№ 3146
гр. София, 29.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20211000501524 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 298552/29.03.2021 г., подадена от Л. Р. Е. и Х. М. Е. чрез
адвокат Д. К. от САК срещу определение от 16.03.2021 г., постановено по гр. дело № 16238/2019 г.
по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производството в частта по иска за
„връщане на даденото по нищожен договор“.
Жалбоподателите считат определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което
молят апелативния съд да го отмени и върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Твърдят, че с исковата молба и уточняващата молба индивидуализирали иска по следния
начин: „ответницата С. А. Е. да бъде осъдена да им върне получените от нея 2/3 идеални части от
процесния апартамент поради неосъществено основание“ (т. 3 от исковата молба във връзка с т. 1
и т. 2) и третия от исковете (т. З) е по чл. 55, ал. 1 вр. чл. 34 ЗЗД, предвид на това, че смъртта на
сина им сложила край на възможността да имат наследник, съответно основанието на сделката
било неосъществено и това породило правото им да искат връщане на полученото от ответницата -
2/3 от имота (т. 4 от уточняващата молба вр. т. 1-3). Обектът на иска заявили в исковата молба
(стр. 2 след т. 3 и стр. 3) като апартамента описали с неговите характеристики“. Искът предявявали
като наследници на починалия им син К. Х. Е., защото ако сделката бъдела обявена за нищожна
щели да получат изцяло апартамента. Претендират ответницата да върне собствеността на
получените от нея 2/3 идеални части от жилището, защото независимо, че ги владеели, то
владението не водело до преминаване на собствеността от един патримониум в друг, а това
можело да стане само с влязло в сила съдебно решение при искове като процесния. Конститутивен
бил искът за обявяване нищожност на договор според правната литература.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответницата по делото С. А. Е. чрез адвокат М. К. от САК е
подала отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли апелативния съд да я
1
остави без уважение.
Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата
по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от
наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г.,
ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275,
ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за основателна, поради следните съображения
от фактическа и правна страна:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на Л. Р. Е. и Х.
М. Е. срещу С. А. Е.. Ищците твърдят, че имали син и дъщеря като се надявали синът им К. Х. Е.
да продължи рода им. Той се оженил на 27.08.2000 г. за ответницата С. А. Е.. Ищците предложили
на съпрузите да им прехвърлят правото на собственост върху собствения им недвижими имот,
конкретно описан в исковата молба, представляващ жилище – апартамент, находящ се в гр. ***, ж.
к. „***“, ул. „***“ № *, вх. *, ет. *, но при условие, че К. и С. „ги дарят с наследник“, независимо
дали детето ще е родено от брака или осиновено. След като получили съгласие, на 10.12.2009 г.
ищците направили на сина си К. Х. Е. дарение на апартамента. Въпреки че уговорката за
наследник не била вписана в договора за дарение, всички знаели за нея. Впоследствие
отношенията между К. и С. се влошили и те се разделили. Не успели да се сдобият със свое родно
дете, нито да осиновят. К. починал на 13.08.2017 г., което сложило край на надеждите на ищците
да се сдобият с наследник. От наследството на сина им, Л. и Х. притежавали 1/3 идеални части, а
С.Е. - 2/3 идеални части.
По така изложените обстоятелства, ищците претендират следното: 1) да бъде прогласена
относителна недействителност на сделката за дарение, доколкото тя била привидна, защото в
договора за дарение не била вписана насрещната престация на сина им, а именно, че ще ги дари с
продължител на рода им; 2) да бъде прогласена действителността на прикритото съглашение, от
което дарението било едната част, а другата част била синът им и неговата съпруга – ответницата,
да ги дарят с наследник; 3) да бъде осъдена ответницата С. А. Е. да им върне получените от нея 2/3
идеални части от процесния апартамент поради неосъществено основание.
С разпореждане на съда от 18.12.2020 г. производството по делото е оставено без движение
като е указано на ищците в едноседмичен срок от получаване на препис разпореждането да
изпълнят дадените от съда указания, като изложат надлежни твърдения по иска за нищожност
поради привидност, съдържание на прикритото съглашение и отстранят нередовностите на
исковата молба по третия от предявените искове, съобразно дадените в обстоятелствената част на
настоящото разпореждане указания, а именно - ищците да уточнят и дали третият от исковете,
който предявяват, е ревандикационен такъв и в какво съотношение го предявяват - кумулативно
или евентуално спрямо първоначалния иск като в зависимост от това да посочат как определят
квотата на С. А. Е. в съсобствеността и да уточнят идеалните части, които заявяват, че ответникът
не притежава и съответно дължи предаване на владението, при положение, че предявяват и иск по
чл. 108 ЗС.
С уточнителна молба от 08.01.2021 г. ищците посочват, че нямало дарение, а имало сделка
между страните, като те (ищците) искали да имат наследник, който да продължи рода им, а синът
им и ответницата поели този ангажимент и затова ищците прехвърлили апартамента на сина им,
но неговата смърт сложила край на тази възможност, съответно основанието на сделката било
2
неосъществено и това породило правото им да искат връщане (на осн. чл. 55, ал. 1 вр. чл. 34 ЗЗД,
т. З от исковата молба) на полученото от ответницата, а тя била получила 2/3 от имота. Ищците
уточняват и това, че не предявявали иск по чл. 108 ЗС, защото живеели в апартамента и го
владеели.
За да постанови определението си, с което е прекратил производството в частта по иска за
„връщане на даденото по нищожен договор“, първоинстанционният съд е приел, че в уточнителна
молба от 08.01.2021 г. ищците сочели, че не предявяват иск по чл. 108 ЗС, тъй като се намирали
във владение на имота. Не сочели и основанието на иска за „връщане на даденото“ и в какво
конкретно се изразявала тази претенция. Искът бил осъдителен по своя характер, поради което
следвало да бъде индивидуализиран, а това в случая не било сторено. Не се сочел и обектът на
иска: какво да бъде върнато - имот, пари или друго. Цитираното в уточнителната молба
определение на ВКС касаело осъдителен иск за заплащане на парична сума.
Настоящият съдебен състав намира изводите на първоинстанционния съд за необосновани и
неправилни.
Видно от исковата молба и молбата от 08.01.2021 г. ищците са уточнили исковата си
претенция относно „връщане на даденото“. Конкретно са посочили, че претендират ответницата да
им върне това, което според техните твърдения е получила – 2/3 идеални части от процесния
имот, който те са описали подробно в исковата си молба, посочвайки всички индивидуализиращи
го елементи като това си искане обосновават с относителна недействителност на договора за
дарение. При тези твърдения на ищците в исковата и уточнителната молба може да се изведе и
правната квалификация на този иск, а именно такава по чл. 55, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 34 ЗЗД –
облигационна претенция за връщане на даденото в изпълнение на договор, обявен от съда за
нищожен. Следва да се отбележи, че далият вещта в изпълнение на нищожен договор може да иска
обратно владението върху нея от приобретателя освен с иск за връщане на облигационно
основание, и с иск за собственост, основанието на който е притежаването на правото на
собственост на ищеца и неоснователното й държане от другата страна по сделката. Когато ищецът
основава искането си за предаване на владението на определена вещ на нищожен, унищожен или
развален договор, връщането на дадената в изпълнение на този договор вещ се претендира не на
основание чл. 108 ЗС, а на основание чл. 34 или 55 ЗЗД като последица от уважаването на иска за
нищожност, унищожаване или разваляне на договора (т. 2а в мотивната част на ТР № 4/2014 г. на
ОСГК). В случая, искането на ищците за предаване владението на идеални части от процесния
имот не се основава на вещен иск, в каквато връзка те изрично са заявили, че нямат претенция по
чл. 108 ЗС, а искането им за предаване на владението е последица от обявяването на нищожността
на процесния договор за дарение.
По така изложението съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено и
делото върнато на Софийски градски съд, същия съдебен състав, за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение от 16.03.2021 г., постановено по гр. дело № 16238/2019 г. по описа на
Софийски градски съд, с което е прекратено производството в частта по иска за „връщане на
3
даденото по нищожен договор“.
Връща делото на Софийски градски съд, същия съдебен състав, за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4