Р Е Ш Е Н И Е
№ 260118 07.05.2021г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на петнадесети април две хиляди двадесет и първа
година
в публично заседание в състав:
Председател: М.Б.Г.
секретар: А.Г.
като разгледа докладваното от съдия Б.Г. гражданско дело №986/2020г. по описа на съда и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод исковата молба от „Ю.” ЕООД с ЕИК ****, представлявано от Ю.Б.Ц.,
подадена чрез процесуалния му представител – адв.В.Г.
***, със съдебен адрес:*** против С.И.М.
с ЕГН **********, с адрес: ***. В исковата молба се сочи, че между „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД с ЕИК ********* и ответника М. е сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
15647751003 от 01.09.2015г., с
което абонатът е добавил за ползване мобилен номер **********, по избран тарифен план Traffic Unlimited М+, с месечна абонаментна такса в размер на 15,80 лв. с ДДС. На същата дата 01.09.2015г., абонатът е подписал
лизингов договор за устройства: USB HSPA MODEM HUAWEI E3531S-2, №
860556021705272 и NOTEBOOK LENOVO G50-30 QUAD CORE, № PF04TDLDPF9XB4A15014, c размер на лизинговата вноска 25,90 лв. с
ДДС за срок от 24 месеца. Въз основа на сключените договори за
предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 15647751003,
между ответника М., и „***" ЕАД са издадени фактури за периода от 08.01.2017г. до 07.06.2017г., а
именно: №**********/08.02.2017г., № **********/08.03.2017г., № ********** от
08.04.2017г., № **********/08.05.2017г. и № **********/08.06.2017г. Твърди се,
че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни
услуги, фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 02/2017г., 03/2017 г., 04/2017 г., 05/2017 г.
и за месец 06/2017г. Към всяка
от фактурите е приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на *** да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната, считано от 04.07.2017г. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал
по клиентски номер №15647751003,
крайна фактура №
**********/08.07.2017г., с начислена обща сума за плащане. В издадената
крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите
за мобилни услуги, от която дружеството претендира неустойка в редуциран размер
от 47,40 лева. Освен
неустойката за предсрочно прекратяване се твърди, че абонатът дължи на *** ЕАД
и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на устройствата (закупени и предоставени на лизинг). Сочи се,
че претендираната сума в размер на 99,20 лева е формирана като сбор от
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 47,40 лв. и оставащите незаплатени
лизингови вноски в размер на общо 51,80
лв. Сочи се, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на „***"
ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки
един от договорите.
С договор за цесия от
16.10.2018г., „Българска телекомуникационна компания" е прехвърлило
вземанията си от ответника М. на "С.Г. Г." ООД, ЕИК ***, които въз
основа на договор за цесия от 01.10.2019г. са прехвърлили вземанията си на ищцовото дружество. Твърди се, че „Ю." ЕООД, ЕИК ****
е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още
преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК, както и че е придобил права
върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има
такива и други.
Гореизложеното е мотивирало „Ю.”
ЕООД да подаде заявление срещу ответника М. за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ЧГД №
635/2020г. по описа на РС-Несебър, по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение, срещу която ответникът М. е депозирала възражение. Предвид
подаденото възражение и съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК, ищцовото дружество са предявили иск, с който молят съда да
се приеме за установено по отношение на ответника М., че същата им дължи сумата
в размер на 99,20 лева /деветдесет и девет лева и двадесет стотинки/,
представляваща сбор от оставащите неплатени вноски за лизинг в размер на 51,80
лева и неустойка по Договор за далекосъобщенителни
услуги от 01.09.2015г., сключен
между ответника и „***” ЕАД в размер на 47,40 лева, съгласно издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК. Претендират
присъждане на разноските по заповедното производство общо в размер на 205 лева,
както и направените разноски в настоящото производство общо в размер на 205
лева /двеста и пет лева/. Представят писмени доказателства. Правят искане за
прилагане на ЧГД № 635/2020г. на РС-Несебър по настоящото дело. В случай на
неявяване на ответника или негов представител в първото по делото съдебно
заседание, правят искане за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът М.
е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който признава иска по
основание, но оспорва размера на същия. Заявява готовност да заплати
претендираната от ищеца сума общо в размер на 99,20 лева по посочена от него
банкова сметка. ***не на разноските по заповедното производство, като твърди,
че към момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение,
ищецът не е имал качеството на кредитор спрямо М.. Твърди, че същото е възникнало
след уведомяването й за сключените договори за цесии с получаването на исковата
молба. По отношение претендираните в настоящото производство разноски, моли
съда да приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.
