ОПРЕДЕЛЕНИЕ №58
гр. Варна, 27.01.2020г.
Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 612/19г., намира следното: Настоящото производство е образувано след отмяната на решение № 77/21.06.18г. по
в.гр.д. № 225/18г. на ВАпС, извършена с решение № 190/03.12.19г. по гр.д. №
4386/18г. на ВКС, ІІІ г.о., и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на настоящия съд.
Въззивното производство има за предмет
подадената от Я.А.Ж., В.М.Ж. и М.Д.Ж. въззивна жалба против решение №
317/26.02.18г. по гр.д. № 787/17г. на ВОС, с което е бил уважен иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД като
спрямо ищеца С.Я. са обявени за недействителни сключените от Я. Ат. Ж.
договори, оформени с нотариален акт № 176, том III, рег. № 4710, дело 504 от
29.12.2014 г. на Варненския нотариус № 192 Диана Стоянова, а именно: за
безвъзмездно учредяване право на ползване в полза на М.Д.Ж. и дарение в полза на В.М.Ж., на следните недвижими имоти: апартамент № 8 (осем), разположен на третия етаж в жилищна сграда
на етап груб строеж, находяща се в гр. Варна, ул. „Гларус“ № 24, със застроена
площ 95.55 кв. м, представляващ самостоятелен обект № 10135.2575.1681.1.5 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92 от
14.10.2008 г. на ИД на АГКК, ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж върху поземления имот; апартамент № 7 (седем), разположен на третия етаж в жилищна сграда
на етап груб строеж, находяща се в гр. Варна, ул. „Гларус“ № 24, със застроена
площ 90.95 кв. м, представляващ СОС № 10135.2575.1681.1.6 по КККР, ведно със
съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот; самостоятелен обект
/таван/ за склад № 12 (дванадесет), разположен на четвъртия етаж по схема,
а по документи за собственост в подпокривното ниво - тавански етаж, в жилищна
сграда на етап груб строеж, находяща се в гр. Варна, ул. „Гларус“ № 24, със
застроена площ 51.10 кв. м, представляващ СОС № 10135.2575.1681.1.12 по КККР, ведно със съответните ид. ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, тъй като го увреждат като кредитор с
вземания за неустойки за неизпълнение на задължения за въвеждане в
експлоатация, за довършителни работи и промяна на предназначението на
продавания обект по договор от 09.12.2014 г. и длъжницата е знаела за
увреждането, по исковете, предявени от С.Я.,
против страните по посочените по-горе договори; и ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 1498.37 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В
жалбата се сочи, че решението е неправилно, тъй като по делото не са били
доказани от ищеца правнорелевантните факти – че той е кредитор на
прехвърлителката на имотите към момента на разпореждането; че сделките го
увреждат в това му качество и знанието за увреждането. Оспорва се правния извод
на съда, че моментът на възникването на вземането за неустойка, съвпада с
момента на нейното уговаряне. Поддържа се, че вземането за неустойка възниква
от момента на осъществяването на факта на неизпълнение на задължението,
обезпечено с неустоечната клауза. Поради това и процесните по делото сделки не
са сключени след възникване на
вземането на ищеца. Наред с горното се поддържа, че неправилно е възприетото от
съда, че всяко разпореждане с имущество на длъжника съставлява увреждане на
неговите кредитори. Сочи се, че по делото не е било доказано и знанието за
увреждане. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
предявения иск, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната страна С. Я. чрез процесуалния му представител,
с който същата е оспорена като неоснователна. Изцяло се споделят правните
изводи, мотивирали обжалвания съдебен акт. Претендира се неговото потвърждаване
и присъждане на сторените разноски.
В мотивите на решението на ВКС са
дадени задължителни указания въззивният съд да изпълни задълженията си съгласно
ТР № 1/13г. от 09.12.13г. по т.д. № 1/13г. на ОСГТК на ВКС като на свой ред
даде указания на ищеца /въззиваем в настоящото производство/, че е негова
доказателствената тежест за доказване на недействителността на увреждащите го
сделки, оформени с нотариален акт № 176, том III, рег. № 4710, дело 504 от
29.12.2014г. на ВН № 192 – Д. С., като
в хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД същият
следва да докаже общото намерение на длъжника и третите лица за увреждането му,
както и да му се даде възможност да предприеме съответни процесуални действия
за доказване на този факт.
С определение № 798/20.12.19г.
настоящото дело е спряно на осн. чл. 229, ал.
1, т. 4 от ГПК до приключването с окончателен съдебен акт на производството по
гр.д. № 10660/17г. на ВРС, ХХХІІІ с-в, което има за предмет предявените от С.Я.
против Я.А.Ж. искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за
установяване на вземанията му за неустойка, произтичаща от договора за
покупко-продажба на имота, обективиран в НА № 63, т. ІV, рег. № 7746, дело №
591/09.12.14г. на нотариус Ал. Г., рег. № 194 на НК /с
които вземания същият се легитимира като кредитор по предявения по настоящото
дело Павлов иск/.
С
молба от 08.01.20г. въззиваемият /той и ищец в исковото производство/ С. Я.
