РЕШЕНИЕ
№ 1168
гр. Варна, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско
дело № 20253100501483 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от Етажна собственост на комплекс
„Евксиноград резидънс 1“, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Х.Д.“,
№3, представлявана от „Хоум Мениджмънт Варна“ ЕООД, ЕИК *********
против Решение № 1300 от 14.04.2025г., постановено по гражданско дело №
11358/2024г. по описа на Районен съд - Варна, В ЧАСТТА, с която е
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1
ГПК, че Етажна собственост на комплекс „Евксиноград резидънс 1“, с
административен адрес: гр. Варна, ул. „Х.Д.“, №3, представлявана от „Хоум
Мениджмънт Варна“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Х.Д.“,
№3, ДЪЛЖИ на Б. П. Б., ЕГН ********** вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№4184/18.07.2023 г. по ч.гр.д. № 8765/2023г. по описа на ВРС, а именно:
1391,80 лева, представляваща главница - стойност на извършен през м.07.2021
г., ремонт на покрив на сграда с адрес: гр. Варна, ул. „Х.Д.“, №3, комплекс
„Евксиноград резидънс 1“, заплатена изцяло със средства на заявителя /Б. П.
Б./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 07.07.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението и 140,56 лева, представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 05.08.2022 г. до 06.07.2023 г. Изложени са подробни съображения
1
за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение. Според
жалбоподателя исковата претенция е недопустима, тъй като е предявена
срещу ненадлежна ответна страна, която не е легитимирана да отговаря по
нея. Поддържа се, че в хода на първоинстанционното производство не се е
доказало по несъмнен начин, че сумата е заплатена от ищеца от личния му
патримониум, за да възникне основание за етажните собственици да я
възстановят. Сочи се, че не се е доказало установяването по надлежния ред на
необходимостта и неотложността за извършването на ремонта преди
стартирането му. Искането е за отмяна на атакувания акт и се претендират
разноски.
Ответникът по жалбата Б. П. Б., ЕГН ********** заявява становище за
неоснователност на жалбата. Според въззиваемата страна
първоинстанционното решение е правилно, постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че е налице надлежна пасивна
правна легитимация, като се посочва съдебна практика в тази връзка. Сочи се,
че от приетата по делото СТЕ доказва твърденията на ищеца. Искането е за
оставяне на жалбата без уважение. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно, но
недопустимо по следните съображения:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.422,
ал.1 вр. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, предявен от Б. П. Б. срещу Етажна собственост
на комплекс „Евксиноград резидънс 1“, с административен адрес: гр. Варна,
ул. „Х.Д.“, №3, за установяване дължимостта на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№4184/18.07.2023 г. по ч.гр.д. №8765/2023 г. по описа на ВРС, а именно:
сумата от 1 722 лева с ДДС, представляваща главница - стойност на извършен
през м.07.2021 г., неотложен ремонт на покрив на сграда с адрес: гр. Варна, ул.
„Х.Д.“, №3, комплекс „Евксиноград резидънс 1“, заплатена изцяло със
2
средства на заявителя, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 07.07.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението и 173,91 лева, представляваща лихва за забава,
начислена за периода от 05.08.2022 г. до 06.07.2023 г. В исковата молба се
сочи, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с адрес: гр.
Варна, ул. „Х.Д.“, №3, комплекс „Евксиноград резидънс 1“. В периода м. 04 –
м. 05.2021 г. ищецът открива течове по тавана на имота си, като след
извършен оглед, установява, че покривът на сградата е в лошо състояние.
Поради неотложност на ремонта и с цел да не бъдат нанесени по-големи
щети, ищецът сключва договор с „Ай Ви Ем груп“ ЕООД, като за
извършените строителни дейности заплаща сумата от 1 722 лева. Твърди се,
че след извършване на ремонта е съставен и подписан протокол за СМР. Сочи
се, че документът е представен на управителя на ЕС, който от своя страна
заявява готовност заплатените средства да бъдат възстановени на Б. Б., от
сумата, събрана във фонд „Ремонт и обновление“, но това не се осъществява.
Ответникът оспорва допустимостта и основателността на предявената
искова претенция. Възразява срещу твърдението, че извършеният ремонт на
покрива е заплатен с лични средства на ищеца. Оспорва да е бил извършен
соченият в исковата молба ремонт. Заявява, че няма данни да е бил извършен
оглед и обследване от експерт, който да е предписал извършване на ремонт,
при условия на неотложност. Сочи, че с решение на ОС на ЕС от 05.08.2022 г.,
искането на ищеца за възстановяване на заплатените от него средства е
отхвърлено, което решение не е оспорено в срок по реда на чл.40 ЗУЕС
С постановеното по спора Решение № 1300 от 14.04.2025г. по
гражданско дело № 11358/2024г. по описа на Районен съд - Варна
първостепенният съд е приел за установено по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1, т.1 ГПК, че Етажна собственост на комплекс „Евксиноград резидънс 1“, с
административен адрес: гр. Варна, ул. „Х.Д.“, №3, представлявана от „Хоум
Мениджмънт Варна“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Х.Д.“,
№3, ДЪЛЖИ на Б. П. Б., ЕГН ********** вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№4184/18.07.2023 г. по ч.гр.д. № 8765/2023г. по описа на ВРС, а именно:
1391,80 лева, представляваща главница - стойност на извършен през м.07.2021
г., ремонт на покрив на сграда с адрес: гр. Варна, ул. „Х.Д.“, №3, комплекс
„Евксиноград резидънс 1“, заплатена изцяло със средства на заявителя /Б. П.
3
Б./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 07.07.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението и 140,56 лева, представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 05.08.2022 г. до 06.07.2023 г., като е отхвърлил иска за главница, за
разликата над присъдените 1391 лева до претендираните 1722 лева, както и
иска за мораторна лихва, за разликата над присъдените 140,56 лева до
претендираните 173,91 лева.
В предмета на настоящата жалба е допустимостта на установителен
иск, предявен от Б. П. Б. срещу Етажна собственост на комплекс
„Евксиноград резидънс 1“, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Х.Д.“,
№3, за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №4184/18.07.2023 г. по
ч.гр.д. №8765/2023 г. по описа на ВРС, а именно: сумата от 1 722 лева с ДДС,
представляваща главница - стойност на извършен през м.07.2021 г., неотложен
ремонт на покрив на сграда с адрес: гр. Варна, ул. „Х.Д.“, №3, комплекс
„Евксиноград резидънс 1“, заплатена изцяло със средства на заявителя, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 07.07.2023г. до окончателното изплащане на
задължението и 173,91 лева, представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 05.08.2022 г. до 06.07.2023 г. Възникването и надлежното
упражняване на правото на иск е обусловено от наличието на определени
процесуални предпоставки, част от които са активната и пасивната
процесуална легитимация на страните. Допустимостта на иска се преценява
към момента на неговото предявяване, а предвид характеристиката на
настоящото исково производство, за този момент следва да се приеме датата
за депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Исковете, предявени по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422 ГПК, са
установителни. Ищецът (кредитор) се ползва от изпълнително основание -
издадената заповед. Оплаквания срещу самата нея могат да се релевират
единствено в заповедното производство по реда на чл. 413 ГПК, не и в
исковото, при разрешаване на материалнопавния спор относно вземането. Ако
между страните съществува правен спор, а такъв е налице при подадено
възражение срещу заповедта за изпълнение, то той подлежи на разрешаване в
исковото производство, чрез предявяване на иск по реда на по чл. 415, респ.
4
чл. 422 ГПК, който се разглежда по правилата на общия исков процес.
Необходимо е да има пълно съвпадение между предмета и страните по иска за
установяване съществуването на вземането по чл. 422 от ГПК и предмета и
страните на заповедта за изпълнение, като установителният иск е средство за
защита на признато в заповедното производство вземане на кредитора.
Предпоставка за допустимостта му, наред с нормативно установените
специфични условия, е съответствието между заявеното и признато в
заповедното производство вземане и предмета на делото, очертан в
обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В случая такова
съответствие между заявлението, заповедта за изпълнение и петитума на
исковата молба е налице.
От друга страна, съгласно чл. 48, ал.6 ЗУЕС, всеки собственик може да
извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на
общи части на сградата без решение на общото събрание, в случаите, когато е
уведомил управителя за необходимостта от такъв, но той не е свикал общо
събрание в едномесечен срок от уведомяването. Разходите за извършване на
ремонта, направени от собственик за негова сметка, с решение на общото
събрание се възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски по
чл. 50 след представяне на документи, удостоверяващи плащанията. Ако
разходите, извършени от собственик, не бъдат възстановени по реда на ал. 6,
той има право да предяви иск срещу останалите собственици – ал.7 на същата
разпоредба.
Горепосочените разпоредби на ЗУЕС регламентират правото на отделен
етажен собственик да претендира разходите за извършен от него без решение
на ОС необходим ремонт на общи части на сградата, но не уреждат пряко
материалноправните предпоставки на иска на етажния собственик срещу
останалите етажни собственици за припадащата им се част от средствата.
Задължението на етажните собственици да възстановят припадащата им се
част от средствата за ремонт на общите части произтича от разпоредбата на
чл. 41 ЗС, съгласно която норма всеки собственик, съразмерно с дела си в
общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането
или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е
взето решение от общото събрание. В този смисъл е и практиката на ВКС -
решение № 85 от 24.06.2014 г. по гр. дело № 1157/2014 г. по описа на ВКС, Г.
К., II Г. О., решение № 228 от 13.12.2016 г. по гр. дело № 5571/2015 г. по описа
5
на ВКС, Г. К., III Г. О., решение № 160 от 05.12.2019 г. по гр. дело № 948/2019
г. по описа на ВКС, Г. К., I Г. О. Посочената практика доразвива
предпоставките, като ги съотнася към други общи принципи на
неоснователното разместване на блага и приема, че ако някой от етажните
собственици подобри общи части, без да е взето решение на общото събрание
и без съгласието на останалите етажни собственици, но с тяхното знание и
непротивопоставяне, може да претендира, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД,
припадащите им се части от направените полезни разноски до размера на
обогатяването им и то ако работата е предприета уместно, а ако общите части
са подобрени против волята на останалите етажни собственици, последните
ще отговарят на основание чл. 59 ЗЗД.
С оглед твърденията, изложени от ищеца, в случая е налице хипотезата
на чл.48, ал.7 ЗУЕС. Основателността на предявения иск е поставена в
зависимост от това ищецът при условията на пълно и главно доказване да
установи, че е собственик на самостоятелен обект на сграда в режим на
етажна собственост, че ответниците също са собственици на самостоятелни
обекти в същата сграда, че е извършил за собствена сметка необходим ремонт
на обща част на сграда /в случая покрив/ в твърдения период от време, че му е
отказано възстановяване на разходите от страна на етажната собственост,
размера на вложените в необходимия ремонт средства, размера на
припадащата се част на ответниците, както и твърденията си за знание и
непротивопоставяне на останалите етажни собственици.
Във връзка с пасивната процесуална легитимация по настоящия иск
законът гласи, че същият следва да бъде насочен срещу „останалите
собственици“. Право на ищеца е да прецени дали ще насочи претенцията си
срещу всички или само някои от останалите ет.собственици, размерът на
отговорността на които се определя съобразно притежаваните от тях ид.ч. от
общите части. Доколкото в настоящия случай исковата претенция е насочена
към управителя на ЕС, а не към етажните собственици, същата се явява
недопустима, съобразно общите правила, макар и да е налице съвпадение
между ответника, посочен в заявлението и издадената въз основа на него
заповед за изпълнение. В исковото производство, инициирано по чл. 422 ГПК,
съдът не изследва дали са били налице предпоставките за издаване на
заповедта, не извършва контрол относно правилността на действията на
6
районния съд, включително относно редовността на заявлението. Това е без
значение за съществуването на вземане на ищеца от ответника /Решение № 59
от 16.06.2016 г. по гр. д. № 4364/2015 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/. Отделно от това,
на този етап от производството – на въззивна инстанция, е недопустимо
исковата претенция да бъде насочвана срещу нов, различен ответник,
доколкото не са налице предвидените в закона предпоставки за заместване на
страна.
