Мотиви
към
Присъда № 260026/29.06.2021 г.
по
НОХД № 1294/2019 г. по описа на ДРС
Съдебното производство
по делото е образувано по внесен от ДРП обвинителен акт по досъдебно производство
№ 780/2017 г., по описа на Първо РУ на
МВР – Добрич с повдигнато обвинение срещу подсъдимата МАРИЯНА Д.П., ЕГН ********** за това, че на *** г. в гр. Д*, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и
поддържала у С.П.Д. ЕГН ********** *** заблуждение и с това й е причинила имотна вреда
в размер на 7 000 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1 от
НК.
Преди даване ход на разпоредителното заседание,
пострадалото от деянието, предмет на обвинителния акт, лице – С.П.Д., чрез повереника си заяви желание да предяви срещу подсъдимата
граждански иск за сумата от 7 000 лева, представляващи обезщетение за
причинените й в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието, до
окончателното изплащане на сумата, както и желание да бъде конституирана в
качеството на частен обвинител по делото.
Съдът, като взе
предвид, че молбата на пострадалата е предявена своевременно и на основание чл. 84 и сл.
от НПК с определение прие за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство предявения от С.П.Д. срещу подсъдимата М.Д.П.
граждански иск в размер на 7 000 лева, представляващи обезщетение за
причинените с деянието, предмет на настоящото производство имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на деянието – 29.05.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата. С Определение съдът конституира С.П.Д. в качеството й на
граждански ищец и частен обвинител в настоящото производство.
В разпоредително
заседание, съдът след като изслуша страните, се произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което прие,
че: Делото е подсъдно на Районен съд - Добрич. Няма основание за прекратяване
или спиране на наказателното производство; На досъдебното производство не е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и на пострадалия; не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на диференцираните процедури, предвидени в НПК. Няма основания делото да се
разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен
заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се
извършват съдебно-следствени действия по делегация; Не са налице основания за
произнасяне по мярката за неотклонение. Не налага
събирането на нови доказатества по делото.
Производството по делото се е провело по общия
ред съобразно разпоредбата на чл. 252, ал. 2 от НПК.
В съдебно
заседание представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото
обвинение и предлага подсъдимaтa да бъде признатa за виновнa в извършване на
вмененото й престъпление,
като й бъде наложено
наказание лишаване от с. в размер на от една година, което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител пледира подсъдимата да
бъде призната за виновна, като се иска присъждане и на сторените по делото
разноски. Желае предявеният граждански иск да бъде уважен изцяло.
Подсъдимата П. дава обяснения по
повдигнатото й с обвинителния акт обвинение, като отказва да отговаря на
конкретни въпроси.
По пренията защитникът на подсъдимата
пледира за признаването й за невиновна и оправдаване по повдигнатото й с
обвинителния акт обвинение, като се навеждат доводи, че същото не е доказано по
несъмнен и категоричен начин.
По пренията подсъдимата заявява, че се придържа към
казаното от защитника си и сама излага своите доводи за невиновност.
В последната си
дума подсъдимата заявява, че парите ще бъдат върнати. Иска
съдът да не я приема за виновна по начина, по който желае обвинението.
Ежемесечно иска да внася сума за изплащане на задължението.
След преценка на
събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни
доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
В периода от **** г. подс. М*Д.П. е
работила към */// – Община град Добрич на длъжност ****. В този период св. С.П.Д. *** била
потребител на тази услуга, тъй като имала онкологично заболяване и 80 % нетрудоспособност. Подсъдимата посещавала св. Д. два пъти седмично, за да й помага и да се грижи
за нея.
По същото време подс. П. посещавала и
дома на св. Ц.Т.Д., тъй като дъщерята на последната – С*Т*Д. се нуждаела от
помощ и грижи. През 2016 г. св. Д. дала пари в заем на подсъдимата в размер на
4 000 лева, които към м. май 2017 г. все още не били върнати от П..
По това време подсъдимата П. дължала
пари и на друг потребител на социалната услуга – св. З.Н.Н.. Сумата, която П. била
взела от св. Н. била 1 000 лева.
При контактите си във времето подсъдимата станала
близка със св. С.Д., която й споделяла доста лични неща. Подс. П. разбрала, че св. Д. ***, че няма братя, сестри или други близки наблизо,
както и че дъщеря й живее в
чужбина. Докато работила като социален работник, подс. П. многократно искала от св. Д. пари на заем, които макар и трудно, след многократно настояване и подканване, връщала.
В края на месец април или началото на месец май 2017 г. подс. П. си взела
довиждане със св. Д., понеже вече
нямало да работи като социален работник.
На 29.05.2017 г. свидетелката Д. се обадила на подс. П. и я
помолила да я посети в дома й в гр. Д*, ул. „И*“ № *, ап. *, а подсъдимата се отзовала и двете пили кафе, както и друг път.
При разговора подс. П. споделила на
св. Д., че има наследствено място в гр. Б*, в близост до морето, което иска да продаде и се надява да
получи голяма сума пари. Споменала също, че чака свой вуйчо от чужбина, за да
осъществят сделката.
В един момент мобилният телефон на подс. П.
звъннал и тя провела кратък разговор, след което подсъдимата затворила
телефона и изпаднала в нещо като
истерия, като започнала да вика, да плаче, да се удря в масата, като повтаряла „какво ще правя, ще се самоубия, о,
дъщеря ми, горкото ми дете, къде да се хвърля, какво да правя...“ Св. Д. не знаела как да реагира на тази ситуация и си
помислила, че някой близък на П. е починал.
Подс. П. обяснила на св. Д., че спешно трябва да внесе 7 000 лева в банка и казала „Дай ми 7000 лева.“ Свидетелката Д. била уплашена, шокирана и готова веднага да
помогне, а подс. П. настоявала да й даде * лева непременно същия ден.
При създалата се ситуация св. Д. се облякла и придружена от подсъдимата отишла в клон на „***“ в гр. Д*, където от своя сметка изтеглила сумата от 5 000 лева и ги предала на подс. П. още в банката. Св. Д. се сетила да поиска от П. да й се разпише, че е получила тези пари, като поискала лист от
служителка в банката, върху който подсъдимата се разписала, че е получила парите със задължение да ги
върне след един месец, като казала „***“.
След това св. Д. и подс. П. отишли до клон
на „***“ в гр. Д*, от където св. Д. изтеглила от своя банкова сметка ***, които също предала
на подсъдимата. Върху същия лист,
където било отразено предаването на 5 000 лева била добавена и сумата от 2 000 лева, като П. отново се подписала, че е
получила и тези пари, след което двете се разделили.
След това подс. П. посетила клон на
ОББ в гр. Д*, където внесла по сметка на св. Ц.Д. сумата от 4 150 лева,
като във вносната бележка, графа „основание за плащане“ посочила „връщане на
заем“ /л. 25-28, т. II от ДП/.
Още същия ден св. Д. се усъмнила в поведението на П. и
започнала да я търси многократно с намерение да разговарят и дай върне парите. При разговорите обаче П. само обещавала, че ще върне парите. Последният разговор между двете по телефона бил проведен на *** г., след което подсъдимата спряла да отговаря на
повикванията, като последно уверявала св. Д., че ще й върне парите, като продаде част от двора си в с. Д*, но до момента това не се е случило.
Анализ
на доказателствения материал:
Описаната фактическа
обстановка се установява от свидетелските показания на гражданския ищец и
частен обвинител Д., както и от обясненията на подсъдимата П., които
въпреки своите противоположни интереси, описват сходна фактическа обстановка.
Посочените гласни доказателства са и базата, на която са изградени фактическите
изводи, залегнали в обстоятелствената част на настоящите мотиви.
Съдът кредитира изцяло
показанията на частния обвинител и граждански ищец Д., тъй като същите са
логични, последователни и вътрешно непротиворечиви и в унисон с писмените
доказателства по делото, свидетелстващи за извършените тегления на суми от
банки, както и със справката за телефонни разговори, която справка косвено
свидетелства чрез проведените разговори, тяхното време и продължителност, че
действително установената фактическа обстановка отговоря на обективната истина.
В този смисъл, установени са лицата, с които подсъдимата П. е разговаряла
по мобилния си телефона на 29.05.2017 г., а именно свидетелите С.В.С. -
Директор на Домашен социален патронаж към Дирекция „Хуманитарна дейност“ -
Община гр. Д*, В.М.В. - син на подсъдимата П., Ц.Д.А., съседка на подсъдимата в
с. Дончево, св. Д* С.Д. - също съсед на подсъдимата в с. Д*, И.Т.Г. - Началник
Отдел в Дирекция „Социално подпомагане“ -Община гр. Д*ч, Ц.Т.Д. - майка на ****
Д., на която подс. П. била *** в продължение на пет години до *** г. и З.Н.Н.,
на която подс. П. също била ***.
Основно средство за защита на
подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението. Обясненията на
подсъдимия /обвиняемия/ са доказателствено средство, но и средство на защита,
което той упражнява по свое усмотрение. Подсъдимата П. не отрича, че е получила
от Д. инкриминираната обща сума в размер на 7 000 лева, като твърди, че не е
молила изрично за това, а пострадалата сама е решила да й помогне. В същото
време не отрича, че: „****.“
Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК
обвиняемият /подсъдимият/ има право да дава такива обяснения, каквито намери за
нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината.
Затова достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на
доказване следва да се оценява в светлината на всички други доказателства и
доказателствени средства, възприети от съда непосредствено.
В настоящия случай съдът намира,
че следва да кредитира обясненията на подсъдимата, която по същество не отрича
случилото се, но счита, че с поведението си не е искала да заблуди Д..
Съдът кредитира показанията на св. И.Т.Г., от които е установено, че тя е позвънила на подсъдимата П., като поводът за това било оплакване от свидетелката Ц.Т.Д. ***,
която споделила, че подсъдимата П. й дължи сумата от *** лева, дадени през 2016 г. Гореизложеното безспорно води до
категоричния извод, че за да може да
се издължи към св. Д., която била
предупредила подс. П., че ако не й върне парите, ще си сложи край на живота и се е оплакала в службата й, то подсъдимата е поискала от св. Д. сума в размер на 7 000 лева /въпреки че дължи 4 000 лева/, въвеждайки я в заблуда, че й трябват за погасяване на кредит към банка, както и
че ще и ги върне до един месец след продажба на недвижим имот.
Подобен сценарий подсъдимата П. била разиграла и през 2014 г. по отношение и на свидетелката Д., която също й била дала 7 000 лева, които й били върнати от подсъдимата чак след година и половина. Ето защо съдът
редитира показанията и на св. Ц.Д., доколкото не е
и налице мотив за Д. да дава неверни показания в тази част, доколкото за нея това не би
довело до някакви благоприятни последици.
Горното съждение се
отнася в пълна степен и до показанията на св. С.С., която е била Директор
на „***“, докато М*П. е работила там. Познава подсъдимата като отзивчив човек и
добър служител и не знае да е имала заеми и да
е имала проблеми с връщането на парите. Не си спомня дали е получавала оплаквания за такива неща от потребители на услугата. Обаждането й на 29.05.2017 г. до П. най-вероятно е било във връзка с
оформяне на документите по напускането й, като не си спомня и дори е възможно друг служител
да й се е обадил от този телефон.
Съдебният състав кредитира и
показанията на св. Д.С.Д. и на св. Ц*Д.А. – съседи на подсъдимата, като първият
от тях е провел разговор с П. на процесната дата, а св. А. сочи: „Доколкото зная, * е взела на заем някаква сума
от някаква жена и не успяла да я върне. Това го зная от подсъдимата, тя ми е
разказвала. Това е станало преди доста време. Отношенията ни са чисто съседски,
не сме чак толкова близки.“ Ето защо съдът приема, че доколкото показанията на
тези свидетели не противоречи на останалите приобщени по надлежбния ред писмени
доказателства следва да бъдат кредитирани като обективни и относими към
предмета на доказване.
Показанията на св. С.С.
също пресъздават факти и
обстоятелства, свързани с предмета на доказване, определен съобразно чл. 102 от НПК. Свидетелката е работила в „*“ в гр. Д* като кредитен консултант от април 2008 г. до
юни 2016 г. И пред нея П. си е подписала Договора за кредит. Кандидатствала е по телефона, одобрена е от
София и отишла в офиса, за да подпише документите. Показанията на този свидетел кореспондират с изисканата информация от банкови институции, видно от която на *** г. подсъдимата П. е сключила с БНП - Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД Договор за
потребителски паричен кредит с размер 18 000 лева, с месечна вноска от 330.27
лева, който кредит към м. 11.2017 г. е
бил в просрочие и след 29.05.2017 г. няма внесени
суми. В
този смисъл съдът кредитира показанията на св. С. като обективни и
непротиворечащи на останалите събрани доказателства по делото.
Съдът кредитира и показанията на
св. М.В. – бивш съпруг на подсъдимата, който лаконично потвърждава, че тъщата
му /майката на подсъдимата/ има имот в гр. Б*, но не знае повече подробности.
Самата подсъдима в обясненията си не отрича факта, че имотът в Бяла е
наследствен и продажбата му няма да е лесна поради тази причина.
Не на последно място,
съдът кредитира изцяло и показанията на св. З.Н. – също потребител на
социалната услуга на Община Д* в процесния период, която няколко пъти също е
давала в заем пари на П., но в последствие разбрала,
че и други са и давали, но при тях нещата са
се усложнили. От Социалния патронаж са я питали дали П. й дължи пари и й казали,
че ще й съдействат, за да може да си получи
парите. Действително след това П. дошла, донесла й парите и се разделили както трябва. Св. Н. сочи: „За случката, когато трябваше четвъртия път да й дам пари, тя се разплака
пред мен, имаше някакви трудности и много плака, защото
смяташе, че трябва да й дам тези пари и аз й ги дадох, но при мен са 1 000
лева, а в други случаи са повече. Социалния патронаж ми се
обадиха да ме питат има ли нещо. Казах, че нямах
намерение да ги занимавам, защото са били много лоялни...Една от ръководителките дойде в къщи и
искаше да разбере подробно. Тогава аз й казах как
стоят нещата. Тя ми каза това и това трябва да направиш, да подам документ,
и тя дойде и ми донесе парите.“
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по
делото доказателства. Гласните доказателства, ценени спрямо изложените
съображения, включващи обясненията на подсъдимата, показанията на частния
обвинител и граждански ищец Д., както и приобщените на основание чл. 281, ал. 1 от НПК, показания на св.
С.П.Д., обективирани в Протокол за разпит пред съдия от
20.09.2017 г. по ЧНД № 1210/2017 г. по описа на ДРС, лист 21 - 23 от делото, показнията на св. Ц.Т.Д., обективирани в
Протокол за разпит от 16.04.2018 г. (лист 39 от том 1 на досъдебното производство) пред
орган на досъдебното производство, както и от 20.08.2019 г.
(лист 13 от Том 2 на досъдебното производство) пред орган на досъдебното
производство, наред с показанията на останалите разпитани по делото
свидетели, кореспондират с приложените по делото писмени доказателства,
приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към
доказателствения материал по делото: ******************************************************които
прецени от съда в своята съвкупност са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.
С оглед установената фактическа
обстановка от ПРАВНА СТРАНА, съдът
намира следното:
Подсъдимата М*Д.П. от
обективна и субективна страна е осъществила състава, предвиден и наказуем по чл.
209, ал. 1 от НК, тъй като на * г. в
гр. Д*, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и
поддържала у С.П.Д. ЕГН ********** *** заблуждение и с това й е причинила имотна вреда
в размер на 7 000 лева.
Съдът намира
за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.
От
обективна страна:
- Относно
предмета на измамата и изпълнителното деяние:
Предмет на
посегателството по чл. 209 от НК е имуществото, оценено в състоянието, в което
са намира към момента на извършване на деянието /Решение № 261/5.VІ.1976 г. І
н.о. на ВС/.
Размерът на
причинената от престъплението имотна вреда, когато за измамата деецът е
използвал договорни отношения се изчислява с оглед реалното намаляване на
активите на измамения, а не на договорената цена на сделката. /Решение № 728 от
30.01.2003 г. на ВКС по н.д. № 612/2002 г., І н.о., докладчик съдията Р***К*/.
Видно от събраните в хода на съдебното
дирене доказателства, причинената вреда на гр. ищец и частен обвинител С.Д. е в
размер на 7 000 лева, която стойност съдът намира за безспорно установена.
Освен
имуществото, предмет на измамата е и личността на измамения, у когото е било
възбудено или поддържано заблуждение или е използвана неговата неопитност и
неосведоменост, в резултат на което, той е бил подведен да извърши акт на
имуществено разпореждане, причинявайки по този начин имотна вреда. Според
съдебната практика, измамата по чл. 209 от НК е възможна само по отношение на
физическо лице, т. е. заблуденият не може да бъде юридическо лице.
В настоящия
случай, съдът въз основа на събраните гласни и писмени доказателства намира за
безспорно установено, че подс. П. е осъществила и двете форми на изпълнителното
деяние, визирани в чл. 209, ал. 1 от НК, а именно – “възбуждане” и
“поддържане”.
Характерно
за първата форма е, че чрез нея се въздейства върху съзнанието на измаменото
лице, като у него се създава невярна, погрешна представа за определени факти
или обстоятелства. Безспорно е установено, че подс. П. е възбудил заблуждение у
С.Д.. Действията на подс. П. по въвеждане в заблуждение на Д. се изразяват в
създаване на невярна представа у нея, че има наследствено място в гр. Б* в близост до морето, което иска да продаде и се надява да
получи голяма сума пари, както и че чака свой вуйчо от чужбина, за да осъществят сделката. В
същото време, след проведения разговор по телефона подсъдимата изпаднала в нещо като истерия,
като започнала да вика, да плаче, да се удря в масата, като повтаряла „*****...“
Така, създавайки
у пострадалата погрешно впечатление, че от една страна е във временно финансово
затруднение /разполага с имот и чака парични средства след продажбата му/ и от
друга, е изпаднала в беда и спешно има нужда от пари, подсъдимата е мотивирала Д.
да вземе решение и да предприеме имуществено разпореждане, като по този начин, на
* г. С.Д. предала под формата на заем в собственост на подсъдимата П. пари на
стойност 7 000 лева, които последната обещавала да върне в едномесечен
срок.
Безспорно е
установено, че тези обстоятелства не отговарят на истината, а подсъдимата е
създала тази представа у Д., за да я увери, че няма риск да не може да й върне
парите, респективно да я улесни да вземе решение да се разпореди с парите си. С
оглед на това, Д. е била въведена в заблуждение относно действителността и
поради тази причини е заела поисканата сума.
Налице е и
втората форма на изпълнителното деяние – “поддържане”. То се изразява в това,
че при теглене на сумата на във всяка банка подсъдимата е уверявала пострадалата,
че ще върне получените от нея суми и дори е подписала разписка. С тези си действия
подсъдимата е затвърдила и поддържала убеждението, че действително ще върне
заетите суми, които й били необходими. Подсъдимата е поддържала тази представа, която е
създала отново, за да може да склони Д. да се разпореди със средствата си в нейна
полза, като й заеме цялата сума.
Безспорно е
установено и не се спори, че подсъдимата е получила лично инкриминираната сума.
Като способ
за извършване на престъплението, подс. П. е използвала договорни отношения, без
намерение да се задължи по тях. От събраните по делото доказателства може да се
извлече, че между подсъдимата и пострадалата е налице договор за заем, за
валидността на който не е необходима писмена форма, относно липсата на сключен
в писмена форма такъв и който договор се счита за сключен с предаването на
парите.
В настоящия
случай съдът намира, че не се касае за гражданско правен спор, а е налице
извършено деяние, което е престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК по следните
съображения:
Гласните и писмени
доказателства са безпротиворечиви, че П. изначално не е имала намерение да изпълни поетите задължения за връщане на
заетата сума, т. е. причините за
неизпълнението са резултат на измамливи действия. Този извод се извлича от обясненията
на П. и от събраните доказателства по делото. По обясненията на самата П.,
имотът в гр. Б*е съсобствен и като такъв продажбата му не би била лесна поради наличието на много
страни. Отделно от това, при положение, че към * г. П. дължи 4000 лева, а е поискала 7000 лева, то ясно прозира
намерението й да не връща
парите, а единствената й цел е била набавяне на облага, ясно съзнавайки, че
обективно не е в състояние да върне сумата.
Измамливите
действия от страна на подсъдимата могат да бъдат изведени и от последващите й
действия – въпреки че е имала два кредита, които не са били обслужвани в срок,
тя не е внесла дължимите суми по тях. Кредитът, който П. на 02.12.2015 г. е сключила с БНП - Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД Договор с размер 18 000 лева,
с месечна вноска от * лева, към м. * г. е бил в
просрочие и след * г. няма внесени суми. На *** г.
подсъдимата П. е взела кредит и от фирма „Би Енд Джи Кредит“ ООД в
размер на 550 лева за период от 6 месеца, с месечни вноски от по 150 лева, като
е правила вноски само до края на 2016 г. На *** г.
е внесла сума, но само в размер на 100 лева.
Ето защо, съдът намира, че
подсъдимата обективно не е имала възможност да изпълни „обещаното”, както и
поначало не е имала намерение да изпълни същото. Всичко това говори за
измамливия характер на договорните отношения между подсъдимата, от една страна,
и пострадалата, от друга. Т. е. не е налице договор за заем, а се касае до
наказателна измама.
Съдът намира, че
процесното деяние не представлява маловажен случай, тъй като при обсъждането и
решаването на въпроса, дали е налице “маловажен случай” по смисъла на чл. 93,
т. 9 от НК следва да се вземат предвид не само обстоятелствата относно липсата
или незначителността на вредните последици, т. е. не само обстоятелствата
относно обществената опасност на деянието, но и обстоятелствата относно
обществената опасност на дееца. Съдът намира, че вредните последици не са
незначителни, тъй като причинената имотна вреда надхвърля многократно
установената за страната минимална работна заплата.
- Относно
престъпният резултат – причиняване на имотната вреда:
Мотивирана
от погрешната представа, формирана от подсъдимата, Д. е извършила акт на
имуществено разпореждане и по този начин е настъпил и престъпния резултат –
имотната вреда. Деянието е довършено, тъй като е причинена имотна вреда. При
това без правно значение е обстоятелството, подсъдимата облагодетелствала ли се
е или не.
От
субективна страна:
Съдът намира, че М*П. е извършила
деянието при форма на вината пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните
последици и е искала настъпването им.
Това е така, защото подсъдимата е
действала с ясното съзнание, че Д. няма реална представа за действителното
положение относно средствата, с които самата тя разполага, причината, поради
която са й нужни парите и възможността й да ги върне, предвиждала е, че няма да
е в състояние да изпълни уговореното между двете и от това ще произтече имотна
вреда за Д., като с действията си е целяла точно този резултат, за да получи
имотна облага.
Т. е., освен с
пряк умисъл, подс. П. е действала и с користна цел – да набави за себе си
имотна облага.
С оглед
изложеното, съдебният състав намира, че не се касае до сключен договор за заем,
който поради неизпълнение следва да се реши по граждански ред, а е налице
измама по смисъла на чл. 209, ал. 1 от НК. В тази насока е и константната
съдебна практика /Виж Решение № 233 от 15.06.2009 г. на ВКС по н.д. № 179/2009
г., ІІ н.о., НК, докладчик съдията Савка Стоянова, Решение № 132 от 31.03.2011
г. на ВКС по н.д. № 34/2011 г., ІІ н.о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчев/.
Причините за извършване
на деянието са незачитането на правото на собственост и на установените в държавата
правила и норми, както и в стремежа на подсъдимата за набавяне на облаги по
бърз и неправомерен начин.
За
да определи наказанието на подсъдимата, съдът взе предвид степента на
обществена опасност на конкретно извършеното от нея деяние и данните за личността
й и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността на П..
Подсъдимата М.Д.П. е родена на *** г.
в гр. *, **** **********.
Деянието е извършено при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства: чистото съдебно минало и липсата на образувани други наказателни
производства, сравнително добрите характеристични данни по местоживеене, както
и проявеното критично отношение към извършеното и изразеното искрено съжаление
за стореното.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се
отчете високият размер на причинената имотна вреда – 7 000 лв., който размер
надхвърля повече от петнадесет пъти установената към инкриминирания период за
страната минимална работна заплата /За периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г.
МРЗ за страната е била 460 лв., съгласно ПМС № 372/2016 г./.
Относно
наказанието:
Процесът на определяне на
наказанието и неговия размер не е механичен, а творчески процес. Наказанието в
наказателния процес следва да отговаря на основните принципи /с оглед правната
теория/, както и на целите на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този
контекст, следва да се съобразят принципите на законосъобразност,
индивидуализация, както и хуманност и целесъобразност. Тези принципи се
прилагат в тяхното съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече
на целите на наказанието.
Предвиденото
наказание за извършеното от подсъдимата М* П. престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК е лишаване от с. от една до шест години.
Предвид изложеното досежно личността на дееца и
особеностите на конкретното деяние, съдът намира, че наказанието на подсъдимата
не следва да бъде индивидуализирано с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко.
Това мотивира съда да приеме, че справедливо и относимо към
извършеното от П. деяние ще бъде налагането на наказание от вида лишаване от с.
в минималния, предвиден в санкцията на приложимата материално правна норма
размер. Предвид това съдът с присъдата определи наказание лишаване от с. за
срок от една година.
Съдът намира, че наказание лишаване от с. в размер по-висок
от определения от съда, би било несъразмерно тежко и израз на излишна репресия
с оглед постигане целите по чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки както тежестта
на престъплението, така и ниската степен на обществена опасност на дееца.
Безспорно е, че решаващият
критерий за отлагане изтърпяването на наказанието се обуславя не от начина на
осъществяване на престъпния състав, от наличието на едни или други
квалифициращи деянието обстоятелства, а от това дали се явява обществено
оправдано и целесъобразно за поправянето на подсъдимия, той действително да
изтърпи наложеното му наказание. Или при отлагането на изпълнението на
наложеното наказание, съдът трябва да се съобрази както с личните качества на
подсъдимия, така и с конкретната обществена опасност на престъплението и
най-вече с това, дали с отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
В настоящия случай съдът счита, че
за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата не се налага ефективно
изтърпяване на така определеното по вид и размер наказание, поради което и с
оглед размера на наложеното наказание – една година лишаване от с., както и с
оглед обстоятелството, че подсъдимата не е осъждана, то на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил
изпълнението на така наложеното наказание с минималния, предвиден от
законодателя изпитателен срок от три години.
Действително, разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК поставя на първо място целта за индивидуалната превенция. Но
това не означава, че общоопревантивния ефект на наказанието може да се
пренебрегне. Напротив, Законът задължава съда да съобрази всички цели на
наказанието, в т.ч. и общата превенция. Като се вземе предвид, че общата превенция
поначало има определящо значение за наказанието, очевидно е, че тя не може да
се игнорира при решаване на въпроса за условното осъждане. В настоящия случай,
съдът намира, че за да се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото, не е наложително подсъдимата П. да изтърпи
ефективно наказанието лишаване от с. за срок от една година.
Съдът намира, че така
определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимата, така и по отношение на останалите
членове на обществото. С налагането му, подсъдимата ще има възможност да
преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението
си със законоустановените порядки в обществото.
На основание чл. 67, ал. 2 от НК съдът възложи възпитателната работа в срока на условното осъждане спрямо
подсъдимата на съответния
районен инспектор от Второ РУ на МВР
- Добрич по местоживеене на
подсъдимата.
По
отношение на гражданския иск:
Фактът, че подсъдимата П.
е осъществила вмененото й престъпление, налага основателността на предявената
гражданскоправна претенция, поради което, съдът с
присъдата осъди подсъдимата М*Д.П. да заплати на С.П.Д., ЕГН
**********,***, сумата от 7 000
лв., представляваща обезщетение за причинените й с деянието имуществени вреди, предмет на предявения граждански
иск, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 29.05.2017 година, до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 280 лева по сметка
на Районен съд – Добрич, представляваща 4 % държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
На основание чл. 112, ал.
4 от НПК съдът се произнесе приобщеното по делото вещественото
доказателство - 1 бр. CD-R с надпис „01РУ Дч
–НЧД
1326/2017”, да остане по делото и след влизане в сила на съдебния акт да бъде
унищожено.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си!
02.08.2021 г. Районен
съдия: .
/Галя Митева/