ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 98
гр. Бургас, 18.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно
търговско дело № 20222001000072 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба, подадена от “*** срещу
протоколни определения от съдебно заседание на 7-ми февруари 2021, по т. д.
№ 189/2021 по описа на Бургаски окръжен съд, с които са оставени без
уважение възраженията на жалбоподателя относно компетентността на
българския съд, както и относно родовата и местна некомпетентност на
Бургаски окръжен съд.
По въпроса за компетентността на българския съд, без да са изложени
доводи и аргументи, в частната жалба се настоява, че такава е налице само
при кумулативното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 2 на чл. 4, ал. 1
КМЧП.
По въпроса за родовата подсъдност се поддържа, че предявените от „К.“
ЕООД срещу жалбоподателя искове не попадат в хипотезата на чл. 104, т. 4
ГПК. Макар общата стойност на исковете за главница да е в размер на
18 277.20 евро – с левова равностойност 35 747.10 лв., то се касае са за
вземания, произтичащи от отделни фактури, чиято стойността на всяка
поотделно не надхвърлят 25 000 лв.
По въпроса относно местната некомпетентност се поддържа, че тя се
определя съгласно чл. 10, ал. 2 във вр. с ал. 1 ГПК, които разпоредби съгласно
ч. 5 ГПК следва да намерят съответно приложение и относно юридическо
лице, което е с известен адрес по регистрация, но няма седалище, клон или
1
поделение на територията на Република България, като исковата молба следва
да се предяви по постоянния адрес, съответно – адреса на управление на
ищеца, ако ответникът няма представител или пълномощник. Твърди се, че
жалбоподателят в настоящото производство се представлява от лице, което
има постоянен адрес в град Сливен.
Иска се обжалваните протоколни определения да бъдат отменени и
делото да се прекрати поради липса на компетентност на българските
съдилища, евентуално - делото да се изпрати за разглеждане от Районен съд
Бургас, който е родово компетентния съд и евентуално – на местно
компетентния съд в град Сливен. Поддържа се като евентуално възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност адвокатското възнаграждение на
насрещната страна, ако то надвишава минималният размер определен
съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
В срока по ч. 276, ал. 1 ГПК насрещната по частната жалба страна – „К.“
ЕООД, не е подала отговор.
Бургаски апелативен съд намира, че частната жалба е допустима –
подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащи съгласно чл. 274,
ал. 1, т. 2 ГПК определения – чието обжалване изрично е предвидено с чл. 28
КМЧП и чл. 121 ГПК.
Производството по т. д. № 189/2021 г. по описа на Бургаски окръжен
съд е образувано по подадената от „К.“ ЕООД искова молба, с която са
предявени в условията на обективно и кумулативно съединяване искове за
заплащане на дължими суми от SEA STAR ULUSLARARASI LTD. към „К.”
ЕООД, както следва:
- по проформа-фактура № 42/30.10.2020 година - 4 026.00 евро;
- по проформа-фактура № 43/30.11.2020 година - 4 096.80 евро;
- по проформа-фактура № 44/31.12.2020 година - 5 034.00 евро;
- по проформа-фактура № 45/29.01.2021 година - 5 120.40 евро.
Общо дължимата сума като главница е в размер от 18 277.20 евро, с
левова равностойност в размер на 35 747.10 лева.
Претендират се за лихви за вземанията по отделните фактури, в общ
размер на 657.38 евро, с равностойност – 1 285.72 лева.
В исковата молба е посочено, че след извършване на възложени от
2
ответника ремонтни дейност на моторен влекач „А., останали незаплатени
суми, дължими по договор 5 септември 2018 г., който “С.) е било осъдено да
заплати на „К.“ ЕООД съгласно влязло в сила решение № 36/18.02.2021
година по т. д. № 376/2020 г. на Бургаски окръжен съд. За събиране на
вземанията по решението е било образувано изпълнително дело № *** година
на ЧСИ Д. per. № *** с район на действие Окръжен съд – Бургас, в рамките на
което принудителното изпълнение е насочено спрямо арестувания моторен
влекач „А.. В периода от внасянето на исковата молба по т. д. № 376/2020 г.
