РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Пловдив, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300502378 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Б. Б., чрез пълномощника адв.Л.Д.
срещу решение № 262049/20.07.2021г. по гр.д. №15155/2019г. по описа на
Пловдивски районен съд, І граждански състав. С обжалваното решение е
признато за установено на осн. член 439 ГПК между Г. Б. Б., ЕГН **********,
като длъжник и Е*********, като взискател, че вземанията по изп. лист от
12.07.2006г. по ч. гр. д. № 5344/2006г. на РС Пловдив, по който изп. лист е
образувано изп. дело № 5659/2006г. по описа на ДСИ Пловдив; вземанията по
изп. лист от 20.02.2008г. по ч. гр.д. № 2022/2008г. на РС Пловдив, по който
изп. лист е образувано изп. дело № 104/2008г. по описа на ДСИ Пловдив и
вземанията по изп. дело № 207/2009г. по описа на ЧСИ *********, които изп.
дела са били присъединени към изп. дело № 4100/2017г. по описа на ЧСИ
******* с район на действие ОС Пловдив, не се дължат, поради погасяването
им по давност.
Отхвърлени са предявените искове касаещи вземанията по изп. листове,
издадени по ч. гр. д. №16220/2009г. на ПРС, ч. гр.д. №19267/2012 г. на ПРС; ч.
1
гр. д. 7936/16г. на ПРС, ч. гр. д. № 10426/11 и гр.д. № 14791/11 г. на ПРС, ч.
гр. д. № 1404/11 г. и гр.д. № 4746/11г. на ПРС, ч. гр.д. № 19153/13г. на ПРС, ч.
гр.д. № 5722/13г. и гр. д. № 10927/13г. на ПРС и ч. гр.д. № 22889/11г. на ПРС,
въз основа на които изп. листове са образувани изп. дело № 25/2010г. по
описа на ЧСИ *******, продължено под № 4100/17 по описа на ЧСИ
********; по изп. дело № 205/13 г. по описа на ЧСИ Л. ******** ; изп. дело №
643/16 г. по описа на ЧСИ Л. ********; изп. дело № 1792/12 г. по описа на
ЧСИ Л. ********; изп. дело № 754/11 г. по описа на ЧСИ В. *******,
продължено под № 5632/17г. по описа на ЧСИ ******** ; изп. дело № 141/14
г. по описа на ЧСИ *********, продължено под № 7288/17 г. по описа на ЧСИ
********; по изп. дело № 260/14 г. по описа на ЧСИ ********, продължено
под № 7407/17 г. по описа на ЧСИ *******; изп. дело № 92/12 г. по описа на
ЧСИ ******, продължено под № 5788/17 г. по описа на ЧСИ******, като
недоказани и неоснователни.
Отхвърлени са предявените от Г. Б. Б., ЕГН ********** против
Е********* искове по член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ********* да
върне на Г. Б. Б., ЕГН ********** следните суми: сумата 1435,01 лева,
платена по изп. д. № 206/2009г. по описа на ЧСИ *******; сумата от 686 лева
платена по изп. д. № 1792/12 г. по описа на ЧСИ ********; сумата от 1883,38
лева, платена по изп. д. № 124/2016г. по описа на ЧСИ ********; сумата от
1223,89 лева, платена по изп. д. № 643/2016г. по описа на ЧСИ ******* и
сумата от 1343 лева платена по изп. д. № 25/2010г. по описа на ЧСИ В.
******, като неоснователни и недоказани.
Решението се обжалва частично само в частите, в които са отхвърлени
предявените искове по чл.439 от ГПК и по чл.55 от ЗЗД. В останалите му част
решението е влязло в сила като необжалавно.
Жалбоподателят Г.Б., чрез адв.Л.Д. навежда доводи за
незаконосъобразност, необоснованост, неправилност на решението и
противоречие на изводите на съда със събраните доказателства. Сочи се, че
съдът е допуснал множество съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила. Съдът е игнорирал доказателства и части от
писмените доказателства. Не е приложена нормата на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД.
Съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест при предявяване
на отрицателния установителен иск. Не се е съобразил с практиката на ВКС
2
по въпроса за прекъсването на давността в специфичния му случай на
заповедно производство, което е преминало в изпълнително производство.