чрез процесуалния си представител адв. П. П., е отправил искане на осн. чл. 207
вр. чл. 192 от ГПК да се задължи нотариус Д. Стоянова да представи копие от
всички удостоверения за данъчна оценка на имотите, които се намират в нейно
нотариално дело № 504/2014г., по което е издаден НА № 176, т. ІІІ, рег. № 4710,
дело 504 от 29.12.14г. Твърди се, че представените пред нотариуса схеми на
прехвърлените обекти са с дата на издаване 19.12.14г., а датата на подаване на
заявлението до СГКК е 18.12.14г., от което е направен извод, че схемите за
увреждащата сделка са поръчани няколко дни след като ответницата Я.Ж. е поела
задължението спрямо ищеца Я.. В тази връзка и тъй като ищецът не разполага с
данъчните оценки, послужили за изповядването на увреждащата го сделка, а
същевременно се счита, че чрез тях ще се установи намерението на ответниците да
извършат сделката с цел Я.Ж. да се освободи от имуществото си, се претендира
изискването им от нотариуса. Опасността тези доказателства да бъдат унищожени
или събирането им по-късно – затруднено, се обосновава с факта, че е издадена
заповед от Нотариалната камара за започване унищожаването на нотариалните дела
от 2014г.
В указания от съда срок и на осн.
чл. 208, ал. 2 от ГПК, насрещните страни чрез процесуалния си представител адв.
Ил. З., са изразили становище за неоснователност на искането, тъй като
данъчните оценки, които се изискват от нотариуса не са индивидуализирани. Освен
това е посочено, че същите следва да се съхраняват и в архива на Община Варна,
поради което не съществува опасност от тяхното унищожаване. Освен това се сочи,
че до повторното въззивно разглеждане на делото се е стигнало именно по жалба
на ответниците, поради което и тяхното положение не може да бъде влошавано чрез
даване на възможност на насрещната страна да ангажира нови доказателства по
делото, които е можела да ангажира при първоначалното разглеждане на
делото.
Настоящия
съд намира, че на осн. чл. 208, ал. 1 от ГПК е компетентен да се произнесе по
подадената от въззиваемата страна молба за обезпечение на доказателства. Същата
е допустима, тъй като е налице правен интерес у страната по спряното дело да
иска събирането на доказателства при наведеното твърдение за наличието на факти
от хипотезата на чл. 207 от ГПК. Разгледана по същество молбата е и основателна
по следните съображения:
Съобразно цитираните по-горе
указания, дадени от ВКС при връщането на делото за ново разглеждане от
въззивния съд, последният след възобновяване на въззивното производство, следва
да даде указания на ищеца /въззиваем в
настоящото производство/, че е негова доказателствената тежест за доказване на
недействителността на увреждащите го сделки, оформени с нотариален акт № 176,
том III, рег. № 4710, дело 504 от 29.12.2014г. на ВН № 192 – Д. С.,
като в хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД същият
следва да докаже общото намерение на длъжника и третите лица за увреждането му,
както и да му се даде възможност да предприеме съответни процесуални действия
за доказване на този факт.
Посочените от въззиваемия документи,
представляващи представените пред нотариуса данъчни оценки, послужили за
изповядване на процесните сделки и момента на тяхното заявяване и издаване, са
относими към очертания от ВКС предмет на делото.
Отделно от това, при направената
служебна проверка от настоящия съд се установи, че на електронната страница на
Нотариалната камара е публикувана Заповед № 1/02.01.20г. на председателя на
Съвета на нотариусите на Нотариалната камара, с чиято т. 1 е открита процедура
по унищожаване на нотариални дела с изтекъл срок на съхранение, съгласно чл.
10, ал. 5 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните
кантори от 1998г. до 2014г. вкл., на нотариуси, вписани в НК през годините от
1998г., 2000г., 2001г., 2003г., 2004г., 2007г., 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г.
Определен е срок за изпълнение на заповедта до 30.05.20г. С оглед на така
установения факт и невъзможността да се определи момента на възобновяване на
настоящото производство, следва да се приеме, че е налице опасност посочените
документи да бъдат унищожени.
Молбата на въззиваемия следва да
бъде уважена като на осн. чл. 192, ал. 1 от ГПК от нотариус Д. С. се
изиска представянето на посочените документи. Воден от горното, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВА по спряното в.гр.д. № 612/19г. на
ВАпС, като на осн. чл. 192, ал. 1 от ГПК да се изиска от нотариус Д. С. с район на действие - района на
РС-Варна, вписан в регистъра на НК-гр. София под № 192, да представи по
настоящото в.гр.д. № 612/19г. на ВАпС заверени от нея копия на всички
удостоверения за данъчни оценки на имоти, които се намират в нейно нотариално
дело № 504/2014г., по което е издаден НА № 176, т. ІІІ, рег. № 4710, дело 504
от 29.12.14г., със страни Я.Ж., В.Ж. и М.Ж..
На осн. чл. 192, ал. 2 от ГПК
препис от молбата да се изпрати на нотариус Д. С., на която се определя 1-седмичен срок от получаването на молбата на
страната, за представяне на изисканите документи.
УКАЗВА на нотариус Д. Стоянова,
че последиците при неоснователно непредставяне на изисканите документи, са
уредени с нормата на чл. 192, ал. 3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
самостоятелно обжалване по арг. за противното от чл. 208, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: