РЕШЕНИЕ
№ 3241
гр. Пловдив, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330105727 по описа за 2021 година
Ищецът П. П. Г., ЕГН ********** от гр. ****, ул. *****, представляван от
адв. Е. Б., назначена му реда на ЗПП е предявил срещу ответника “ИЗОЛА П.” ООД, с
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. ****, представлявано по
пълномощие от адв. В. Б. И. иск по член 213 от КТ за осъждане на ответника да му
заплати обезщетение за недопускане до работа в размер на 5000 лева за периода
5.08.2020г. до 5.02.2021г., ведно със зак. лихва върху тази сума от 5.04.2021г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че има сключен трудов договор с ответниковото дружество
от **** г. , като ищецът е следвало да постъпи на работа на *** г.
Твърди се, също така, че на ****г. ищецът не е бил допуснат до работното си
място от ***** на обект „*****“, където ищецът е работил като ********, като му
било заявено, че е уволнен.
Ищецът сочи, че заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение не
му била връчвана. Излага, че за тези обстоятелства сезирал Инспекцията по труда гр.
П., а от техен отговор установил, че пред инспекцията от работодателя му била
представена заповед за прекратяване на ТПО с № **** г., която ищецът отрича да е
получавал и подписвал, с оглед на което претендира обезщетение за недопускане до
работа за периода 07.08.2020 г. до 07.02.2021 г. в размер на общо 5000 лв.
От отговора на ответника, който е постъпил в срок става ясно, че искът се
оспорва както по основание, така и по размер.
Твърди се, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено със заповед №
**** г., поради което ищецът не може да претендира обезщетение за недопускане до
1
работа.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства – трудов договор №
******г. се установява, че ищецът е започнал работа по ТПО с ответника, считано от
8.07.2020г. на ****** работник. Представена е също така заповед за прекратяване на
ТПО № ****г., от която е видно, че като основание за прекратяване на ТПО между
ищеца и ответника е посочен член 325, ал. 1, т. 4 от КТ – поради завършване на
определена работа. Така посоченото основание е общо и за прекратяването не се дължи
предизвестие. В заповедта за прекратяване фигурира подпис на служителя Г., който
обаче е бил оспорен от ищеца.
За установяване неистинността на положения в заповедта подпис е изготвено
заключение с в.л. М. С., от което се установява, че подписът не е положен от ищеца.
Налага се извода, че заповедта за прекратяване на ТПО не е била връчена на ищеца,
респ. не е получена от ищеца, с оглед на което ТПО към 5.08.2020г. не е било
прекратено. Следва да се приеме на осн. член 335, ал. 2, т. 3 КТ, че моментът на
прекратяване на ТПО е моментът, в който ищецът е получил писменото изявление на
работодателя за прекратяване на ТПО, който момент е настъпил на 20.01.2021г., денят
в който ищецът е получил заповедта и е узнал нейното съдържание, след като същата
му е била изпратена за сведение от Инспекцията по труда гр. П., за което по делото е
налице признание от ищеца и са приложени писмени доказателства. Следва да се
подчертае, че от ищеца не е предявен иск за оспорване на законността на уволнението,
а и срокът за такова оспорване е изтекъл, с оглед на което съдът приема, че заповедта
за прекратяване на ТПО е влязла в сила.
От разпитаните свидетели на ответника и ищеца К. Д. и И. Я. се установява, че
след като е бил освободен от работа на 5.08.2020г. ищецът не е посещавал повече
********, както и че не е бил недопускан до работа.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните
правни изводи:
За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение по член 213 от КТ следва
ищецът да установи, че се е явявал на работа в процесния период, но не е бил допуснат
до работа от длъжностни лица на работодателя му.
От събраните доказателства по делото се установява, че след издаването на
заповедта за прекратяване на ТПО ищецът не се е явявал на работа. Недопускането до
работа предполага явяването на работника в мястото му на работа, каквото безспороно
ищецът не установи в настоящото производство, с оглед на което искът му като
недоказан и неоснователен подлежи на отхвърляне.
Ответникът претендира разноски по делото, но не доказва да е извършил такива,
поради което разноски не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. П. Г., ЕГН ********** от гр. ****, ул. *****,
представляван от адв. Е. Б., назначена му реда на ЗПП против ответника “ИЗОЛА П.”
ООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. **, ул. „*****,
представлявано по пълномощие от адв. В. Б. И., иск по член 213 от КТ за заплащане на
обезщетение за недопускане до работа в размер на 5000 лева за периода 5.08.2020г. до
2
5.02.2021г., ведно със зак. лихва върху тази сума от 5.04.2021г. до окончателното й
изплащане, като недоказан и неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3