ПРОТОКОЛ
№ 210
гр. Бургас, 20.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Йорданка Цветанова Дачева-Толева (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Мая П. Величкова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600235 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от прокурор
Й.Д.
Подсъдимият И. Т. С. , редовно призован, се явява лично, с
упълномощения си защитник адв. К.К. от АК –Бургас.
Частният обвинител М. М. М. , редовно призован, се явява лично
и със своя повереник адв. Ц.В. от САК.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ М.М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ И.С.: Да се гледа делото.
След като се запозна с материалите по делото и изслуша
становищата на страните, съдът намира, че са налице изискванията на
1
процесуалния закон за разглеждане на делото в настоящото съдебно
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на нови
доказателства.
АДВ. В.: Също нямам искания за събиране на нови доказателства.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ М.М.: Нямам искания за събиране
на нови доказателства.
АДВ. К.: И ние нямаме искания за събиране на нови
доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ И.С.: Нямам искания за събиране на нови
доказателства.
Счита делото за изяснено от фактическа страна, като на основание
чл. 317, вр. чл. 283 от НПК, намира, че следва да прочете приложените по
делото писмени доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените по делото писмени доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събиране на доказателствата и съдебното
следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
Дава думата на прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии , с Присъда №
119/22.06.2021 г., Окръжен съд - Бургас е признал подсъдимия И. Т. С. за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.„в“, вр. чл. 342, ал.
1 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, го е осъдил на „лишаване от
свобода“ за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложил
2
така наложеното наказание за срок на три години. На основание чл. 343г от
НК, е наложил лишаване от право да управлява МПС също за срок от една
година.
Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия, с искане
същата да бъде отменена и на нейно място да бъде постановена нова такава, с
която подсъдимият да бъде оправдан. Считам подадената жалба за
процесуално допустима, но по същество неоснователна. Съдебното
производство пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред, като в
хода му не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е
изяснил обстоятелствата по делото обективно и пълно, и въз основа на
относим и достатъчен доказателствен материал, като е достигнал до
обосновани правни изводи, че подсъдимият е осъществил деянието посочено
в обвинителния акт. Окръжен съд - Бургас е изпълнил почти всички
направени искания от страна на защита и е отговорил в пълнота на всички
направени възражения, с които се иска оправдаване на подсъдимия, предвид
това, че в случая е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
Не споделям становището на защитата, че в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 15 НК. За да е налице случайно
деяние, е необходимо водачът на МПС не по своя вина да е бил поставен в
невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици. В
принципен план, при движение нощно време и при намалена видимост,
скоростта на МПС-то трябва да бъде в съответствие с разстоянието на
видимост на светлината на фаровете, с възможност за спиране при появяване
на опасност. Когато водач на МПС управлява със скорост, при която опасната
зона за спиране е по-голяма от реалната величина на видимост за конкретните
пътни условия, при управление на автомобила на фарове, е налице
несъответствие между видимостта и възможността за спиране, поради което
е изключено прилагането на чл. 15 от НК. Налице е обилна съдебна практика
визирана в ТР № 28/1984 г.; ТР № 61/1983 г. на ВС; Решение №
185/29.03.2011 г. на ВКС; Решение № 81/01.09.2020 г. на ВКС; Решение №
60136/06.10.2021 г. на ВКС и редица други, в която еднопосочно е прието, че
при движение нощно време водачите на МПС, са длъжни да се движат с
такава скорост, която им осигурява спиране в рамките на осветеното
пространство на видимост, за да могат да предотвратят настъпването на
произшествието.
В настоящия случай деянието е извършено нощно време, на
неосветен пътен участък, извън населено място нерегулирано с пътни знаци и
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, разрешената скорост за движение е 90 км/ч.
