№ 133
гр. Варна, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Дарина Ст. Маркова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20253001000057 по описа за 2025 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалби на ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ със седалище гр.София срещу решение № 244 от
08.11.2024г. по гр.дело № 348/23г. по описа на Окръжен съд – Шумен, в
осъдителната му част, с която застрахователното дружество е осъдено да
заплати на А. М. М. от ***** обезщетение за неимуществени вреди, в резултат
на преживени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на
07.08.2021г., причинено Т.А.Т., който е нарушил правилата за движение при
управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ *****, застрахован
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл.432
ал.1 от КЗ, ведно със законна лихва за разликата над 8 000лв. до присъдените
20 000лв. и по въззивна жалба на А. М. М. срещу същото решение, но в частта
му, с която е отхвърлен предявения от него срещу застрахователното
дружество иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20
000лв. до 30 000лв., претендиран като частичен от целия, в размер на 60 000лв.
Във въззивната жалба на застрахователя се твърди че решението в
обжалваната от него осъдителна част е незаконосъобразно, неоснователно и
неправилно.
1
Оспорва размера на определеното от съда обезщетение за
неимуществени вреди от 20 000лв като твърди, че същото е значително
завишено по размер и несъобразено със съдебната практика за подобен по
вид и степен леки увреждания. Излага, че по делото е установено, че
вследствие на ПТП на пострадалия са нанесени сравнително леки травми,
характеризирани като лека телесна повреда и срок на възстановяване в
рамките на до 10 дни. Твърди, че съдът неправилно е приложил нормата на
чл.52 от ЗЗД като не е взел предвид редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства при определяне по справедливост на размера на
обезщетението. Сочи, че по отношение на наличието на посттравматично
стресово разстройство от разпита на вещите лица е установено, че същото е
характерно за претърпелите различни инциденти, включително и ПТП, но в
конкретния случай при М. има нехарактерно неприемане на поставената
диагноза и търсене на друга диагноза и лечение чрез посещаване на различни
психиатри, които продължават да потвърждават една и съща диагноза.
Твърди, че по делото няма доказателства за това ищецът да е ползвал
болнични и да има независими данни за промяна в живота му. Признава, че
участието в ПТП и претърпените физически травми са се отразили на
психиката на пострадалия, но по делото не са представени доказателства за
изключителност на преживения стрес и психологически травми. Твърди, че
присъдената сума е несъобразена със съдебната практика и принципа на
справедливостта. Сочи, че за подобни леки телесни повреди – охлузвания по
тялото практиката варира между 1 000лв. и 3 000лв. в зависимост от срока за
възстановяване. Излага, че отчитайки развилото се посттравматично
разстройство и сравнително по-дълъг период на възстановяване е основание за
присъждане на по-високо обезщетение в рамките на 8 000лв.
Моли съда да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част
и вместо него да постанови друго, с което искът за разликата от 8 000лв. до
20 000лв., да бъде отхвърлен, в условие на евентуалност да бъде намален при
отчитане на действително претърпените болки и страдалия. Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата А. М.
М. е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата на застрахователя и моли съда да остави в сила
2
първоинстанционното решение в обжалваната от застрахователя осъдителна
част.
Във въззивната жалба на А. М. М. се твърди, че решението, в
обжалваната от него отхвърлителна част е неправилно, незаконосъобразно,
немотивирано и несправедливо.
Оспорва размера на определеното от съда обезщетение, като твърди, че
съдът не е взел предвид изцяло претърпените от него болки и страдания, както
и настъпилата промяна в живота му. Подробно излага отново своето
психично, здравословно и емоционално състояние, както и всички промени,
които са настъпили, като твърди, че тези обстоятелства са установени по
делото от събраните гласни доказателства, както и от приетите две
медицински експертизи. Твърди, че и към настоящия момент въпреки
приложените различни терапии, възстановяването му не е приключило, както
и че се чувства притеснен, непълноценен в ежедневието си и не може да
полага грижи за семейството си, така както го е правил преди катастрофата.
