№ 766
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Частно наказателно
дело № 20225330203309 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат Г.С., в качеството му на повереник на Р. М. Х.,
срещу Постановление за прекратяване на наказателно производство от 23.05.2022г. на РП-
Пловдив, с което на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 54/2021 г. по описа на Първо РУ
при ОД МВР – Пловдив, пр. пр. № 5209/2021г. по описа на РП-Пловдив, образувано и
водено за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
В жалбата и допълнение към същата се сочи, че неправилно е становището на
прокурора относно това, че от момента подаване на жалбата „говорител“ на Х. са Х. и
адв.С., като се поддържа, че няма подадена жалба от последните и се сочи Разпореждане от
12.05.2021г. на прокурора. На следващо място взема становище, че липсва оценка на цялата
доказателствена съвкупност, като прокурорът е коментирал само два от твърдените случаи
на закана с убийство, в който смисъл се цитират показанията на Х.. Поддържа, че не е
извършена обективна преценка на показанията на свидетеля Х. относно това, че синът и
никога не е споделял, че е бил заплашван, в светлината на заявеното от Х., че майка му го е
изоставила и не живее при него. Оспорва се и заключението на прокурора, че Х. не може
правилно да възприема и възпроизвежда фактите, като се сочи отказа да се допусне искането
за повторна комплексна СППЕ относно същото. Предлага обжалваното постановление на
прокурора да бъде отменено, като неправилно, поради нарушение на материалния закон,
процесуалните правила и необоснованост, като делото бъде върнато на прокурора за
продължаване действията по разследването.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото намира, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена от субект в кръга на посочените от чл.243, ал.4 от
НПК, а именно от лице, имащо качество на пострадал, чрез процесуалния му представител,
доколкото препис от постановлението е получено от жалбоподателя на 30.05.2022г. -
1
съгласно приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС-Пловдив чрез РП-
Пловдив на 06.06.2022г. - съгласно отразения входящ номер.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът приема за установено, че досъдебно производство № 54/2021 г.
по описа на Първо РУ при ОД МВР – Пловдив с Постановление от
07.07.2021г. на РП-Пловдив за това, че през 2020г., в гр.Пловдив, се заканил с
убийство спрямо Р. М. Х. ЕГН: ********** и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144,
ал.3, вр. ал.1 от НК.
В хода на досъдебното производство били разпитани свидетелите Р. М.
Х. /л.7-8 от ДП/, Г. Т. Х. /л.9-11 от ДП/, С. Ш. Х. /л.12-13 от ДП/ и Д. И. И.
/л.14-15 от ДП/.
Също била извършена и комплексна съдебно – психиатрична и
психологична експертиза на Р. М. Х. /л.17 – л.30/, съгласно заключението на
която последният страда от хронично психично заболяване – ***, като не
може да възприема и възпроизвежда правилно фактите и обстоятелствата от
значение за делото и не може да дава достоверни обяснения/показания.
При горната доказателствена съвкупност наблюдаващия прокурор е
стигнал до извод, че по делото не се установяват данни за осъществено
деяние по смисъла на чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Същият извод на прокурора следва да бъде изцяло споделен като
правилен и законосъобразен, доколкото след запознаване със събраното
делото не се установяват данни за извършено престъпление от общ характер.
В този смисъл, при анализа на свидетелските показания се установява,
че единствените двама свидетели, които твърдят отправени закани от И. са -
Р. М. Х. и Г. Т. Х..
За свидетелят Р. М. Х. обаче се установява, съгласно вече посоченото
заключение на комплексна съдебно – психиатрична и психологична
експертиза, че психично заболяване – ***, като не може да възприема и
възпроизвежда правилно фактите и обстоятелствата от значение за делото и
не може да дава достоверни обяснения/показания. Ето защо правилно
прокурорът е изключил показанията на същия при преценка
доказателствените източници, доколкото обвинителното заключение не би
2
могло да почива на показания на лице, което не може да дава достоверни
такива.
Що се отнася до показанията на свидетеля Г. Т. Х., то на първо място
следва да се отбележи, че същата не твърди да е присъствала и
непосредствено възприела отправени закани от И. към Х.. Напротив – Х.
изрично заявява, че не е била пряк свидетел на такива заплахи. При това -
всички твърдения за закани от И. към Х. свидетелят Х. основава на разкази на
Х. за същото. Както обаче вече бе посочено - за свидетеля Х. се установява,
че поради медицинското си състояние не може да дава достоверни обяснения
за факти и събития. Ето защо очевидно трудно заключение относно наличие
достатъчно данни за извършено престъпление би могло да се основава на
показания на свидетел, който преразказва споделено му от лице, което не
може да дава достоверни обяснения за събития, доколкото за същите
производни показания липсва годен първичен източник.
С оглед на горното, а именно – липсата на възможност да бъдат ценени
показанията на свидетеля Х., то не е необходимо да бъде коментирано иначе
правилното наблюдение на прокурора, че са налице и съществени
противоречия между показанията на Х. и Х. относно това, къде и при какви
обстоятелства били отправени твърдените закани и т.н. подробно изложено от
прокурора.
Данни за извършено престъпление от общ характер не се установяват и
от показанията на останалите разпитани по делото свидетели, като свидетелят
С. Ш. Х. – майка на Х. заявява, че синът и никога не и в споделял за подобни
закани и твърди, че всичко това е измислица и е провокирано от отношението
на семейство Х..
Съдът намира за неотносими възраженията на жалбоподателя, касаещи
погрешността на становището на прокурора относно това, дали
производството било образувано по жалба на свидетеля Х. и адв.С., дали
същите били „говорители“ на Х. и т.н.. Въпросът за законния повод по
смисъла на чл.208 от НПК и изобщо относно процедурата по чл.212 от НПК е
извън пределите на проверка на съда по реда на чл.243, ал.5 и ал.6 от НПК,
като съдът няма правомощие за изследва основанията за образуване на
досъдебното производство. В случая, , въпросът по чия сигнал/жалба е
образувано настоящото досъдебно производство е без значение, доколкото
3
няма отношение към предмета на изследване по реда на чл.243, ал.5 и ал.6 от
НПК, а именно – установени ли са данни за извършено престъпление от общ
харакер.
Неоснователно е становището на жалбоподателя, че липсва оценка на
цялата доказателствена съвкупност, като прокурорът е коментирал само два
от твърдените случаи на закана с убийство, в който смисъл се цитират
показанията на Х.. Относно свидетеля Х. вече бе посочено, че е установено,
че същият не може да възприема и възпроизвежда правилно фактите и
обстоятелствата от значение за делото. Ето защо изводът на прокурора, че
показанията на Х. следва да бъдат изключени от доказателствената
съвкупност не следва от подробния анализ на тези показания, относно
изложените в тях факти, за да сочена липсата на такъв анализ като непълнота
в изводите на представителя на държавното обвинение.
На следващо място, неотносимо е възражението на жалбоподателя, че
не е извършена обективна преценка на показанията на свидетеля Х. относно
това, че синът и никога не е споделял, че е бил заплашван, в светлината на
заявеното от Х., че майка му го е изоставила и не живее при него. В този
смисъл, без значение е дали причината Х. никога да не споделял на
свидетелят Х. за отправени към него закани е тази, че майка му го е
изоставила и не живее при него, или някаква друга, доколкото последното по
никакъв начин не променя констатацията, че в показанията на Х. напълно
липсват данни за извършено престъпление от общ характер.
Съдът намери за неоснователно и възражението, с което се оспорва и
заключението на прокурора, че Х. не може правилно да възприема и
възпроизвежда фактите, като се сочи отказа да се допусне искането за
повторна комплексна СППЕ относно същото. Невъзможността по
медицински причини на Х. да възприема и възпроизвежда правилно фактите
и обстоятелствата от значение за делото се установява от вече коментираното
заключение на извършената извършена и комплексна съдебно – психиатрична
и психологична експертиза. Липсват основания същото заключени да не бъде
кредитирано и в този смисъл – да бъде назначена повторна, тройна
експертиза, която да отговори на същите въпроси. Такива основания, касаещи
компетентността, обосноваността и правилността изводите на вече
изготвеното заключение не се сочат и от жалбоподателя, който единствено
4
изразява своето несъгласие със същото.
С оглед на всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че
атакуваното постановление на РП-Пловдив следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано, постановено при всестранно и пълно
изследване на фактическата обстановка и приложение на закона.
Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 23.05.2022г. на РП-Пловдив, с което на основание чл.243,
ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 54/2021 г. по описа на Първо РУ
при ОД МВР – Пловдив, пр. пр. № 5209/2021г. по описа на РП-Пловдив,
образувано и водено за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Препис да се изпрати на РП-Пловдив, Р. М. Х. и процесуалния му
представител, за сведение.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд
гр.Пловдив в седмодневен срок от съобщаването му, по реда на чл.243, ал.7
от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5