№ 3442
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Б.а
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231100501820 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.10.2022 г. по гр.дело № 28499/22 г., СРС, ГО, 76 състав
е осъдил на основание чл.410, ал.1 от КЗ, С.о. с адрес: гр. София, ул. "****
да заплати на ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Лозенец“, ул. ****, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****,
кантора № 3, тел. 02/987 52 20, чрез адвокат Г. Б. М. от САК сумата от 597,54
лева, обезщетение по щета № 0300/21/465/503419 (Банка: „Алианц Банк
България“ АД, IBAN: **** BUIN **** **** **** 91, BIC: ****), ведно със
законната лихва, считано от 31.05.2022г. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, за сумата от 710 лева, сторени
деловодни разноски. Осъдил е на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 258, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД,„Н.С.“ ЕООД, ЕИК
****, представлявано от управителя Й.Х.Й., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Хладилника, ул. **** и „К.“ ООД, ЕИК ****,
представлявано от управителя М.Р.М., със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ****, двете с общ адрес: гр. София. ул. ****, ет. 3, чрез
юрисконсулт П. да заплатят при условията на солидарност (чл. 304 от ТЗ) на
1
С.о., гр. София, ул. "****, следното: сумата от 597,54 лева, обезщетение по щета
№ 0300/21/465/503419, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2022г. до
окончателното й изплащане; сумата от 710 лева, сторени деловодни разноски
по първия иск и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 400 лева,
сторени разноски и юрисконсултско възнаграждение по обратния иск.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от третото лице помагач Н.С.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****,
представлявано от управителя Й.Х.Й., чрез пълномощника юрисконсулт Д.
П., със съдебен адрес:гр. София, ж.к. Хладилника, ул. ****, ** в частта, в
която е уважен обратния иск на СО срещу „Н.С.“ ЕООД, ЕИК **** и „К.“ ООД,
ЕИК ****, които са осъдени да заплатят на СО при условията на солидарност
следните суми: сумата от 597,54 лева, обезщетение по щета №
0300/21/465/503419, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2022г. до
окончателното й изплащане; сумата от 710 лева, сторени деловодни разноски
по първия иск и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 400 лева,
сторени разноски и юрисконсултско възнаграждение по обратния иск. Съдът
е приел за установено в решението си, че на 18.12.2021 г., около 11:00 ч. в гр.
София, на бул. „Ломско шосе“, с посока на движение от ул. „Васил Левски“
към ул. „107“ в резултат на необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно е настъпило ПТП, при което на управляван от М.И.Л., л.а. „Шкода“,
модел „Кодиак“ с per. № **** са причинени материални щети в размер на
597, 54 лв. Като причина за реализирането на въпросното ПТП е посочено
виновното поведение на служители на С.о.. Съдебният състав е формирал
следната правна квалификация-искове с правно основание чл.410, ал.1 от
Кодекса за застраховането и регрес по реда на чл. 219, ал.1 и ал.3 от ГПК, във
вр. с чл. 79, ал.1, във вр. с чл. 258, във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД. Сочи се, че
правната квалификация относно търсеният регрес на процесното решение е
неправилна. Наистина в чл. 410, ал. 1, т. 1, застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на
вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, както в
случаите на чл. 79 от ЗЗД, но в настоящия случай, главният иск предявен от
застрахователното дружество ЗАД „А.Б.“ АД е за деликтно
правоотношение/непозволено увреждане/ и е с правна квалификация чл.49
ЗЗД. За да се ангажира отговорността на прекия причинител на вредата за
възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка “Каско на
2
МПС”, изплатено от ищцовото дружество-застраховател ЗАД „А.Б.“ АД на
увредения, следва да са налице изискванията, заложени във фактическия
състав на чл. 410, ал. 1 от КЗ. Съдът е приел, че е възникнало валидно
застрахователно правоотношение между ищеца, като застраховател, и трето
лице, като застрахован, по застраховка „Каско на МПС“, действала през
периода, в който се е осъществило увреждащото събитие. Правото на регрес е
активирано от застрахователя, който със заплащането на застрахователното
обезщетение на застрахования собственик на увредената вещ, е встъпил в
правата му срещу прекия причинител, когото е поканил писмено да
възстанови платеното. Отговорността на „Н.С.“ ЕООД, като ответник по
обратния иск, е с идентичен фактически състав на общия по чл. 45 от ЗЗД,
като отклонението е само относно опосредяването на отговорността на
носителя й, чрез пораждането й заради действия на други, физически лица, на
които е било възложено от отговарящия субект, извършването на определена
работа, при и по повод на която са причинени вредите. Границите на
отговорността по чл. 49 ЗЗД се определят от степента на вината на лицето,
което е било натоварено да извърши определена работа, и от обстоятелството
дали деянието е извършено при или по повод на възложената работа. Ако в
процеса се установи, че натовареното лице е причинило вредата на
пострадалия противоправно и виновно, и то при или по повод на възложената
му работа, отговорността по чл. 49 е всякога налице. Ако пък се установи, че
натовареното лице е причинило вредата противоправно и виновно, но не при
или по повод възложената му работа, отговорността по този текст ще отпадне.
Тя няма да се осъществи и в случая, когато натовареното лице е действало
правомерно. Освен това, за да се ангажира отговорността на ответника по
обратния иск, в случая „Н.С.“ ЕООД, следва да се докаже причинно-
следствена връзка между ПТП и причинената щета и неизпълнението или
некачественото изпълнение на предмета на договора, каквито доказателства в
случая не са налице. Конкретните ремонтни дейности, съгласно Договора от
23.07.2019 г., се определят от Възложителя- С.о.. Изпълнителят, ДЗЗД
„София зона три“, състоящо се от „Н.С.“ ЕООД и „К.“ ЕООД не разполага с
правомощия самоволно да предприеме ремонтни дейности или да
предприеме такива извън месечните задания. За конкретния м.07.2021 г.,
възлагателното писмо до Изпълнителя за извършването на ремонтни работи
по бул. „Ломско шосе“ е било със срок за извършване им до 10.07.2021 г. при
3
подходящи метеорологични условия и до 24.08.2021 г. да бъдат представени
документите по извършените СМР в Дирекция „Строителство“-С.о..
Строително-ремонтните работи са приети от Възложителя, С.о., без
забележки и съответно извършените дейности са заплатени на Изпълнителя.
Въпросното ПТП на бул. „Ломско шосе“, с посока на движение от ул. „Васил
Левски“ към ул. „107“ се е случило на 18.12.2021 г., около 11:00 часа през деня.
Крайният срок за извършването на строително - монтажните работи по бул.
„Ломско шосе“ е 10.07.2021 г., а датата на събитието е 18.12.2021г., период по-
дълъг от 4 (четири месеца). За такъв дълъг период и без последващи
възлагания от С.о. за същия участък е невъзможно и да се твърди, че причина
за въпросното ПТП са некачествено извършени ремонтни дейности от страна
на Изпълнителя по конкретното възлагане от месец юли. В мотивите си съдът
е приел, че отговорността за настъпилото ПТП е на С.о., след това е приел, че
конкретните възлагания са изпълнени и приети без забележки и накрая без
никакви факти и доводи е приел, че е налице неизпълнение на договорни
задължения от страна на Изпълнителя и че същият следва да носи
отговорност за неизпълнение, но не е изложил конкретна причинно-
следствена връзка от така твърдяното неизпълнение на договорни задължения
и настъпила щета.
Моли процесното решение да бъде отменено в обжалваната част.
Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемият/ищец ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. ****, със съдебен адрес: гр.
София, ул. ****, кантора № 3, чрез адвокат М. оспорва жалбата. Претендира
разноски.
Въззиваемият/ответник С.о., гр. София, ул. "****, представляван от
кмета, чрез пълномощника юрисконсулт Н.М. оспорва въззивната жалба.
Претендира разноски за настоящата инстанция.
Третото лице-помагач „К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ****, представлявано от управителя М.Р.М., не
взема становище по жалбата.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
4
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал.1 от КЗ, вр. чл.49 и
чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК **** срещу С.о. за
осъждане на ответника на следните суми: сумата от 597,54 лева, обезщетение
по щета № 0300/21/465/503419 (Банка: „Алианц Банк България“ АД, IBAN:
**** BUIN **** **** **** 91, BIC: ****), ведно със законната лихва, считано
от 31.05.2022г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, за сумата от 710 лева, сторени деловодни разноски.
При условията на евентуалност и на основание чл.219, ал.3 ГПК
ответникът С.о. е предявил срещу третото лице помагач „Н.С.“ ЕООД, ЕИК
**** и третото лице помагач „К.“ ООД, ЕИК ****, обратни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД да заплатят при условията на солидарност сумата
от 597,54 лева, обезщетение по щета № 0300/21/465/503419, сумата от 710 лв.,
сторени деловодни разноски по първия иск и сумата от 400 лв., сторени
разноски за юрисконсултско възнаграждение по обратния иск.
Предмет на производството пред настоящата инстанция е разглеждане
на жалбата само в частта по предявените от ответника спрямо третото лице
помагач „Н.С.“ ЕООД, ЕИК **** обратни искове при условията на
евентуалност и на основание чл.219, ал.3 ГПК.
По главният иск на ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК **** срещу С.о. с правно
основание чл.410, ал. 1 от КЗ вр. чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, СРС се е
произнесъл, като е приел, че е основателен и е осъдил ответникът да заплати
на ищеца претендираните суми, като е приел за доказано настъпването на
щета от ПТП в резултат на попадането на л.а. „Шкода“, рег. № СВ **** РН в
необезопасена дупка при движение по бул. „Ломско шосе“ с посока от
5
ул.“Васил Левски“ към ул.“107“и при наличие на застраховка „Каско на СПС“
при застрахователя ЗАД „А.Б.” АД.
Предвид сбъдване на процесуалното условие, поради уважаване на
исковете от ищеца, съдът е следвало да разгледа и предявения обратен иск от
ответника С.о. срещу „Н.С.“ ЕООД, ЕИК **** и „К.“ ООД, ЕИК ****. С оглед
уважаване на първоначалния иск, който е преюдициален по отношение на
предявения обратен иск, съдът дължи произнасяне по обратния иск.
Уважаването на първоначалните искове не означава автоматично, че следва
да бъдат уважени изцяло и обратните без да бъдат разгледани фактите и
обстоятелствата по делото относими към договорното правоотношение
между ищеца и ответниците по обратния иск. Безспорно по делото е, че
материално правната връзка между страните по обратния иск произтича по
договор между СО и ДЗЗД „София Зона три“, състоящо се от „Н.С.“ ЕООД, ЕИК
**** и „К.“ ООД, ЕИК **** по силата на сключен договор от 23.07.2019 г. По
делото са представени 3 извадки от възлагане на „София зона три“ ДЗЗД
изпълнение на посочените СМР в приложено писмо рег. № СОА21-
ВК08/1/26.05.21 г. на кмета на СО-район „Връбница“, за упражняване на
контрол на ремонтните работи, съгласно сключения между страните Договор
СОА20-ДГ55-755/08.12.2020 г., неприложен. Следва да бъде отбелязано, че
ангажираните от въззивника „Н.С.“ ЕООД документи, а именно Протокол № за
установяване завършването на натурални видове СМР, фактури за извършени СМР по договор от
23.07.2019 г., двустранна сметка, количествена сметка и стойностна сметка относно улици за
текущо и превантивно поддържане по показатели на изпълнение в границите на IV/за последната е
предвидена цена за текущо и превантивно поддържане за четири години/ по своя характер са
частни документи, които за разлика от протокола за ПТП нямат нормативно уредена презумпция
за вярност. Протоколите установяват само, че СО е приела без забележки дейността на
изпълнителя, но те не обвързват никого, нито от тях може да бъде установено, че изпълнителят е
извършил качествено възложената му работа. От друга страна, липсват доказателства гласни или
писмени, че става въпрос за некачествен ремонт, като такова обстоятелство не се твърди, че по
някакъв начин именно „Н.С.“ ЕООД е отговорно за въпросното препятствие на пътя /дупка/.
При тези данни въззивната инстанция намира, че предявеният от СО обратен иск срещу
„Н.С.“ ЕООД се явява недоказан и неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат. На
основание чл.271, ал.1, изр.1, ІII пр. ГПК, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в обжалваната му част, а предявеният от СО обратен
иск срещу „Н.С.“ ЕООД следва да бъде отхвърлен.
В необжалваната част, същото е влязло в сила.
6
Предвид изхода на делото и предявената претенция, СО следва да
заплати на въззивника „Н.С.“ ЕООД направените по делото разноски в общ размер от 150
лв., от които 50 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 26.10.2022г. по гр.дело № 28499/22г. на СРС, ГО,
76 състав в частта, в която СРС е осъдил по обратния иск на СО срещу „Н.С.“
ЕООД, „Н.С.“ ЕООД, ЕИК **** да заплати солидарно с „К.“ ООД, ЕИК ****
следните суми: сумата от 597,54 лева, обезщетение по щета №
0300/21/465/503419, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2022г. до
окончателното й изплащане; сумата от 710 лева, сторени деловодни разноски
по първия иск и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 400 лева,
сторени разноски и юрисконсултско възнаграждение по обратния иск, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ п редявения от СО срещу „Н.С.“ ЕООД обратен иск, а именно
„Н.С.“ ЕООД, ЕИК **** да заплати солидарно с „К.“ ООД, ЕИК **** следните
суми: сумата от 597,54 лева, обезщетение по щета № 0300/21/465/503419, ведно
със законната лихва, считано от 31.05.2022г. до окончателното й изплащане;
сумата от 710 лева, сторени деловодни разноски по първия иск и на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 400 лева, сторени разноски и
юрисконсултско възнаграждение по обратния иск.
ОСЪЖДА С.о., гр. София, ул. "****, представляван от кмета, чрез
пълномощника юрисконсулт Н.М. да заплати на Н.С.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от управителя
Й.Х.Й., чрез пълномощника юрисконсулт Д. П., със съдебен адрес: гр. София,
ж.к. Хладилника, ул. ****, ** направените по делото разноски за въззивната инстанция в
общ размер от 150 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8