Сочи се, че насрещната страна е следвало да докаже, че е извършила действия
прекъсващи погасителната давност за всяко едно от отричаните права на
вземане. Сочи се, че неправилно районният съд приема, че депозирането на
молби за изпълнение по изпълнителни производства са перемпирани, са
кредитирани като такива по чл. 488, ал. 1, т. 8 от ГПК в изпълнителното
производство и че се допускало страната да черпи благоприятни последици
от своето неправомерно поведение. Иска се отмяна на решението в
обжалваните части и уважаване на предявените искове.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „*********“ ЕАД, с
който се намира жалбата за неоснователна. Иска се потвърждаване на
решението в обжалваната част. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят Г.Б., че съдът е
допуснал множество съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила и е игнорирал доказателства и части от
писмените доказателства. Никакви конкретни възражения в тази насока в
жалбата не се съдържат. Не се сочи нито едно конкретно противоречие на
събрани доказателства с направените от съда фактически констатации и
правни изводи. При това положение не е допустимо въззивният съд служебно
да провери изцяло делото, което му е забранено от чл.269 от ГПК.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят Б., че по
изпълнителния лист по ч.гр.д. №16220/2009г. на ПРС приложен по
изпълнително дело №25/20210г. по описа на ЧСИ *********, продължено по
3
и.д. №4100/2017г. на ЧСИ ******** не са изяснени фактите по делото и
причините за липса на настъпила погасителна давност. Напротив фактите по
това изпълнително дело са детайлно изсянени от съда в неговите мотиви. С
уточнението на исковата молба /л.72/ се сочи че по това изпълнително дело
погасителната давност е настъпила в периода в периода от 09.09.2012г. до
10.09.2015 година. По делото е ясно доказано, че в този перирод на дата
02.06.2015г. взискателят по и.д. №25/20210г. «*******» . е депозирал молба с
искане за изпълнение върху два конкретни и вече възбранени недвижими
имоти на длъжника като същите се опишат и изнесат на публичина продан
/л.109 от и.д. №4100/2017г./ Ето защо в този период не е настъпила
твърдяната погасителна давност. Според т.10 на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.
№2/2013г. на ВКС ОСГТК погасителната давност се прекъсва и поискването
на извършване на изпълнителното действие. Като се сочи, че искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е дължен да го приложи.
Възражението на жалбоподателя, че неправилно районният съд приема,
че прекъсва давността депозирането на молби за изпълнение по изпълнителни
производства, който са перемпирани по силата на законовата разпоредба на
чл. 488, ал. 1, т. 8 от ГПК /явно се има предвид чл.433 от ГПК/ е
неоснователно. РС Пловдив не е приемал, че такива молби по прекратени по
право изпълнителни дела, поради неизвършване или непоискване на
изпълнителни действия в двугодишен период прекъсват давността. Нито
жалбоподателят сочи такъв конкретен както фактически така и правен извод
направен в обжалваното решение. В горепосоченото изпълнително дело
№25/20210г. с молба от 07.06.2013г. /л.97/ е поискано присъединяване на
други две изпълнителни дела пак от същия взискател, което е уважено от
ЧСИ, което от своя страна е прекъснало теченето на срока за перемпция и
такава не е настъпила до подаването на молбата за извършване на
горепосочените изпълнителни действия от 02.06.2015г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят Б., че по делото
съдът е разпределил неправилно доказателствената тежест и че насрещната
страна е следвало да докаже, че е извършила действия прекъсващи
погасителната давност за всяко едно от отричаните права на вземане. РС
Пловдив в доклада си по делото точно това е и направил като е посочил
/л.119/, че ответника следва да докаже, че погасителната давност е била
4
спирана и прекъсвана. Като доказателствата за това се съдържат в
приложените изпълнителни дела. Първата инстанция, в решението си не е
сочила, че приема че тези факти е следвало да докаже ищеца и не прави
изводи на тази основа.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят Б., че съдът се е
произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС отразена в
решение №139/28.08.2013г. по т.д. №98/2012г. на ІІ т.о. По нито един от двата
въпроса разгледани в това решение първата инстанция не се е произнасяла в
противоречие с отразените там виждания на ВКС.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят Б., че ПРС
неправилно е приложил чл.116 б.“а“ от ЗЗД, като не може да се приеме, че
молбата за разсрочено плащане и извършеното такова от длъжника
представляват признания на иска по горната норма на закона. Без съмнение
частичните плащания не представляват признания на иска по смисъла на
чл.116 б.“а“ от ЗЗД, защото не обективират такива волеизявления адресирани
до кредитора. Но това не означава, че в периода в който се пускат молби за
разсрочено плащане и частично се плаща доброволно вземането от длъжника
погасителната давност си тече. Нашето право няма легална дефиниция на
понятието погасителна давност. По силата на закона чл.114 от ЗЗД давността
е липса на доброволно изпълнение на задължението след като същото е
станало вече изискуемо, това фактическо състояние има своите правни
последици изразени в погасяване на вземането, видно от чл.110 от ЗЗД. От
това законово дефиниране на погасителната давност следва логичния извод,
че когато едно задължение се изпълнява доброволно за него не тече никаква
погасителна давност, което е точно така по настоящият казус, защото има
доброволни плащания, на задълженията по изпълнителните дела макар и
частично. Да се твърди, че погасителната давност се прекъсва само с
предприемането на действия за принудително изпълнение по аргумент от
чл.116 б.“в“ от ЗЗД, но не и с доброволните плащания от длъжника към
кредитора означава да се приема, че доброволното изпълнение на
задълженията се игнорира от закона и не се приема за валидно извършено,
ето защо и по време на доброволното изпълнение на едно задължение за него
тече давност. Което разбира се е абсурдна идея, която се отхвърля както от
материалния закон /чл.63-чл.78 от ЗЗД/, така и от процесуалния закон /чл.455
от ГПК/. Ето защо решението в обжалваните му части е правилно и следва да
5
се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. В полза на въззиваемата страна
********* ЕАД следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.3 от
ГПК. Такива пред въззивния съд се определят - 100 лева за юрисконсултски
хонорар във въззивното производство по чл.78 ал.8 и чл.25 ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262049/20.07.2021г. по гр.д.
№15155/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, І граждански състав , в
ЧАСТТА В КОЯТО са отхвърлени предявените искове касаещи вземанията
по изп. листове, издадени по ч. гр. д. №16220/2009г. на ПРС, ч. гр.д.
№19267/2012 г. на ПРС; ч. гр. д. 7936/16г. на ПРС, ч. гр. д. № 10426/11 и гр.д.
№ 14791/11 г. на ПРС, ч. гр. д. № 1404/11 г. и гр.д. № 4746/11г. на ПРС, ч.
гр.д. № 19153/13г. на ПРС, ч. гр.д. № 5722/13г. и гр. д. № 10927/13г. на ПРС и
ч. гр.д. № 22889/11г. на ПРС, въз основа на които изп. листове са образувани
изп. дело № 25/2010г. по описа на ЧСИ ********, продължено под № 4100/17
по описа на ЧСИ *********; по изп. дело № 205/13 г. по описа на ЧСИ
********; изп. дело № 643/16 г. по описа на ЧСИ ********* ; изп. дело №
1792/12 г. по описа на ЧСИ Л. ********; изп. дело № 754/11 г. по описа на
ЧСИ *********, продължено под № 5632/17г. по описа на ЧСИ********** ;
изп. дело № 141/14 г. по описа на ЧСИ *******, продължено под № 7288/17 г.
по описа на ЧСИ *********; по изп. дело № 260/14 г. по описа на ЧСИ
*********, продължено под № 7407/17 г. по описа на ЧСИ ********; изп.
дело № 92/12 г. по описа на ЧСИ *******, продължено под № 5788/17 г. по
описа на ЧСИ ********, като недоказани и неоснователни. Също и В
ЧАСТТА В КОЯТО са отхвърлени предявените от Г. Б. Б., ЕГН **********
против ********** ЕАД, ЕИК ********* искове по член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
за осъждането на********** да върне на Г. Б. Б., ЕГН ********** следните
суми: сумата 1435,01 лева, платена по изп. д. № 206/2009г. по описа на ЧСИ
********; сумата от 686 лева платена по изп. д. № 1792/12 г. по описа на ЧСИ
6
********; сумата от 1883,38 лева, платена по изп. д. № 124/2016г. по описа на
ЧСИ *********; сумата от 1223,89 лева, платена по изп. д. № 643/2016г. по
описа на ЧСИ ********** и сумата от 1343 лева платена по изп. д. №
25/2010г. по описа на ЧСИ ********, като неоснователни и недоказани.
Решението в останалата част е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г. Б. Б. ЕГН ********** да плати на Е********** сумата от
100 лева разноски по делото направени пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7