Твърди, че е претърпял много болки и страдания, продължава да ги търпи и
към настоящия момент и те не са отчетени от окръжния съд при определяне на
обезщетението.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната от него отхвърлителна част и да уважи иск за обезщетение за
неимуществени вреди в предявения от нега размер от 30 000лв., като частичен
от 60 000лв., ведно със законна лихва, считано от 20.09.2021г. Претендира
направените по делото разноски адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не е депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа
подадената от него жалба и моли съда да я уважи. Оспорва жалбата на
застрахователя и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния
съд в обжалваните му осъдителни части.
В съдебно заседание застрахователят, редовно призован, не се явява
представител, не изразява становище по жалбите.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
3
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от А. М. М. срещу
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000лв., предявен като частичен от целия
в размер на 60 000лв. и за имуществени вреди в размер на 1 260лв.,
претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 07.08.2021г.,
причинено виновно от Т.А.Т. при управление на лек автомобил с рег.№ *****,
при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, ведно със законна лихва. Предмет на въззивно
производство е решението на първоинстанционния съд, в частта му, с която
предявеният осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди е уважен
за разликата над 8 000лв. до 20 000лв. и в частта, с която е отхвърлен за
разликата над 20 000лв. до 30 000лв. В останалите му части
първоинстанционното решение е влязло в сила.
С оглед влязлата в сила осъдителна част на първоинстанционното
решение и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд
намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 07.08.2021г. и вината на водача Т.. Не е
спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила,
с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива
отговорността на застрахователя за причинени от Т. вреди при управлението
на лекия автомобил.
Спорен пред въззивния съд е само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди.
От заключението на приетата от първата инстанция КСАТМЕ съдебно-
медицинската експертиза, кредитирано от въззивния съд изцяло като
обективно и компетентно дадени, въззивният съд приема за установеното, че
при пътно-транспортното произшествие пострадалият М. е получил следните
травматични увреждания: контузия на гръден кош в ляво, хематом в лявата
шийно – раменна област, охлузвания на двете предно – странични части на
таза с контузия на лява тазова половина, охлузни наранявания в областта на
ляво рамо, контузия на лявото бедро с хематом. Проведено е консервативно
4
лечение с обезболяващи, три дни е престоял в болница след произшествието.
Възстановяването му е протекло без усложнения. Посоченият от експертите
срок за възстановяване е до две седмици за охлузните наранявания,
кръвонасядания и хематоми и до три седмици за мекотъканната травма на
гръдния кош без счупвания на ребра и плевро-полмонални усложнения.
Според експертите след извършен преглед М. е соматично здрав, като
оплакванията му са от психично естество.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните и кредитирано от въззивния съд изцяло, въззивният
съд приема за установено, че процесното ПТП е възприето от пострадалия М.