Управляваният от подсъдимия автомобил, се е движел със скорост около 94
км/ч, като при тази скорост е определена и опасна зона за спиране от около 94
метра. Пешеходецът - пострадалият М., е пресичал пътното платно за
движение от ляво надясно, в посока на движение на автомобила на
подсъдимия, облечен с тъмни дрехи, поради което подсъдимият С. е могъл
3
реално да го възприеме на късите светлини на фаровете, на управлявания от
него автомобил, от разстояние не по-малко от 42 - 44 метра. В случая обаче,
заради светлините на насрещно движещия се автомобил подсъдимият е
възприел пешеходеца на разстояние от около 60 метра. Ето защо, в тази
ситуация за да може да спре преди мястото на удара, неговата скорост на
движение е следвало да бъде около 70 км/ч или по-малко от нея. Т.е. тази
величина на скоростта е била технически съобразена с атмосферните условия
и конкретните условия на видимост при движение на къси светлини на
превозното средство. Нещо повече, искам да спомена, че същата се определя
на около 70 км/ч само заради светлините на насрещно движещия се
автомобил. В противен случай, на тъмния участък по пътя и при къси
светлини, подсъдимият е следвало да управлява автомобила си така, че да
спре в рамките на осветената си зона на левия фар, т.е. 42 - 44 метра. И за да
може да спре в рамките на тази осветеност, е следвало да управлява
автомобила с още по-ниска скорост от около 55 км/ч. При тези данни се
налага изводът, че скоростта на движение избрана от подсъдимия около 94
км/ч, макар и в рамките на разрешената за този пътен участък, не е
съобразена с далечината на видимост при конкретните пътни условия. При
движение нощем или при намалена видимост скоростта следва да бъде
намалена до предели, които дават възможност на водача да спре в рамките на
осветената от фаровете реална зона на видимост. В случая, както казах,
опасната зона за спиране на автомобила на подсъдимия се определя на 94
метра и същата безспорно е по-голяма от разстоянието, на което подсъдимият
е могъл да възприеме пешеходеца, т.е. от около 60 метра и то само заради
осветеността от светлините на насрещно движещия се автомобил, поради
което следва заключение, че подсъдимият С. сам се е поставил в
невъзможност да предотврати удари, поради това, че не е изпълнил
нормативно предписаното му задължение да управлява с такава скорост,
която му позволява да спре в зоната на видимостта, за да може да
предотврати произшествието. Движение със скорост около 70 км/ч, при
конкретната пътна обстановка и условия на видимост, е позволявала на
подсъдимия да избегне удара с намиращото се на пътя препятствие, в случая
пешеходецът, ето защо в тази връзка считам, че възражението на защитата за
осъждането на подсъдимия по двете изречения на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за
основателно, тъй като считам, че в случая относимото нарушение е по чл. 20,
ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, предвид това, че липсва съобразяване на скоростта на
движение от водача на автомобила с конкретните условя на видимост и
именно това е причината за настъпване на съставомерния резултат. Считам,
че правилно е определено наказанието при приложение на чл. 55, ал. 1 от НК,
предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства и липсата на
отегчаващи такива.
В заключение, моля изцяло да потвърдите обжалваната присъда,
освен в частта, с която подсъдимият е бил осъден и по изр. 2 на чл. 20 от
ЗДвП, като го оправдаете в тази му част.
4
Моля за решение в този смисъл.
АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, считам подадената
въззивна жалба срещу присъдата на Окръжен съд - Бургас от 22.06.2021 г. за
допустима, но по същество неоснователна.
Считам, че постановената присъда е правилна и законосъобразна
и е в съответствие със събраните пред първоинстанционния съд
доказателства. Считам, че не са налице сочените в жалбата основания за
отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. От събраните по делото
доказателства - свидетелски показания, както и изслушаните експертизи,
безспорно се установи извършеното деяние, неговото авторство и вината на
дееца. Не се установява да са налице основанията на чл. 15 от НК за случайно
деяние. Солидаризирам се изцяло със становището на прокурора, че е налице
трайна и многобройна практика по отношение на наличието на случайно
деяние, а именно, че деецът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. В конкретния случай от
експертизата се установи по безспорен начин, че подсъдимият е имал
техническа възможност да предотврати удара, в случай, че се е движел с
безопасната скорост, която да е съобразена с осветеността на фаровете, а
именно 70 км/ч. В този смисъл считам, че определеното наказание е
съобразено с многобройните смекчаващи вината обстоятелства и в този
смисъл, моля присъдата да бъде изцяло потвърдена, като правилна и
законосъобразна.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ М.М.: Поддържам казаното от моя
повереник. Моля да се потвърди първоинстанционната присъда.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, аз изцяло поддържам
депозираната жалба и моля да ме извините за това, че не съм представил
писмено изложение на основанията за отмяна според моето убеждение, но те
така или иначе не са много обширни и ще ги синтезирам накратко.
