№ 4470
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110131981 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД. В условията
на евентуалност с писмения отговор ответникът е релевирал възражение за
съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от А. Б. Т.,
действащ лично и със съгласието на неговата майка Е. М. Т. против С. Л. А., с която е
предявен осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6
000,00 лева, като част от сумата от общо 25 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
непозволено увреждане от 02.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 02.10.2020 г., около 17:00 часа ищецът заедно
със сестра си К. Б.а Т. и приятелите им М.М., М.Н. и А.К. /всички непълнолетни/, се
намирали зад ресторант „[*********]“ в парк „[*********]“ в гр.[*********]. Ищецът
и приятеля му М. се спускали по стълби с велосипедите, а момичетата стояли отстрани
на стълбите и ги предупреждавали за наличието на преминаващи хора. Поддържа се,
че в близост до тях се намирал мъж на възраст около 40-50 години, който бил с малко
дете. Твърди се още, че при спускането на М.М. по стълбите, мъжът се опитал да ритне
велосипеда му, но момчето успяло да го избегне. След него се спуснал ищецът, на
когото непознатия мъж ритнал велосипеда в областта на рамката. Ищецът се опитал да
запази баланс, но не успял и паднал, като поставил ръцете си пред главата, за да се
предпази. Вследствие предходното, основния удар бил понесен от лявата му ръка,
1
която се счупила в областта на лявата лъчева кост, като получил и множество
наранявания по цялото тяло. Поддържа се, че вследствие на падането, ищецът усетил
силна болка в областта на лявата ръка, но успял да се изправи и потърсил сметка на
непознатия. Последния му отвърнал с обидни думи, като го нарекъл „тъпанарче“ и си
тръгнал. С помощта на сестра си ищецът се прибрал вкъщи, където разказал на майка
си за случилото се. Последната го завела веднага в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където
бил прегледан, установено счупване и поставена гипсова шина. Отделно от
предходното, ищецът бил освидетелстван и в кабинет по съдебна медицина, където
след преглед били установени и описани получените от него травматични увреждания.
Поддържа се още, че са случилото се било образувано досъдебно производство по
описа на 09 РУ-СДВР, в хода на което от проведените оперативно-издирвателни
действия, на 12.10.2020 г. полицейски служители установили лице, отговарящо на
описанието, направеното от ищеца и присъствалите на случилото се деца. Лицето било
задържано за 24 часа със заповед за задържане по ЗМВР, като било установено като С.
Л. А. – настоящ ответник. Твърди се, че ответникът заявил пред разследващите, че
изритал велосипеда на ищеца, тъй като се почувствал застрашен от неговото спускане,
а детето му се намирало в непосредствена близост до спускащите се непълнолетни
момчета. Поддържа се още, че вследствие инцидента, през първия месец ищецът не
бил в състояние да се обслужва сам, бил много притеснен и се чувствал неудобно от
факта, че момче на неговите години не може сам да извършва облекчение на
физиологичните си нужди без чужда помощ. През този период, въпреки прилаганите
терапии за възстановяване, изпитвал ужасни болки, които се разпространявали от
мястото на счупването по цялото тяло. Твърди се още, че дори към датата на подаване
на исковата молба в съда, ищецът използва затруднения при използването на лявата си
ръка, като продължава да чувства затруднение при движението й. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си интерес от
предявения иск за обезщетение на претърпените вследствие непозволеното увреждане
неимуществени вреди. Претендира и направените в хода на производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва предявения
иск като неоснователен. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че
ответникът е присъствал на инцидента и има нещо общо с него. Сочи се, че от
извършените в хода на образуваното досъдебно производство процесуално-следствени
действия, по никакъв начин не била установена неговата вина, а обратното – било
установено, че няма отношение към инцидента. Предходното се установявало и от
представеното от ищеца постановление за спиране на досъдебното производство, в
което наблюдаващия прокурор посочил, че не е установен извършителя на деянието.
Поддържа се още, че при извършените в хода на досъдебното производство
разпознавания, ищецът и сестра му посочили с голяма степен на убеденост, че
извършител е трето за делото лице – О.Ш., а останалите деца отрекли ответникът да е
2
бил извършителя на деянието. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че
в хода на досъдебното производство ответникът признал, че той ритнал велосипеда на
ищеца, т.е. че е извършител на деянието. В условията на евентуалност, в случай, че
съдът приеме предявения иск за основателен, ответникът оспорва неговия размер с
доводи, че описанието на вредите до голяма степен е бланкетно, а отражението на
случилото се върху родителите на ищеца, е без правно значение за производството.
Прави се и възражение за съпричиняване. По изложените в отговора доводи се иска
отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по производството разноски.
В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК срок по делото е постъпила
писмена защита единствено от процесуалния представител на ответника.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложен лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
105148/02.10.2020 г. в 19:23 часа, от който се установява, че в УМБАЛСМ „Пирогов“
на ищеца А. Т. е извършен преглед, при който е снета анамнеза „Паднал с колело по
стълби. Детето е бутнато от възрастен човек“. В обективно състояние на пациента е
посочено – „Болка, оток, ограничено движение, охлузни рани“. Назначени са
изследвания и е поставена е диагноза „Счупване на горния край на лявата лъчева кост.
Контузия и охлузване на дясното рамо“. Установява се още, че е поставена гипсова
имобизация за 25 дни и е препоръчан контролен преглед.
По делото е приложено съдебномедицинско удостоверение № 371.10/2020 г., от
което се установява, че на 05.10.2020 г. ищецът А. Б. Т. е бил прегледан от специалист
по съдебна медицина в Катедра по съдебна медицина и деонтология при Медицински
университет – София. В снетите предварителни сведения е посочено, че на 02.10.20 г.
възрастен мъж изритал колелото му, в резултат на което паднал по стълби, като за да
предпази главата си, поел удара с лявата си ръка. При прегледа и представената
медицинска документация са установени множество охлузвания по лицето вляво, на
лявото рамо, лявата ръка и коленете, охлузна рана на лявото рамо, фрактура в горния
край на лъчевата кост на лявата предмишница, състояние на поставяне на гипсова
имобилизация. Според заключението, тези увреждания са получени в резултат от
действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики може да има терена,
стъпала на стълби, детайли от велосипед, както и други предмети. Уврежданията могат
да бъдат получени при падане с велосипед по стълби, след блъскане, по време и начин,
както се съобщава в предварителните сведения. Посочено е още, че фрактурата на
лъчевата кост е причинила трайно затруднение в движенията на горния ляв крайник, а
останалите травми сами по себе си са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
От приложения по делото амбулаторен лист Д 934/27.10.2020 г. се установява, че
3
при извършения преглед на ищеца във връзка с последици от счупване на горен
крайния, е установена болка при палпация и движение в лява лакетна става; силно
ограничена подвижност; флексационна контрактура. Предписана е терапия.
По делото е приложено постановление за спиране на наказателно производство
от 11.04.2021 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура, от което се
установява, че на 05.10.2021 г. е било образувано досъдебно производство за
престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 НК – по повод инцидента с настоящия ищеца на
02.10.2020 г., но същото е спряно, поради неразкриване на извършителя.
По делото са изискани и приложени заверени преписи от протоколите за
извършени разпознавания в хода на досъдебното производство. Видно от протокола за
разпознаване на лица от настоящия ищец е, че се колебае между № 2 /трето за делото
лице/ и № 4 /настоящия ответник/. Видно от протокола за разпознаване от М.Н. е, че
детето не е сигурно, „защото лицата са без брада“. Останалите две деца, не са
разпознали нито едно от лицата като извършител на деянието.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.Р.З.,
М. И. Г. и М. В.М..
В показанията си св.З. разказва, че познава ищеца, тъй като семействата им са
приятели и съседи. Знае за инцидента, който е претърпял А.. Свидетелката не е
очевидец на случилото се, но е видяла момчето на следващия ден – бил е много
уплашен, боляло го много и приемал болкоуспокояващи. Разказва, че след инцидента
семейството му се грижело за него, тъй като не можел да прави нищо сам,
включително да посещава тоалетна и да се къпе. Лично пред нея А. изразявал
притеснение, че може да остана сакат, задавал въпроса „Защо ме осакатиха?“.
Свидетелката сочи, че последиците от инцидента продължават и до ден-днешен, като
А. все още изпитва дискомфорт в лявата ръка, която му е по-слаба, посещава психолог,
не кара вече колело, не смее да излиза навън както преди.
В показанията си св.Г. – разузнавач в 09 РУ – СДВР, участък [*********]
разказва, че си спомня ответника и инцидента с пострадалото дете при спускане с
велосипед в парка в центъра на гр.[*********]. Сочи, че на него било разпределено
вече образуваното досъдебно производство. Разказва, че детето било пострадало,
докато се спускало с велосипед, „господинът го е бутнал“, то паднало и си счупило
ръката. Разказва, че в хода на проверката събрали информация от намиращите с в
района камери. Видели, че в близост до парка, където е станал инцидента се движи
мъж, който отговарял на описанието на детето. Предположили, че живее някъде там
след като разхожда детето си там. Започнали да правят обходи на парка, за да го
засекат. Един ден, при обход видели лице, което се движело към парка с дете и
отговаряло на описанието и видяното от видеоматериалите. Когато се легитимирали,
лицето било притеснено. Обяснили му, че работят по случай и трябва да отиде с тях.
Когато отишли в участъка и обяснили за случая, той разказвал, че действително той е
4
човекът ритнал детето. Разказал, че се прибирал към дома си с детето и деца се
спускали застрашително с колелата си към неговото дете, което било на около годинка.
Почувствал се застрашен и ритнал или бутнал /не помни точните думи/ велосипеда.
След това свидетелят обяснил на лицето, че ще бъде задържано, а това което е
разказал, ще бъде записано под формата на сведение. Тогата лицето се свързало с
адвокат, който го посъветвал да не дава сведения. Свидетелят си спомня, че името на
задържаното лице е С.. Последният си спомнил за случая и разказал пред свидетеля и
началника на участъка какво се е случило.
В показанията си св.М. - приятел на ищеца, присъствал на инцидента разказва,
че на процесната дата били заедно с А. в центъра на [*********], спускали се с
велосипеди на едни стълби. С тях били и две момичета, които казали, че ще
предупреждават, когато те с А. започнат да се спускат. Още на първото спускане
непознат мъж опитал да ритне първо него, но не успял, след което ритнал А., докато
все още бил в движение с велосипеда. А. паднал на лявата част от тялото си. Човекът
бил с дете, останал за кратко, без да помогне и си тръгнал. Свидетелят не познава
въпросния човек, но видял как ритнал велосипеда на А.. Свидетелят описва, че между
стълбите, по които се спускали имало тераси, а след това е алея. Човекът, който ритнал
А., дошъл през тревата, носел детето на ръце. Свидетелят разказва, че А. бил
състезател по Downhill, спускали се със специални велосипеди, които били
приспособени за този спорт.
По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, в което
вещото лице, след запознаване с материалите по делото и извършване на личен
преглед на ищеца е посочило, че при извършения личен преглед на ищеца на
28.11.2022 г. не е установена необходимост от извършване на медицински дейности за
продължаване на лечението. Видно от констативно-съобразителната част на
заключението е, че вещото лице е посочило, че при извършения личен преглед
обективно е установило запазен обем движение в лява лакътна става и белег от
охлузване в задната част на раменната област. В останалата част заключението е
възпроизвело констатациите в гореописаното СМУ.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за
ангажиране на деликтната отговорност на причинителя на вредите, е необходимо
ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно:
противоправно поведение, настъпили вреди, причинна връзка между тях и вина, която
съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.
5
Настоящият съд приема, че от събраните по делото гласни и писмени
доказателства безспорно се установява противоправно поведение от страна на
ответника в нарушение на забраната да не се вреди другиму. За да достигне до този
извод, съдът взе предвид показанията на св.М. Г. – служител в 09 РУ-СДВР, участък
[*********]. Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, тъй като същите
са последователни, обективни и пресъздават лично възприети от него факти и
обстоятелства във връзка с воденото разследване по повод инцидента. Съдът
възприема показанията на този свидетел, тъй като същият категорично не е
заинтересован от изхода на делото, впечатленията му не са субекти, а във връзка с
воденото от него разследване и въз основа на неговия опит като полицейски служител.
Ето защо, съдът приема, че от неговите показания по безспорен начин се установява, че
именно ответникът е извършител на противоправното деяние. Свидетелят разказва, че
след установяването му, лицето – настоящ ответник е било притеснено, признало е в
разговор с полицейските служители, че той е ритнал детето – настоящ ищец. Обяснил
е, че е постъпил така, тъй като децата са се спускали застрашително към неговото дете.
От показанията на св.Г. се установява още, че ответникът не е дал сведение по
досъдебното производство, тъй като е посъветван от адвокат.
Безспорно е, че показанията на този свидетел са източник на производни
доказателства. Следва да се има предвид обаче, че теорията и съдебната практика не ги
отрича, нито забранява, а ги приемат за напълно допустими, тъй като същите подлежат
на проверка и оценка, съобразно правилата на процесуалния закон, наред с всички
останали. Освен да служат като средство за разкриване на първични доказателства или
за проверка на последните, в определени хипотези те могат да заменят първичните
доказателства, ако последните са недостъпни, разбира се, при стриктното спазване на
стандартите за дължимата доказателствена оценка на решаващия орган. Възможността
едно доказателство да се явява пряко от гледна точка на връзката с предмета на
доказване, и същевременно да е производно, от гледна точка на източника, е познато
на доктрината и практиката и най-често се обективира със случая, в който свидетел
възпроизвежда с показанията си извънсъдебно признание на обвиняем/подсъдим в
наказателно производство. Напълно допустимо е когато обвиняемият/подсъдимият
отрича съпричастността си към дадено престъпление, или отказва да дава обяснения по
фактите, чрез разпит на свидетел да бъде доказвано направеното пред него
извънсъдебно признание. Конкретният случай е именно такъв, като следва да се има
предвид, че показанията на свидетеля Г. кореспондират и с показанията на св.М.М.,
който сочи, че човекът, който е ритнал велосипеда на А., е бил с малко дете.
От показанията на св.М., които съдът също кредира, тъй като кореспондират на
останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства се установява, че
непознатият човек не е изглеждал ядосан и не знае какво го е провокирало да ритне А..
Дошъл е не по стълбите, а през тревата. Детето, с което бил, носел на ръце, тъй като
6
според свидетеля било бебе. След ритника и падането на А., този човек не се е
притекъл на помощ, а си е тръгнал.
Неоснователни съдът намира обективираните в писмения отговор доводи
относно приложението на чл.300 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С тези последици обаче
не се ползва постановлението на прокурора, с което наказателното производство е
спряно, какъвто е настоящият случай. Настоящият съд не е обвързан от извършените в
хода на наказателното производство действия, нито от изводите на наблюдаващият
прокурор, а разполага със самостоятелна преценка относно осъществяване на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Обстоятелството, че в
хода на досъдебното производство прокурорът е приел, че не са събрани категорични
доказателства за авторството на деянието, не е пречка това да бъде сторено в
настоящото производство. В хода на производството съдът многократно е излагал
мотиви, че извършените в хода на наказателното производство процесуално-
следствени действия не могат да бъдат ползвани. Въпреки, че по делото са приложени
протоколите от извършените в хода на досъдебното производство разпознавания,
същите не могат да бъдат ползвани като доказателства в настоящото производство, тъй
като съгласно ГПК доказателствата се събират устно и непосредствено от съда
разглеждащ делото.
Доказани са и останалите предпоставки за уважаване на иска по чл. 45, ал. 1
ЗЗД. Наличието на причинени на пострадалия увреждания се установява по безспорен
и категоричен начин от представените по делото писмени доказателства –
амбулаторен лист за извършен преглед на пациент в УМБАЛСМ „Пирогов“ в деня на
инцидента, съдебномедицинско удостоверение, заключението на съдебно-
медицинската експертиза и показанията на св.В.З.. Видно от издаденото СМУ при
освидетелстване на пострадалия – настоящ ищец след инцидента е, че са установени
множество охлузвания по лицето вляво, на лявото рамо, лявата ръка и коленете,
охлузна рана на лявото рамо, фрактура в горния край на лъчевата кост на лявата
предмишница, състояние на поставяне на гипсова имобилизация, като фрактурата на
лъчевата кост е причинила трайно затруднение в движенията на горния ляв крайник, а
останалите травми сами по себе си са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. От същата доказателствена съвкупност се установява и наличието
на причинно-следствена връзка между деянието на ответника и претърпените от
пострадалия неимуществени вреди. Видно от показанията на св.З. е, че А. вече не е
същото дете, притеснява се и не смее да излиза навън както преди, не кара вече колело.
Вината се предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД, като тази презумпция не бе оборена в
настоящото производство, чрез обратно доказване от ответника.
7
Причинените при деликт вреди поначало се обезщетяват парично, като на
поправяне подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането - чл.51, ал.1 ЗЗД. Относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът съобразява разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Поначало, въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените вреди и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за
тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер.
За определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
съдът следва да съобрази няколко групи от фактори, доколкото в практиката си ВКС
приема, че понятието за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с конкретна преценка на конкретни обективни и субективни фактори.
Размерът на дължимото обезщетение, следва да бъде определен, като се отчита
характера, обема и интензивността на неимуществените вреди, естеството на травмите
и продължителността на лечебно-възстановителния период, възрастта, физическото и
психическо състояние, както и възможностите за възстановяване и адаптация.
В конкретния случай, видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и
компетентно дадено установява, че фрактурата на горния ляв крайник е причинила
трайно затруднение в движенията на ищеца за срок повече от 30 дни. Видно от още
заключението е, че към датата на прегледа на ищеца – 28.11.2022 г., не е установена
необходимост от извършване на медицински действия, като вещото лице е установило
запазен обем движение в лявата лакътна кост. Кредитирайки експертното заключение
и частично показанията на св.З. относно периода на възстановяване, съдът приема, че
интензивните болки и страдания, затруднението в движенията на ищеца, обусловило
необходимост от чужда помощ, както и охлузванията и натъртванията, са отшумели в
рамките на месец и половина. Възстановяването на ищеца обаче е продължило и след
този период – видно от амбулаторен лист за извършен преглед на 27.10.2020 г., при
който е предписана терапия и извършване на определен брой рехабилитационни
процедури. По делото няма доказателства за извършвани след 27.10.2020 г. медицински
прегледи на ищеца и относно продължителността на проведената рехабилитация,
поради което съдът приема, че физическото възстановяване на ищеца не е продължило
повече от три месеца. Касае се за дете, което към датата на инцидента е било на 14
години, като по делото няма доказателства за трайни увреждания или за болки и
страдания, продължили до датата на подаване на исковата молба в съда – 14.06.2022 г.
/така, както се твърди в уточнителна молба от 06.10.2022 г. – л.34 от делото/.
Относно отражението на инцидента на психическото състояние на ищеца по
делото са събрани единствено гласни доказателства. Заявеното от св.З., че ищецът е
посещавал и посещава психолог, не намира опора в доказателствената съвкупност на
8
делото. Нещо повече, подобни твърдения липсват и в исковата молба. Ето защо, съдът
приема показанията на свидетелката относно психическото състояние на ищеца за
силно преувеличени. Касае се за дете, което с оглед възрастта му е в състояние да се
възстанови и адаптира сравнително бързо. По делото няма данни, а и твърдения, че
събитието е оказало негативно отражение на неговото психическо и социално развитие
на ищеца, които той да не може да преодолее.
Не на последно място, при определяне размера на обезщетението съдът съобрази
практика на ВКС, че при определяне размера на същото следва да се вземат предвид и
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страна, в т.ч. размерите на
минимална и средната работна заплата за периода, данни на НСИ за средната издръжка
на домакинство и др. икономически данни към датата на увреждането.
С оглед гореизложеното и приетите за установени праворелевантни факти,
съдът приема, че справедливото обезщетение, което би могло да репарира
претърпените от ищеца неимуществени вреди от причиненото телесно увреждане, е в
размер 4000,00 лева. В останалата му част до пълния предявен размер от 6 000 лева,
като част от сумата от общо 25 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Върху сумата от 4000,00 лева се дължи законна лихва, считано от
датата на деликта – 02.10.2020 г. до окончателното изплащане.
По възражението за съпричиняване с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ГПК, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Задължително условие за
приложение на посочената правна норма е наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилите вреди. За да се
приеме правнорелевантен принос, не е достатъчно увреденият да е благоприятствал
настъпването на отрицателния резултат, но е необходимо и каузално да го е обусловил.
Основание за намаляване на обезщетението по силата на чл.51, ал.2 ЗЗД би могло да
бъде и противоправно поведение на увредения, при което се нарушава императивна
правна повеля – забраняваща или заповядваща правна норма. Обезщетението за вреди
би следвало да се намали и когато без да е нарушил правна норма,
пострадалият съпричинява увреждането, като не полага дължимата грижа към себе си,
не проявява нужното внимание, изискуемо или предполагаемо според неписаните
житейски правила. Свободата на преценка на съда при определяне на обезщетение по
чл.52 ЗЗД по справедливост не може да бъде безгранична и неконтролируема. За да
бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване. Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна
на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице само ако
именно поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин
върху действията на причинителя на вредата. Винаги когато пострадалият създава
9
реална възможност за настъпване на вредата, той съпричинява същата. Причинно-
следствената връзка е обективен факт, поради което приложението на нормата на
чл.51, ал.2 ЗЗД не е обусловено от субективното отношение на пострадалия към
настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици. Вината на
пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това
способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни
последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института
на съпричиняването /в този смисъл са решение № 312 от 25.05.2009 г. по гр. д. №
1839/2008 г., II г.о. на ВКС; решение № 45 от 15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г., II
т.о. на ВКС; решение № 945 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 3026/2008 г., IV г.о. на ВКС и
решение № 350 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1382/2010 г., IV г.о. на ВКС/.
В конкретния случай ответникът не проведе пълно и главно доказване на
наведеното в писмения отговор възражение за съпричиняване, въпреки изричните
указания на съда, че доказателствената тежест е негова. По делото липсват
доказателства, които да насочват на поведение на ищеца, което да е създало по-голяма
вероятност за настъпване на вредите. Видно от показанията на св.М. е, че А. е
практикувал колоездене в стил „downhill“, и друг път са се спускали по тези стълби и
не са имали инциденти. Видно още от показанията на този свидетел е, че заедно с тях е
имало две момичета, които е следвало да предупреждават за минувачи. От друга
страна, дори да се приеме, че поведението на ищеца не е било съобразено с мястото на
инцидента /обществен парк в населено място/, то това не извинява проявената от
страна на ответника физическа агресия спрямо непълнолетно дете, нито е от естество
да обуслови намаляване отговорността на последния. На последно място следва да се
отбележи, че по делото няма доказателства, от които да се обоснове извод, че с
поведението си ищецът е застрашил детето, с което е бил на разходка ответникът,
което от своя страна да е обусловило поведението на последния.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че не са налице основания за
редуциране размера на обезщетението за претърпени от ищеца неимуществени вреди.
По разноските:
С оглед изхода на делото страните имат право на разноски съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковите претенции.
Видно от изявлението на процесуалния представител на ищеца е, че се
претендират разноски в общ размер на 1080,00 лева. Съгласно приложения по делото
договор за правна защита и съдействие платеното адвокатско възнаграждение е в
размер на 630 лева, но съдът е обвързан от претендирания размер. С оглед предходното
и съразмерно на уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 720,00 лева.
Ответникът претендира и представя доказателства за направени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева, като съразмерно на отхвърлената
10
част от иска, ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 333,33 лева.
Направеното в хода на устните състезания от процесуалния представител на ищеца
възражение по чл.78, ал.5 ГПК, съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй като
съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималния размер на адвокатско възнаграждение по
производството възлиза на 900,00 лева. Заплатеното от ответтника възнаграждение от
1000,00 лева не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото,
както и предвид броя на проведените по делото открити съдебни заседания.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45, ал.1 ЗЗД С. Л. А., ЕГН ********** да заплати на
А. Б. Т., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на неговата майка Е. М. Т.,
ЕГН ********** сумата от 4000,00 лева, представляваща част от общо претендирано
обезщетение в размер на 25 000 лева за претърпени неимуществени вреди изразяващи
се в болки и страдания, вследствие непозволено увреждане, причинено от ответника на
02.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
02.10.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
4000,00 лева до пълния предявен размер от 6 000,00 лева, частично предявена сума от
общо 25 000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Л. А., ЕГН ********** да заплати на
А. Б. Т., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на неговата майка Е. М. Т.,
ЕГН ********** сумата от 720,00 лева, представляваща направени по производството
разноски съразмерно на уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК А. Б. Т., ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на неговата майка Е. М. Т., ЕГН ********** да заплати на С. Л.
А., ЕГН ********** сумата от 333,33 лева, представляваща направени по
производството разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11