В съдебно заседание за ищцовото дружество представител не се явява. Не сочат нови
доказателства. Депозират молба, с която молят делото да се разгледа в тяхно
отсъствие. Поддържат исковата молба и уточнението на същата. С оглед изложеното
в отговора на исковата молба, молят съда да постанови решение при признание на
иска. Претендират присъждане на заплатените разноски в заповедното и в
настоящото производство.
Ответницата М. не се явява в
съдебно заседание и не изпраща представител. Същата е подала молба, с която
представя квитанция за внесена по сметка на ищеца сума в размер на 99,20 лева. Моли
съда да при произнасяне по разноските да приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК по съображения, изложени в отговора на исковата молба.
Несебърският районен съд, като
взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК вр.
чл.240 от ЗЗД вр. чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът „Ю.” ЕООД извлича правото
си да претендира процесните суми от факта, че е придобил вземането по
договорите за предоставяне на далекосъобщителни услуги и за лизинг, по силата
на два договора за цесия, с първият от които от 16.10.2018г., „Българска
телекомуникационна компания" е прехвърлило вземанията си от ответника М.
на "С.Г. Г." ООД, ЕИК ***, които въз основа
на последващ договор за цесия от 01.10.2019г. са прехвърлили вземанията си на ищцовото дружество. Спорен е въпроса, уведомена ли е била
ответницата М. за горепосочените два договора за цесия и ако е била уведомена,
кога е станало това.
За да има действие цесията по
отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, същата следва да му бъде
съобщена надлежно – чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на
длъжника по чл.99, ал.3 ЗЗД е предвидено
с цел същият да узнае за
договора за цесия с оглед изпълнение
на задълженията му на новия
кредитор и също така да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение
на лице, което вече не
е носител на правата по съответния
договор. До момента на уведомяване за извършеното
прехвърляне на вземанията за длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата на
чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор да извърши посоченото уведомяване.
Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД
действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3
и ал.4 ЗЗД. Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в
полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на
новия кредитор. Затова представеното от ищеца уведомително писмо, изходящо от
цесионера, в качеството му на пълномощник на цедента съгласно пълномощно (л.43
от делото) е годно да уведоми длъжника за извършената цесия. По делото обаче ищцовото дружество не е представило доказателства това
писмо да е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Тъй като предмет на разглеждане по настоящето
дело е предявен иск по чл.422 от ГПК с предхождащото заповедно производство,
образувано по заявление на цесионера – „Ю.” ЕООД,
депозирано в съда на 11.08.2020г., то в случая тази дата се явява релевантният
момент, към който цесията е следвало да бъде надлежно съобщена на длъжника. При
положение, че това изискване не е било изпълнено към датата на подаване на
заявлението, то и прехвърлянето с оглед разпоредбата на 99, ал.4 от ЗЗД не е породило
действие спрямо длъжника към този момент. Следователно цесионерът не е имал
валидно придобито и изискуемо вземане към момента на подаване на заявлението,
или не е бил легитимиран да иска издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника. С оглед на това съобщаването на цесията в по-късен момент с връчване
на препис от исковата молба и приложенията към нея, в конкретната хипотеза не
може да се отчете като новонастъпил факт по смисъла
на чл.235, ал.3 от ГПК. Предвид задължителните разяснения в т.10б от ТР
4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК и
Определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т.о., постановено по т.д.
№3933/2013г. следва да се приеме, че при настъпило частно правоприемство, преди
надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран
да подаде заявлението в заповедното производство е цедента
– „***“ ЕАД, който се явява, спрямо трети лица за договорите за цесия, носител
на спорното право към този момент.
Поради изложеното следва да се
приеме, че ищецът не е установил надлежното уведомяване на длъжника за
извършената цесия към релевантния за производството момент – подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК, поради което иска се явява недоказан и подлежи на
отхвърляне без да се обсъждат останалите относими към
спора факти, свързани с основанието за пораждане на задължението и неговия
размер.
Предвид изхода на делото, на
ищеца разноски не се дължат, а на ответника не следва да се присъждат такива
поради липса на отправено искане и представени доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Ю.” ЕООД с ЕИК ****, представлявано от Ю.Б.Ц., със съдебен адрес:*** /чрез адв.В.Г. ***/ против
С.И.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, иск за признаване за установено, че
ответника М. дължи на ищеца сумата от 99,20
лева /деветдесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща сбор от неустойка
в размер на 47,40 лева по Договор за далекосъобщенителни
услуги от 01.09.2015г. и оставащите
неплатени вноски за лизинг в размер на 51,80 лева по договор за лизинг от
01.09.2015г., сключени между ответника М. и „***” ЕАД, за които е издадена Заповед
№ 285 от 17.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 635/2020г. по описа на РС-Несебър.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните при Окръжен съд
– гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: