Р Е
Ш Е Н
И Е
№170/20.10.2020
г.
Гр.
Ямбол, 20.10.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично
заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Д. Димитрова, разгледа докладваното от
председателя адм. д. № 171
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на Г.Д.К. *** против
Заповед № РД 07-0633/22.06.2020 г., издадена от Кмета на Община „Тунджа“ -
Ямбол, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено да се премахне
установения незаконен строеж: складово помещение с площ 50 кв.м.,
представляващо част от сграда с идентификатор 48101.127.4.1, което помещение
попада в контура на сграда с идентификатор 48101.127.3.1 по КККР, находящи се в стопански двор на с. ***, общ. „Тунджа“. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна и
следва да се отмени, тъй като същата е издадена при неизяснена фактическа
обстановка, като не е
изследвано нито времето на извършването на строежа, нито наличието на
предпоставките за търпимост.
В съдебно заседание жалбоподателката К.,
редовно призована, участва лично и с упълномощения от нея процесуален
представител. Жалбата се поддържа изцяло на основанията, изложени в същата. В
депозираните писмени бележки се застъпва становището, че процесният строеж е търпим и като такъв, не подлежи на
премахване.
Ответната страна, чрез процесуалния
си представител оспорва подадената жалба, като изразява
становище за законосъобразност на заповедта – предмет на същата. Твърди се, че строежът
нито е търпим, нито е узаконяем, поради което подлежи
на премахване.
След като извърши цялостна преценка
на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Между страните по делото не е спорно,
че жалбоподателката Г.К. е собственик на сграда с
идентификатор 48101.127.4.1, както и че
в поземлен имот с идентификатор
48101.127.3, собственост на „УНИДОМ“ ЕООД се намира сграда с идентификатор 48101.127.3.1,
собственост на последното дружество.
На 19.05.2020 г., по повод подадена
жалба, в присъствието на жалбоподателката К. била
извършена проверка от работна група в състав: инж. В.Д.– главен
експерт в отдел „ТРЕ“ към Община „Тунджа“, гр. Ямбол и Х.Г.– младши експерт в
отдел „АТО и С“ към Община „Тунджа“, гр.
Ямбол на строеж: складово помещение с площ 50 кв.м., което е
част от сграда с идентификатор 48101.127.4.1, попадаща в контура на сграда с
идентификатор 48101.127.3.1 по КККР, находящи се в
стопански двор на с. ***, общ. „Тунджа“, обл. Ямбол. В съставения за проверката Констативен акт № 4/19.05.2020
г. е посочено, че имотът с идентификатор 48101.127.3 е собственост на „УНИДОМ“
ЕООД, гр. Ямбол, а складово помещение с площ от 50 кв.м., което е част от
сграда с идентификатор 48101.127.4.1, собственост
на жалбоподателката К., се стопанисва от последната. Посочено
е също, че строежът е пета категория и
представлява част от сграда – складово
помещение с размери 5.10 м Х 9.7 м и с височина 2.80 м, изграден от ЗПК
„Независимост“ без строителни книжа. Стените са изградени от тухли четворки,
покривът е плосък с лята стоманобетонна плоча.
Срещу констативния акт е подадено
възражение (вх. № 9400-1631/01.06.2020 г.) от
К., в което същата е посочила, че сградата е построена през 60-те години
на миналия век от бившето ТКЗС, като очертанията й са били същите, каквито са и
сега, като пристрояване на сградата не е извършвано. Сочи се още, че сградата с
идентификатор 48101.127.3.1 е построена по-късно, вече при наличието на собствената й сграда с
идентификатор 48101.127.4.1.
Със Заповед
№ РД-07-0633/22.06.2020 г., издадена от Кмета на Община „Тунджа“ - Ямбол, на осн. чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ е разпоредено на „УНИДОМ“ ЕООД да премахне установения незаконен строеж: складово
помещение с площ 50 кв.м., представляващо част от сграда с идентификатор
48101.127.4.1., което помещение попада в контура на сграда с идентификатор
48101.127.3.1 по КККР. Видно от
съдържанието на тази заповед, тя е
издадена въз основа на установените с горния
констативен акт обстоятелства. Именно тази заповед е предмет на жалбата, въз основа на която е образувано
настоящото съдебно производство.
Като свидетели по делото са разпитани
Т.А. и Н.Н., от показанията на които се установява,
че металният навес на жалбоподателката (сградата с идентификатор 48101.127.4.1)
е строен преди 1960 г. и до момента не са правени промени по него. Свид. А. посочва, че около 1964 г. родителите й са гледали
телета в този навес и по него време въпросните две стаи вече са съществували, като едната се е ползвала
за работилница, а другата – за магазинче. Свид. Н. от
своя страна заявява, че сградата се е ползвала около 1960 г. за краварник.
По делото е назначена и изслушана и
съдебно-техническа експертиза, заключението по която вещото лице поддържа и в
съдебно заседание и от което се установява, че сграда с идентификатор 48101.127.3.1 (собственост
на „УНИДОМ“ ЕООД) е правоъгълна в план, с направление североизток/югоизток и
представлява навес с ограждане по североизточната фасада, югоизточната фасада и
по част от югозападната фасада, в зоната, граничеща с ПИ 48101.127.4.
Конструкцията на навеса е сглобяема, стоманена и включва единични бетонови
фундаменти, колони, двускатни триъгълни ферми,
столици, укрепващи връзки, като една от колоните е разположена пред сграда с
идентификатор 48101.127.3.1 (собственост на жалбоподателката
К.).
По отношение на сградата, собственост
на жалбоподателката, вещото лице е посочило в заключението си, че при
придобиването й от последната е използвана скица, на която тя е означена с площ
566 кв.м., като съгласно нотариалния акт, същата представлява метален навес с
прилежащи четири стаи с обща застроена площ от 566 кв. м. Очертанията на
сградите, такива каквито са били през 2006 г. съвпадат с тези по приложената
скица на поземления имот от парцеларния план от 1995
г. Вещото лице сочи, че сградата с идентификатор 48101.127.4 е правоъгълна в
план, с размери 46 м/12.30 м, с направление по надлъжните оси
североизток/югозапад и представлява навес с ограждане от северозапад, без
ограждане от югоизток. Включва 9 бр. напречни конструктивни оси, като стъпката
при крайното от югозапад междуосие е 4 м, а при останалите – 6 м. В крайното от югозапад междуосие е
разположена тухлена постройка, в която
с достъп от югозапад, е разположен коридор, а от двете страни на коридора – по
едно помещение. Тази постройка (означена в документите по делото като „Складово
помещение с площ 50 кв. м.“) е изградена с носещи стени от плътни единични
тухли, с покрив от стоманобетонова плоча. Металният
навес с идентификатор 48101.127.4.1 е свързан с тази постройка посредством две
врати – едната водеща в складовото помещение, а втората – в коридор, от който
се стига до друго (второ) вътрешно складово помещение. Процесната част е
изградена с носещи стени от плътни единични тухли с дебелина 37 см и тя попада
с целия си габарит в очертанията на сграда с идентификатор 48101.127.3.1, която
е собственост на „УНИДОМ“ ЕООД. При
огледа е установено също, че металният навес с идентификатор 48101.127.4.1 е
изграден, като е използвана съществувалата преди това стара постройка от около
1960 г., от която е използвана северозападната ограждаща стена на навеса,
която е от плътни, единични, ръчно
сечени тухли. Помещенията, попадащи в процесната част „Склад от 50 кв.м.“ са построени
едновременно със северозападната ограждаща стена на навеса на жалбоподателката
с идентификатор 48101.127.4.1. Покривната плоча на същите тези помещения е
изградена едновременно с укрепващия стоманобетонов
пояс на северозападната стена.
Вещото лице сочи също, че сградата с
идентификатор 48101.127.4.1 е описана в документите за собственост като метален
навес с прилежащи четири стаи с обща застроена площ от 566 кв.м., като на място
това съответства на навеса до границата
му със сградата с идентификатор 48101.127.3.1. При огледа на място са установени по три помещения (коридор и две
помещения) в процесната част и в югозападната част на навеса. Въпросната част, означена като незаконен
строеж с площ 50 кв.м. не е включена в площта на сградата с идентификатор
48101.127.4.1, която иначе би била 616 кв. м. Складово помещение с площ 50 кв. м., което е с
масивна конструкция – тухлени стени с дебелина 37 см и стоманобетонова
покривна плоча, попада изцяло в контура и в обема на сграда с идентификатор
48101.127.3.1.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че
според вида на използваните тухли
(приготвени на място) и дебелината на тухлените стени (37 см) процесната сграда е строена около 1960 г. ,
тъй като тогава технологията е била такава.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Разгледана по
същество, тя се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, но при неизяснена
фактическа обстановка.
Видно от разпоредбата на § 5, т. 38
от ДР на ЗУТ, „Строежи“ са надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и
адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението. С оглед тази законова дефиниция, несъмнено в настоящия казус се касае за строеж.
Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. С
оглед на тази законова разпоредба, при спор за законността на строежа заинтересованият
следва да установи, че или за строежа не е необходимо разрешение (каквито са случаите по чл. 151 от ЗУТ) или че строежът, чието премахване е
разпоредено, е извършен след надлежно разрешение, като представи и
доказателства в тази насока. Тъй като процесният
строеж не попада измежду изрично изброените в чл. 147 и чл. 151 от ЗУТ изключения и не е част от сградата с идентификатор
48101.127.4.1, за същия е било необходимо както одобряването на инвестиционен
проект, така и издаването на разрешение за строеж. От страна на
жалбоподателката обаче не са представени
каквито и да било строителни книжа – нито в производството пред
административния орган, нито в хода на съдебното производство, поради което
правилно административният орган е приел, че строежът е незаконен, тъй като е
изграден без такива книжа. При това положение обаче, преди да пристъпи
към издаването на заповед за премахване
на строежа, административният орган е следвало да извърши проверка доколко
същият е търпим съобразно изискванията, съдържащи се в разпоредбите на § 16, ал. 1, респ. на § 127, ал. 1 от ЗУТ,
което той не е сторил, а се е задоволил да посочи само, че не е допустим както
по действащите разпоредби, така и по тези, които са действали по времето, когато
е извършен. Нещо повече, в оспорената
заповед дори не се сочи годината, която административният орган приема за
година на извършване на строежа. Поради това буди недоумение изводът му за
недопустимост на строежа по разпоредбите, действали по времето, когато е
извършен.
Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1 от
ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07 април 1987 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и
по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване, а съобразно тази на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ строежи, изградени до 31
март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване
или забрана за ползване. От тази законова уредба, с оглед поставените от
законодателя времеви ограничения става
ясно, че първото обстоятелство, което следва да се установи е времето на
извършването на строежа.
От данните по делото (от показанията
на свидетелите и заключението на вещото лице) се установява, че процесният строеж
е извършен около 1960 г., когато е бил
в сила Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ). В чл. 52 от
същия е предвидено, че застрояването на
населените места се извършва с оглед на тяхното цялостно
архитектурно-градоустройствено изграждане и оформяване съобразно с
градоустройствените, регулационните, нивелетните, квартално-застроителните, улично-фасадните и другите застроителни правила и норми. Строителните правила и норми
се утвърждават от Комитета по архитектура и благоустройство при Министерския
съвет и се обнародват с „Известия на Президиума на народното събрание“. В чл. 103, ал. 1 от въпросните
Строителни правила и норми за изграждане на населените места от 1959 г. е предвидено, че извън строителните части на населените места, но не
по-близко от 1000 м. за градовете, и 500 метра за селата, се допуска
застрояване на обсерватории, наблюдателници, хижи, заслони, административно-битови сгради
за горски стопанства, ловно-рибарски домове и развъдници, електростанции,
резервоари, помпени станции, трафопостове, складове за лесно запалителни
течности от I
и II категория,
заведения и складове за взривни вещества, стопански
постройки и постройки по охрана към язовири, мини, кариери, варници,
солници, мелници и тепавици и други заведения с водна сила, топилни и други от
този род. В ал. 2 на същия член е предвидено, че в зоната от 1000 до 500 м по ал. 1 се разрешава направата само на
постройки към игрища, басейни и други физкултурни съоръжения; станции за отдих
и култура; селскостопански учебни заведения; ловни и рибарски домове и
развъдници; електростанции, резервоари, помпени станции, трафопостове; складове
за лесно запалителни течности от III категория; стопански постройки и постройки по охрана към язовири, мини,
кариери, солници; мелници и тепавици и други заведения с водна сила; винарски
изби, люпилни, сушилни, топилни и други от този род. С оглед на тази нормативна
уредба, действала към момента на построяването на процесното складово
помещение, последното се явява допустимо както по вид, така и по
местоположение. Обстоятелството, че последното попада в контура на поземлен
имот с идентификатор 48101.127.3, който не е собственост на жалбоподателката, е
ирелевантно. На първо място, видно от приложеното към делото Удостоверение за
търпимост изх. № 5300-860-(1) от 18.07.2019 г., сградата, собственост на
„УНИДОМ“ ЕООД е построена през 1982 г., т.е. около 20 години след тази на жалбоподателката.
Отделно от това, следва да се отбележи, че съгласието на собственика на
поземления имот, в който е построен незаконният строеж е относимо към процедурата
по узаконяване на строежа, но не и по отношение на търпимостта. За да се
признае статут на търпимост на един строеж е необходимо и достатъчно същият да
е в бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на изграждането
му (както е в настоящия случай) или съгласно ЗУТ. В тази връзка следва да се
отбележи, че съдът не споделя становището на процесуалния представител на
ответната страна, застъпено в писмената защита, че търпимостта на един строеж
е процедура, която цели да създаде
статут на законен строеж за сграда, изградена без необходимите по закон
строителни книжа. За разлика от признаването на статут на търпимост,
узаконяването на един строеж го прави изцяло законен такъв. Строежите, които са
само търпими, без да са узаконени, си остават незаконни такива, но не подлежат
на премахване и на забрана за ползване. В
контекста на изложеното, строежът на жалбоподателката, представляващ складово
помещение с площ от 50 кв. м. се явява търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1
от ПР на ЗУТ и като такъв не подлежи
нито на премахване, нито на забрана за ползване. Обстоятелството, че К. не е
поискала узаконяването му, не променя този извод, тъй като както вече бе
посочено по-горе, касае се за съвсем отделни процедури. Или, от всичко казано дотук става ясно, че процесният строеж е незаконен, но е търпим и като е
разпоредил премахването му, Кметът на Община „Тунджа“ – Ямбол е действал в
нарушение на материалния закон.
Предвид изложеното съдът намира, че
оспорената Заповед № РД-07-0633/22.06.2020
г., издадена от Кмета на Община „Тунджа“ - Ямбол е незаконосъобразна и като такава, следва да
бъде отменена.
При този изход на делото Община
„Тунджа“ – Ямбол следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката
направените от нея разноски по делото
общо в размер на 810 лева, от
които 400 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, 400 лева за
назначената по делото и изслушана съдебно-техническа експертиза и 10 лева,
съставляващи държавна такса за образуване на делото.
Водим
от горното, Я А С, първи състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на Г.Д.К. ***, със съдебен адрес:***,
кантора № 305, адв. Д.С. Заповед № РД-07-0633/22.06.2020 г., издадена
от Кмета на Община „Тунджа“ - Ямбол.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА „ТУНДЖА“ - ЯМБОЛ да
заплати на Г.Д.К. сумата от 810 (осемстотин
и десет) лева за направените по делото разноски.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете