели да
преминат държавната граница.
Деянието е извършено в съучастие от подсъдимите по
смисъла на чл.20, ал.2 от НК.
От субективна страна инкриминираното деяние е
извършено виновно, при пряк умисъл, като всеки от подсъдимите е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е
целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимите са били
наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Р България и в др.
държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Всеки от подсъдимите е съзнавал е, че ще
влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в
съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на
деянието му и за неговите общественоопасните последици, които е предвиждал, а
от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел – да достигне до Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимите М.Д. /MOHAMAD JEL/, роден на *** година в Судан, гражданин на Судан,
неженен, със средно образование, шофьор, неосъждан, с регистрация в Държавна
агенция за бежанците при Министерски съвет от 15.04.2013г. като МОХАМЕД АБДУЛА
ДЖФЕЛ, ЛНЧ ********** и А.А. /ASSAAD ABDELRAHMAN/, роден на *** година в Судан, гражданин на Судан,
неженен, със средно образование, шофьор, осъждан, с регистрация в Държавна
агенция за бежанците при Министерски съвет от 24.03.2013г. като АСАД
АБДУЛРАХМАН, ЛНЧ **********, за
виновни в извършване на престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК.
При определяне на
вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този
вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на обществена
опасност на подсъдимите, която не е висока, предвид на това, че същите не са
осъждани към момента на извършване на деянието. Взеха се предвид причините и
подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването
му. При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващите вината
обстоятелства- необременено съдебно минало, критично отношение към деянието,
самопризнания в хода на ДП, съдът наложи на подсъдимите М.Д. /MOHAMAD JEL/, с регистрация в Държавна агенция за бежанците при
Министерски съвет от 15.04.2013г. като МОХАМЕД АБДУЛА ДЖФЕЛ, ЛНЧ ********** и А.А. /ASSAAD ABDELRAHMAN/,
с регистрация в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет от
24.03.2013г. като АСАД АБДУЛРАХМАН, ЛНЧ ********** наказание при условията на
чл.54 от НК в предвиденият в закона минимум, а именно три месеца лишаване от
свобода, както и кумулативно предвиденото по текста на чл.279, ал.1 от НК
наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимите. Към
момента на извършване на деянието същите не са осъждани за престъпление от общ
характер, наложеното им наказание е до три години лишаване от свобода и съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдените лица не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила, по отношение на всеки един от подсъдимите М.Д. /MOHAMAD JEL/, с регистрация в Държавна агенция за бежанците при
Министерски съвет от 15.04.2013г. като МОХАМЕД АБДУЛА ДЖФЕЛ, ЛНЧ ********** и А.А. /ASSAAD ABDELRAHMAN/,
с регистрация в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет от
24.03.2013г. като АСАД АБДУЛРАХМАН, ЛНЧ **********.
В настоящия случай съдът не намери основания за
приложението на чл.279, ал.5 от НК. Съгласно цитираната разпоредба, не се
наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съгласно чл.27, ал.2 от Конституцията, Република България дава убежище на
чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност
в защита на международно признати права и свободи. Условията и редът за даване на убежище
се уреждат със закон. Това е Законът за убежището на бежанците, в сила от
01.12.2002 година, определящ условията и реда
за предоставяне на особена закрила на чужденци на
територията на Република България, както и техните права и задължения. Съгласно
чл.1, ал.2 от ЗУБ, особената закрила,
която Република България предоставя на чужденци
по този закон,
включва убежище, статут на бежанец,
хуманитарен статут и временна закрила. Статут на
бежанец в Република
България, съгласно чл.8 от ЗУБ, се
предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса,
религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради
политическо мнение и/или убеждение, намира се извън
държавата си по произход и поради
тези причини не може или
не желае да се ползва
от закрилата на тази държава или
да се завърне
в нея. За
предоставяне статут на бежанец е без значение
обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса,
религия, националност, социална група, изразява политическо мнение или изповядва
политическо убеждение, които са в основата
на преследването. Достатъчно е органът или организацията, осъществяваща преследването, да смята, че
чужденецът има такава принадлежност. Преследването може
да се осъществява
от държавен орган или организация, на която държавата
не може или
не желае ефективно да противодейства. Преследване е нарушаване
на основните права на човека
или съвкупност от действия, които водят до нарушаване
на основните права на човека,
достатъчно тежки по своето естество
или повторяемост. Действията на преследване
могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки,
които са дискриминационни или се прилагат с цел
дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело
до извършване на деяния, даващи основания за отказ, прекратяване и отнемане
на закрила и за спиране или прекратяване на производството. Събраните по делото
доказателства, включително и административните актове на Председателя на ДАБ,
приобщени към доказателствения материал по делото, в които се съдържа
информация, събрана чрез преки и непосредствени впечатления в проведените
интервюта с единият от подсъдимите, не обосновават извод за риск от преследване
или тежки посегателства спрямо същия по смисъла на ЗУБ. Твърденията на
подсъдимия А.А. /ASSAAD ABDELRAHMAN/ в хода на производството по ЗУБ за опасност и
несигурност в Судан, твърдяното нападение над дома му, не се оценени от
компетентния по ЗУБ орган като преследване по смисъла на определението
„бежанец”, тъй като не е било по нито една от причините, посочени в чл. 8,
ал.1 от ЗУБ – раса, религия,
националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение
или убеждение.
Хуманитарен статут, съгласно
разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, принуден
да напусне или да остане
извън държавата си по произход,
тъй като в тази държава е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание
или екзекуция; изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи
срещу живота или личността му
като гражданско лице поради насилие
в случай на вътрешен или международен
въоръжен конфликт. В хода
на производството пред ДАБ не са установени предпоставките на чл.9, ал.1, т.1 и
2 от ЗУБ, както и разширенията, дадени в Тълкувателно решение от 17.02.2009
година на Съда на Европейските общности,по тълкуването на чл.15, б. „в” от
Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с приложението на чл.9,
ал.1, т.3 от ЗУБ. Според цитираното решение наличието на заплаха може да се
счита по изключение за установено, когато степента на характеризиращото въоръжен
конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че
съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице,
поради самият факт на пребиваване там, е изложено на реална опасност да
претърпи тежки и лични заплахи. Към настоящия момент държавата по произход на
двамата подсъдими – Судан, не се намира в състояние на вътрешен или
международен въоръжен конфликт. Независимо от това, че положението в някои
части на страната към настоящия момент се оценява като несигурно и напрегнато,
се полагат усилия за мирно споразумение, т.е. насилието там не следва да се
определя като безогледно. Не са налице данни, сочещи на това, че самото
присъствие на подсъдимите на територията на Судан представлява реален риск те да станат обект
на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Отказът на
Председателя на ДАБ да предостави такъв на подсъдимия А.А.
/ASSAAD
ABDELRAHMAN/, спряното производство по
отношение на другия подсъдим, поради неоткриването му на посочения от него
адрес на територията на Република България, обстоятелството, че в открито
производство във връзка с предоставяне на закрила от Република България
подсъдимият А.А. /ASSAAD ABDELRAHMAN/ е извършил друго престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за което е осъден с
влязла в сила присъда на български съд, сочат на липса на основания за
приложението на чл.279, ал.5 от НК. Подсъдимите следва да се разглеждат като
икономически мигрант, тъй като са извършили деянието
по чисто икономически съображения – търсене на добре заплатена работа, но не и
като бежанци в широкия смисъл на думата.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: