Решение по дело №605/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 484
Дата: 31 юли 2020 г. (в сила от 20 август 2020 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20205220200605
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик,

31,07,20

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното

заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                       

                                                                          

                           Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

 

при секретаря Хр. Велчева , като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА анд № 605/20. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството  по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на  „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, местност „Чукур Савак“, комплекс „Т.“, представлявано от управителя А.С. против Наказателно постановление № 33-0000029 от 30.01.2020 г. на директора на ОО "АА", гр.Пазарджик, с което на дружеството на основание чл. 104, ал.1 от ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. 

С жалбата се релевират доводи за процесуално- правна и материално-правна незаконосъобразност на постановлението, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание дружеството , чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата и искането с нея.  

Въззиваемата страна,  редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител.

Съдът, след като се запозна с доказателствата  по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

Към 09,01,2020г. св. Г. *** извършила проверка по документи на дейността дружеството- жалбоподател във връзка с осъществен международен автомобилен превоз, за която дружеството притежавало нарочен лиценз. За целта ползвала програмен продукт, който позволявал разпечатване на справки за допуснато несъответствие с изискванията за определено време за почивка на водача на товарен автомобил. След като била въведена картата на водача Х.К.и били заредени данните му от тахографа, свидетелката извела от ползваната програма справката на л. 11 и 12. Тя отразявала (в т.5), че „дневният периодът на екипажно управление от 25м. е с 515 мин. по-кратък от изискуемото, като е задължително ползване на период на почивка от поне 9ч.“ . на база на само тази информация свидетелката приела, че за периода 09.06.2019г., 03:20ч. до 10.06.2019г., 17:15ч. има намалена с 00:25 минути дневна почивка за водача, като е ползвал 515 минути / или 08 часа и 35 минути/, с което е нарушил чл. 8,параграф 5 от Регламент 561/2006г., защото водачът, участник в екипаж, е задължен да ползва дневна период на почивка от 9 часа за периода от 30 часа след края на дневен или седмичен периода на почивка.

При тези констатации тя съставяла акт против дружеството за това, че „като превозвач не е организирал работата на водачите, назначени във фирмата по такъв начин, че да спазват изискванията на Регламент 561/2006г., като водачът Хасан Алиш Копишев с ЕГН **********, при извършване на международен превоз на товари попадащ в обхвата на Регламент 561/2006г. от Република България до Република Гърция със състав от ППС - Влекач Рено Премиум 460 ДХИ с per. № ***, от категория N3 и полуремарке с per. № С00302ЕМ от категория 04, за периода 09.06.2019г., 03:20ч. до 10.06.2019г., 17:15ч. с намалена дневна почивка с 00:25 минути като е ползвал 515 минути /08 часа и 35 минути/ с което е нарушил чл. 8,параграф 5 от Регламент 561/2006г ; тъй като водачът, участник в екипаж, е задължен да ползва дневна период на почивка от 9 часа за периода от 30 часа след края на дневен или седмичен периода на почивка.“ - нарушение по чл. 10,§. 2 от Реглам. 561/06 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Актът е съставен в присъствието на пълномощник ( л. 14), предявен е надлежно нему и му е връчен екземпляр.

Въз основа на него е  издадено и процесното НП.

Против последното се правят доводи за процесуална неизправност, дължима конкретно на липсата на конкретни обстоятелства по  извършване на нарушението и така се мотивира искането за отмяна на НП.

Възражението е основателно. Актът и НП имат едно също съдържание, както в описателно-квалификационната си част, така и в санкционната. Въпреки дадените до момента насоки  с редица решения на АС Пазарджик по аналогични казуси, административните органи продължават порочната практика по недостатъчно ясно описание на нарушението . 

 И в случая липсва достатъчно описание на възприетото нарушение  според императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което е първото съществено процесуално нарушение.      

Възприет е период на нарушението  от 09.06.2019г., 03:20ч. до 10.06.2019г., 17:15ч., но в случая това съвсем не е достатъчно , доколкото се твърди, че „водачът участник в екипаж е задължен да ползва дневна период на почивка от 9 часа за периода от 30 часа след края на дневен или седмичен периода на почивка“.  Този , релевентен, 30часов период въобще не е фиксиран и дори и да се приеме, че отразяването на горния период с конкретни часове ( 09 юни-10юни) е достатъчно ясен , но липсата на доказателства относно 30 дневния период прави нарушението недоказано. Самият актосъставител обясни, че всъщност той се е позовал не на наличните данни от дигиталната карта на водача, а само и единствено на „пресмятането“ на въведената комп. система л. 11 и сл. Тоест - актосъставителят просто е възпроизвел информацията от програмния продукт, според която има час и десет минути превишение, без сам да провери дали този резултат е правилен. Разбира се, че всяко ведомство ползва улесняващите работата нови технологии, но тя може да се ползва за пресмятане на продължителността на кормуване в релевантните с оглед Регламента периоди ( и тъй като има директен трансфер на данни за управлението по продължителност и място от дигиталните карти на водача) - само ако това е нормативно предвидено. Тоест това средство/ програма  за измерване/ изчисление  би следвало да е по преценка на законодателя предвидено като основание да се приеме директно  превишение на максимално допустимото по продължителност управление, стига да има коректен пренос на тахографските данни ( аналогията е нпр. с Дрегера , ползваните средства за установяване на упойващи вещества и т.н., за което има нарочна Наредба 1/2017г., въвеждаща конкретни изисквания , основания и  ред ).

Настина, актосъставителят няма такова задължение - да проверява верността на изчислението на ползваната система и практически няма пречка да визира в АУАН това, което тя сочи. Съвсем отдели са въпросите- достатъчно ли е описаното така възприетото нарушение, предвид изискването на ЗАНН и как ще се докаже то при това описание  ( респ.как нарушителят ще се защитава ). За осъществяване на цялостен контрол за законосъобразност, какъвто дължи Съдът и за изпълнение на основно процесуално изискване за достатъчно описание на нарушението, така че да се гарантира правото на защита на нарушителя - задължително е да се визира кой е релевантния часови период за възприетия период на нарушението - в случая ден, кога е започнало управлението и кога се е осъществявало по часове, минути, секунди, за да може да се прецени има ли такова при сумираното управление в рамките на възприетото превишение за възприетия (от контролния и наказващия орган)  релевантен период от 30 часа  на допустимото. В акта и в НП се сочи, че “водачът, участник в екипаж ,е задължен да ползва дневна период на почивка от 9 часа за периода от 30 часа след края на дневен или седмичен периода на почивка“(доколкото в неизпълнението на това именно изискване се изразява нарушението) ,но  не се сочи нито дневен , нито дневен ли е или седмичен период на почивката, нито се сочи период на тези 30 часа, в които очевидно попадат тези 515 минути /8ч35м (  от 09.06.2019г., 03:20ч. до 10.06.2019г., 17:15 ч.). По този начин не само не може да се гради правото на защита, но не може и и да се осъществи съдебния контрол. Практически е напълно възможно да е имало в рамките на тези 30 часа почивка преди тези 515 минути /8ч35м и тя да е била в рамките на установеното с Регламента време. По делото не е представена нито една данна в тази посока. Справката от програмата ( л. 11-12) , която е послужила директно като основание за издаване на акта съдържа само извод, заключение, но не и данните, които са го обосновали. Въобще, поделото липсват каквито и да доказателства за тези обстоятелства.

Няма как при липсата на такива обстоятелства в АУАН и в НП, данни за тях първи път да се установяват и чрез доказателства в хода на съдебното следствие. Недопустимо е при фактологическото изследване позоваването на използвана за нуждите на едно ведомство компютърна система, без тя да е нормативно предвидена като възможност за установяване на релевантни факти. Необходимо е тези факти да се установят или най-малкото проверят чрез първоизточниците за тях. Но- задължителна предпоставка за тази проверка е все пак те да се съдържат в описанието на нарушението.  

В АУАН и в наказателното постановление не е посочено в какво точно се изразява изпълнителното деяние на нарушението. Посочено е, че превозвачът не е организирал работата на водачите, без да е конкретизирано в какво се изразява тази организация – надлежно инструктиране на водачите или липса на редовни проверки за осигуряване спазването на регламентите. А самата норма на чл. 10, § 2 от Регламент 561/_2006г. , вменявайки задължението на превозвача за организация работата на водачите по Регламента, въвежда конкретното изискване тази организация ( изр. ІІ-ро) да става чрез надлежно инструктиране и редовни проверки . При липсата на уточнение в процесните АУАН и НП, с които се вменява извършено чрез бездействие нарушение - няма как да се провери какво не е изпълнил превозвача.

 

Обсъдените горе процесуални нарушения от авторите на АУАН и НП на първо място не създават гаранции в предвидения в закона обем за организиране и упражняване на правото на защита, на второ- препятства възможността и  за съдебен контрол относно материално-правна законосъобразност на обжалваното НП. Поради това и решението следва да е за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

 Това, на свой ред, води до присъждане в тежест на ИААА на заплатения от дружеството адвокатски хонорара съгласно чл. 63, ал.4 т ЗАНН вр. чл. 144 АПК и чл. 78 ГПК , който е в минимално предвидения размер 300 лева  ( при интерес до 1000- чл. 7 на Наредбата за минималните адв. възнаграждения)

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

                                         

                            Р  Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 33-0000029 от 30.01.2020 г. на директора на ОО "АА", гр.Пазарджик, с което на „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, местност „Чукур Савак“, комплекс „Т.“, представлявано от управителя А.С. на основание чл. 104, ал.1 от ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. 

ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛА АДМИНИСТРАЦИЯ“ да заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК *** сторени разноски в размер на 300 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: