Решение по дело №1444/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 45

 

гр.Горна О., 25.02.2019г.

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

      

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                    

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

 

при секретар СИЛВИЯ Д., като разгледа гр.д. № 1444/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искове с правна квалификация чл.432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Ищецът Н.А.К. от гр. Г. О., чрез пълномощника си адв. Е. Д. от ВТАК претендира от ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД гр. София сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди (разходи за ремонт на увредения и собствен лек автомобил) в резултат от пътно-транспортно произшествие настъпило на 20.03.2018 г., причинено виновно от делинквент, чиято отговорност е покрита от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Претендира също лихва върху главницата за периода от 12.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.

Ответникът „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД гр. София намира, че искът е изцяло неоснователен. Твърди, че действително има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с П. Т. за лек автомобил с рег. номер ЕВ 2523ВА, със срок на действие от 17.05.2017 г. до 16.05.2018 г. Не оспорва твърдението на ищеца, че е подал на 20.03. 2018 г. уведомление за настъпила щета, следствие на ПТП реализирало се на същата дата в гр. Г. О., с участие на застрахования при тях лек автомобил и автомобилът на ищеца, като били заявени материални щети. Не оспорва твърдението, че дружеството е отказало да изплати застрахователно обезщетение на ищеца.  Счита, че действията на водача на лекия автомобил с рег. номер ЕВ 2523ВА не са единствена причина за реализиралото се ПТП, поради което оспорва съдържанието на представения двустранен констативен протокол за ПТП № 58389/20.03.2018 г. Оспорва твърдението на ищеца, че всички получени увреждания по лекия му автомобил са в причина връзка с реализираното ПТП. Счита, че водачът Р.Т. не е застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ и чл. 493, ал. 1 от КЗ и поради намира, че деликтът е извършен от лице, чиято отговорност по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите не е покрита от ответника.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на предявения иск.

Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител, отказ на застрахователя да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение - рекламационно производство, въведено с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Уредбата е повелителна и за спазването ѝ съдът следи служебно, като провеждането на това производство е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

В случая от представените по делото писмени доказателства – уведомление за щета до ответника за определяне на обезщетение, получена от последния на 20.03.2018 г., опис заключение по щета 43080411800708/20.03.2018 г. и писмо с изх. № А3-1431-/12.04.2018 г. по описа на ЗАД „ДЗИ-Общо застраховане“ за прекратяване на преписката по претенцията на ищеца, се установява, че между страните е протекло такова производство за извънсъдебно уреждане на претенциите за имуществени вреди от настъпило на 20.03.2018 г. ПТП, поради което е отпаднала процесуалната пречка по чл. 498, ал. 3 КЗ препятстваща защита на правата на ищеца по исков ред и предявеният иск е процесуално допустим.

По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял имуществени вреди по собствения лек автомобил, в резултат от увреждането.

С определение от 25.01.2019 г. е допуснато на основание чл. 214 ГПК изменение на размера на предявения иск, като същият е намален от 500 лв. на 461, 77 лв.

От двустранен констативен протокол за ПТП №58389/20.03.2018г. се установява, че на 20.03.2018 г. в гр. Горна О., ул. „Патриарх Евтимий“ пред № 1, се е реализирало пътно-транспортно произшествие между л.а. „БМВ” с рег. № ЕВ 2523 ВА, собственост на П. Т. ***, управляван от Р.П.Т. и л.а. „Дачия” с рег. № ВТ 1420 КМ, собственост и управлявана от ищеца. Безспорно между страните е обстоятелството, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за лекия автомобил на делинквента.

