№ 260166 / 10.6.2021 г.
Р
Е Ш Е
Н И Е
г., 10.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–.г., НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАН МИЧЕВ
п. секретаря
Гинка Митова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия
МИЧЕВ АНД № 515 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд –. г. е сезиран с жалба от В.К.С. ***,,Трети
март” № 85, вх.Б, ап.34, с ЕГН: ********** против Наказателно Постановление №
20 - 0996 –. 001307 издадено на
05.05.2020г. от Н. с. ,. п. п. О. –. г., което на жалбоподателя са наложени
наказания глоба н размер на 50 лева и 10 лева за извършени административни
нарушения по чл.98, ал.1 т.5 и чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
В жалбата си наказаното лице оспорва законосъобразността
на наказателното постановление с твърдението, че вмените му административни
нарушения не са доказани по категоричен и несъмнен начин. Отправя искане до
съда жалбата да бъде уважена.
В съдебно заседание жалбоподателят В.С., редовно
призован, се явява лично като поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно –. наказващият орган: Н. с. ,. П.,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
П. извършената служебна проверка от съда по
допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в
законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде
разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства се установява следната
фактическа обстановка:
На 14.02.2020г. около 15:24ч. свидетеля А.А., заедно с
неговия брат А.,***,,Трети март”. Двамата забелязали, че жалбоподателят В.С.
управлява МПС Г. У. Х. с рег.№ XXXX , като до банка ОББ е паркирал автомобила на
по малко от 5 метра разстояние преди пешеходна пътека, обозначена с пътна
маркировка. Същите направили снимки и отишли в с. ,. П. на О. –. г..
На 19.03.2020г. младши автоконтрольор Н.К. съставил
АУАН на В.С. за нарушение по чл.98, ал.1 т.5 от ЗДвП, който бил подписан от
двамата свидетели Асенови и от санкционираното лице с възражението, че не е
извършил вмененото му нарушение. Въз основа на акта било издадено и обжалваното
наказателно постановление, в което освен отразеното нарушение било посочено и
такова по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена и доказана от
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства.
Видно от показанията на свидетеля А.А. е, че на
процесната дата, той и брат му А. са възприели управлението на въпросното МПС
от страна на жалбоподателя В.С. ***, както и паркирането на управлявания
автомобил пред пешеходна пътека. По признания на самия свидетел обаче, както
преди, така и след заснемането на нарушението, същият има тенденциозно
отношение с жалбоподателя. Последният неколкократно е съставял АУАН за
извършени именно от свидетеля А. административни нарушения по ЗРА. Ето защо
съдът не би могъл безкритично да кредитира показанията на свидетеля А. относно
факта на извършеното административно нарушение. Дори и да се приемат за
достоверни неговите твърдения, същите не се потвърждават от нито едно друго
доказателства, освен с обстоятелството, че другия свидетел на нарушението е
неговия брат А.. Направеният от двамата снимков материал не е годно доказателствено
средство, тъй като не е приобщен към предвидения от ЗАНН и НПК процесуален ред.
Единствените доказателства на които се доказва нарушението на В.С. са
показанията на лице, които не могат да бъдат приети като обективни.
Същите не се потвърждават от други, независими
източници на доказване. Свидетелят Н.К. признава в разпита си в съдебно
заседание, че не е бил очевидец на нарушението, а е съставил акта в
присъствието на двамата брата Асенови повече от месец след извършване на
деянието от страна на В.С..
Принципно няма процесуална пречка, въведена в ЗАНН, да
се съставя АУАН впоследствие след извършване на нарушението. В конкретния
случай обаче е налице т. нар. очевидно нарушение, което е следвало да бъде
санкционирано непосредствено след неговото извършване. Противното би създало
опасен прецедент от злоупотреба със служебно положение и накърняване на правата
на гражданите, особено когато свидетели на техните противоправни прояви се
явяват лица, с тенденциозно отношение към тях. Принципно чл.40, ал.1 от ЗАНН не
въвежда изрично изискване актосъставителят да е бил непосредствен очевидец на
изпълнителното деяние, но установяване на факти по извършено нарушение, градящи
се единствено на твърдения на други лица и то във връзка със случило се събитие
преди повече от месец, обуславя недоказаността на административното нарушение.
В своите показания дори самият свидетел А. признава, че не е посетил веднага О.
–. г., а е сторил това в едни по –. късен момент заедно с неговия брат и след
консултация с адвокат. По отношение на показанията на свидетеля Р. В. съдът
намира, че е очевидец на извършеното деяние, нито на съставения АУАН, поради
което и не наведе твърдения, които да имат конкретна връзка с предмета на
доказване. П. така направения анализ на гласните доказателствени средства съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите Н.К. и Р. В. и частично тези на А.А.
относно времето и мястото на събитието, но не и на извършеното нарушение.
Показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели се потвърждават и от приобщените по чл.283 от НПК писмени
доказателства. От същите се установява (пътната книжка), че на процесната дата –. 14.02.2020г.,
жалбоподателят действително не е управлявал въпросното МПС,
което е допълнителен аргумент за некредитиране показанията на свидетеля А..
П. извършена служебна проверка по законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че същото е необосновано
и издадено п. допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения.
Освен тенденциозността в показанията на разпитания
свидетел –. очевидец А.А., на жалбоподателя С. е съставен АУАН, в който е било
посочено извършване на административно нарушение по чл. 98, ал.1 т.5 от ЗДвП, а
в обжалваното наказателно постановление наред с посоченото такова, е прибавено
и нарушение по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Наличието на противоречия във вменените деяния всякога
съставлява съществено и неотстранимо процесуално нарушение, накърняващо правото
на защита на дееца, а освен това в нито един от разпитите на свидетелите А. и К.
не се споменава за констатирано не носене на СУМПС за съответната категория от
страна на В.С..
П. така изложените правни съображения съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 20 –. 0996 –. 001307 издадено на 05.05.2020г. от Н. с. ,. п. п. О.
–.г., с което на В.К.С. ***,,Трети март” № 85, вх.Б, ап.34, с ЕГН: **********
са наложени наказания глоба н размер на 50 лева и 10 лева за извършени
административни нарушения по чл.98, ал.1 т.5 и чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –. гр.
Монтана.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: