№ 2018
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Ц. П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20251100501184 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20461/12.11.2024 г., постановено по гр.д. № 48375/2024 г. по описа
на Софийски районен съд, 138 състав, съдът е признал за незаконно и е отменил на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Ц. Т. А., извършено на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ със Заповед № 36/03.07.2024 г. на председателя на Съвета на
директорите на „Профилактика, Рехабилитация и Отдих” ЕАД. Със същото решение
съдът е възстановил на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Ц. Т. А. на длъжността
„специалист АТО” в Централно управление при ответника „Профилактика,
Рехабилитация и Отдих” ЕАД.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил „Профилактика, Рехабилитация
и Отдих” ЕАД да заплати на Ц. Т. А. сумата от 1000,00 лева, представляващи сторени
разноски за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК съдът е
осъдил „Профилактика, Рехабилитация и Отдих” ЕАД да заплати на СРС сумата от
160,00 лева, представляващи държавна такса по уважените искове.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Профилактика,
Рехабилитация и Отдих” ЕАД. В жалбата се излагат доводи за неправилност.
Поддържа се, че към датата на уволнението работодателят е имал право да
преустанови трудовия договор с ищцата, доколкото на заседание на Съвета на
директорите на 13.06.2024 г. е взето решение да се съкрати 1 щатна бройка
„специалист АТО”. Поддържа се, че липсва идентитет между длъжностите
„специалист АТО” и „технически сътрудник”. Поддържа се, че дори и да има прилики
между двете длъжности, то са налице разлики, които са съществени. Сочи се, че за
длъжността „технически сътрудник” се изисква висше образование. Твърди се, че
1
длъжността „старши специалист АТО” обслужва и организира дейността на
прокуриста, докато длъжността „технически сътрудник” оказва цялостна помощ за
работата в Централно управление на „Профилактика, Рехабилитация и Отдих” ЕАД,
т.е. завежда като цяло документацията в цялото централно управление с всички негови
подразделения. Поддържа се, че техническият сътрудник подпомага дейността само на
прокуриста. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и
отхвърляне на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Претендират се
разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищцата Ц. Т. А., в който се
излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се,
че първоинстанционното решение е допустимо и законосъобразно. Поддържа се, че
обосновано СРС е приел, че в случая няма съкращаване на щата. Твърди се, че няма
утвърдено ново щатно разписание, което да е довело до съкращаване на функциите на
длъжността „специалист АТО”. Излагат се съображения, че е налице идентичност
между длъжността на ищцата и длъжността „технически сътрудник”. Сочи се, че след
като е запазена съвкупността от функции, осъществявани от ищцата, то работодателят
е бил длъжен да извърши подбор между заемащите длъжността „технически
сътрудник” и длъжността „специалист АТО”. Предвид изложеното се иска от
въззивния съд да потвърди първоинстанционния акт. Претендират се разноски по
делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност СГС приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Ц. Т. А., с която срещу
„Профилактика, Рехабилитация и Отдих” ЕАД са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Конститутивният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за
незаконно и за отменяне на уволнителната заповед е обуславящ за иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
За уважаване на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че с ответника са били страни по трудово
правоотношение, което е било прекратено с процесната уволнителна заповед.
В тежест на ответника е да установи, че е съкратил с една щатна бройка
числеността за длъжността „специалист АТО“, че тя е била единствената щатна бройка
в разписанието към деня на съкращаването на щата, че е налице утвърдено ново щатно
разписание, в което съкратената длъжност не присъства, поради което е било
преустановено изпълнението на трудовата функция на съкратената длъжност.
2
За уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че трудовото правоотношение е било
безсрочно.
В исковата си молба ищцата Ц. Т. А. е поддържала, че атакуваното в настоящото
производство уволнение е незаконно. Поддържала е, че няма реално съкращаване на
щата, тъй като заеманата от нея длъжност е била запазена. Твърдяла е и че не е бил
извършен подбор в съответствие с изискванията на закона. Поддържала е, че
задълженията на длъжността „технически сътрудник” съвпадат с тези на заеманата от
нея длъжност – „специалист АТО”.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от работодателя „Профилактика, Рехабилитация и Отдих” ЕАД. Такъв
е изпратен до съда на 27.09.2024 г., въпреки че препис от исковата молба е надлежно
връчен на ответника на 26.08.2024 г. В този смисъл по арг. от чл. 133 ГПК
възраженията на ответника, които същият е могъл и е трябвало да направи срещу
твърденията в исковата молба, са били преклудирани. Тази преклузия се отнася до
защитните възражения, основани на факти, известни на ответника към датата на
изтичане за срока за отговор на исковата молба. Независимо от това ответникът не е
бил лишен от правото да направи общи оспорвания, както и да изложи правни доводи
по същество.
С молбата си от 27.09.2024 г. ответникът е заявил, че оспорва твърдението, че
длъжността на ищцата е била запазена. Оспорва, че е нарушен чл. 329 КТ и че е
утвърдена длъжностна характеристика със задълженията и функциите на ищцата.
В случая не се спори и се установява от представено Допълнително
споразумение № 30/28.04.2023 г. към Трудов договор № 71/09.12.2009 г., че Ц. Т. А. е
била преназначена от длъжността „технически сътрудник” на длъжността „старши
специалист АТО”.
По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността
„специалист Административно и техническо обслужване”. От същата се установява,
че дейността на тази длъжност се състои в осъществяване на техническо и
организационно обслужване, създаване на необходими условия за нормална работа на
прокуриста.
В длъжностната характеристика е посочено, че трудовите задължения на
служителя включват това той да:
- осигурява изпълнението на разпореждания на прокуриста и директора на
Дирекция АИОЧР;
- получава входящата поща от деловодството, електронна кореспонденция,
координира информацията между отделите и служителите;
- организира приема на вътрешни и външни посетители;
- насрочва и потвърждава срещи и ангажименти на прокуриста;
- подготвя провеждането на съвещания;
- води и оформя протоколи от срещи и съвещания;
- отговаря на телефонни и електронни запитвания според компетентността си;
- записва телефонни разговори в отсъствието на прокуриста и докладва за тях;
- по нареждане на прокуриста и директора на дирекция АИОЧР организира
отпечатването на материали;
- следи за чистотата, приятния външен вид на кабинета на ръководителя, както и
за чистота на своето работно място;
3
- следи за техническото състояние на ползваната техника и при необходимост
взима мерки за отстраняване на повредите;
- получава, изпраща и предава факсове;
- изпълнява и други задължения, възложени от прокуриста, директора на
Дирекция АИОЧР или ръководството на дружеството.
В длъжностната характеристика е посочено, че длъжността „специалист АТО” е
подчинена на прокуриста и директора на Дирекция АИОЧР, като именно от тях
получава задачи и на тях докладва изпълнението им.
Посочено е, че при осъществяване на дейността си служителят взаимодейства с
ръководството на дружеството, служители и работници, както и директори, търговски
директори и управители на клонове, служители на други дружества, институции и
организации.
Като специални умения за длъжността са посочени: работа с
текстообработващи програми, база данни, Интернет, електронна поща, факс,
организацията на дейността на фирмата и правомощията на длъжностните лица,
владеене на средно ниво на чужд език.
Като изисквания за длъжността са посочени: образователно и квалификационно
ниво 2 – втора степен на професионална квалификация; средно образование и над 1
година трудов и професионален стаж.
Горепосочената длъжностна характеристика е утвърдена на 31.01.2024 г.
По делото са представени препис-извлечения от протокол от проведено
заседание на Съвета на директорите на „Профилактика, Рехабилитация и Отдих” ЕАД
на 13.06.2024 г. От същото се установява, че по т. 1 от дневния ред е взето решение за
разкриване на една щатна бройка „технически сътрудник” в Централно управление на
„Профилактика, Рехабилитация и Отдих” ЕАД. Възложено е на прокуриста да
предприеме съответните действия за изпълнение на решението.
По т. 7.1 от дневния ред е взето решение за съкращаване на една щатна бройка
за длъжността „специалист АТО” в Централно управление на „Профилактика,
Рехабилитация и Отдих” ЕАД.
Представено е щатно разписание на „Профилактика, Рехабилитация и Отдих”
ЕАД, в сила от 04.07.2024 г. От същото е видно, че при работодателя не съществува
длъжност „специалист АТО”. Налична е една щатна бройка за длъжността „технически
сътрудник”.
В съдебно заседание на 31.10.2024 г. пред СРС ищцата е признала неизгодния
факт, че при работодателя е съществувала само една длъжност „специалист АТО”.
По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността
„технически сътрудник”. От същата се установява, че дейността на тази длъжност се
състои в осъществяване на цялостна помощ за техническата работа в Централно
управление на „Профилактика, Рехабилитация и Отдих” ЕАД – поща, телефонни
разговори и документация.
В длъжностната характеристика е посочено, че трудовите задължения на
служителя включват:
- управление на документи на електронен и хартиен носител (поща, набор на
текстове, фотокопиране, сканиране);
- подготовка, оформяне и изготвяне в окончателен вид на кореспонденция и
други официални документи;
- осигуряване на стриктно спазване на всички срокове и процедури при
4
изпълнение на задачите;
- получаване на входяща поща от официалния имейл на Централно управление
на „Профилактика, Рехабилитация и Отдих” ЕАД;
- водене на отчет за получените документи в съответствие с установените
правила и осигуряване на тяхното съхранение или предаване в деловодството на
Централно управление;
- отговаряне на телефонни обаждания;
- съхраняване на протоколи и материали от заседания на Съвета на директорите
и Надзорния съвет на НОИ (който видно от ТРРЮЛНЦ е едноличен собственик на
капитала на работодателя);
- контролиране на приема на вътрешни и външни посетители при прокуриста на
„Профилактика, Рехабилитация и Отдих” ЕАД;
- приемане и завеждане на входяща кореспонденция;
- оформяне и извеждане на изходящата кореспонденция;
- получаване и изпращане на кореспонденция чрез поща и куриерски услуги;
- предоставяне на достъп до документацията при спазване на изискванията за
сигурност и правилата за достъп;
- изпълняване и други задачи, възложени от прокуриста или от ръководството на
дружеството във връзка с изпълнението на работата.
В длъжностната характеристика е посочено, че длъжността „технически
сътрудник” е подчинена на прокуриста и Директора на Дирекция АИОЧР, като именно
от тях получава задачи и на тях докладва изпълнението им.
Посочено е, че при осъществяване на дейността си служителят взаимодейства с
ръководството на дружеството, служители и работници, както и директори и
служители на клонове, служители на други дружества, институции и организации.
Като специални умения за длъжността са посочени: работа с
текстообработващи програми, база данни, Интернет, електронна поща, организацията
на дейността във фирмата и правомощията на длъжностните лица, владеене на средно
ниво на чужд език.
Като изисквания за длъжността са посочени: образователно и квалификационно
ниво 2 – втора степен на професионална квалификация, висше образование и над 1
година трудов и професионален стаж.
Горепосочената длъжностна характеристика е утвърдена на 14.06.2024 г., но на
16.04.2024 г. е била предоставена на служителя Снежана Петрова Калиберова, видно от
записите върху нея.
По делото не е спорно и се установява, че със Заповед № 36/03.07.2024 г.
председателят на Съвета на директорите на „Профилактика, Рехабилитация и Отдих”
ЕАД – Л.Л., е прекратил трудовото правоотношение на Ц. Т. А., заемаща длъжността
„специалист АТО” на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата.
Трудовото правоотношение е прекратено считано от 04.07.2024 г. Заповедта е връчена
на служителя Ц. Т. А. на 03.07.2024 г. Заповедта е приподписана от директора на
Дирекция ФСДПО.
Други доказателства не са били събрани, преди да изтекат преклузивните
срокове, приложими към бързото производство по гл. XXV от ГПК.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна следното:
5
При прекратяване на трудово правоотношение едностранно от работодателя
съдът, преди да изследва въпроса дали работодателят е бил длъжен и ако е бил – дали
е извършил подбор, следва да прецени дали към момента на прекратяване на
правоотношението е било налице използваното от работодателя основание за
уволнение и дали заповедта за уволнение е издадена от лице с работодателска власт.
При акционерно дружество с едностепенна система на управление, каквото е
„Профилактика, Рехабилитация и Отдих” ЕАД, дейността на дружеството
(управлението) се ръководи от Съвета на директорите. Съгласно чл. 235 ТЗ обаче е
допустимо Съветът на директорите да определи някого от членовете си за
изпълнителен директор, който да осъществява представителството на дружеството по
отношение на третите лица.
Видно от ТРРЮЛНЦ работодателят „Профилактика, Рехабилитация и Отдих”
ЕАД се представлява от изпълнителния директор – Л.Л.. Доколкото уволнителната
заповед в случая е подписана именно от Л.Л., то въззивният съд приема, че същата е
издадена от лице със съответната работодателска и представителна компетентност.
Твърдения в обратен смисъл не са и навеждани от страна на ищцата Ц. Т. А. в исковата
молба.
Съкращаването на щата е основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, което се характеризира с това, че или се намалява броят на
служителите, заемащи дадена длъжност, или последната изцяло се премахва, като
трудовата дейност престава да се осъществява при работодателя или се преразпределя
към други, различни длъжности в предприятието.
Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника
или служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ възниква едва след или
най-рано с взимане на решение от компетентния орган с работодателска власт за
съкращаване на щатната бройка за заеманата длъжност. Решението за съкращаване на
щата може да се съдържа в различни актове на работодателя – заповед, списък,
длъжностно или поименно щатно разписание, акт за одобряване на новото щатно
разписание, уведомление до държавен орган, акт за назначаване на комисия по
подбора и други. Правопораждащият факт за уволнение поради съкращаване на
щата е волеизявлението на работодателя за промяна в щатните бройки,
независимо дали и в какъв документ е отразено това волеизявление. За това
волеизявление законът не е предвидил форма за действителност или форма за
доказване, поради което то може да бъде обективирано във всякакъв документ и да
бъде доказано с всички допустими от закона доказателства. В изложения смисъл e
трайната практика на ВКС.
Решението на работодателя да извършва промени в щатното разписание в
предприятието е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, тъй
като касае ефективността на производствения процес. В този смисъл решението за
промени в щата е единствено в компетентността на управляващите органи на
предприятието.
Изготвянето на щатно разписание въз основа на взетото решение за промяна в
щата е последваща техническа дейност, която няма отношение към законността на
уволнението. Потестативното право на работодателя да прекрати трудовия договор
възниква след вземане на решението за съкращаване на щатната бройка за
длъжността, без значение дали е изготвено последващо щатно разписание, отразяващо
настъпилата промяна.
В конкретния случай уволнението на Ц. Т. А. се предшества от акт на всички
членове на Съвета на директорите от 13.06.2024 г., с който е съкратена длъжността
„специалист АТО” в Централно управление на „Профилактика, Рехабилитация и
6
Отдих” ЕАД. Тоест към датата на уволнението е било взето решение за съкращаване
на щата чрез премахване на длъжността „специалист АТО”. В този смисъл може да се
приеме, че е налице решение за реално съкращаване на щата.
Спорно пред настоящата инстанция е дали първоинстанционният съд правилно
е приложил разпоредбата на чл. 329 КТ.
Трайно се приема както в съдебната практика, така и в правната доктрина, че
ако работодателят съкращава всички служители на конкретна длъжност, той има
право да извърши подбор по своя преценка с други работници, които осъществяват
различни трудови функции в предприятието му. Това е следствие от факта, че целта
на подбора по чл. 329 КТ е да бъде запазено трудовото правоотношение с
работниците, имащи по-висока квалификация и изпълняващи трудовите си функции
по-добре.
Ако обаче трудовата функция на съкращаваната длъжност се осъществява от
повече от един работник или служител, работодателят има не право, а задължение да
извърши подбор. Последният се превръща в част от правото на уволнение и ако
подбор не е проведен, уволнителната заповед ще бъде незаконна и ще подлежи на
отмяна. Тоест в този случай съдът следва да прецени законосъобразността на подбора,
ако работникът или служителят се е позовал на неизвършването му.
Според трайната съдебна практика подбор се извършва между работници и
служители, които изпълняват същите или други несъществено различаващи се
трудови функции. При определяне на това дали и между кого следва да се проведе
подбор се изхожда от естеството на възложената работа. Поради това изводът за
идентичност на длъжностите не може да се изведе нито само от наименованието на
длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностната
характеристика.
Преценката за идентичност на трудовите задължения трябва да се извършва с
оглед на действително възложените трудови функции, естеството на работата,
присъщите за длъжността задължения, наличието на разлика в трудовите функции с
оглед характера и естеството на възложената работа, като от значение е това дали
различията са съществени. Това е така, тъй като две длъжности със сходни
наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както
и две длъжности с различни наименования може да включват несъществено
различаващи се трудови функции.
Настоящият състав намира, че към датата на уволнението на ищцата Ц. Т. А.
при работодателя „Профилактика, Рехабилитация и Отдих” ЕАД е съществувала
длъжността „технически сътрудник”. Този извод се основава на обстоятелството, че
самият работодател е представил длъжностна характеристика за „технически
сътрудник”, която е връчена на служител на дружеството на 16.04.2024 г., т.е. преди
датата на процесното уволнение. Освен това относно това обстоятелство не
съществува и спор между страните по делото.
И двете длъжности – „специалист АТО” и „технически сътрудник”, се намират
на едно и също йерархично място в структурата на работодателя. И двете длъжности
осъществяват дейността си в Дирекция АИОЧР и приемат задачите си от прокуриста
на дружеството и от директора на Дирекция АИОЧР, на които именно докладват
изпълнението им.
За осъществяване и на двете длъжности се контактува с един и същ кръг лица в
рамките на структурите на работодателя, както и извън тях.
И за двете длъжности се изискват едни и същи специални умения за
осъществяване на трудовите функции. Поставено е еднакво изискване за минимален
7
трудов стаж преди назначаване на длъжността.
И двете длъжности са насочени към това да подпомагат административната
дейност на работодателя. От описаните в длъжностните характеристики задължения е
видно, че и при двете длъжности са налице секретарски функции. В основната и
съществената си част и двете длъжности са насочени към организирането на
кореспонденцията и други документи на работодателя, организирането на срещи и
съвещания, приемане на обаждания, изготвяне на документи в съответствие с
възложеното от ръководителите.
Разлика между двете длъжности е налице с оглед на това, че при длъжността
„технически сътрудник” съществува задължение да се осигурява предоставяне на
достъп до документация на дружеството при спазване на изискванията за сигурност и
правилата за достъп. Въпреки това в срока по чл. 131 ГПК не са наведени твърдения,
че именно това е най-същественото задължение за осъществяване на дейността на
служителя „технически сътрудник”. Не са наведени твърдения, респ. не са представени
доказателства, че техническият сътрудник има ръководни функции или че е натоварен
с функции по опазване на личните данни и служебната тайна. Всъщност от щатното
разписание, приложено по делото, е видно, че в отдел „Правен“ е назначен служител,
работещ като „длъжностно лице по защита на данните“. Тоест може да се заключи, че
обсъжданото задължение на длъжността „технически сътрудник“ също е със
секретарски характер.
Съдът изрично посочва, че доколкото в срока за отговор няма наведени
твърдения за това, че техническият сътрудник има ръководни функции, то трябва да се
приеме, че задължението за осигуряване на стриктно спазване на сроковете и
процедурите за изпълнение на задълженията по съществото си представлява
изискване, на която трябва да отговаря работата на лицето, заемащо длъжността
„технически сътрудник“.
Не се констатират други разлики между двете обсъждани длъжности
„специалист АТО“ и „Технически сътрудник“.
Следователно с оглед на изложеното по-горе може да се приеме, че
длъжностите „специалист АТО” и „технически сътрудник” са еднородни и насочени
към изпълнението на едни и същи трудови функции, поради което в случая е следвало
да се извърши подбор по реда на чл. 329 КТ, преди извършване на уволнението на
ищцата Ц. Т. А..
Следва да се подчертае, че от длъжностната характеристика за „специалист
АТО” не може да се заключи, че работата на този служител е ограничена само до
подпомагане на дейността на прокуриста на дружество. Видно е, че служителят приема
и изпълнява задачи и от директора на Дирекция АИОЧР и трябва да осъществява
техническо и организационно обслужване, което не е ограничено само до прокуриста.
Служителят също така трябва да координира постъпващата информация между
различните отдели на работодателя, както и да насочва обаждания към други
работници в дружеството. От своя страна техническият сътрудник също има
задължения, подпомагащи дейността на прокуриста (пр: контролира приема на
посетители при прокуриста, организира и подготвя срещу и ангажименти на
прокуриста, изпълнява и други задачи, възложени от прокуриста).
На следващо място трябва да се посочи, че дори и да се приеме, че
задълженията на длъжността „специалист АТО” са били ограничени само до
осигуряване на техническо съдействие на прокуриста, а задълженията на длъжността
„технически сътрудник” са били насочени към осъществяване цялостно техническо
подпомагане на Централното управление на работодателя, то изводът за еднородния
характер на длъжностите не се разколебава. Както се посочи вече, и двете длъжности
8
имат секретарски, организационни функции. Прокуристът е част от Централното
управление (ръководството) на работодателя. В този смисъл поддържаната от
въззивника разлика в длъжностите би била единствено с оглед обема на лицата,
спрямо които служителят трябва да осъществява техническо и организационно
обслужване. Няма да е налице обаче разлика в самото естество на престираните
трудови функции.
След като трудовите функции на длъжностите са еднородни, обстоятелството,
че за едната от тях се изисква висше образование, а за другата – средно образование, е
ирелевантно. От материалите по делото не може да се изведе извод, че за изпълнение
на конкретните трудовите функции са необходими специфични познания в определена
материя на висшето образование, без които познания да не може да се изпълняват
трудовите функции на обсъжданите длъжности. От друга страна, ако работодателят
желае да повиши изискванията за заемане на определена длъжност, той може да
направи това по своя преценка, но основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение не би било съкращаване на щата.
Предвид гореизложеното крайният извод на въззивния съд е, че в случая
задължително е следвало да се извърши подбор по чл. 329 КТ, защото са съществували
няколко еднородни длъжности към момента на уволнението на ищцата Ц. Т. А..
Доколкото обаче такъв безспорно не е проведен от страна на работодателя
„Профилактика, Рехабилитация и Отдих” ЕАД, то уволнението е незаконосъобразно.
До същия правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд, като е уважил иска
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението на ищцата Ц. Т. А..
Поради основателността на обуславящия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
въззивният съд приема, че са налице предпоставките за възстановяване на Ц. Т. А. на
заеманата от нея длъжност преди уволнението – „специалист АТО“. По делото не
съществува спор, че трудовият договор между страните е бил с безсрочен характер.
Тоест първоинстанционният съд правилно е уважил и конститутивния иск по чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ.
Предвид всичко изложено дотук Софийски градски съд намира, че жалбата на
„Профилактика, Рехабилитация и Отдих” ЕАД е неоснователна, като
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция жалбоподателят
„Профилактика, Рехабилитация и Отдих” ЕАД няма право на разноски.
Право на разноски има само въззиваемата Ц. Т. А.. Същата е представила
списък с разноски по чл. 80 ГПК, като е претендирала адвокатско възнаграждение в
размер на 1000,00 лева.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
26.02.2025 г. възнаграждението е заплатено в брой. Съгласно Тълкувателно решение от
06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в тази част договорът за правна
помощ и съдействие има характер на разписка, удостоверяваща получаването на
възнаграждението от страна на адвоката. Следователно претендираните разноски са
реално сторени и поначало подлежат на присъждане.
Въззивникът „Профилактика, Рехабилитация и Отдих” ЕАД е направил
своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 НВАР минималното възнаграждение за процесуално
представителство по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа е в
размер не по-малък от минималната месечна работна заплата за страната към момента
на сключване на договора за правна помощ и съдействие. Съгласно ПМС №
9
359/23.10.2024 г. минималната работна заплата за 2025 г. е в размер на 1077,00 лева.
Тоест претендираното от въззиваемата адвокатско възнаграждение е под минималните
размери, установени в НВАР.
НВАР действително не е със задължителен характер за съда съгласно
практиката на СЕС, обективирана в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на
СЕС, но служи като ориентир. Присъжданите възнаграждения подлежат на преценка
от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа от
адвоката. В този смисъл е Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на
I Т.О. на ВКС.
Съобразявайки гореизложеното, както и че по делото са предявени два
обективно кумулативно съединени конститутивни иска, проведено е едно открито
съдебно заседание, в което не са събирани доказателства, но се е явил процесуален
представител на въззиваемата, който е изготвил по-рано и подробен отговор на
въззивната жалба, Софийски градски съд приема, че следва в цялост да се присъдят
разноските за адвокат на въззиваемата Ц. Т. А.. Размер на адвокатския хонорар от
1000,00 лева не уврежда интересите на въззивника „Профилактика, Рехабилитация и
Отдих” ЕАД. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи също така, че
претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение е в размер на 1200,00 лева,
т.е. с 200,00 лева повече от присъжданото на въззиваемата Ц. Т. А..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20461/12.11.2024 г., постановено по гр.д.
№ 48375/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 138 състав.
ОСЪЖДА „Профилактика, Рехабилитация и Отдих” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Средец”, ул. „Ангел Кънчев” № 2,
да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на Ц. Т. А., ЕГН **********, с
адрес в гр. София, ул. *******, сумата от 1000,00 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в срок от един
месец, считано от връчването му на страните, при наличие на условията по чл. 280, ал.
1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10