№ 14147
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20241110120241 по
описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
18.07.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на десети юли през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретар ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 20241/2024 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Р. С. М. срещу „ДО“ ЕАД, като се твърди, че на
27.10.2021 г., около 07:30 ч., в гр. ......................., водачът РС, управлявал лек автомобил
„Дачия Докер“, рег. № СВ ......................... КР, като при излизането от ред на паркирани
автомобили, не бил преценил добре отстоянията до съседния паркиран лек автомобил „Ауди
А8“, рег. № СВ .................... СМ и настъпил удар в предната лява част. Поддържа, че за ПТП-
то бил съставен двустранен констативен протокол, като вината за инцидента била изцяло у
водача на лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № СВ ......................... КР, а по лек автомобил
„Ауди А8“, рег. № СВ .................... СМ били нанесени имуществени вреди. Навежда доводи,
че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит
застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Навежда доводи, че ответника е уведомен за настъпилото застрахователно
1
събитие, като била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) №
43082132103353, като било определено застрахователно обезщетение в размер на 603,79
лева, което било изплатено на 04.11.2021 г. Излага съображения, че изплатеното
застрахователно обезщетение било недостатъчно, за да покрие настъпилите вреди, като
следвало вредите да бъдат заплатени по действителният им размер. Иска ответника да бъде
осъден да заплати сумата от 100,00 лева – частична претенция от такава в по-голям размер
от 1250,00 лева, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се поддържа,
че исковата молба е процесуално допустима, но неоснователна. Твърди, че не оспорва, че е
налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
съответно, че е образувана застрахователна преписка по която е заплатена сочената от
ищеца сума. Навежда доводи, че изплатеното застрахователно обезщетение отговоря на
размера на действителните вреди, които били нанесени по автомобила, съответно тези които
били в пряка причинно-следствена връзка с уврежданията. Излага съображения, че
автомобила на ищеца бил в експлоатация от 24 години, поради което претенцията не
отговаряла на средните пазарни цени за възстановяване на действително увреденото
имущество. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
С Протоколно определение от 10.07.2024 г., съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е
допуснал обективно изменение на предявения иск чрез увеличението му, като същият се
счита предявен за сумата от 2001,53 лева, като частична претенция от такава в по-голям
размер от 3000,00 лева.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма в чл. 432 КЗ, се
урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че: 1) на 27.10.2021 г., около 07:30 ч., в гр.
......................., водачът РС, управлявал лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № СВ
......................... КР, като при излизането от ред на паркирани автомобили, не бил преценил
добре отстоянията до съседния паркиран лек автомобил „Ауди А8“, рег. № СВ ....................
СМ и настъпил удар в предната лява част; 2) за ПТП-то бил съставен двустранен
констативен протокол, като вината за инцидента била изцяло у водача на лек автомобил
„Дачия Докер“, рег. № СВ ......................... КР, а по лек автомобил „Ауди А8“, рег. № СВ
.................... СМ били нанесени имуществени вреди; 3) ответника е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие, като била образувана застрахователна преписка (именувана
„щета“) № 43082132103353, като било определено застрахователно обезщетение в размер на
603,79 лева, което било изплатено на 04.11.2021 г.; 4) към момента на ПТП-то гражданската
отговорност на виновия водач е била покрит застрахователен риск при ответника.
2
Отделени за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото
писмени доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което се изяснява, че механизма на
ПТП-то е следния: на 27.10.2021 г., около 07:30 ч., МПС „Дачия Докер“, рег. № СВ
......................... КР е паркирано в района на ж. к. „Младост 4“ до бл. 468, където водачът
предприема маневра за потегляне, при която настъпва удар с паркирания от дясната му
страна лек автомобил „Ауди С 8, рег. № СА .................... СМ. Експертът е посочил, че по лек
автомобил „Ауди С 8, рег. № СА .................... СМ са нанесени вреди по предена броня, ляв
фар, вежда, ляв калник, които вреди са в причинно-следствена връзка с ПТП-то. Изяснено е,
че стойността необходима за възстановяването на увредения лек автомобил по средни
пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 2605,32 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставени задачи, като по делото
липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен..
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че съгласно
нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава действителната или
възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. За
възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид,
в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния
договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е
оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при обикновената имуществена
застраховка максималният размер на вредите, които могат да настъпят, може предварително
да бъде определен, поради което застрахователната сума не трябва да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. Начинът на определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл. 405 КЗ, съответно чл.
410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия момент – така
Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от
6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на
ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. В случая безспорно, предвид кредитираното
заключение на САТЕ се изяснява, че лек автомобил „Ауди С 8, рег. № СА .................... СМ е
бил увреден при процесното ПТП, поради което следва да се възстановят нанесените вреди
от застрахователя по средни пазарни цени към настъпването на датата на ПТП-то.
Според разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП е прието, че водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
В случая няма съмнение, че водачът на лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № СВ
3
......................... КР не е съобразил поведението си с разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП,
поради което и поведението му е противоправно, т.е. налице е разминаване между правно
дължими и фактически извършено поведение.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, който при условията на
пълно и главно доказване, каквото е обратното да оборват презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
поради което и небрежната вина на делинквента се предполага.
Ищецът не е сочи, респ. не са събрани доказателства, че дължимата сума е заплатена
в цялост, поради което и съдът е длъжен да приеме, предвид неблагоприятните последици на
доказателствената тежест недоказаният факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
С оглед гореизложеното и предвид направеното увеличение на иска, което е
съобразено с извършеното извънсъдебно плащане (което има характер на признание по
смисъла на чл. 175 ГПК), то са налице всички материални предпоставки, поради което
претенцията следва да бъде уважена в цялост.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да му се присъди сумата от 780,06 лева, представляващи деловодни разноски и
дължимо адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДО“ ЕАД, ЕИК: ................., със седалище и адрес на управление: гр.
................... да заплати на Р. С. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. ..................................., на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 2001,53 лева, като частична претенция от такава в
по-голям размер от 3000,00 лева, представляващи застрахователно обезщетение по
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 43082132103353 за това, че на 27.10.2021 г.,
около 07:30 ч., водачът на МПС „Дачия Докер“, рег. № СВ ......................... КР е паркирано в
района на ж. к. „Младост 4“ до бл. 468, където предприел маневра за потегляне, като
виновно нарушил правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, при което настъпва удар с паркирания от
дясната му страна лек автомобил „Ауди С 8, рег. № СА .................... СМ по който автомобил
са нанесени вреди, ведно със законната лихва от 09.04.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДО“ ЕАД, ЕИК: ................. да заплати на
Р. С. М., ЕГН: **********, сумата от 780,06 лева, представляващи деловодни разноски и
дължимо адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4