и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 63/19.06.2008 год., постановено по Н.ч.х.дело № 419/2008 год., Кърджалийският районен съд е признал Красимир Асенов Моллов от гр.Кърджали за виновен в това, че на 09.10.2007 год. в гр.Кърджали казал нещо унизително за честта и достойнството на Тодор Николов Кундев от гр.Кърджали, с ЕГН **********, в негово присъствие, като го нарекъл "пикльовци" и "нещастници", и обидата е нанесена публично - престъпление по чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба" в размер на 1 700 лв. Осъдил е подс.Красимир Моллов да заплати на Тодор Кундев сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2007 год., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданският иск до пълния му предявен размер от 5 000 лв., като неоснователен и недоказан. С решението си е осъдил Красимир Моллов да заплати на Тодор Кундев и направените по делото разноски, в размер на 313.95 лв.; а по сметка на Кърджалийския районен съд – държавна такса върху уважената част на гражданския иск, в размер на 50 лв. Недоволен от така от така постановеното решение е останал подсъдимият Красимир Асенов Моллов от гр.Кърджали, който го обжалва лично и чрез назначения му в производството пред първоинстанционния съд защитник. В подадената от защитника на подсъдимия жалба се развиват съображения за неправилност на решението, като се твърди, че неправилно и в разрез с доказателствата по делото, съдът бил приел, че подсъдимия е осъществил престъпния състав на чл.148, във вр. с чл. 146 от НК, тъй като думите „….такива пикльовци и нещастници сте довели като свидетели….” са били отправени от Моллов не конкретно към тъжителя Кундев, и не се отнасяли до определено лице, което правело деянието несъставомерно от субективна страна. В подадената лично от подс.Моллов жалба против решението, извън неотносимите към предмета на делото оплаквания, се излагат оплаквания относно тенденциозно отхвърляне от съда на искането за приложението на института на реторсията, като се твърди, че в процесния протокол се съдържали предшестващи обиди, клевети и набеждаване в престъпление от страна на тъжителя спрямо подсъдимия. Моли да бъде отменено изцяло решението на първоинстанционния съд, вместо което да бъде отхвърлена тъжбата, като неоснователна. В съдебно заседание, редовно призован, подсъдимия Моллов не се явява. Назначеният му защитник поддържа жалбите така, както са предявени, като моли да бъде отменено обжалваното решение, вместо което да бъде постановено друго, с което подсъдимия да бъде оправдан, като бъде отхвърлен изцяло и предявения граждански иск. Претендира направените по делото разноски в двете съдебни инстанции. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбите – частния тъжител Тодор Николов Кундев от гр.Кърджали, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваното решение, с оглед правилността му и доводите, наведени в жалбите, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбите са неоснователни. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка при проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие. От събраните по делото доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият Красимир Асенов Моллов е роден на 14.02.1965 год. в с.Дрангово, общ.Кирково, обл.Кърджали, с постоянен адрес в гр.Кърджали, женен е, със средно образование, не е осъждан. На 09.10.2007 год. тъжителят Тодор Кундев бил призован за разпит в качеството му на свидетел по НЧХД № 615/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд, образувано по частна тъжба на Красиýир Моллов против Диана Йорданова Чавдарова от гр.Кърджали. В съдебното заседание присъствал и подсъдимият Моллов /в качеството му на тъжител по посоченото наказателно дело от частен характер/, който при провеждане на разпита на св.Кундев прекъснал показанията на последния, заявявайки „Такива пикльовци и нещастници сте довели като свидетели", очевидно визирайки св.Кундев, който бил единственият явил се свидетел по делото в съдебната зала. Посоченото изявление на подс.Моллов било записано в съдебния протокол от проведеното съдебно заседание, като съдът му отправил устно предупреждение. След приключване на заседанието тъжителят Кундев се отправил към сладкарница, която се намирала в близост до съда, където го очаквал негов познат – св.Илиев. Там тъжителят споделил със св.Илиев за случилото се по делото, по което бил свидетел, като му казал: „Кой му позволява да ме нарича пикльо и нещастник, и това ми го каза в съда!”. Тъй като се оплаквал от шум в главата и бил почервенял, тъжителят Тодор Кундев, придружаван от св. Илиев отишъл в болницата в гр.Кърджали, където след преглед го насочили към личния му лекар. Няколко дни след случилото се на 09.10.2007 год. тъжителят Кундев поддържал високо кръвно налягане, като бил засегнат и обиден от думите, отправени му от подсъдимият Моллов. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаният по делото в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетел Илко Георгиев Илиев, които следва да бъдат кредитирани изцяло; както и от приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства - заверен препис от Протокол от проведено на 09.10.2007 год.открито съдебно заседание по Н.ч.х .дело № 615/2005 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд и свидетелство за съдимост на подс.Моллов. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият Красимир Моллов е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 148 ал.1 т.1, във вр. с чл. 146 ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – 09.10.2007 год. в гр.Кърджали, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Тодор Николов Кундев от гр.Кърджали в негово присъствие, като обидата е нанесена публично, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е посочил кои от тях приема и кои отхвърля, излагайки съображенията си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че подсъдимият Моллов е осъществил от обективна страна състава на престъплението „обида”, нанесена публично. Няма съмнение, че изричайки в съдебната зала думите „пикльовци” и „нещастници”, и в контекста на цялото му изказване – „Такива пикльовци и нещастници сте довели като свидетели.”, макар и в множествено число, подс.Моллов е визирал именно тъжителя Тодор Кундев, с оглед обстоятелството /отразено и в съдебния протокол/, а именно: че само и единствено тъжителят Кундев е присъствувал в проведеното на посочената по-горе дата съдебно заседание в качеството си на свидетел по делото. В тази връзка съдът намира за неоснователен довода на защитата на подсъдимия, изложен във въззивната жалба и в хода на съдебните прения пред настоящата инстанция – че тези изрази не се отнасяли до определено лице и били казани в множествено число, т.е. че не били отправени конкретно към тъжителя Кундев, което правело деянието несъставомерно, тъй като възприемането на тези доводи не би дало логично обяснение по какъв точно повод, в каква връзка и към кого другиго, освен към тъжителя Кундев, са били отправени изразите „пикльовци” и „нещастници”. Безспорно е също, както е приел и първоинстанционния съд, че с думите „пикльовци” и „нещастници” подсъдимият е изразил отрицателната си /презрителна/ оценка за личността на тъжителя, засегнал е честта и достойнството на същия, собствената му оценка за неговата личност, имайки предвид негативното съдържание на понятията „пикльо” и „нещастник”, възприето от обществото, т.е. тези думи са унизителни и обидни от гледна точка на морала. Установено е от обективна страна още, че обидата е нанесена от подсъдимия на тъжителя в негово присъствие, както и че тези епитети и квалификации са били възприети от тъжителя Кундев именно като обидни и унизителни, видно от показанията на св.Илиев за състоянието и реакцията на тъжителя след осъществяване на деянието от подсъдимия – тъжителят бил почервенял, възмутен, вдигнал високо кръвно налягане, наложило посещението му в болнично заведение. Налице е и квалифициращото деянието на подсъдимия обстоятелство по смисъла на чл. 148 ал.1 т.1, във вр. с чл. 146 ал.1 от НК– обидата е нанесена публично, тъй като обидните думи подсъдимия е изрекъл на публично място – в съдебната зала на Кърджалийския районен съд, по време на провеждането на открито съдебно заседание по дело, и в присъствието на съдия, съдебен секретар и защитника на подсъдимата по Н.ч.х.дело № 615/2005 год., на които обидата е станала достояние. От субективна страна, подсъдимият е осъществил престъплението по чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1 от НК при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът се обективира в поведението му. Безспорно е още, че подсъдимият Моллов е съзнавал и квалифициращото деянието обстоятелство, посочено по-горе в мотивите – че нанася обидата публично, в присъствието на няколко други лица. Неоснователно е оплакването на подсъдимия и неговият защитник, изложен в жалбите им и поддържано при пледоариите в хода на съдебните прения пред виззивния съд – че незаконосъобразно първоинстанционният съд е отказал приложението на института на реторсията по смисъла на чл.148 ал.3, във вр. с ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.2 от НК, мотивирано от твърдения за нанесени от тъжителя при същия разпит в качеството му на свидетел по посоченото дело предшестващи обиди по отношение на подсъдимия. Това е така, тъй като употребените от тъжителя Кундев изрази при разпита му като свидетел по отношение на подс.Моллов не се отнасят до личността на последния; а и посочената разпоредба на чл.148 ал.3, във вр. с ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.2 от НК представлява само една правна възможност за съда, от която същия би могъл да се възползва, но не е задължен да стори това, което по никакъв начин не лишава подсъдимия от възможността да защити накърнените си според него права по съответния ред, т.е. да заведе наказателно дело от частен характер против тъжителя. С други думи, дори и да се приеме, че тъжителят е отправил предшестващи деянието на подсъдимия обиди по отношение на последния, отказът на съда да приложи института на реторсията не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да води до отмяна на обжалваното решение или до оправдаването на подсъдимия за престъплението, обвинение в извършването на което му е предявено с частната тъжба. При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, с обжалваното решение първоинстанционният съд е намерил, че са налицÕ условията на чл. 78а от НК по отношение на подс.Моллов, като го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на по 1 700 лв. Правилно и в съответствие със закона, първоинстанционния съд е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК по отношение на подсъдимия Моллов – за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като за извършеното от подсъдимия Красимир Моллов престъпление законът предвижда наказание “глоба” от 3000 до 10 000 лв. и „обществено порицание”. Налице са и останалите предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК - подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. А щом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е задължително и няма алтернатива. При определяне размера на административното наказание “глоба”, наложено на подс.Моллов, съдът е взел предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства – чистото му съдебно минало, ниската степен на обществена опасност на подсъдимия; завишената степен на обществена опасност на деянието, с оглед начина и мястото на осъществяване на деянието – в съдебната зала, при разглеждане на дело, с прекъсване на разпита на свидетел, като правилно е приел, че на подсъдимия следва бъде наложено административно наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, под средния предвиден в закона размер, а именно: наказание “глоба” в размер на по 1 700 лв., като настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че наказание в посочените вид и размер би постигнало целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазването на законите и добрите нрави, както и да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и спрямо останалите членове на обществото. Обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и в частта му, с която подс.Моллов е осъден да заплати на тъжителя обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в размер на 500 лв., като предявеният против подсъдимия граждански иск за претърпените от престъплението неимуществени вреди, е отхвърлен за разликата над 500 лв. до пълния му предявен размер от 5 000 лв., като неоснователен и недоказан. При определяне на дължимото обезщетение на тъжителя за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 500 лв. от извършеното от подсъдимия престъпление, първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост, тъй като по делото не са събрани доказателства случилото се да е оказало сериозно отражение върху душевния мир на тъжителя, респ. да е довело до други значителни вредни последици, касаещи промяна в негативна посока на обществената оценка за неговата личност. Посочените съображения се споделят и от настоящата инстанция, поради което съдът намира, че присъденото обезщетение на тъжителя за претърпените неимуществени вреди от престъплението, извършено от подс.Моллов, в размер на по 500 лв., е напълно достатъчно за възмездяването им, като не са налице условия за неговото изменяване. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено изцяло. Водим от изложеното, и на основание на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 63/19.06.2008 год. по Н.ч.х.дело № 419/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |