РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Бургас, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120100297 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от Р. Я. С. против ЗК „ЛЕВ ИНС”
АД иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 25 000 лв. (след
направеното в съдебно заседание на 22.11.2022 г. изменение на иска), предявена като част от
сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на причинената смърт на *** й Х.
Я. С. при ПТП от *** г., дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен между ответника и виновния водач с полица № ****, както и законната лихва
върху главницата, считано от 03.06.2021 г. до окончателното й изплащане, алтернативно –
от 14.07.2021 г. (датата на получаване на претенцията от застрахователя) до окончателното
й изплащане, както и направените разноски по делото и адвокатски хонорар на осн. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС. Ищцата твърди, че на **** г. около **** ч., на АМ „***“, км. ***, в
посока гр. Б** е настъпило самостоятелно ПТП с микробус „***“ с рег. № ***, собственост
на „Брилянтин-Слънчев бряг“ ООД, управляван от Д. Н. С., при което нейният *** Х. Я. С.
(пътник в микробуса) е получил тежки, несъвместими с живота травми, в резултат на които е
починал. Твърди също така, че произшествието е настъпило по вина на водача на
микробуса, като допуснатите от него нарушения на правилата за движение по пътищата са в
причинно-следствена връзка със смъртта на *** й. Заявено е, че за периода 26.08.2020 г. –
26.08.2021 г. за увреждащия микробус е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ със ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, като ищцата е предявила
претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение, но към датата на
предявяването на иска такова не й е изплатено. Ищцата заявява, че *** й е бил деен, активен
и в много добро здравословно състояние, като той е полагал грижи за нея, тъй като са
1
живели в едно домакинство, а тя е имала здравословни проблеми от ранна младежка възраст
и винаги е разчитала на грижите на **** си. Твърди също така, че отношенията между
двамата са били изключително близки, те никога не са се разделяли и през целия си живот
са били обвързани един с друг, като ищцата не е създала собствено семейство, а винаги е
била част от семейството на *** си, той я е поддържал морално и финансово, закупувал е
голяма част от необходимите й лекарства, плащал е операциите й, водил я лично на
прегледи в цялата страна и е бил изключителна морална утеха и подкрепа за нея. Ищцата
заявява, че след смъртта на *** си е изпаднала в състояние на несигурност, страх от
хроничните болести и неизвестното бъдеще, стрес и невъзможност да покрива разходите си.
Заявява също така, че изключително тежко преживява смъртта на своя *****, която е била
неочаквана и съкрушителна за нея и й е причинила неописуема мъка, душевни болки и
страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на **** й е
непрежалима за нея. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищцата,
който поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 432 от КЗ, като същият е допустим.
В законоустановения едномесечен срок ответникът е депозирал отговор, в който е
оспорил иска по основание и по размер. Твърди се, че от изложените в исковата молба
твърдения не се установява, че ищцата следва да получи обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на **** й вместо най-близките му роднини, тъй като не се твърди той да е
бил в обтегнати отношения с тях, нито се установява, че тя следва да получи
застрахователно обезщетение наред с близките на починалия. Заявено е, че ищцата не е
наследник на починалия по права линия, като легитимирани с право на претенция за
обезщетение за неимуществени вреди са наследниците му от първи ред. Твърди се също
така, че не са налице твърдения за юридически факти, определящи връзката между ищцата и
починалия, които в достатъчна степен да обосновават да се направи изключение от общото
правило, че в случай на смърт се дължи обезщетение за неимуществени вреди само на най-
близките на починалия. Оспорено е и твърдението за вина на водача на микробуса за
настъпване смъртта на Х. С. и на претендираните от ищцата неимуществени вреди. Заявено
е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия С., който в
нарушение на чл. 137а от ЗДвП е пътувал без да използва обезопасителен колан, с който
моторното превозно средство е било оборудвано и е приел да пътува в МПС, управлявано от
водач след употреба на алкохол. Оспорено е твърдението за настъпили неимуществени
вреди за ищцата, обосноваващи размера на исковата претенция, като се твърди, че същият е
неоснователно завишен и прекомерен. Оспорена е и претенцията за мораторна лихва, както
и началната дата, от която тя се претендира, като се твърди, че застрахователят дължи
законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение от изтичането на
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ, а не от
датата на настъпване на смъртта, като до момента ищцата не е представила банкова сметка
за плащане на претендираното обезщетение. В съдебно заседание се явява процесуален
представител на ответника, който поддържа отговора и направените с него възражения,
ангажирани са доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото копие на констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, на *** г. около **** ч., на автомагистрала „*****“, км. **** в посока гр.
Б*** е настъпило самостоятелно ПТП с МПС „*****“ с рег. №*****, собственост на
„Брилянтин-Слънчев бряг“ ООД, управлявано от Д. Н. С., което МПС е било застраховано
по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЛЕВ ИНС. В протокола е отразено, че са били
налице видими щети по цялото МПС, както и че в резултат на произшествието са
пострадали шест лица, включително Х. Я. С., като последният е имал фрактури по цялото
2
тяло и е бил с опасност за живота. В графа „Обстоятелства и причини за ПТП“ е посочено,
че водачът не е контролирал непрекъснато МПС, ударил се е в лява еластична преграда
(мантинела), МПС е отскочило от удара и се е преобърнало в дясно извън пътното платно.
Наличието на сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“
за горепосоченото МПС към датата на процесното ПТП се установява и от приложената
справка от базата данни на информационния център към Гаранционен фонд.
От представения по делото препис-извлечение от акт за смърт се установява, че Х. Я.
С. е починал на ****** г. в гр. Б****, а от удостоверение изх. № */**** г., издадено от
кметство гр. С**** е видно, че той е бил **** на ищцата.
Видно от представените удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ищцата и на
покойния й ****, същите са живели на един и същ адрес.
По делото са представени медицински документи, издадени през периода февруари
2016 г. – март 2021 г., от които е видно, че ищцата страда от множество заболявания, сред
които хронична сърдечна недостатъчност, артериална хипертония, мозъчносъдова болест и
др.
В съдебно заседание на 20.06.2022 г. съдът е приел за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на процесното ПТП за МПС с
рег. № **** е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответното дружество, както и че на 14.07.2021 г. ищцата С. е предявила пред ответника
претенция за изплащане на застрахователното обезщетение във връзка с процесния
инцидент, но такова не й е било платено.
По делото е приложено копие на ДП № 434 ЗМ-247/2021 г. по описа на Второ РУ-
Бургас, водено във връзка с гореописаното ПТП, в което се съдържа и съдебномедицинска
експертиза на труп № ***/*** г., съгласно която непосредствената причина за смъртта на Х.
С. – пострадал при ПТП като пътник в МПС, е съчетаната мозъчна и гръдна травми, които
са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и са били причинени от
съприкосновение с предмети вътре в автомобила.
В досъдебното производство се съдържат и протоколи от извършени
химикотоксилогична и химическа експертизи, съгласно които във взетата от трупа на водача
на автомобила кръвна проба не е било установено наличие на наркотични вещества, нито на
етилов алкохол.
По делото са разпитани свидетелите М. Г. и В. Г. (последният по делегация).
Св. Г. заявява, че познава ищцата, както и нейния покоен ****, тъй като са съседи.
Според свидетеля, между ищцата и **** й е имало много специална връзка, те много се
обичали и си помагали, Х. С. винаги водел ищцата по лекари, тъй като тя е изкарала три
инсулта, постоянно боледувала и имала три операции, като той й помагал и финансово за
операции и за лекарства и тя изцяло разчитала на него. Свидетелят заявява, че те са били
много сплотено семейство, като всяка вечер се събирали, вечеряли заедно и си споделяли.
Твърди, че ищцата приела много тежко загубата на **** си и това я съсипало, като в деня на
погребението му викали линейка за нея и от тогава тя приема много силни лекарства. Преди
смъртта на **** си ищцата била много жизнена, а след това се сринала и постоянно е на
лекарства. Според свидетеля, покойният Х. С. бил много добър човек и помагал на всички.
Ищцата и починалият й *** живеели в една къща, като ищцата не била семейна, а приемала
семейството на *** си като свое семейство. Свидетелят твърди, че никога не е присъствал
на разговори между ищцата и **** й, при които те да са си повишавали тон, да са се
обиждали или да са се карали. Заявява, че откакто Х. С. е починал, ищцата станала друг
човек, като тя денонощно страда, постоянно е на успокоителни хапчета и постоянно говори
за *** си, който много й липсва. Свидетелят счита, че ищцата все още не е превъзмогнала
смъртта на своя *** и едва ли ще я превъзмогне някога, тъй като двамата били много
3
близки.
Св. Г. твърди, че не е очевидец на настъпването на процесното ПТП, но е пристигнал
на местопроизшествието малко след това. Заявява, че в края на м. май 2022 г. при движение
с автомобил по АМ „***“ видял облак прах на около километър пред него. Когато стигнал
до мястото след 1-2 минути, видял в канавката преобърнат по таван микробус „****“, като
водачът бил на шофьорското място, но бил мъртъв. Свидетелят заявява, че не е видял нито в
коя лента се е движил микробуса преди настъпването на ПТП, нито как е настъпило самото
произшествие. Според него само шофьорът бил в микробуса, а всички пътници били извън
него, но били много зле, като някои от тях били починали, а други били в безсъзнание.
Микробусът бил обърнат по таван, бил смачкан в предната част. Предната пасажерска врата
също била смачкана и не можело да се отвори, а задната врата се отваряла и свидетелят
влязъл през нея в микробуса, за да види дали шофьорът е жив.
По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза, в заключението по която е
посочено, че водачът е имал обективна възможност да възприема от достатъчно разстояние
пътната обстановка пред себе си, както и че липсват данни за външни причини, накарали
водача да осъществи контакт с бордюра и да измине 30 метра, допирайки се до мантинелата.
Посочено е, че вследствие на удара предната лява джанта е получила деформации и
автомобилът е започнал да се стреми да се отклони още наляво, поради което и за да
предотврати това водачът е реагирал инстинктивно със завиване надясно, но със закъснение,
което е довело до последващи опити от негова страна да стабилизира автомобила чрез
въртене на волана. Действието на водача е било по-рязко и не е могло да предотврати
продължаващото движение на автомобила надясно и впоследствие навлизането в банкета и
преобръщането по ската. В експертизата също така е посочено, че предпазните колани на
пътниците биха имали възпиращо действие при челния удар в ската и при преобръщането на
автомобила, но при наличните в случая сериозни деформации в областта на неговия таван,
огънатата задна лява страна на автомобила, изкривения заден капак в посока от ляво на
дясно, както и силната деформация на купето навътре, коланите не биха могли да
предотвратят травмите, които биха получили намиращите се на вторите седалки пътници. В
съдебно заседание вещото лице е заявило, че причината за настъпването на ПТП е от
субективен характер, т.е. поведението на водача, тъй като той не е следил през цялото време
пътнотранспортната обстановка. Посочило е също така, че от техническа гледна точка
действията на водача да върне автомобила обратно след наклоняването му наляво са били
правилни, но това е станало много рязко, поради което и тъй като е употребил и спирачки,
автомобилът се е завъртял по напречната си ос и е паднал в ската. В съдебно заседание
вещото лице също така е заявило, че никой от пътниците не е бил с предпазен колан,
въпреки че всички седалки са имали колани.
По делото е допусната и изготвена съдебно-психологична експертиза, в
заключението по която е посочено, че след смъртта на Х. С. има последици върху психиката
на ищцата, тъй като тя е била в силни симбиотични отношения със своя ****, в резултат на
което сега изпитва чувство на безпомощност, трудно взема сама решения, има нужда от
постоянна подкрепа и насърчаване. Според вещото лице ищцата все още не е преодоляла
травмата, емоционално нестабилна е, често плаче, когато се сети за *** си или за
катастрофата, затваря се, зависимостта й се засилва и на моменти се чувства в безизходица,
изпитва чувство на тъга, безнадеждност, несигурност, безперспективност. Ищцата е заявила
за нарушения в съня си, като често се събужда вечер под влияние на спомена за
преживяното при разпознаването на *** й в болницата. След смъртта му ищцата започнала
да приема успокоителни, но въпреки това сънят й е неспокоен. На погребението му тя е
получила микроинсулт и от тогава здравословното й състояние още се влошило, покачило се
е нивото на хормоните на щитовидната й жлеза, както и холестерола й, отслабнала е 20 кг.
от стрес и мъка. Преди смъртта на *** се тя е била позитивна и социална, всяка вечер е
излизала с приятели, а след неговата смърт е ограничила кръга си до една приятелка, с която
4
се вижда от време на време, избягва срещите с други хора, поема допълнителни
ангажименти на работа, за да не мисли за *** си. В съдебно заседание вещото лице е
посочило, че не са й били представени медицински документи за здравословното състояние
на ищцата, а е работила по данни на самата ищцата.
При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан по следните съображения:
По делото се установи, че на **** г. около **** ч. на АМ „****“ е настъпило
самостоятелно ПТП с микробус „****“ с рег. № *****, който е бил управляван от Д. Н. С., а
единият от пътниците в микробуса е бил Х.Я. С. - *** на ищцата, който впоследствие е
починал.
Установи се също така от представения по делото протокол за ПТП и от
автотехническата експертиза, че не са били установени данни за наличие на външни
фактори, довели до настъпване на произшествието, поради което следва да се приеме, че
същото е настъпило изцяло по вина на водача Д. С., който не е следил постоянно
пътнотранспортната обстановка и поради неговото невнимание се е стигнало до инцидента.
Установи се също така, че при това ПТП на Х. С. са били причинени множество
тежки телесни увреждания, имал е фрактури по цялото тяло и е бил с опасност за живота,
поради което е бил хоспитализиран и седмица след това е починал в болницата, като при
направената му аутопсия е било установено, че непосредствената причина за смъртта му е
била съчетаната мозъчна и гръдна травми, които са били в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. С оглед на това съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за липса на пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и смъртта
на Х. С.. Въпреки, че той е починал седмица след самото произшествие, липсват
доказателства смъртта му да е била причинена от друго, а не от получените от него травми
при ПТП-то, нито да е имало други фактори, които да са допринесли за настъпването на
леталния изход.
По отношение на възражението на ответника за съпричиняване на вредите от
пострадалото лице, съдът намира същото за неоснователно, макар да се установи, че Х.С. е
пътувал в микробуса без обезопасителен колан, тъй като в изготвената и приета по делото
автотехническа експертиза е посочено, че с оглед сериозните деформации на микробуса,
включително силната деформация на купето му навътре, действието на колана не би могло
да предотврати получаването на травмите на пътниците в микробуса. Във връзка с това
следва да се посочи, че самият факт на допуснато от починалото лице нарушение на чл. 137а
от ЗДвП, изразяващо се в неизползването на обезопасителен колан, с който МПС е било
оборудване, не е достатъчен да се приеме, че е налице съпричиняване, след като не се доказа
това неправомерно поведение на пострадалия да е допринесло за настъпването на вредите.
Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване на вредите от
пострадалото лице, като се твърди, че то е приело да пътува в МПС, управлявано от водач
след употреба на алкохол, тъй като по делото не се установи виновният за произшествието
водач да е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта.
На следващо място съдът намира, че в случая ищцата е материално легитимирана да
получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния ****, макар да не е от
кръга на лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление №
5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС, тъй като по делото се доказа, че между нея и *** й са били
установени трайни (през целия им живот) емоционални и изключително близки отношения,
*** й постоянно се е грижел за нея и й е помагал, ищцата не е имала съпруг и свое
семейство, а е възприемала семейството на *** си като свое семейството, ежедневно са се
събирали заедно на обеди и на вечери, споделяли са помежду си. Доказа се също така, че
ищцата е претърпяла и продължава да търпи значителни психически страдания и болки,
причинени от смъртта на *** й, в резултат на което са се обострили и физическите й
5
заболявания. Поради това съдът намира, че в случая са налице всички условия, предвидени
в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г., постановено по тълк.д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, за изплащане на ищцата на застрахователно обезщетение за претърпяните
от нея неимуществени вреди от смъртта на **** й.
С оглед на гореизложеното и тъй като ответникът не оспорва наличието на сключен с
него договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за управляваното от виновния водач
МПС, съдът намира, че на осн. чл. 429, ал. 1, вр. чл. 432 от КЗ са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ да заплати на ищцата обезщетение за претърпяните
от нея неимуществени вреди в резултат на смъртта на нейния ****.
По отношение размера на претендираното обезщетение, съдът намира, че сумата от
50 000 лв. е съизмерима с вида, характера и интензитета на претърпяните от ищцата
неимуществени вреди от процесния деликт, тъй като по делото се доказа, че тя и покойният
й **** са били в изключително близки отношения, тя изцяло е разчитала на **** си за
всичко, което й е било необходимо в ежедневието и във връзка с необходимостта от лечение
на множеството й заболявания, като след смъртта му е изгубила тази опора, сринала се е
психически и все още (почти две години след неговата смърт) тя не се е възстановила.
Поради това съдът счита, че в случая претендираното от ищцата обезщетение от 50 000 лв. е
справедливо по размер. Ето защо предявеният частичен иск за сумата от 25 000 лв.,
представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв., е
основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.
По отношение на претендираната от ищцата лихва за забава, съдът намира, че на осн.
чл. 429, ал. 3, изр. 2 от КЗ такава лихва се дължи от ответника, считано от датата на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, в случая от 14.07.2021 г., тъй
като по делото липсват данни преди тази дата застрахователят да е бил уведомен от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие.
Предвид уважаване на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата направените от нея разноски по делото, които са в размер на 1 460,75 лв.
В случая ищцата е била представляна от адвокат безплатно на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА, поради което на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния й представител следва да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 1 280,00 лв., изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (в редакцията към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие), което предвид уважаването на иска на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК се
дължи от ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
С****, бул. *****, да заплати на Р. Я. С., ЕГН **********, от гр. С***, общ. Н***, ул. ****,
сумата от 25 000,00 лв. (двадесет и пет хиляди лв.), представляваща част от сумата от 50 000
лв. (петдесет хиляди лв.) - обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания вследствие на причинената смърт на *** й Х. Я. С. при
ПТП от **** г., дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с
полица № *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2021 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 460,75 лв. (хиляда четиристотин и
шестдесет лв. и седемдесет и пет ст.), представляваща направените от ищцата разноски по
делото.
6
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
С***, бул. ****, да заплати на адв. П. К. от САК, с адрес гр. С***, ул. ****, в качеството й
на процесуален представител на Р. Я. С., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 1 280,00 лв. (хиляда двеста и осемдесет лв.).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7