по описа на БОС до подаване на исковата молба горепосоченият влекач е на
територията на „К.” ЕООД, за което ответника - “ дължи заплащане на кейови
такси и суми за предоставени услуги от корабостроителницата, за които
вземания са издадени процесните фактури.
Във връзка с така предявените искове и по въведени до провеждане на
първото заседание по делото възражения от жалбоподателя с негова молба вх.
№ 9154/23.11.2021 г., Бургаски окръжен съд се е произнесъл с протоколни
определения от проведеното съдебно заседания на 7-ми февруари 2022 г.,
като е оставил без уважение както възражението за липса на компетентност на
българските съдилища, така и възраженията за родова и местна
компетентност на Бургаски окръжен съд.
Относно наличието на компетентност на българските съдилища е
преценено, че такава е налице съгласно общото правило на чл. 4, ал. 1 и ал. 2
КМЧП, като уредените в т. 1 и т. 2 хипотези са дадени алтернативно и
наличието на всяка една от тях обосновава компетентност на българския съд.
По въпроса относно родовата компетентност възражението е
отхвърлено по съображения, че макар и за отделните вземания да са издадени
фактури, всяка от които на стойност, ненадвишаваща 25 хил. лв., то следва да
бъде съобразен техния общ размер, тъй като се касае за претенции, основани
на един договор с периодично и продължително изпълнение, обективирано в
четири фактури.
Във връзка с правилата за определяне на местната подсъдност на делото
по предявените искове съдът е изложил съображения, че разпоредбите на чл.
107 ГПК намират приложение в случаите на водене на дела срещу лице с
неизвестен адрес или с постоянен адрес в Република България, но неживеещо
в пределите на Република България, като настоящият не попада в нито една от
3
посочените хипотези – ответникът е юридическо лице с известен адрес по
регистрация, а правилото на чл. 107, ал. 2 ГПК се отнася само до физически
лица, които имат постоянен адрес в Република България.
Бургаски апелативен съд намира, че така постановените определения са
правилни и законосъобразни и следва да се потвърдят.
По въпроса относно компетентността на българските съдилища:
На основание чл. 28 КМЧП съдът е длъжен да извърши проверка за
своята компетентност и служебно, като съгласно чл. 3 КМЧП правилата на
този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с
международен елемент, установена в международен договор, в друг
международен акт в сила за Република България или в друг закон. Ответното
дружество съгласно представеното удостоверение за актуално състояние е с
търговска регистрация в гр. Одрин, Турция като при липсата на общностен
акт или когато същият е неприложим по отношение на някоя от страните по
делото, както е в случая, компетентността следва да се определи въз основа
на КМЧП, предвид липсата на специален източник - международен договор,
конвенция или двустранен договор, обвързващи Републики България и
Турция с разпоредби относно компетентността по търговски дела.
На въпроса относно наличието на компетентност на българските
съдилища по търговския спор между търговско дружество с адрес на
регистрация в Република България и на ответника – в Турция, следва да се
отговори съобразно нормите на КМЧП регулиращи подведомствеността- тези
в гл. гл. II –ра, чл. 4 - чл. 28 КМЧП. Общото правило се съдържа в чл. 4, ал. 1
и ал. 2 КМЧП, като уредените в т. 1 и т. 2 хипотези са дадени алтернативно и
наличието на всяка една от тях обосновава компетентност на българския съд,
в която насока съдебната практика е непротиворечива и е представена в
цитираните от първоинстанционния съд определения по чл.- 274, ал. 3 ГПК.
По въпроса относно родовата компетентност:
Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК на окръжните съдили ща като първа
инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на
иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови
спорове и за вземания по актове за начет.
В настоящият случай предмет на производството са предявените искове
за заплащане на дължими суми по четири фактури за вземания за кейови
4
такси и услуги, като вземанията са възникнали в периода от внасяне на
исковата молба т. д. № 376/2020 г. на Бургаски окръжен съд, приключило с
влязло в сила решение № 36/18.02.2021 година до подаване на исковата молба
– 27 април 2021 г., в който периода собствения на ответното дружество
моторен влекач „А. се е намирал на територията на „К.” ЕООД. С оглед
твърденията в исковата молба не може да се сподели като безспорен доводът,
че се касае за вземания, произтичащи от едно и също договорно основание.
Съгласно чл. 270, ал. 4 ГПК обаче решението на окръжния съд не може да
бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд.
Съобразявайки това и доколкото исковото производство няма да бъде
засегнато от посочения в чл. 270, ал. 3 ГПК порок, определението като
резултатна извършената съгласно суверенното право на съда преценка по чл.
118, ал. 1 ГПК следва да се потвърди.
Следва да се потвърди като краен резултата и определението по
въведеното възражение за местна неподсъдност. Възражението за местна
неподсъдност на делото, извън изрично посочените в чл. 119, ал. 3 ГПК
изключения може да се повдига само от ответника и най-късно в срока за
отговор на исковата молба.
В случая, в подадената на 23 ноември 2021 г. молба ответникът е
поискал да бъде възстановен срока за отговор, като първоинстанционният съд
е приел изрично с разпореждането си от 25 ноември 2021 г., че не е сезиран с
искане по чл. 64 ГПК. Последното е относимо и към други процесуални права
на ответника, които обаче не попадат в предметния обхват на обжалваните
определения и не могат да бъдат проверявани във връзка с подадената частна
жалба по чл. 121 ГПК. В нея липсва оплакване в тази насока и доколкото
възражението за местна неподсъдност е разгледано от първоинстанционния
съд по същество, т. е. – правният интерес на ответника за възстановяване на
срока по чл. 119, ал. 4 ГПК не е засегнат, въззивният съд, воден от
задълженията си съгласно чл. 9 и чл. 13 ГПК намира, че следва да разгледа
частната жалба по чл. 121 ГПК в рамките на въведените с молбата на
ответника съображения пред първоинстанционния съд.
Във възражението си за местна неподсъдност ответникът е въвел искане
за изпращане на делото за разглеждане на компетентният съд в гр. София по
съображения за липса на регистрация на дружеството в Република България.
5
С обжалваното определение възражението за местна неподсъдност е
разгледано по същество, като постановения от първоинстанционния съд
съдебен акт е съобразен със закона – чл. 107, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Постоянна и
последователна е към настоящия момент съдебната практика за това, че не се
покрива нито критерия за "лице с неизвестен адрес", нито за „лице, което не
живее на постоянния си адрес в Република България“ по смисъла на чл. 107
ал. 1 и ал. 2 ГПК тогава, когато ответникът е юридическо лице.
Въведените едва с частната жалба допълнителни аргументи и искане за
изпращане на делото за разглеждане пред родово компетентния съд гр.
Сливен не следва да се обсъждат. Извън изрично уредените в закона случаи
съдът не следи служебно за спазване на местната подсъдност, поради което
при произнасянето си е ограничен от съдържанието на възражението по чл.
119, ал. 4 ГПК. При неоснователност на възражението по въведените пред
първоинстанционния съд съображения и аргументи и при липсата на
основание за съда служебно да изведе критерии извън изрично посочените в
чл. 119, ал. 3 ГПК изключения, делото следва да се разгледа от съда, пред
когото е подадена исковата молба.
Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколни определения от съдебно заседание на 7-
ми февруари 2021, по т. д. № 189/2021 по описа на Бургаски окръжен съд, с
които са оставени без уважение възраженията на .) относно компетентността
на българския съд, както и относно родовата и местна некомпетентност на
Бургаски окръжен съд.
Определението в частта относно компетентността на основание чл. 28
КМЧП и чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК подлежи на касационно обжалване с частна
жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването, като в
останалата част не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7