№ 180
гр. Разград, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20223300500241 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 186 от 24.03.2022 г. постановено по гражданско дело №
20213330101751 по описа за 2021 г. на РС – Разград, поправено с
постановеното по реда на чл. 247 ГПК Решение № 539 от 03.08.2022 г., съдът
е постановил следното:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че ответника А. В. П. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. Разград, ул. *****, дължи на ищцовото
дружество „Водоснабдяване - Дунав“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Разград, ул. „Сливница“ № 3А, представлявано от С.
Р. И., следните суми във връзка с издадената срещу ответника Заповед №
724 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
20213330101140 по описа на за 2021 г. Районен съд - Разград : 1928,88 лв.
(хиляда деветстотин двадесет и осем лева и осемдесет и осем ст.),
представляващи стойността на предоставените ВиК услуги за доставка на
665 куб. м. питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води на
абонатен № 57009 за периода 09.04.2018 г. - 23.12.2019 г. до водоснабден
имот, представляващ апартамент с административен адрес: гр. Разград,
обл. Разград, ул. *****, за които услуги са издадени 19 (деветнадесет) броя
фактури в периода 31.05.2018 г. - 31.12.2019 г. и ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаването на заявлението по чл.
1
410 от ГПК на 26.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението
и изискуемо вземане; 408.39 лв. (четиристотин и осем лева и тридесет и
девет стотинки), представляващи лихва за забава, начислена върху
дължимата сума за периода от настъпването на изискуемостта на всяко
едно от месечните плащания, първото от което е изискуемо на 30.06.2018 г.
и за всяко следващо до 20.05.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. В. П. с ЕГН:
********** и адрес: гр. Разград, ул. *****, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване
- Дунав“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Разград,
ул. „Сливница“ № 3А, представлявано от С. Р. И.:
- сумата от 46,75 лв. ( четиридесет и шест лева и 75 стотинки) за
направени разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № №
20213330101140 по описа на за 2021 г. Районен съд – Разград и
- сумата от 508,41 лв. (петстотин и осем лева и 41 стотинки) за
направени разноски по настоящото исково производство.
Недоволна от това решение, останала ответницата А. В. П., която го
обжалва, чрез пълномощника си адвокат К. К. от АК - Разград. Намира
решението за неправилно, необосновано, постановено при съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли същото да бъде
отменено и вместо него бъде постановено решение, с което исковите
претенции бъдат отхвърлени. Сочи, че водомерът, който е доказано
технически негоден, съдът неправилно е счел, че е житейски възможно за
един месец едно тричленно семейство да изкносумира за месец май 2018г. –
113 куб. м. вода и за месец май 2019г. - 161 куб. м. вода, което не е логично.
Съдът не е отчел обстоятелството, че всеки месец служебно се е начислявало
20-25 кубика вода, което е било ежемесечно количество въз снова на средния
отчет от предходните два отчета, съгласно чл. 23, ал.3, изр.1 от ОУ, а след
това се получава огромно количесдтво за два отделни месеца от 113 кубика
вода, а другият от 161 кубика вода. Неправлино съдът е счел, че водата е
преминала през водомера и е отчетена, и консумирана, което не отговаря на
действителното положение, тъй като жалбоподателката е оспорила фактурата
за услугите в частта канал и пречистване, т.е. водата не е доставена и не е
била в канализационната система. Неправилно съдът е счел, че заплащане са
дължи за доставено колечество, дори и да е наличе повреда или недостатъкк
на водопреводната инсталация. Претендира разноски. С жалбата представя
Протокол ВК-09 от 18.05.2021г. с № 172 издаден от „Водоснабдяване -
Дунав“ ЕООД и Протокол ВК-09 от 18.05.2021г. с № 172 издаден от
„Водоснабдяване - Дунав“ ЕООД, като сочи, че същите неправилно не са
били приети от първоинстанционния съд, с мотив че не касаят процесния
период.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна -
„Водоснабдяване - Дунав“ ЕООД, чрез пълномощника си адвокат Д. Г. от АК
2
– Разград, депозира отговор. Намира жалбата за неоснователна и моли
решението да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призововането,
въззивницата не се явява. Явява се пълномощникът й адвокат М. Н. П. от АК
– Разград, която поддържа жалбата, излага подробни съображения и
претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призововането, за
въззиваемата страна се явява пълномощникът й адвокат Д. Г. от АК – Разград,
която поддържа отговора на жалбата, излага подробни съображения и
претендира разноски.
Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо - в
обжалваната част.
По същество първоинстанционното решение е неправилно и следва
да бъде отменено.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно, кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявени от
"Водоснабдяване - Дунав" ЕООД срещу А. В. П., за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
сумите 2026,80 лв., представляваща стойносттана предоставени ВиК услуги
(693 куб. м. питейна вода) по абонатен № 57009 до водоснабден имот,
представляващ апартамент с административен адрес: гр. Разград, ул. *****, за
което задължение са издадени 20 (двадесет) броя фактури в периода
31.05.2018 г. – 31.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението и изискуемо вземане; 419,58 лв. (четиристотин и деветнадесет
3
лева и петдесет и осем стотинки), представляващи лихва за забава за периода
30.06.2018 г. – 20.05.2021 г. Претендират разноските, направени в хода на
заповедното и исковото производство.
Ищцовото дружество сочи, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410 от
ГПК, срещу А. В. П. с ЕГН:********** е образувано ч. гр. д. № 1140/2021 г.
по описа на съда. Против длъжника била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение в размер на 2 446,38 лв. (две хиляди четиристотин
четиридесет и шест лева и тридесет и осем стотинки), от които 2 026,80 лв.
(две хиляди двадесет и шест лева и осемдесет стотинки) главница и 419,58 лв.
(четиристотин и деветнадесет лева и петдесет и осем стотинки) - лихва за
забава за периода 30.06.2018 г. – 20.05.2021 г. Във връзка с постъпило от
длъжника възражение срещу издадената заповед за изпълнение на
горепосоченото парично задължение ищцовото дружество чрез представителя
си предявява на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение 2
446,38 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и тридесет и
осем стотинки), от които сумата 2 026,80 лв. (две хиляди двадесет и шест лева
и осемдесет стотинки), представляваща стойността на предоставени от
дружеството ВиК услуги през периода 09.04.2018 г. – 28.01.2020 г. и 419,58
лв. (четиристотин и деветнадесет лева и петдесет и осем стотинки),
представляващи лихва за забава за периода 30.06.2018 г. - 20.05.2021 г.
Ищцовото дружество твърди, че ответницата като потребител на ВиК
услугите по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗРВКУ за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води, предоставяна от ищеца за
водоснабден недвижим имот, представляващ апартамент с административен
адрес: гр. Разград, ул. *****, въз основа на подадено от нея на 21.01.2003 г.
заявление за смяна на титуляра на откритата за имота партидата за ВиК
услуги с абонатен № 57009 по реда на раздел 2 от глава VIII на ОУ. Ведно със
заявлението ответницата е представила Нотариален акт за покупкопродажба
№ 67 от 16.02.2002 г. по описа на Нотариус Роска И.а. От този момент нататък
между страните са възникнали облигационни задължения по повод
предоставянето на ВиК услуги, по силата на които водоснабдителното
дружество се е задължило да снабдява потребителя-ответник с вода с питейни
качества при равни условия и с икономически обосновани разходи за
доставката до имота съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1, от Наредба № 4, като
ответницата се е задължила да заплаща тяхната стойност на основание чл. 43,
ал. 2, т. 1 от цитираната наредба. Ищцовото дружество приема, че
ответницата е потребител на услугите им до 05.02.2021 г., когато последната
депозирала заявление за промяна на титуляра на партидата от друго лице,
легитимирало се като собственик на имота. Твърди се, че през отчетния
период 09.04.2018 г. - 28.01.2020 г. ищцовото дружество е доставило до
горецитирания имот 693,00 куб. м. питейна вода, отвело е и е пречистило
същото количество отпадъчни води, с което е изпълнило задълженията си по
4
договора за доставка - чл. 7, т. 1 от Общите условия, вр. с чл. 42, ал. 1, т. 1. За
предоставените услуги дружеството е издало 20 (двадесет) броя фактури
предвид задължението си за ежемесечно фактуриране на доставяните
количества при условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия. Ответницата
следвало да ги заплаща редовно в едномесечен срок, считано от датата на
издаване на всяка една фактура, съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ. Сочи се, че ОУ
на дружеството дават възможност на потребителите в случай на несъгласие с
начислените и фактурирани количества, да възразят пред ВиК оператора по
реда на чл. 34, ал. 1, а няма постъпило такова възражение. Твърди се още, че
процесните количества услуги са отчетени с водомер с фабричен № 9978636,
марка „Инвенсус“, монтиран на 05.11.2010 г. с метрологична годност до края
на 2020 г. и съответстващо на изискванията на Закона за измерванията.
Уточнява се, че ежемесечното отчитане на показанията на аб. № 57009 е
отразявано в електронен карнет (таблет) по чл. на чл. 24, ал. 4 от ОУ, а със
заповед на управителя от 26.10.2016 г. е въведено и електронно отчитане на
показанията на водомерите на потребителите. Упоменава се още, че през
процесния период цените на услугите, предоставяни от ищцовото дружество
са претърпели двукратно промяна. Съгласно Решение № Ц-30/29.07.2016 г.
публикувано в официалния сайт на КЕВР, комисията е утвърдила цени без
ДДС на ВиК услугите, влизащи в сила на 01.08.2016 г., както следва: цена за
доставяне на вода на потребителите – 2,10 лв./куб.м.; цена за отвеждане на
отпадъчни води – 0,08 лв./куб.м.; пречистване на отпадъчни води от битови
потребители – 0,17 лв./куб.м. С Решение № БП-Ц-6/22.08.2019 г.,
публикувано на официалната страница на комисията, КЕВР е изменила
действащите цени, като е въвела нови такива, както следва: цена за доставяне
на вода на потребителите – 2,558 лв./куб.м.; цена за отвеждане на отпадъчни
води – 0,118 лв./куб.м.; пречистване на отпадъчни води от битови
потребители – 0,312 лв./куб.м. С Решение № Ц-37/23.12.2019 г. КЕВР ги е
изменила, като е утвърдила нови, считано от 01.01.2020 г., както следва: цена
за доставяне на вода на потребителите – 2, 427 лв./куб.м.; цена за отвеждане
на отпадъчни води – 0,121 лв./куб.м.; пречистване на отпадъчни води от
битови потребители – 0,302 лв./куб.м. Ищцовото дружество посочва, че
предвид посочените цени, стойността на доставените до процесния имот през
31.05.2018 г. – 31.01.2020 г. са на обща стойност 2 026,80 лв. (две хиляди
двадесет и шест лева и осемдесет стотинки) и към момента не са заплатени,
поради което е налице неизпълнение от страна на ответницата. Поради
изпадането в забава ищцовото дружество уточнява, че ответницата дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислена от първия ден
след настъпване на падежа на всяка една фактура до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на дружеството. За посочените задължения,
въпреки липсата на такова договорно задължение, дружеството отправило
писмено покана за доброволно плащане, която видно от обратната разписка,
не е потърсена от получателя. Ищецът уточнява, че съгласно чл. 67, ал. 4 от
ОУ поканата се счита за редовно връчена, тъй като е изпратена на адреса
5
посочен в партидата.
В хода на производството, с молба с вх. № 10426 от 22.12.2021г. /л. 68
РС/ ищецът е оттегли иска по отношение на :
фактура № **********/31.01.2020г. или за сумата от 69.24 лв. –
главница с ДДС, представляваща стойността 20 куб. м. питеана вода по
представени фактури в отчетен период 23.12.2019г. – 28.01.2020г. и
лихва за забава в размер на 8.02 лв. изчислена за период 02.03.2020г. –
20.05.2021г.,
стойността на 8 куб. м. питейна вода по фактура №
31132090115/31.12.2019г., а именнно 28.68 лв. – главница с ДДС и 3.17
лв. – част от лихвата за забава, изчислена върху приспадната главница
/без ДДС/ от фактурата.
Ответницата оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди,
че измервателното устройство е негодно и начислените кубици са неверни, а
инкасаторът е надписвал данни. Твърди се, че в лаборатория е установена
повреда на измервателното устройство, а посочената консумация на вода е в
невъзможни стойности за битови нужди, стигащи до 161 куб. м. на месец.
Твърди се още, че в периода 01.10.2019 г. - 15.01.2021 г. жилището не било
обитавано, не е живял никой. Оспорва фактурите по отношение на формиране
на дължимост на начислената сума. Оспорва приложената справка за
консумация.
Не се спори, че ответницата е титуляр на откритата за имота партида
за ВиК услуги с абонатен № 57009 по реда на раздел 2 от глава VIII на ОУ за
водоснабден имот, представляващ апартамент с административен адрес: гр.
Разград, ул. *****.
Спорни между страните във въззивното производство са реалното
доставяне, респ. правилното отчитане, на посочените от ищеца количества
питейна вода.
Още с отговора на исковата молба са оспорени отчетените количества
ВиК услуги. Първоинстанционния съд правилно е разпределил
доказателствената тежест като е посочил, че същата се носи от ищеца.
Въззивния съд намира, че исковете претенции не са доказани при
условията на пълно и главно доказване по см. на чл. 154, ал.1 ГПК.
По делото е разпитана в качеството си са свидетел Х. В. К.. Същата
сочи, че е съсед на ответницата. През есента на 2019г. ответницата със
семейството си заминали за Варна и се върнали в началото на 2021г., като
други хора не са живели в процесния имот. Съпругът на ответницата се
връщал на 10 дни, преспивал и после пак заминавал за гр. Варна.
По делото е разпитана в качеството на свидетел и И. Й., която е
инкасатор в ищцовото дружество. Същата сочи, че поела отчитането
процесния обект за консумирана вода от 01.01.2019 г. Всеки месец минавала
на 20-то число, но не откривала никого в процесния имот. Това обстоятелство
6
я принудило да вписва показанията, отчетени за предходния период, като
дори е писала по - молко кубици. През м. май 2019 г. видяла пред адреса
млада дама. Свидетелката се представила и в присъствието на тази жена
отчела показанията на водомера в процесния имот, общо 161 куб. м.
Свидетелката коментирала с непознатата количеството, но и било обяснено,
че на адреса живеят много хора. Свидетелката пояснила, че никого не открива
на адреса, съответно си дала телефонния номер, тъй като непознатата
оправдала собственото си поведение с множество ангажименти. Разбрали се
последната да я търси, за да се отчитат периодично реални данни.
Ответницата обаче не възразила относно количеството, отразено от
свидетелката, а именно 161 куб.м. Въпреки проведения разговор свидетелката
отново не откривала никой на адреса, не била търсена и по телефона. Сама
проявила инициатива чрез контакти по телефон, но никой не отговорил на
обаждането. Започнала пак да вписва служебно по 20 - 25 куб. м. При
отчитането й бил осигурен само веднъж достъп до адреса. При извършеното
отчитане при това еднократно посещение тя не забелязала никакво механично
въздействие върху водомера.
Видно от справка от електронен карнет за процесния обект, е че за
периода от 07.05.2018г. до 23.12.2019г., е отразено „служебно“ единствено за
отчета под № 7 /за периода 09.10.2018.г. – 14.11.2018г. /. За периода
17.07.2018г. – 08.08.2018г. е отразено „неотчетен“, с констатация 0. За всички
останали периоди за които са издадени процесните фактури е отразено –
„нормален“. Това противоречи, на показанията на инкасатора, в които сочи,
че е вписвала служебно потребените кубици, тъй като не е имала достъп до
водомера, с изключение отчетените 161 куб. м. в присъствието на
ответницата.
Тези противоречия между ангажираните от ищеца доказателства
водят до извода е, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно
доказване основанието и размера на исковата претенция, поради което същата
следва изцяло да се отхвърли. По изложените съображения настоящият
съдебен състав счита, че ищцовото дружество не е провело пълно и главно
доказване на количеството и стойността на реално доставените и отчетени
ВиК услуги за процесния период. Горното представлява самостоятелно
основание за отхвърляне на иска.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде отменено.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че
доказателства за неизправност на водомера към процесния период не са
ангажирани, както правилно е посочил и първоинстанционния съд.
Протоколите представени във въззивното производство, които според
ответника доказват неизправност на водомера, са едва от 18.05.2021г. – около
година и половина след процесния период. Според чл. 34, ал. 2, т. 4 и ал. 3 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
7
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, проверка на точността на водомера може да бъде поискана, както от
оператора, така и от потребителя, но проверката не може да се вмени в
задължение на оператора, в случая ищеца - така и Решение № 186 от
30.10.2019 г. на ОС - Разград по в. гр. д. № 245/2019 г. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че наличието на „нарушена цялост на
водомера“ само по себе си не освобождава от задължението на потребителя да
заплаща вода – такава е и съдебната практика намерила израз в Решение №
354 от 19.07.2019 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 317/2019 г. и
Решение № 61 от 6.04.2015 г. на РС - Попово по гр. д. № 80/2014 г.
По възражението на жалбоподателката, че тъй като в справката
от електронния карнет за периода от 09.04.2018г. до 28.01.2020г. последния
показател е 2308, а в протокол ВК-09 от 18.05.2021г. с № 172 издаден от
ищеца е с показание 2280 с дата 18.05.2021г., то следва извода, че
водомерът не е отчитал правилно през процесния период.
Възражението е неоснователно, тъй като съгласно показанията на
инкасатора, показателя 2308 е посочен в карнета „служебно“, по реда на чл.
23, ал.3, изр.1 ОУ /за прецесния период самата жалбоподателка твърди, че
тя и семейството й не са жеели в имота/, а не след реално отчитане на
водомера по реда на чл. 23, ал.1 ОУ. Именно, тъй като при реалното отчитане
на 18.05.2021г. на показанията на водомера са констатирани 2280, а не 2308
/колкото служебно са били написани/, за разликата от тези 28 куб.м. ищецът е
оттеглил исковата си претенция.
По разноските:
При този изход на спора на правените от ищеца разноски остават в
негова тежест изцяло, което налага отмяна на решението и по отношение на
разноските по чл. 78, ал. 1 ГПК, които е осъден ответника да плати на ищеца.
На ответника ищецът дължи разноски в размер на 400 лв. за първата
инстанция за заплатено адвокатско възнагаждение, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
По разноските за въззивната инстанция: На въззивника-ответник се
дължат от ищеца 63.58 лв. разноски за държавна такса, на осн. чл. 78, ал.3 вр.
чл. 81, вр. чл. 273 ГПК.
Воден от горното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 186 от 24.03.2022 г. постановено по гражданско
дело № 20213330101751 по описа за 2021 г. на РС – Разград, поправено с
постановеното по реда на чл. 247 ГПК Решение № 539 от 03.08.2022 г.,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване - Дунав“ ЕООД с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Сливница“ № 3А,
8
представлявано от С. Р. И., срещу А. В. П. с ЕГН: **********, с адрес гр.
Разград, ул. „Венелин“ № 9, ет.1, ап. 1, искове с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, за установяване, че ответника А. В. П. с ЕГН: **********, дължи на
ищцовото дружество „Водоснабдяване - Дунав“ ЕООД с ЕИК: ***, следните
суми във връзка с издадената срещу ответника Заповед № 724 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 20213330101140 по
описа на за 2021 г. Районен съд - Разград : 1928,88 лв. (хиляда деветстотин
двадесет и осем лева и осемдесет и осем ст.), представляващи стойността на
предоставените ВиК услуги за доставка на 665 куб. м. питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води на абонатен № 57009 за периода
09.04.2018 г. - 23.12.2019 г. до водоснабден имот, представляващ апартамент с
административен адрес: гр. Разград, обл. Разград, ул. *****, за които услуги
са издадени 19 (деветнадесет) броя фактури в периода 31.05.2018 г. -
31.12.2019 г. и ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК на 26.05.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението и изискуемо вземане; 408.39 лв.
(четиристотин и осем лева и тридесет и девет стотинки), представляващи
лихва за забава, начислена върху дължимата сума за периода от настъпването
на изискуемостта на всяко едно от месечните плащания, първото от което е
изискуемо на 30.06.2018 г. и за всяко следващо до 20.05.2021 г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване - Дунав“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Сливница“ № 3А, представлявано от
С. Р. И., да заплати на А. В. П. с ЕГН: **********, с адрес гр. Разград, ул.
„Венелин“ № 9, ет.1, ап. 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумато от 400 лв.
/четиристотнин лева/ разноски за първоинстанционното производство и
сумата от 63.58 лв. /шестдесет и три лева и петдесет и осем стотинки/
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9