като екстремна ситуация, при която е изпитал субективно преживяване на
ужас и витална застрашеност, които покриват критериите за остра стресова
реакция – преходно разстройство със значителна тежест, в отговор на силен
стрес. За определено време при М. е била налице известна промяна в
емоционалния живот и социалното функциониране с диагностични оценки за
разстройство в адаптацията с тревожно депресивен облик и посттравматично
стресово разстройство. Лекуван е, станиониран в рамките на отделение
Дневен стационар в гр.Русе, приемал е медикаментозна терапия. Посочено е
от експертите, че към момента значително са намалели оплакванията му,
чувства се добре и приема поддържаща терапия в минимални дози. Не се
откриват данни за тежка актуална психотравма, социалното му
функциониране е относително възстановено.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Н.Р. М. – съпруга и
Р.З.Х. - приятел, кредитирани от въззивния съд изцяло, тези на съпругата при
условията на чл.172 от ГПК, като преки, непосредствени, депозирани
непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, съставът на
въззивния съд приема за установено, че ПТП се е случило в ден, когато М. е
отивал да види съпругата си и новородената им дъщеричка в болницата в
Тутракан. Заради катастрофата се е наложило майката и детето да останат още
ден в болницата за да може бащата да присъства на изписването им. Според
свидетелката в началото трудно се е движил и ставал, нуждаел се е от помощ,
но за около месец се е възстановил физически. Проблемите, които са
настъпили са били психически – страх, неувереност, тревожност, оплаквал се
е постоянно от сърцебиене, не е можел да заспива, като заспи, постоянно
5
сънувал ПТП. Изпитвал страх да шофира и отказвал. Избягвал е близките си,
затварял се е сам в стаята, нищо не е искал да прави, станал е затворен,
некомуникативен. След около три месеца е потърсил медицинска помощ, като
първо е посетил невролог, след това психиатри, после психолог, приемал е
предписаните му медикаменти.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента
на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото
доказателства, въззивният съд определя сумата 20 0000лв. като паричен
еквивалент на всички понесени от М. емоционални, физически и психически
болки, неудобства и сътресения, които е преживял и ще продължава да търпи
в резултат на пътно-транспортното произшествие от 07.08.2022г. пътно-
транспортно произшествие. Към момента на ПТП ищецът е бил на 29 години.
За да определи този размер съдът изхожда от на първо място от вида на
получените травми – зачервявания на кожата, контузни рани и палпаторна
болезненост, които не са тежки и са отшумели за около месец. Независимо от
леките физически увреждания, М. в резултат на ПТП е преживял остър стрес,
свързан с преживяването на реална опасност за здравето и живота, като е
диагностициран с остра стресова реакция, наложила психиатрично и
психологично лечение. Допълнително, съдът отчита и обстоятелството, че
ПТП е станало дни след раждането на чакана дъщеря и това събитие се е
отразило негативно на първите месеци от живота му с нея, като той не е могъл
да бъде пълноценен баща. Съдът отчита, че към момента М. е физически
напълно възстановен, както и че психическите оплаквания към момента
значително са намалели, не се откриват данни за тежка актуална психотравма,
социалното му функциониране е относително възстановено.
С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната
инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от
пострадалия неимуществени вреди в размер на сумата 20 000лв., решението в
обжалваните му части следва да бъде потвърдено.
По разноските:
6
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 от ЗА и направеното искане и с
оглед предмета на въззивно производство и изхода на спора в полза на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200лв. При определяне на размера им съдът
съобрази тълкуването, дадено в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024г. по
дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС, както и при
съобразяване с вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
С оглед предмета на спора пред въззивно производство и изхода му, в
полза на застрахователното дружество не следва да бъдат присъждани
разноски, представляващи заплатена от дружеството държавна такса. Следва
да бъде присъдено единствено юрисконсултско възнаграждение в размер на
сумата 150лв. на основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 244 от 08.11.2024г. по гр.дело № 348/23г.
по описа на Окръжен съд – Шумен, в частта му, с която ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ със седалище гр.София е осъдено да заплати на А. М.
М. от ***** обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживени
болки и страдания в резултат на ПТП от 07.08.2021г., причинено виновно от
водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ *****, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл.432 ал.1
от КЗ, ведно със законна лихва за разликата над 8 000лв. до 20 000лв. и в
частта му, с която е отхвърлен предявения от А. М. М. срещу ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ осъдителен иск за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 20 000лв. до 30 000лв., претендиран като частичен от
целия в размер на 60 000лв.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД със седалище
гр.София, адрес на управление гр.София, ул.„Позитано“ № 5, ЕИК 00694286
да заплати на адвокат С. И. от Адвокатска колегия – Шумен сумата 1 200лв.
/хиляда и двеста лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение
за първа инстанция за процесуално представителство на А. М. М..
ОСЪЖДА А. М. М. от *****, ЕГН *****, да заплати на ЗЕАД „Булстрад
7
Виена Иншурънс Груп“ АД със седалище гр.София, ЕИК 00694286, сумата
150лв. /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8