РЕШЕНИЕ
№ 2655
гр. Пловдив, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20205330111110 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени от ищецът Х.Б.А.Х. против
Х. А. К. и З. Г. П., пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за солидарното осъждане на ответните страни за
заплащане на сумата от 5 100 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, нанесени на жилищната сграда, собственост на ищеца,
находяща се в УПИ *** от кв. *** по регулационния план на ***, от увивно
растение, засадено в имота на ответните страни, представляващ УПИ *** от
кв. *** по регулационния план на ***, ведно със законна мораторна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 31.08.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че е собственик на двуетажна жилищна сграда,
находяща се в УПИ *** от кв. *** по регулационния план на ***, а ответните
страни в режим на съпружеска имуществена общност са собственици на
съседен поземлен имот представляващ УПИ *** от кв. *** по регулационния
план на с. Б.. Поддържа, че в периода между 2015 г. и 2018 г. ответните
страни са засадили и отглеждат в техния поземлен имот увивно растение,
което е израстнало по стената на сградата, собственост на ищеца. Вследствие
на това частично била разрушена покривната конструкция на сградата,
собственост на ищеца, като е увредена и стената към имота на ответните
страни. Сочи, че ответните страни отказват достъп на ищеца до техния имот с
цел осъществяване на строителни дейности за възстановяване на нанесените
1
щети. Счита, че е налице причинна връзка между поведението на ответните
страни по поддържане на растението и отказ за достъп и вредите, нанесени на
имота на ищеца. Твърди, че растението, поради естествените си свойства
въздейства негативно върху стената и покривната конструкция. Поддържа, че
за отстраняване на вредите следва да се извършат строително-монтажни
дейности на стойност от 5 100 лв., която сума претендира в производството.
Счита, че отговорността на ответните страни е солидарна, тъй като имотът, в
който е засадено растението, се притежава от последните в режим на
съпружеска имуществена общност. По така изложените съображения се моли
за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните
страни, не са депозирали отговор на исковата молба. В първото по делото
открито съдебно заседание ответните страни се явяват чрез упълномощения
им процесуален представител, който излага съображения за неоснователност
на предявените искове. Твърдят, че в периода, посочен в исковата молба, а и
преди това не са засаждали в имота си или до имота на ищеца увивно или
друго растение, което да достига до покрива и да го разрушава. Считат, че не
е налице вредоносно деяние. Твърдят, че имотът на ищеца представлява стара
каменна къща, оставена без надзор, която се руши от поне 20 години,
доколкото е с увредена конструкция. По така изложените съображения се
моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с пасивно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1.деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез
действие или бездействие), 2. противоправност (несъответствие между
предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и
фактическо осъщественото от дееца), 3. причиняване на имуществени вреди,
4. причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия
вредоносен резултат, 5. вина - това противоправно поведение да е виновно (в
гражданското право вината като субективен елемент на имуществената
отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
В случая между страните в производството е безспорно, че ответниците
– съпрузи, за което обстоятелство е приложен Акт за сключен граждански
брак от ***, са собственици на процесния имот, представляващ УПИ *** по
регулационния план на с. Б.. Това обстоятелство се установява от приложения
2
по делото *** *** *** при Пловдивския районен съд, по силата на който
ответникът Х. А. К. е придобил правото на собственост по отношение на
процесния недвижим имот, което обстоятелство е настъпило по време на
брака му с ответната страна З. Г. П.
Между страните в производството е безспорно и обстоятелството, че
ищецът е собственик на имот, представляващ УПИ *** по регулационния
план на ***, в който е построена сграда на регулационната линия с имота на
ответните страни. За установяване на това обстоятелство е представен делото
*** *** *** при Пловдивския районен съд.
От представените в производството по делото доказателства не се
установява, процесната сграда, собственост на ищеца да е придобила статут
на недвижима културна ценност.
По делото е представен Констативен протокол, издаден от длъжностни
лица при Община Родопи на 28.09.2011 г., в който е посочено, че жилищната
сграда, построена в УПИ *** по регулационния план на ***, се освидетелства
като самосрутваща се, опасна за здравето и живота на хората и негодна за
ползване, поради което е направено предложение до кмета за издаване на
заповед за премахване на тази сграда.
От събраните в производството по делото гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелката М. П. Я., се установява, че в имота на
ответните страни е било засадено растение, на границата с имота на ищеца,
което в последните 10 години е прорастнало по южната фасада на сградата на
ищеца и е достигнало до покривната конструкция. Свидетелства, че първите
петнадесет години, когато ходила в имота на ищеца не е имало влага и
стълбите са били проходими, а сега има падащи керемиди и не може да се
мине. Сочи, че знае от ищеца, че ответните страни не го пускат в техния имот,
за да премахне растението. Твърди, че в момента голяма част от растението е
премахнато, но в долната част на двора към ответниците има още от
растението.
В производството по делото е разпитан и свидетеля В. И. Н., воден от
ответните страни, който свидетелства, че е съсед на страните в
производството, като живее на ***, а процесната къща на ищеца е на № ***.
Излага пред съда, че това е много стара къща, и че е такава от както той е бил
малък, а сега е на 66 години. Твърди, че старите собственици на имота
починали през 90-те години и тогава имотът не бил в лошо състояние, но след
това стоял необитаем около 5-6 години, докато през 1995 г. бил закупен от
ищеца и от тогава ищецът не е правил ремонт на къщата, нито опити да живее
в нея. Свидетелства, че от двора на ответниците е израстнало пълзящо
растение по стената на къщата на ищеца и имало спорове, тъй като м. на
ищеца не искала растението да е там. Това било преди около 12 години и още
тогава било премахнато. Сочи, че покривът на къщата е започнал да се руши
от върха и има дупки, като сградата била рухнала и от другата страна. Не е
видял зеленината да прораства нагоре по керемидите и да влиза под тях.
3
Свидетелства, че и сега има някаква зеленина, но мисли, че е саморасла.
Преди растението е било по стената, но не е обхващало цялата стена.
От събраните в производството по делото доказателства, и от
показанията на свидетелката М. Я., които съдът цени на основание чл. 172
ГПК като безпротиворечиви и житейски логични, се установява, че в имота на
ответните страни е засадено растение, което е израстнало по стената на
сградата, собственост на ищеца и е достигнало до покривната конструкция. В
този смисъл съдът не цени показанията на свидетеля В. Н. в частта им, в
която свидетелства, че растението е премахнато още преди 12 години, тъй
като последните са противоречиви в посочената им част, доколкото в разпита
си пред съда свидетелят излага, че и към настоящия момент има зеленина, за
която обаче счита, че е саморасла.
В случая следва да се приеме, че предявеният иск е с правно основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тъй като не се установяват твърденията на ответните страни,
че растението е саморасло и не е засадено и поддържано от ответните страни,
каквато е определената правна квалификация на исковата претенция с
доклада по делото, дадена на основание чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК. Т.е. следва да
се изследва в производството дали поведението на ответните страни, свързано
със засаждане и поддържане на увивно растение, което е прорастнало по
сградата на ответната страна, е противоправно и виновно.
Съдът намира, че деянието на ответните страни не е противоправно. В
случая се установява, че ответните страни са позволили растението да израсте
по сградата на ответника, като не са го отстранили, в момента, в който
последното по естествен път, поради същността му на увивно растение, което
може да расте и съществува единствено, ако е прикрепено към съответен
обект, респ, повърхност, е израстнало по стената на сградата, собственост на
ищеца. Не се установява това деяние да е противоправно, тъй като чрез
засаждането на увивно растение от страна на ответните страни на границата с
имота на ищеца, не е нарушен общият принцип „да не се вреди другимо“,
респ. не се установява нарушени на съответни нормативни правила и
принципи на правото.
От изслушаната в производството по делото и приета без възражения на
страните съдебно-техническа експертиза, се установява, че къщата на ищеца
представлява двуетажна постройка, изпълнена с каменна зидария с
изравняващи дървени греди по стените в южната част и с дървен скелет и
пълнеж от тухли в северната фасада, в част от западната стена и по източната
фасадна стена, която е към улицата. Установено е, че покривната
конструкция е дървена, покрита със старобългарски керемиди, която е във
видимо лошо техническо състояние, като е започнала да се разрушава – на
много места е пропаднала, с липсващи керемиди. Вещото лице е установило,
че в горния край на южната и западните стени има участъци с разпадаща се
каменна зидария и на места – опасно подкужушена и наклонена в горния си
край към имота на ответниците. Констатирани са и прогнили дървени греди в
4
дървения скелет и изравнителните греди, като тухленият комин на сградата е
с частично разрушена зидария и съществува опасност от самосрутване. При
огледа на сградата вещото лице е констатирало, че по фасадата на сградата,
граничеща с имота на ответниците, има остатъци от изсъхнало увивно
растение, което заема малка част от външния каменен зид на къщата.
Установено е, че подкужушената част от каменната зидария по външната
стена, се намира в другия край на фасадата от към улицата. Вещото лице е
констатирало повреди и по другите външни стени – както към дворното
място, така и към улицата, поради което от към улицата е обособена
предпазна зона с метални колове и ограда. Установено е, че сградата във
вътрешността е необитаема и опасна. В заключение вещото лице е посочило,
че възможно съществуващата увивна растителност да е помогнала за повреда
на външната стена на къщата, но няма как тази растителност да е повредила и
останалите външни стени. Вещото лице е определило, че стойността на
строително-монтажните дейности за възстановяване на вредите е в размер на
сумата от 4 554, 90 лв. В съдебното заседание, в което вещото лице е
защитило заключението си, последното уточнява, че увивното растение не е
изцяло причина за повредата на фасадата, тъй като има изкорубвано, което не
може да е причинено от увивното растение. Вещото лице е посочило, че е
възможно повредите на покрива да са причинени от растението, но не само от
него, тъй като покривната конструкция е повредена и в останалата и част.
Съгласно т. 1 на Постановление № 1/23.12.1968 г. на Пленума на
Върховния съд, по силата на чл. 45 и сл. ЗЗД на обезщетяване подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това следва и от изричната разпоредба на чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Между деянието и
настъпилата вреда следва да има причинно следствена връзка, което е
елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. С оглед на това не подлежат на
обезщетяване вреди, които макар и да имат връзка с поведението на ответника
по иск за обезвреда по чл. 45 ЗЗД, не се явяват пряка и непосредствена
последица на извършения от него деликт.
С Решение № 228 от 19.01.2016 г. по гр. д. № 6774/2014 г., Г. К., ІІІ г. о.
на ВКС е възприето разрешението, че в хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването
на причинно-следствена връзка между поведението на дееца и увреждането,
чието обезщетение се търси, е за ищеца и това означава, че той следва по пътя
на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно
необходимо /не случайно/ свързано с резултата, че в цялата поредица от
явления причината - деянието, да предшества следствието - вредата, и да го
поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието.
При формиране на вътрешното си убеждение относно наличието или
липсата на причинно следствена връзка между установеното неправомерно
поведение и конкретно причинените вреди, съдът следва да прецени всички
ангажирани по делото доказателства. В случая при съвкупната преценка на
събраните в производството по делото доказателства, съдът намира, че не е
налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
5
засаждането на увивно растение в имота на ответните страни и повредите на
стената и покривната конструкция на сградата, собственост на ищеца. Това е
така, доколкото в производството по делото е безспорно установено, че
сградата, построена в имота на ищеца е в лошо техническо състояние, което е
причинено от липсата на поддръжка на постройката от страна на нейния
собственик. В този смисъл е заключението на вещото лице по допуснатата от
съда съдебно-техническа експертиза, което е осъществило оглед на сградата и
е установило, че последната е с повредени дървени колони, стени и покрив,
които вреди са както в частта на сградата, по която е прораснало увивното
растение, посадено в двора на ответните страни, така и в останалите й части.
Следва да се посочи, че експертизата е установила, че са налице и вреди по
външната стена на сградата, изразяващи се в подкожушване на каменната
зидария, които са в частта на стената, до която увивното растение не е
достигало, преди унищожаването му от ответниците, тъй като към момента на
огледа последното е било изсъхнало.
От представения в производството по делото констативен протокол се
установява, че вредите на сградата са били налични още към момента на
съставянето му – 28.09.2011 г.
В този смисъл следва да се приеме, че не е налице пряка причинно-
следствена връзка между установените вреди на сградата и засаждането на
увивно растение, прикрепено към стената на сградата, доколкото наличието
на това растение не представлява единствена и необходима причина за
вредите по стените и покрива на сградата.
В производството по делото и от събраните доказателства по безспорен
начин се установява, че сградата, собственост на ищеца, е в лошо техническо
състояние, с изгнили носещи греди и установено срутване на част от покрива,
като сградата е необитаема и опасна. Т.е. установява се, че недвижимият имот
не е поддържан от страна на ищеца, чрез полагане на необходимата грижа –
тази на добрия стопанин, и осъществяване на необходимите действия, които
да поддържат имота в състояние, в което сградата да не е застрашена от
срутване. Не може да се приеме, че е налице противоправно поведение на
ответните страни, доколкото увреждането на сградата е вследствие на
допусната небрежност от страна на собственика на сградата, която е цялостно
увредена и вредите по стената и част от покрива не са причинени само и
единствено от наличието на увивно растение.
За да достигне до извод за неоснователност на исковата претенция
съдът съобрази и обстоятелството, че с влязло в сила на 30.07.2021 г. Решение
№ 260279/29.01.2021 г., постановено по гр.д. № 11896/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, Х граждански състав, е уважен предявения от
ответните страни Х.А.К. и З. Г. П. против Х.Б.А.Х. иск с правно основание чл.
109 ЗС, като ищецът в настоящото производство е осъден а преустанови
неоснователните си действия по отношение на собствения на ищците Х. А. К.
и З. Г. П. имот - УПИ *** по регулационния план на с. Б., ведно с построените
6
в него сгради, като обезопаси построената в югоизточния ъгъл на собствения
му имот УПИ *** по регулационния план на ***, двуетажна паянтова
масивна жилищна сграда, разложена на границата с имота на ищците, чрез
поставяне на предпазна мрежа или друго техническо средство
възпрепятстващо падането на откъртени от сградата строителни материали в
дворното място на ответниците, както и да извърши всички необходими
технически действия за заздравяване на зидовете на сградата и елементите на
покривната ѝ конструкция, разположени гранично към имота на ищците.
В мотивите на съдебното решение е прието, че бездействието на
ответника води до саморазрушаване на собствената му сграда, вследствие на
което се поражда опасност от увреждане на вещи и лица в имота на ищците.
Обезопасяването на тази сграда, застрашена от самосрутване е задължение на
ответника. Като собственик той следва да извърши всички необходими
действия, така че сградата да не представлява опасност както за трети лица,
така и за самия него. От това му задължение не го освобождава
обстоятелството, че е налична процедура пред Министерството на културата
за придаване на постройката на статут на паметник на културата, което е
видно от приложената в копия преписка. Това е така, защото запазването на
целостта на сградата и ограничаването на опасността падащи от нея предмети
да засегнат съседен имот, не съставлява промяна на съществени елементи в
конструкцията , а предполага само обезопасавяне и мерки предотвратяващи
продължаването на процеса на саморазрушаване. Такива действия са
насочени към запазване на вещта, която в противен случай би могла да
изчезне преди да е приключила административната процедура за обявяването
ѝ за паметник на културата.
Влязлото в сила съдебно решение установява със сила на пресъдено
нещо между страните, че са налице предпоставките по чл. 109 ЗС, които в
случая се изразяват в наличие на бездействие от страна на ищеца, изразяващо
се в неполагане на дължимата грижа по поддръжка и обезопасяване на
собствената му недвижима вещ и ограничаващо правото на собственост на
ответните страни.
Предвид така изложените съображения и поради липсата на
противоправност на деянието на ответните страни, както и на пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между деянието и вредите, не се
установиха кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за
ангажиране деликтната отговорност на ответните страни и предявените
искове подлежат на отхвърляне.
На ответните страни, и с оглед изхода на правния спор, се следват
разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер на сумата от по 800 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение от всяка една от ответните страни, за заплащане
на което са представени доказателства.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.Б.А.Х., ЕГН **********, с адрес ***,
против Х. А. К., ЕГН **********, и З. Г. П., ЕГН **********, и двамата с
адрес ***, пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за солидарното осъждане на ответните страни за
заплащане на сумата от 5 100 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, нанесени на жилищната сграда, собственост на ищеца,
находяща се в УПИ *** по регулационния план на ***, от увивно растение,
засадено в имота на ответните страни, представляващ УПИ *** по
регулационния план на ***, ведно със законна мораторна лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 31.08.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Х.Б.А.Х., ЕГН **********,
да заплати на Х. А. К., ЕГН **********, сумата в размер от 800 лв. –
съдебно-деловодни разноски по гр.д. № 11110/2020 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Х.Б.А.Х., ЕГН **********,
да заплати на З. Г. П., ЕГН **********, сумата в размер от 800 лв. –
съдебно-деловодни разноски по гр.д. № 11110/2020 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8