Аз най-вече считам тази присъда за неправилна и за
необоснована, уважаеми съдии, защото дори при първоначалния прочит на
този съдебен акт, аз установявам редица противоречия. Установявам това, че
съдът е игнорирал показанията на заключения на вещи лица, без да изложи
аргументи, без да обоснове своя извод за незачитане на тези експертни изводи
и по този начин е постановил съдебен акт, който е с поне, по мое мнение, не
просто съмнителна аргументация, а при липса на такава. Изначално беше
изяснено, а пък и това установявам след пледоарията на прокурора, че най-
малкото, моя доверител не се е движел с превишена скорост. В края на месец
септември, в този пътен участък движение няма. Там водачите карат с
нормалната за този участък скорост, с ограничение на скоростта 90 км/ч,
5
водачът кара с 90 км/ч. В един момент се оказва, че пред него възниква и се
появява абстрактна и непредвидима опасност, защото именно така трябва да
се квалифицира появата на пострадалия и починал. Но, пък се оказва, че моят
доверител е трябвало по някакъв свръхестествен начин да предположи, че
въпреки че там скоростта му е в рамките на допустимите параметри, времето
е сухо, няма никакви съображения за намалена видимост, още повече, че
никой водач не си позволява да кара по-бързо от толкова, колкото може да
вижда пред себе си. Аз самият бидейки опитен водач на МПС, най-малкото
мога да дам пример, като кажа, че тогава, когато аз не виждам в далечината,
намалявам скоростта, за да виждам по-добре. Господин С. не е знаел, че пред
него ще се появи такава опасност, но пък според първата инстанция и според
представителя на прокуратурата, е трябвало да съобрази и да кара със 70 км/ч.
Защо точно 70 км/ч, заради изчисленията на вещите лица. Този подход обаче
според съдебната практика е недопустим, защото той води до обективно
ангажиране на отговорността и само с оглед на настъпилия резултат.
Случилото се е трагедия, загинал е човек, но аз намирам, че
нарушение на правилата за движение от страна на подсъдимия изобщо не е
имало, а оттам нататък и престъпно деяние. Тъй като в този случай оценката
на съдържанието на експертизите, направена от съда, остава изключително
неясно и за мен остава неизяснено по какъв начин съдът е преценил, че трябва
да кредитира част от убежденията на вещите лица, а други да игнорира и да
не възприема като основателни и като доказани.
Казах го още пред първата инстанция, че когато се прави
експертно изследване, вещите лица имат за цел да установят неизвестни
факти на базата на известни такива обстоятелства. Тук се оказва, че опасната
зона е била 93 метра, водачът на МПС е видял автомобила от около 60 метра
и въпреки това, според първата инстанция, причината за това ПТП била
неговата забавена реакция. Това е поредното противоречие, защото ако той го
е видял от 60 метра, а са му трябвали 90 метра за да спре, как може да се е
забавил? Той е реагирал, натиснал е спирачка, но не е могъл да предотврати
този резултат. По мое мнение, този низ от факти и обстоятелства сочи именно
за това, че господин С. не е можел да предотврати тези събития. Направил е
всичко възможно – да, но не е могъл и точно това е същината на случайното
деяние, както тук ни е добре известно, да – действително налице е изобилна
съдебна практика. Тази практика категорично сочи за това, че когато водачът
сам се е лишил от възможността да реагира, дали поради допуснато
нарушение или не, то тогава не може да бъде налично случайно деяние. Аз
мисля, че това мое твърдение изведено пред Окръжен съд – Бургас, не беше
опровергано нито от събраните доказателства, нито от мотивите на съда,
които са изложени към съдебния акт. В тази насока се позовавам на Решение
125/08.09.2016 г. по н.д. № 486/2016 г. на Първо НО на ВКС.
Намирам, че наличието и формата на вина у подсъдимия, би
следвало да се решат най-напред в дейност по установяване на фактически
6
обстоятелства и положения чрез доказване и едва след това да се търси
вариант за приложение на материалния закон. В настоящия случая бяха
събрани множество доказателства, бяха направени всевъзможни експертизи,
но те в своята съвкупност не доказаха наличието на виновно поведение и на
съставомерно деяние от страна на подсъдимия и въпреки това първата
инстанция опитвайки се да обоснове извод за виновно поведение, изготвя
мотиви, които са противоречиви и най-малкото не съответстват на
обстановката, защото ако опасната зона при скорост 93 км/ч е била 90 метра,
това би означавало, че той трябва да се е движел с 40 км/ч, за да предотврати
този сблъсък. Аз мисля, че подсъдимият ако е знаел, че пред него може да
изскочи пешеходец, може би е щял да кара и с 30 км/ч, тъй като е налице една
изключително опасна ситуация. Тук обаче той не е имал никаква представа,
че може да се случи нещо подобно, не е можел да предвиди, че ще бъде
изправен пред такава фактическа обстановка и в случая неговата вина се
състои в това, че той просто е преминавал по това направление на тази
локация, по това време. Този злощастен инцидент е бил предизвикан най-вече
от поведението на пострадалия, защото ако на същото място беше минал
който и да е бил водач спазвайки ограничението на скоростта, както господин
С., той едва ли би могъл да направи повече, отколкото е направил
подсъдимият.
Така изложеното, по мое мнение, съставлява съображения за
неправилност и за неоснователност на присъдата на първата инстанция. По
отношение на констатираното виновно поведение на подсъдимия и съответно
налагането на наказание, аз считам, че е наистина правно и житейски
недопустимо да се налага наказание на водач, само за да бъде намерен
виновен и за да не се стигне до там, че за настъпила смърт няма виновно
осъдено лице.
Заради всички тези съображения, уважаеми съдии, аз Ви моля да
упражните Вашите правомощия на въззивна инстанция, да отмените
постановената присъда като неправилна и незаконосъобразна и да
постановите нов съдебен акт, с който оправдаете подсъдимия И.С. като
невиновен по повдигнатото обвинение.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА
ПОДСЪДИМИЯ И. Т. С.: Първо, подкрепям изложеното от моя адвокат.
Искам отново да изразя своето човешко съчувствие и съжаление за фаталният
инцидент в случая, който се получи, но бих искал да кажа, че продължавам да
поддържам становището си, че това в никакъв случай не беше предвидима
ситуация и аз не съм реагирал адекватно в случая. Напротив, мисля че
реакцията ми беше предвид обстоятелствата напълно адекватна, бърза и
съобразена с това, което реално можех да направя поставен пред тези
обстоятелства. Не мисля, че може да бъде счетено като предвидимо
обстоятелство пешеходец разхождащ се в тъмната част на денонощието по
7
междуградски път, бавно пресичащ, в опиянено състояние и със своето
неадекватно поведение предизвиква опасност не само за своя собствено
живот, но и за живота на останалите участници в движението, в случая на
моя.
Също така продължавам да твърдя, че се движех със скорост
съобразена с пътните ограничения и позволена скорост, дори по мое мнение
бях под 90 км/ч преди задействането на спирачната система на автомобила.
Пешеходецът възприех след разминаването си с насрещния автомобил, така
че не може да се каже, че той ми е помогнал по някакъв начин да го забележа
по-рано.
Молбата ми е предвид на всички тези обстоятелства, съдът да
отсъди справедливо и да бъда оправдан.
Съдът дава право на последна дума на ПОДСЪДИМИЯ И. Т.
С.: Моля да бъда оправдан. Не се чувствам виновен. Смятам, че
пострадалият пешеходец има изключителна вина за настъпилото ПТП.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 13.35 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8