Поради това постановеното по недопустим иск първоинстанционно
решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
За разлика от отхвърлянето на иска с влязло в сила решение при
прекратяване на производството по делото не се формира сила на пресъдено
нещо относно вземането. С прекратяване на производството по делото се
заличават с обратна сила последиците, които законът свързва с предявяването
на иска. В този смисъл последиците при прекратяване на производството по
делото следва да са аналогични на предвидените в чл. 415, ал. 2 ГПК, ако
искът не беше предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. По тези съображения
при прекратяване на производството по делото по иска по чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист
подлежат на обезсилване. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение,
издадена по чл. 410, съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния
лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по
реда на чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил
определението за прекратяване. Обезсилването на заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист следва да се постановят едновременно с определението
за прекратяване на производството по иска /в този смисъл т.13 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/. Ето защо издадената на основание чл. 410 ГПК в полза на Б.
Б. заповед за изпълнение № 4184/18.07.2023г. следва да бъде обезсилена.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя по съразмерност в общ размер от 1 113,52 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение за заповедно, първоинстанционно и въззивно
производство.
По изложените съображения съдът
7
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1300 от 14.04.2025г., постановено по
гражданско дело № 11358/2024г. по описа на Районен съд - Варна, В ЧАСТТА,
с която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1, т.1 ГПК, че Етажна собственост на комплекс „Евксиноград резидънс 1“, с
административен адрес: гр. Варна, ул. „Х.Д.“, №3, представлявана от „Хоум
Мениджмънт Варна“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Х.Д.“,
№3, ДЪЛЖИ на Б. П. Б., ЕГН ********** вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№4184/18.07.2023 г. по ч.гр.д. №8765/2023г. по описа на ВРС, а именно:
1391,80 лева, представляваща главница - стойност на извършен през м.07.2021
г., ремонт на покрив на сграда с адрес: гр. Варна, ул. „Х.Д.“, №3, комплекс
„Евксиноград резидънс 1“, заплатена изцяло със средства на заявителя /Б. П.
Б./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 07.07.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението и 140,56 лева, представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 05.08.2022 г. до 06.07.2023 г. и ПРЕКРАТЯВА производството
(първоинстанционно и въззивно) по делото в тази част.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 4184/18.07.2023г. по чл. 410
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8765/2023г. по описа на ВРС в полза на Б. П. Б.,
ЕГН ********** срещу Етажна собственост на комплекс „Евксиноград
резидънс 1“, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Х.Д.“, №3,
представлявана от „Хоум Мениджмънт Варна“ ЕООД, ЕИК *********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Х.Д.“, №3, В ЧАСТТА за сумата от 1391,80 лева,
представляваща главница - стойност на извършен през м.07.2021 г., ремонт на
покрив на сграда с адрес: гр. Варна, ул. „Х.Д.“, №3, комплекс „Евксиноград
резидънс 1“, заплатена изцяло със средства на заявителя /Б. П. Б./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 07.07.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението и 140,56 лева, представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 05.08.2022 г. до 06.07.2023 г.
ОТМЕНЯ Решение № 1300 от 14.04.2025г., постановено по гражданско
дело № 11358/2024г. по описа на Районен съд – Варна, в частта за разноските и
8
вместо това постановява:
ОСЪЖДА Б. П. Б., ЕГН ********** да заплати на Етажна
собственост на комплекс „Евксиноград резидънс 1“, с административен адрес:
гр. Варна, ул. „Х.Д.“, №3, представлявана от „Хоум Мениджмънт Варна“
ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Х.Д.“ №3, сторените разноски
по делото, в размер от общо 1 113,52 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за заповедно, първоинстанционно и въззивно производство.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9