Р Е Ш Е Н И Е № 212
гр. Сливен 06.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 273/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 268 ДОПК.
Образувано е по жалба на Д-р Г.Б., с адрес ***, ДКЦ …, каб. № …, чрез адвокат Ж.Д. от АК - Хасково, срещу Решение № 112/15.06.2020 г. на Директора на ТД на НАП Бургас, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 5999/01.06.2020 г. срещу разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх.№С200020-009-0002632/28.02.2020 г. по изп.дело № 20040007716/15.03.2004 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас – ИРМ Сливен.
Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необоснова, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на производствените правила. Счита, че неправилно Директорът на ТД на НАП Бургас е приел, че разпоредбата на чл. 446 от ГПК не е в обсега на нормите към, които препраща чл. 206, ал. 1 от ДОПК с основен аргумент, че не следва да бъде насочвано изпълнение върху средствата в размер на 1 633, 60 лева преведени от РЗОК Сливен, тъй като същите включват и несеквестируем доход, понеже представляват вземане по сключен договор за медицински дейности между НЗОК и д-р Г.Б., в качеството й на изпълнител на извънболнична медицинска помощ. Заявява, че при налагане на запора публичният изпълнител е бил длъжен да провери за наличието на установените в чл. 213 от ДОПК критерии за вида на постъпилите по сметка на НАП суми и за размера на секвестируемия доход. Моли обжалваното решение да бъде отменено, както и разпореждане за изпълнение на запорно съобщение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по аргументите, изложени в решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото относими доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По описа на ТД на НАП – Бургас, ИРМ - Сливен е образувано изпълнително производство №20040007716/15.04.2004г, срещу д-р Г.Б. за просрочени публични задължения.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №С200020-022-0013093/28.02.2020г. и запорно съобщението № С200020- 119-0003033/28.02.2020г. до ТБ „И.“ е наложен запор на постъпващите суми от РЗОК към д-р Г.Б. във връзка със сключен договор с НЗОК за извършени медицински дейности.
С Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение №С 200020-009-0002632/28.02.2020г. е прехвърлена сумата от 1633,60лв. от сметката на д-р Г.Б., в която се превеждат сумите по договора с НЗОК, по сметка на НАП за погасяне на публичните й задължения.
С жалба вх. № 5999/01.06.2020 г. по описа на ТД на НАП Бургас, подадена от адв. Ж.Д. от името на д-р Б. е обжалвано Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение №С 200020-009-0002632/28.02.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, ИРМ Сливен.
С обжалваното решение по жалбата на Д-р Г.Б., Директорът на ТД на НАП – Бургас е приел, че по описа на ТД на НАП – Бургас, ИРМ - Сливен е образувано изпълнително производство №20040007716/15.04.2004г, срещу д-р Г.Б. за просрочени публични задължения. Съгласно чл.165 от ДОПК е възникнало изпълнително основание за събиране на публичното държавно вземане, което след като не е било платено доброволно е станало предмет на изпълнителното дело за принудително събиране, посредством предвидените в процесуалния данъчен закон способи. Един от способите за принудително събиране на публичните вземаниия е именно Запор на банкови сметки. С налагането на запор с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №С200020-022-0013093/28.02.2020г. и запорно съобщението № С200020- 119-0003033/28.02.2020г. до ТБ И. е наложен запор на постъпващите суми от РЗОК към жалбоподателя във връзка със сключен договор с НЗОК за извършени медицински дейности. С обжалваното Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение №С 200020-009-0002632/28.02.2020г. е прехвърлена сумата от 1633,60лв. от сметката на жалбоподателя, в която се превеждат сумите по договора с НЗОК, по сметка на НАП за погасяне на публичните му задължения. За да отхвърли жалбата против разпореждане за изпълнение, Директорът на ТД на НАП Бургас, счел, че разпоредбата на чл.206, ал.1 от ДОПК, е единствена в цитирания нормативен акт, която препраща към ГПК, но към нормите на чл.чл.451, 452, 453, 459, ал.1 ,508, 509, 512, 513 и 514, в обсега на които не попада чл.446 от същия. Позовал се е на Решение №592/21.08.2018г., за условията и реда за разплащанията на разпоредителите с бюджет по договори, прието на основание чл. 7, ал.1 от Закона за публичните финанси на МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ, съгласно което е указано, че след сключването на договор на стойност, равна на или надвишаваща 30 000 лв., всички разпоредители с бюджет, без тези по бюджета на Народното събрание и на съдебната власт, задължително уведомяват Националната агенция за приходите и Агенция "Митници“ за номера и датата на договора, срока на договора, стойността на договора, за идентификационни данни за лицето — насрещна страна по договора (ЕИК от ТР/ЕИК по Булстат/ЕГН/ЛНЧ), за банковата сметка, по която ще се извършват плащания, и за нейния титуляр, за други данни, посочени в указание на министъра на финансите, както и за промяна на предоставените данни. Уведомяване се извършва от разпоредителите с бюджет и в случаите при които платец по договора е лице, различно от разпоредителя с
бюджет, сключил договора.
Решение № 112/15.06.2020 г. на Директора на ТД на НАП Бургас е съобщено на 30.06.2020 г. Жалбата, по която е образувано настоящото производство е подадена на 07.07.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването като адресат на оспореното решение, което е неблагоприятно за нея, и в срока по чл. 268, ал.2 ДОПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
В конкретния случай не намира приложение чл. 446 от ГПК, на който се позовава жалбоподателят, а и административният орган, тъй като ДОПК се явява специален и съответно в конкретния случай следва да се приложи чл. 213 от ДОПК, в който липсва препращане, аналогично на това в ГПК.
Нормата на чл. 213, ал. 1 ДОПК предвижда принудителното изпълнение да се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на: 1. вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет; 2. единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо; 3. сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството; 4. земеделските земи - до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото семейство, както и необходимия за обработването им инвентар; 5. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията – в общ размер до минималната работна заплата месечно. Съгласно ал. 2 - не се допуска принудително изпълнение и върху: 1. обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица; 2. социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет; 3. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение; 4. вземанията за издръжка, определени от съда.
Съдът намира за основателно оплакването, че с Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение №С200020-009-0002632/28.02.2020г. не са съобразени разпоредбите на закона относно вида и размера на имуществото, което не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Не се спори, че в случая става въпрос за обезпечаване събирането на установени и изискуеми публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК, като съгласно чл. 195, ал. 1 от ДОПК, то следва да се извърши по реда на специалния закон. Законосъобразното провеждане на принудителното изпълнение е задължение на публичния изпълнител, който като орган на принудителното изпълнение осъществява всички действия по обезпечаване и принудително изпълнение на публични вземания съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Една от гаранциите за това е спазването на изискванията на чл. 213 от ДОПК, които очертават имуществените обекти, които могат да послужат за удовлетворяване на публичните вземания, като въвеждат забрани за принудително изпълнение върху част от вещите и вземанията на длъжника. С оглед на това публичният изпълнител е бил длъжен да извърши самостоятелна преценка дали вземанията, спрямо които е насочил принудителното изпълнение, са несеквестируеми, да изиска информация за вида на средствата, постъпващи по сметката на жалбоподателката, и при констатиране на условията по чл. 213 от ДОПК да върне несеквестируемата част от преведените по неговата сметка суми. Следователно публичният изпълнител не е изпълнил императивната разпоредба на чл. 198, ал. 3 от ДОПК вр. с чл. 213 от ДОПК, като в запорното съобщение изрично не е посочил на третото задължено лице, върху кои несеквестируеми суми по чл. 213 от ДОПК запорът не действа, поради което съдът намира, че не е спазен процесуалния закон.
На следващо място видно от представената фактура № ********** от 15.02.2020 г. сумата в размер на 1633,60 лева, предмет на разпореждане за изпълнение №С 200020-009-0002632/28.02.2020г. е възнаграждението, което жалбоподателката следва да получи, въз основа на сключен договор за медицински дейности с РЗОК Сливен, по осъществяваната от нея дейност по оказване на извънболнична медицинска дейност. Според чл. 28, ал. 1 от НАЦИОНАЛЕН РАМКОВ ДОГОВОР № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 – 2022 г. изпълнителите на медицинска помощ имат право да получат в срок и в пълен размер договореното заплащане за извършените дейности при условията и по реда на глава седемнадесета, раздели VІІ и VІІІ, глава осемнадесета, раздел VІ и глава деветнадесета, раздели VІІІ и ІХ, което представлява вид възнаграждение за труд. Съгласно чл. 208, ал. 1 от НРД за 2020 – 2022 г. Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената медицинска дейност на изпълнителя на ИМП след представяне на финансово-отчетни документи (фактури или дебитни/кредитни известия към тях) в електронен вид, в утвърден от НЗОК формат през интернет портала на НЗОК или чрез WEB услуга и документи по чл. 207. Според ал. 2 на същата разпоредба Електронна фактура по ал. 1 се подава в срок до два работни дни след изпращане на месечното известие, но не по-късно от 19-о число на месеца, и включва само договорената и извършената медицинска дейност, одобрена за заплащане в това месечно известие. Следователно получаваното от жалбоподателката възнаграждение попада под изрично предвидените изключения в нормата на чл. 213 от ДОПК. Същото е възнаграждение за извършения труд и следва да се прилага разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, съгласно която принудително изпълнение не може да се насочи върху него – в общ размер до минималната работна заплата. В процесното разпореждане за изпълнение не е посочено наличието на несеквестируемо вземане, нито неговия размер. По този начин на практика е извършено блокиране на цялото възнаграждение, в нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Посоченото обстоятелство представлява нарушение на материалния закон, което самостоятелно обуславя незаконосъобразността на обжалваното разпореждане. Следователно действията на публичния изпълнител са извършени в нарушение на принципите на законност и добросъвестност в данъчно-осигурителното производство, въведени с разпоредбите на 3, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от ДОПК.
С оглед изложеното обжалваното решение на Директора на ТД на НАП Бургас, както и потвърденото с него разпореждане за изпълнение на публичния изпълнител следва да се отменят, като незаконосъобразни.
На страната следва да се присъди претендираната сума за съдебни разноски в размер на 510 лв. за внесена ДТ и адв. хонорар. Относно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случая, съгласно чл. 8, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по административни дела с определен материален интерес от 1000 до 5000 лв. - възнаграждението е 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв.. С оглед на посочения размер, то уговореното и заплатено по делото възнаграждение на упълномощения адвокат от 500 лева - не се явява прекомерно
Мотивиран от
горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, Административен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 112/15.06.2020 г. на Директора на ТД на НАП Бургас, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 5999/01.06.2020 г. на Д-р Г.Б., с адрес ***, ДКЦ …, каб. № …, чрез адвокат Ж.Д. от АК – Хасково, вместо него постановява:
ОТМЕНЯ разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх.№С200020-009-0002632/28.02.2020 г. по изп.дело № 20040007716/15.03.2004 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас, офис Сливен.
ОСЪЖДА Териториална Дирекция на Национална агенция по приходите гр. Бургас да заплати на Д-р Г.Н.Б., ЕГН **********, съдебни разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лв.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.268, ал 2 от ДОПК.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: