№ 26752
гр. София, 28.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110112649 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на Б. К. Д. с вх. № 142391/29.04.2024 г., с която се иска изменение на
определение № 14382/02.04.2024 г. в частта, с която Б. Д. е осъден да заплати на
ответниците И. К. Д., Ю. К. Д. и С. К. Д. разноски за един адвокат в размер на по 500 лева за
всеки от посочените ответници.
Насрещните страни не са взели становище в предоставения им срок.
Молбата е депозирана в срок и е допустимо.
Действително, молителят не е представил списък по чл. 80 ГПК, но е безспорно в
практиката, че нормата на чл. 80 изр.2 ГПК съдържа ограничение, което се отнася само за
страната, която иска да и се присъдят, или увеличат присъдените разноски, които тя е
направила, но не е представила списък на разноските - тя не може да иска изменение на
решението в частта за разноските /определение № 260/ 01.06.2015 г. ВКС, Първо ГО, по ч.
гр.д. № 1771/2015 година/.
Разгледана по същество молбата е основателна.
В проведеното на 19.02.2024 г. открито съдебно заседание Б. Д. е направил възражение за
прекомерност срещу претендираните от И. К. Д., Ю. К. Д. и С. К. Д. разноски за адвокатски
възнаграждение.
На първо място, съдът взема предвид, че с Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024
г. СЕС е постановил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
1
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. На следващо място, СЕС е посочил, че член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална
правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета
от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази
разпоредба. На последно място е уточнено, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги. Настоящата съдебна инстанция е обвързана от
горепосоченото решение на СЕС и изводите в него, поради което и с оглед гореизложеното
е длъжна да откаже да приложи националната правна уредба, в случая НМРАВ.
За да прецени дължимото възнаграждение, съдът съобразява преди всичко фактическата и
правна сложност на делото. Настоящият състав намира, че конкретното дело се
характеризира с ниска степен на сложност. На следващо място, съдът следва да съобрази и
действително извършените от процесуалния представител на ответниците действия в
настоящия процес. Те се изразяват в подаването на отговор на искова молба /един за всички
ответници/ и явяване в единственото проведено по делото открито съдебно заседание, в
което не е даден ход на делото. Съдът намира, че възнаграждение се дължи за действително
положен труд, а не за брой сключени договори за процесуално представителство, поради
което възнаграждението на адвоката следва да бъде съобразено с факта, че за тримата
представлявани ответници е депозиран само един отговор, в който са изложени възражения
и доводи, относими за всеки от тях.
При цялостна преценка на посочените показатели съдът намира, че справедливият размер на
разноските, които следва да се присъдят на И. К. Д., Ю. К. Д. и С. К. Д. възлиза на по 250
лева за всеки от ответниците.
Така мотивиран, СРС, 178 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Определение 14382/02.04.2024 г., като
НАМАЛЯВА разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр. д.
№ 12649/2022 г. по описа на СРС, 178 състав, присъдени в полза на И. И. М., ЕГН
**********, срещу Б. К. Д., ЕГН **********, от 500 лева на 250 лева.
2
НАМАЛЯВА разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр. д.
№ 12649/2022 г. по описа на СРС, 178 състав, присъдени в полза на Ю. К. Д., ЕГН
**********, срещу Б. К. Д., ЕГН **********, от 500 лева на 250 лева.
НАМАЛЯВА разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр. д.
№ 12649/2022 г. по описа на СРС, 178 състав, присъдени в полза на С. К. Д., ЕГН
**********, срещу Б. К. Д., ЕГН **********, от 500 лева на 250 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването на преписи на страните .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3