№ 2346
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Иванина Ив. Пъстракова
Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско
дело № 20241100502326 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена от В. В.- ответник в първоинстанционното
производство, въззивна жалба срещу решение от 18.12.2023 г., постановено по гр. д.
№29758/2023 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, в частта, с която са уважени
предявени срещу него искове..
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилни фактически и правни
изводи, направени от първоинстанционния съд, а именно: че общите условия , при
които ищецът продава топлинна енергия, са влезли в сила, и че от ответницата не е
постъпило възражение срещу същите. Твърди, че сградата, в която е процесният
имот, нямала сключен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия и поради това
не била негов клиент. Прави възражение за изтекла давност. Претендира отмяна на
решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, в която изразява становище за правилност и
обоснованост на съдебния акт, в обжалваната му част. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
1
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявени пред СРС са кумулативно обективно съединени установителни
искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.200 ЗЗД, вр. чл.153,
ал.1 ЗЕ и по чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, е предявил установителни искове срещу
ответника В. П. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, Ж. К. „******* *******, за
сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№50961/2022 г., СРС, 32 с-в: 325,43 лв. - главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
за период от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането; 46,68 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 25.08.2022 г.; 26,25лв., представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 20.09.2022 г. до изплащане на
вземането; 5,19 лв., представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2019 г. до
25.08.2022 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът лично сочи, че е материално затруднен, а
чрез назначения служебен адвокат адв. Т. оспорва предявените искове с възражения
относно пасивната си легитимация и липса на доказателства относно сключване на
договор между ЕС и дружество за дялово разпределение. Прави възражение за
погасителна давност.
С решение № 20955/18.12.2023 г., постановено по гр. д. №29758/2023 г. на СРС,
ГО, 32 състав, са уважени претенциите за следните суми: 325,43 лв. - главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за период от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането;
46,68 лв, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 25.08.2022 г.;
26,25лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането, като в останалата част
претенциите са отхвърлени.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба в уважителната му
част.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
2
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни
материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и
правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да
се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Относно оплакването на въззивника че е недоказано, че общите условия , при
които ищецът продава топлинна енергия, са влезли в сила, и че от ответницата не е
постъпило възражение срещу същите, следва да се има предвид, че именно в тежест
на ответника е било да докаже това свое възражение, във връзка с което не са
ангажирани никакви доказателства, поради което се явява неоснователно.
От представените по делото документи, които съдът кредитира, се установява,
че сградата, в която е процесният имот, е топлоснабдена- това обстоятелство не се и
оспорва от въззивника, поради което същият се явява потребител по смисъла на ЗЕ и
като такъв се явява обвързан от Общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Съгласно
разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. И това възражение
следва да бъде оставено без уважение.
Неоснователно се явява възражението на въззивника, че е приложен неправилно
институтът на давността.
В законоустановения срок ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност. Задължението на ответниците за заплащане на консумираната
топлоенергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111,
б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения. Ето защо тези задължения се погасяват с тригодишна давност.
/ в този смисъл ТР № 3/11 г. на ОСГТК/. При формиране на извод за това кога е
започнала да тече погасителната давност в конкретния случай, съдът приема следното:
3
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Цитираните разпоредби от закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от
страните. Следва да се отбележи, че процесното правоотношение се регулира от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в
от 2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1, ал. 2 от Общите условия, купувачът е длъжен да
заплаща задълженията за топлинна енергия в 45 -дневен срок от изтичане на периода
за който се отнасят. В този смисъл съдът приема, че давността за всяко вземане на
продавача за цена на топлинна енергия за всеки месец, включен в съответния отчетен
период, започва да тече 45 дни след периода на извършване на доставката, а не от
датата на издаване на общата фактура, каквито са възраженията на жалбоподателя.
Искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – в случая от 20.09.2022 г., поради което всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 20.09.2019 г. са погасени по давност. Следователно погасени по
давност са вземанията за главница по всички фактури до месец юли 2019 г.
включително. В настоящия казус се претендират суми за месец ноември 2019 г.,
поради което няма погасени по давност такива и първоинстанционният съд правилно
е приложил институтът на давността.
Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява
правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба
оплаквания. Следователно решението в обжалваната от ответника част следва да бъде
потвърдено.
В частта, с която СРС е отхвърлил предявения от ищеца иск, решението е
влязло в сила поради необжалването му от страна, за която е бил налице интерес за
това.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна, в
размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20955/18.12.2023 г., постановено по гр. д.
№29758/2023 г. на СРС, ГО, 32 състав, в частта, с която са уважени претенциите за
следните суми: 325,43 лв. - главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период
от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането; 46,68 лв, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2020 г. до 25.08.2022 г.; 26,25лв., представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 20.09.2022 г. до изплащане на
вземането
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА В. П. В. с ЕГН: ********** да плати на основание чл.78, ал.3 ГПК,
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, разноски за въззивното производство
в размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5