Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 190

 

гр.Сливен, 06.08.2020 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети август, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 

                                    

При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 319 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв. Х., пълномощник на Г.А.П., ЕГН ********** и И.А.Д., ЕГН **********,*** против решение № 338/23.03.2020 г. по гр.д. № 5734//2019г. на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от въззивниците против К.Т.Г., ЕГН **********,*** иск по чл. 109 от ЗС за премахване на част от второстепенни постройки, намиращи се над кирпичена стена служеща за ограда между имоти с идентификатори 67338.563.83 и 67338.563.84. С обжалваното решение въззивниците са били осъдени да заплатят на въззиваемата деловодни разноски в размер на 420.00лв.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон. От данните по делото било установено, че процесният кирпичен зид изцяло влиза в имота на ищците, тъй като е представлявал част от тяхна постройка. Било установено и че върху него в различна степен, в продължение на около 11м. са разположени части от покривната конструкция на постройки на ответницата. По този начин покривната конструкция пречила на пълноценното упражняване на правото на собственост от ищците, тъй като те не можели да съборят кирпичената стена и така да санират собствената си постройка.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

         В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.Д.– пълномощник на К.Т.Г., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че за да се уважи предявения иск по чл. 109 от ЗС е необходимо да се докаже наличието на противоправни действия от страна на ответника, които да пречат съществено за упражняването на правото на собственост на ищеца. В случая нито било доказано неправомерно действие от страна на ответницата, нито че тя пречи при упражняване правото на собственост на ищците. Обжалваното решение било в съответствието със задължителтине разяснения дадени с Тълкувателно решение № 4/06.11.2017г. на ОСГК на ВКС.

         Моли се обжалваното решение да се потвърди. Претендира деловодни разноски.

         Страните не са направили нови процесуални или доказателствени искания.  

         В съдебно заседание въззивниците не се явяват и не се представляват. Процесуалният им представител адв. Х. в писмено становище заявява, че поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли тя да се потвърди. Претендира разноски.

         Въззиваемата страна в съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител адв. Д., която заявява, че оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея и моли обжалваното решение да се потвърди. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 14.05.2020г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 22.05.2020 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание чл.109 от ЗС. В него е предвидено, че собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Този иск представлява защита на правото на собственост. Собственикът може да иска от всички правни субекти да се въздържат от действия и посегателства върху имота му. Искът по чл. 109, ал.1 от ЗС може да бъде уважен, само когато се пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователно действие или състояние. Собственикът следва да посочи, в какво конкретно се състои неоснователното действие или посегателство над обекта на правото на собственост и с какво се ограничава, смущава и/или пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта, според нейното предназначение. За да бъде уважен искът, ищецът следва да докаже , че именно ответникът по него със своите неоснователни действия му пречи необезпокоявано да упражнява правото си на собственост .

В настоящия случай по делото е установено ( от изготвената СТЕ и от обясненията дадени от ВЛ в с.з.), че кирпичен зид, който е бил стена от сграда собственост на ищците, към момента служи за граница между двата съседни имота – този на ищците - с идентификатор 67338.563.83 и този на ответницата 67338.563.84. Сградата на ответницата, която е на калкан е със самостоятелен зид. ВЛ е категорично, че тази кирпичена стена е част от имота на ищците, тъй като е бил част от тяхна сграда и че цялата ограда попада в имота на ищците. Част от стопанските сгради на ответницата, в продължение на 11 м. и 20 см. са изградени върху стената собственост на ищците, като ширината на построеното варира от 5 см. до 25 см. Самият зид е с ширина около 55 см. Вещото лице е установило също така, че между зида служещ за граница и самата стена на жилищната сграда на ищците е налице малко разстояние - между 30 см. и 50 см.

От свидетелските показания на св.Петров се установи, че ищцата има нужда да изолира с топлоизолация стената на жилищната си сграда, но за да стане това е необходимо да се събори кирпичената стена и по този начин да се осигури възможност за обслужване на жилищната сграда, което към момента е невъзможно.

От писмените доказателства по делото ( нотариална покана) е видно, че ищцата се е противопоставила на ответницата да извърши ремонт на второстепенните си постройки като навлезе в нейния имот.

Във връзка с разглеждания спор е постановено Тълкувателно решение № 4/06.11.2017г. на ОСГК на ВКС. В т. 3 от същото е прието, че за уважаването на иск с правна квалификация чл. 109 от ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. В мотивите на решението е посочено, че за уважаване на иска е необходимо едновременно да са налице неоснователност на действията на ответника и създаването на пречка ( по – голяма от обикновеното) за собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице условията за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС. От една страна е правото на собственост на ищците по отношение на имот с идентификатор 67338.563.83, който включва и процесната кирпичена стена. Установено е желанието на ищците да извършат санировка на жилищната си сграда, което към момента е невъзможно поради липса на пространство. От извършената експертиза е установено, че наличното празно място варира от 30 см. до 50 см. Ако към него се прибави мястото, което би се освободило от разрушаването на кирпичената стена ( около 55 см.), общото празно пространство ще позволи на ищците да обслужват по – добре жилищната си сграда, включително като извършат санировка по нея. Правото на собственост е абсолютно и то не търпи външно вмешателство без основание. В настоящия случай се доказа, че ответницата е извършила ремонт на собствени помещения, след който част от покривната им конструкция е построена върху кирпичената стена собственост на ищците. По този начин ищците са възпрепятствани да съборят кирпичената стена и на практика ответницата им пречи да упражняват правото си на собственост в пълен обем. Пречката в случая е значителна, тъй като ако стената не бъде съборена ищците не ще могат да изолират сградата си. От друга страна ответницата е извършила ремонт, с който се засягат правата на ищците без да има правно основание за това и при противопоставяне от страна на ищцата.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да се уважи. Налице е неправомерно действие от страна на ответницата (изграждане на покривна конструкция на нейни сгради върху кирпичена стена собственост на ищците), с което се пречи на ищците да упражняват правото си на собственост в пълнота.

Тъй като правните изводи на въззивния съд не съвпадат с тези на районен съд, обжалваното решение следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото в полза на въззивниците следва да се присъдят деловодни разноски за първа инстанция в размер на 750.00лв. (от които 50.00 лв. заплатена ДТ, 400.00 лв. адвокатско възнаграждение и 300.00 лева възнаграждение за ВЛ за първа инстанция) и за въззивна инстанция в размер на 25.00 лв. заплатена ДТ.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ решение № 338/23.03.2020 г. по гр.д. № 5734//2019г. на Сливенския районен съд като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

 

         ОСЪЖДА К.Т.Г., ЕГН **********,*** по предявения от Г.А.П., ЕГН ********** и И.А.Д., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.109 от ЗС да премахне частите от покривната конструкция на второстепенните си постройки, които са разположени върху кирпичената ограда, част от имота на ищците с идентификатор 67338.563.83, находяща се в западната му част.

 

ОСЪЖДА К.Т.Г., ЕГН **********,*** да заплати на Г.А.П., ЕГН ********** и И.А.Д., ЕГН **********,*** деловодни разноски за първа инстанция в размер на 750.00 ( седемстотин и петдесет )лева и разноски за въззивна инстанция в размер на 25.00 лв. заплатена ДТ.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му пред ВКС на Република България.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                     2.