От показанията на свидетелите Р.Т. и К.И. се установява, че ПТП-то се е реализирало на 20.03.2018 г., около 15, 00 часа по време на движение, като автомобилът „БМВ“ е поднесъл в дясно, ударил се в бордюра, в близост до сградата на „Социални грижи“ град Горна О., завъртял се, като в този момент закачил насрещно движещия се автомобил, собственост и управляван от ищеца, в резултат на което с неговата задна част ударил задна врата, калник и броня и вежда на автомобила на ищеца. Описаният от свидетелите механизъм на причиняване на ПТП се потвърждава и от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно авто-техническа и оценъчна експертиза. Вещото лице в т. 4 от експертиза посочва, че механизмът на причиняване на ПТП-то бил следния: л.а. марка БМВ се е движил по платното за движение по ул. „Патриарх Евтимий“ № 1 гр. Горна О. от запад на изток, от с. Арбанаси посока към пазара на гр. Г. О., в условия на нормална видимост, денем и хлъзгав участък от пътя. Водачът на л. а. „БМВ“ допуснал занасяне и навлязъл в насрещната пътна лента, където в същото време насрещно се е движел автомобил марка „Дачия“, собственост и управлявана от ищеца. При появяване на т. нар. „критична ситуация“ ищецът, възприемайки опасността от сблъсък, предприел маневра завиване надясно и спиране, с цел да предотвратяване на произшествието, но не успял да предотврати сблъска. В резултат на траекторията на движение на двата автомобила, настъпил удар, който бил заден, кос за лекия автомобил „БМВ“ с задна част на БМВ-то и лява задна странична част на л.а. „Дачия“ – задна част, задна лява врата, заден ляв калник и задна броня. В резултат от удара били причинени материални щети по двата автомобила. Видно от горното описания от свидетелите механизъм напълно съответства на изложения от ищеца в исковата молба и изложения от вещото лице в САТЕ.

При този механизъм на произшествие, съдът намира, че произшествието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗДвП тъй като на пътя водачът не се е движил възможно най-вдясно по платното за движение, в следствие на което е реализирал ПТП.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че механизмът на ПТП-то е безспорно установен и не са налице доказателства да е налице съпричиняване на настъпилия  резултат в резултат на действия на ищеца при управление на собствения му автомобил.

От заключение на съдебно авто-техническата експертиза се установява, че средната пазарна цена на материалите и труда, необходими за отстраняване на повредите на лек автомобил „Дачия”, към датата на настъпване на произшествието възлиза на сумата от 461,77 лв.

Задължението на застрахователя на гражданската отговорност на делинквента е идентично по съдържание със задължението по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на самия делинквент - да възстанови вещта в състоянието й преди пътно-транспортното произшествие или да плати разходите, необходими за това.

Съгласно задължителната съдебна практика - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І отд., решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., II т.о. на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г. на ВКС, решение № 109/14.11.2009 г. по т.д. № 870/2010 г. на BKC и решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г. на ВКС/ при съдебно предявена претенция, съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната /средна пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. При това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът / застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.

В настоящия случай обезщетението следва да се определи по стойността, която е дадена със заключението на вещото лице, а именно обезщетението възлиза на 461, 77 лв., в която е включено стойността на материалите по възстановяване на автомобила и вложения труд. Ето защо искът е основателен изцяло.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Установи се наличие на главен дълг. Предвид нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите /чл. 496, ал. 1 КЗ/. По делото са представени доказателства за датата на отправяне на застрахователната претенция по щета, а именно 20.03.2018 г. – л. 5. Ищецът претендира обезщетение за забава от датата на отказа  на ответника за изплащане на обезщетение – 12.04.2018 г. до 16.07.2018 г, в размер на 13,36 лв.

Размерът на лихвата върху главницата от 461,77 лв. за периода 12.04.2018 г. – 16.07.2018 г. възлиза на 12,32 лв., до която сума следва да бъде уважен искът, като се отхвърли до целия предявен размер от 13,36 лв.

По разноските:

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски. Съдът намира направеното възражение от ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца за основателно. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което възнаграждението следва да бъде намалено от 500 лв. на 300 лв., колкото е минимално определеното по Наредба № 1/09.07.2004 г. -  чл. 7, ал. 2, т. 1. Поради изложеното ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 515 лв. разноски., от които 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 215 лв. съдебно- деловодни разноски.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Н.А.К., ЕГН ********** ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 461,77 лв. – обезщетение за имуществени вреди, настъпили по лек автомобил „Дачия” с рег. № ВТ1420 КМ от застрахователно събитие реализирало се на 20.03.2018г. по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, сключен с полица № BG/06/117001436614 за лек автомобил „БМВ” с рег. № ЕВ 2523 ВА, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2018 г. до погасяването, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 12,32 лв., представляваща лихва за забава в плащането на дължимото обезщетение за периода 12.04.2018 г. – 16.07.2018 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 215 лв. съдебно-деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на лихва за забава до целият предявен размер от 13,36 лв., както и за заплащане на адвокатско възнаграждение до пълния предявен размер от 500 лв. на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, поради прекомерност. 

Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от датата от връчването му.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: