РЕШЕНИЕ
№ 1716
гр. Варна, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20213110113355 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени искове с правна квалификация
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ЗАД А" АД срещу А.П.и.за
установяване на вземания за сумата 798,06 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско" обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
14.5.2016 г., и ликвидационни разноски, заедно със законната лихва от предявяване на иска
до погасяване и за сумата 242,76 лева - мораторна лихва.
А.П.И., ЕИК ******** гр.София, чрез Областно пътно управление гр.Варна
предявява обратен иск с правно основание ч. 49 от ЗЗД за осъждане на „А.Ч.М. АД гр.Ш., с
ЕИК ******** да заплати на ищеца сумата от 798,06 лева, изплатено обезщетение за
нанесени имуществени вреди по лек автомобил марка Ауди А4 с ДК №********, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-22.11.21г.
С определение съдът е конституирал като трето лице А.Ч.М.АД гр.Шумен, с ЕИК
********, представлявано от инж.Д.Х.Д. -Изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление-гр.Шумен, ул.Алеко Константинов №8 на страната на А.П.И., ЕИК ********
гр.София, чрез Областно пътно управление гр.Варна, на осн.чл.219 от ГПК и е приел за
разглеждане предявения обратен иск.
Ищецът твърди, че на 20.04.2021 г. е депозирало Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу А.П.И., ЕИК ********, за сума в размер на 798.06 лв. -
главница, за изплатено от ЗД „А." АД обезщетение по имуществена застраховка „Каско на
МПС и злополуки" за увреден от ПТП лек автомобил "Ауди А 4" с ДК № ******, както и
сума в размер на 242.76 лв. - мораторна лихва за забава, като претендираме и законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането, направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение в заповедно и исково производство.
С разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 22604/21 г., 126 състав на Софийски
районен съд е уважил искането ни и е издал Заповед за изпълнение срещу длъжника, като
съобразно дадените от съда указания предявява установителен иск.
Ищецът твърди, че с комбинирана застрахователна полица № BG 0306X0124.26 от
12.06.2015г., ЗАД "А." е сключил договор за застраховки „Каско и злополуки" на лек
1
автомобил марка "Ауди А 4" с ДК № ******, собственост на П. М. В., със срок на действие
до 12.06.2016 г.
Излага, че на 14.05.2016 г, около 00.30 ч., на автомагистрала „Хемус", на 200.м. преди
пътен възел „Летище Варна" по посока София - Варна, лек автомобил „Ауди А 4" с ДК №
****** преминава през необезопасена стойка на пътен знак. Неравността на пътя
предизвиква ПТП с лекия автомобил „Ауди А 4" с ДК № ****** като се нанасят материални
щети на същия. Произшествието е документирано с Протокол за ПТП №
1634202/14.05.2016г., съставен и подписан на местопроизшествието от органите на МВР.
В резултат на описаното ПТП, на 14.05.2016г, водачът на лекия автомобил П. М. В.
депозира Уведомление - декларация по щета пред ЗАД"А." АД по застраховка „Каско на
МПС и Злополука", с искане за обезщетяване на нанесените вреди на застрахования
автомобил "Ауди А 4" с ДК № ******. В дружеството е заведена преписка по щета под №
13016030103065.
Причинените имуществени вреди на собственика на лек автомобил са описани от
експерти на ЗАД „А." в хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката.
Твърди се, че вложените части и материали, както и калкулирания от автосервиза
труд за извършения ремонт на лек автомобил" "Ауди А 4" с ДК № ****** възлизат на
798.06 лева. ЗАД „А." АД е изплатило обезщетение за възстановяване на увредения
автомобил, видно от Платежно нареждане № П 8045387/13.06.2016г. Общият размер на
заплатеното от застрахователя обезщетение е 788.06 лева, включително 10,00 лева за
извършени ликвидационни разноски по претенцията.
Ищецът счита, че с плащането на дължимите суми ЗАД, „А." е изпълнило
задължението си в качеството му на застраховател по застраховка „Каско и „Злополука" на
№1С да покрие щетите, причинени на пострадалото МПС. На основание чл. 410, ал. 1 КЗ,
във връзка с чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.86 ЗЗД, има право да получи обезщетение до
размера на изплатената сума.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна оспорва исковете по основание и размер.
Не оспорва, че процесният участък представлява част от републиканската пътна
мрежа. Съгласно чл.19 ал.1 от Закона за пътищата, управлението на републиканските
пътища се осъществява от АА.П.И., чрез специализираните й звена.
Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на л.а. марка "Ауди А4" с ДК № ******.
Възразява, че договор за имуществена застраховка Автокаско, не е породил действие
поради липса на пълно плащане.
Счита, че застрахователят не е следвало да изплаща обезщетението, тъй като не са
изпълнени разписаните от него Общи условия, при които той застрахова моторни превозни
средства по раздел „Каско". Твърди ,че са налице абсолютни пречки за встъпване в правата
на увреденото лице, поради което считаме, че не следва да отговаряме пред
застрахователното дружество.
Оспорва твърдението, че необозначено и несигнализирано препятствие
(необезопасена стойка на пътен знак) на път А2 (АМ „Хемус"), посока гр.Варна е причина за
пътно транспортното произшествие. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, отразени в
Протокол за ПТП №1634202/14.05.2016 г., както и описаните в него щети. Счита , че те не са
настъпили в резултат на процесното ПТП .
Счита, че причината за ПТП не следва да се търси в действията (бездействията) на
ответника, а в поведението на водача на МПС . Твърди , че водачът с поведението си е
допринесъл в изключителна степен за настъпване на ПТП и има изключителна вина за
2
реализиране на ПТП и настъпване на вредоносния резултат.
Излага, че към дата 14.05.2016 г. на основание Заповед №РД-11-327/22.04.2016 г. на
Илияна Захариева-член на Управителния съвет на А.П.И., съгласувана с Х.Т.- Директор на
Главна дирекция „Национална полиция" на автомагистрала „Хемус" е въведена временна
организация в участъка от км 422+020 и км.422+255, в съответствие с одобрения проект за
ВОБД и при спазване на изискванията на Наредба №3/16.08.2010 г. за Временната
организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни
работи по пътищата и улиците. ПТП е реализирано приблизително преди на км.422, според
вписаното в протокола за ПТП. ПТП е станало в участък от магистралата, в който
движението се е извършвало двупосочно с 90 км/ч -максимално разрешена скорост в
участъка . Имайки предвид наличието на тези пътни знаци, водачът е бил длъжен да се
съобрази с тях. Твърди, че водачът е управлявал автомобила със скорост несъобразена с
пътните условия и пътните знаци. С действията си той е нарушил разпоредбата на чл.21,
ал.2 от Закона за движението по пътищата, което дава основание да смятаме ,че има
изключителна вина за настъпилото ПТП, още по-вече, че движението по магистралата е
осъществявано в тъмната част на денонощието.
Ответникът излага, че към датата на ПТП автомагистрала „Хемус", разположена на
територията на Област Варна е поддържана от „А.Ч.М. АД гр.Шумен , съгласно Договор за
възлагане на обществена поръчка №Д-38-9 от 15.05.2015 г. с предмет: „Извършване на
поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни
ситуации) на автомагистрали „Хемус" и „Марица" на територията на на ОПУ-Варна, ОПУ-
Шумен и ОПУ-Хасково, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за
пътищата", За обособена позиция №1 Автомагистрала „Хемус" (ОПУ-Варна и ОПУ-Шумен).
Договорът е сключен между АПИ и А.Ч.М.АД гр.Шумен, с ЕИК********, представлявано
от инж.Д.Х.Д. -Изпълнителен директор. Претендира разноски.
Трето лице А.Ч.М.АД гр.Шумен, помагач на страната на А.П.И. не изразява
становище.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело №36139/21 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, А.П.И. да заплати на ЗАД А. АД,сумата от 798,06
лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщтетение за вреди
на л.а. с рег.№ ******, настъпили от ПТП на 14.05.2016г. на АМ Хемус поради неравност на
пътя, ведно със законната лихва от 20.04.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 242,76 лв. за периода от 21.04.2018г. до 21.04.2021г. и 75 лв. разноски.
Видно от представена по делото застрахователна полица №0306Х0124026 за
застраховка Каско е налице валидно застрахователно правоотношение с начална дата
13.06.2015г. до 12.06.2016г. между Д.М.К.и ЗАД А.за л.а. Ауди А4 рег.№******.
По делото са представени Уведомление-декларация за щета по застраховка Каско на
МПС от 14.05.2016 г., Опис-заключение по щета №13016030103065/14.05.2016г., Доклад по
щета №13016030103065; ,Опис на претенция №13016030103065/14.05.2016 г. , Експертиза
по претенция №13016030103065/14.05.2016 г. , преводно нареждане №
П8045387/13.06.2016г, полица № 0306Х0124026/12.06.2015 г. , Свидетелство за регистрация
част II , снимки на гума – 4 бр. , СУМПС, контролен талон и технически преглед, фактура
№ **********/14.05.2016 г. и Писмо изх. № Л-8535/26.08.2016г.
Приети като доказателства по делото са констативен протокол за въвеждане на
временна организация от 25.04.2016г. ,констативен протокол за премахване на временната
организация от 20.06.2016г. , скица на обект „Ремонтно-възстановителни работи на АМ
Хемус“, чертеж 1 , скица на обект „Ремонтно-възстановителни работи на АМ Хемус“,
3
чертеж 2 ,скица на обект „Ремонтно-възстановителни работи на АМ Хемус“, чертеж 3; ,
възлагателно писмо изх. № ВЗП-14/26.05.2015г. , Договор за възлагане на обществена
поръчка изх. № РД-38-9/15.05.2015г. е отчет за действително изпълнените и приети
ремонтни работи.
По делото е представен Протокол за ПТП № 1634202, съставен на 14.05.2016 г. в 02,
30 ч. от ОД МВР Варна.
От заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ, което съда приема като
обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява, че на
14.05.2016г. около 00.30ч. участник ІІ с л.а. Ауди А4 рег.№******, управляван от П.В., се
едвижел по автоматистрала Хемус в посока от гр.софия към гр.варна. На 200 м преди пътен
възел летище Варна е преминал през препятствие на пътното платно-необозначен и
несигнализиран държач на пътна сигнализация. Настъпили са материални щети по
автомобила.В протокол ПТ №1634202/14.05.2016г. е записано –деформация, предни и задни
леви джанти. Реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие
е следния- автомобилът при движение преминава с предно ляво и задно ляво колело върху
предмет намиращ се на пътната настилка. При съприкосновение с държач на пътен знак, се
получават разкъсвания на страничните слоеве на борда на предна лява и задна лява гума и
деформация и спукване на джантите на предно ляво и задно ляво колело. Уврежданията са-
гума предна лява хайлайф, днанта лява предна лява,гума задна лява хайлайф, джанта задна
лява. Общата стойност на щетите е в размер на 1 387.26лв. Направените от ЗАд А. АД
разходи в размер на 10 лв. за оглед и експертиза съответстват на обичайните такива при
такъв тип щети. Изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 798.06 лв. (708.06
лв. за резервни части и ремонт, 80 лв. за пътна помощ и 10 лв. разходи за ликвидационни
разноски) съответства на нужните средства за отстраняването на причинените щети,
съобразно действащата към момента на събитието методика за определяне на обезщетения
по застраховка автокаско.Не са налице обективни данни за установяване на скоростта на
движение на лек автомобил „Ауди А4" с per. N: ******.Дължината на видимост пред
автомобил при включени къси светлини при движение по прав равен пътен участък 47 м <
79.06 м Опасната зона на спиране на лек автомобил „Ауди А4" с per. N: ******при движение
с 90 км/ч.Дължината на видимост пред автомобил при включени дълги светлини при
движение по прав равен пътен участък 97 м > 79.06 м Опасната зона на спиране на лек
автомобил „Ауди А4" с per. N: ******при движение с 90 км/ч.
Разпитания по искане на ищеца свидетел П.В., излага, че е претърпял инцидент с
автомобил Ауди А4,като е преминал през черни стъпки, където се слагат табелите с предна
лява гума и задна лява гума. Бил спукал двете гуми и двете джанти били сцепени. Имал
„Каско“ в ЗД А., във Враца. Относно годината на инцидента, предвид изминалия период от
време е обяснимо объркването на свидетеля, считайки, че случилото се не е през 2016г., а
през 2006г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи
съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и
сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.
В настоящото производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е твърдението
за дължима сума 798,06 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско" обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 14.5.2016 г., и
ликвидационни разноски, заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяване и
за сумата 242,76 лева - мораторна лихва.
Няма спор по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че
по писмено заявление на "А.“ АД против ответника е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за
4
сумите, предмет на настоящия иск.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявени в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение
от длъжника .
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, застрахователят, който е платил
обезщетение по имуществена застраховка за причинените вреди, встъпва в правата на
увредения спрямо възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски за определянето му. За да е основателен искът на ищеца, той следва да
докаже по категоричен начин наличието на следните три кумулативни предпоставки:
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и третото лице,
собственик на увреденото имущество; настъпването на застрахователно събитие, което
отговаря пред застрахования въз основа на правилата на деликтната отговорност и
заплащане на застрахователно обезщетение.
От събраните по делото писмени доказателства и експертиза, преценени във връзка
едно с друго се установяват и посочените в исковата молба обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието. Вещото лице, базирайки се на приетите по делото писмени
доказателства, изразява становище за наличието на причинно- следствена връзка между
механизма на произшествието и щетите.
Съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на увреденото имущество се установява от представена по делото
застрахователна полица №0306Х0124026 за застраховка Каско.
За да бъде уважен регресният иск с правно основание чл. 410 от КЗ, във вр. с чл. 49 от
ЗЗД ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение
между него и увреденото лице, заплащане на застрахователно обезщетение на последното,
както и факта, че претърпените по време на застрахователното събитие имуществени вреди
са вследствие на дейност възложена със закон на ответника, чрез неговите органи да
организира дейностите по поддържане на републиканските пътища в границите на
градовете, като отговорността на ответника е без виновна.
ЗАД А. е изпълнило свое задължение, породено от договор за застраховка "Каско"
като изплатило застрахователно обезщетение за щети по Ауди А4 с ДК №********
настъпили на 14.05.2016 г. вследствие ПТП. Установени са обстоятелствата, при които е
била причинена увредата на превозното средство – водачът преминал през несигнализирано
препятствие, държач на пътна сигнализация, вследствие което била увредена предна лява
гума, задна лява гум, джанта лята предна лява и джанта лята задна лява.
На основание чл. 410 от КЗ, с оглед осъщественото плащане, в полза на
застрахователя е възникнало регресно вземане срещу причинителя на вредата до размера на
заплатеното обезщетение. Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователя следва да
търпи всички възражения, които могат да се направят против застрахованото лице, свързани
с настъпилото застрахователно събитие.
Няма спор, че участъкът, в който е станало произшествието, е републикански
Автомагистрала Хемус, посока Варна, като участъкът, в който е станало произшествието, е
част от републиканската пътна мрежа и като такъв съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗП е
изключителна държавна собственост. Управлението на републиканските пътища,
включващо проектирането, строителството и тяхното поддържане, е възложено на Агенция
"Пътна инфраструктура" /чл. 19 ЗП/.
Съдът намира, че данните по делото сочат на безспорен извод, че на процесния
участък, част от републиканската пътна мрежа, към момента на инцидента се е намирала
5
неравност. В този смисъл са показанията на свидетеля П.В., непосредствен участник в ПТП
и заключението на назначената по делото авто-техническата експертиза, което съдът
възприема, тъй като експертът обективно и безпристрастно съобразно притежаваните от
него специални знания е дал отговор на поставените му задачи и протокол за ПТП. От
събраните доказателства се установява, механизма на причиняване на ПТП. По делото не се
установи, водачът да е карал с несъобразена скорост, за да е налице съпричиняване.
Съдът намира за несъстоятелни доводите за наличие на съпричиняване от страна на
водача на МПС за настъпилото ПТП, тъй като въпреки разпределението на
доказателствената тежест с доклада по чл. 146 от ГПК ответника при главно и пълно
доказване не установи наличието на това обстоятелство- по делото липсват доказателства,
от които следва извод, че в резултат на негово виновното поведение е настъпил процесния
инцидент. Установено е по делото, че процесното ПТП е в резултат на проявеното от
ответника бездействие по осигуряване на необходимите условия за безопасно движение,
като поддържа пътищата изправни с необходимите маркировки и сигнализация. Няма
данни, от които да се направи извод, че водачът на МПС е управлявал същото със скорост
над допустимата.
Още повече ответникът не установява различен механизъм на произшествието, нито
такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена
връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това
са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно
доказване.
Установените по делото вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на
служители на ответника, което по своя характер е противоправно. След изплащане на
дължимото застрахователно обезщетение, за ищеца възниква и регресно вземане срещу
ответника. По изложените съображения съдът намира, че искът е доказан по основание.
Съдът е приел за безспорно между страните по делото, че ЗАД „А." АД е изплатило
сума в общ размер на 798.06 лв., представляващо обезщетение за претърпени имуществени
вреди на лек автомобил марка „Ауди А 4" с ДК № ******.
С изплащане на застрахователното обезщетение на застрахования, ищецът е встъпил
в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която
връзка предявеният иск по чл. 410, ал. 1 от КЗ следва да бъде уважен до заявения размер с
искова претенция. Относно ликвидационните разноски, то същите на основание чл. 410 КЗ
следва да се прибавят към изплатеното застрахователно обезщетение, тъй като
представляват обичайни разноски и са дължими от ответника. Обичайните разноски са
дължими на основание чл. 410, ал. 1 КЗ. Претенцията следва да бъде уважена в пълния
размер от 10 лв., в съответствие със заключението по СТЕ, тъй като тя съответства на
обичайния размер на разноските /арг. от чл. 162 ГПК/.
Съдът счита за основателно искането за присъждане на законна лихва върху
уважената главница. Същата се дължи от датата на връчване поканата за доброволно
изпълнение-л.27-28 от делото-31.08.2016г. поради което искът се явява основателен за
пертендирания период от 21.04.2018г. до 21.04.2021г.
Размерът на законната лихва е нормативно определен с ПМС. Доколкото
правнорелевантен за размера на лихвата е основният лихвен процент на БНБ, определян с
решения на УС на БНБ, обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за установяване на
размера на лихвата до предявяване на иска не са необходими специални знания, налагащи
назначаване на вещо лице. След извършване на изчисление, чрез аритметични операции, и
при използване на база данни в компютърен продукт АПИС ФИНАНСИ, съобразно
обявения лихвен процент на БНБ, действащ към процесния период, съдът определи размера
на дължимите обезщетения за забава от 243,19 лв. Това е размерът на дължимото
обезщетение за забава върху главница от 798,06 лв. представляваща лихва за забава за
6
периода от 21.04.2018г. до 21.04.2021г.. – датата на подаване на заявлението в съда, ето
защо и този иск следва да се уважи в претендирания размер от 242,76 лв.
Съгласно сключения между ответника и А.Ч.М.АД гр.Шумен, трето лице помагач,
Договор за възлагане на обществена поръчка изх. № РД-38-9/15.05.2015г., последния следва
да извършва дейностите по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-
възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на
територията на ОПУ Варна и ОПУ Шумен стопанисвани от АПИ. Съобразно изложеното
съдът приема, че процесното ПТП е възникнало като резултат на бездействието на третото
лице по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение по републиканските пътища през цялата година /съгласно дефиницията на
понятието "поддържане на пътищата", дадено в § 1, т. 14 от ДР на ЗП/. При така
установеното се налага изводът, че за състоянието на пътното платно в посочения участък е
отговорно третото лице, което е проявило бездействие, тъй като служителите му отговарящи
за поддръжката на пътя не са отстранили или сигнализирали препятствието и организирали
движението по начин, осигуряващ безопасността му. Установените по делото вреди са в
пряка причинна връзка с бездействието на служители на третото лице, което по своя
характер е противоправно. Съдът приема предявения обратен иск за основателен до размера
на уважения иск предявен срещу ответника, като следва да се присъдят и направените
разноски.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски-75 лв. д.т.,120 лв.
депозит за в.л. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено
съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП или общо 395 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в пълен размер 25 лв. за
д.т. и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт .
Ответникът по първоначалния иск е поискал присъждане на разноски, както по
първоначалния, така и по обратния иск.
Съдът намира, че следва да присъди в тежест на ответника по обратния иск на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски възлизащи в размер на 250 лв., включващи 50 лв.,
внесена държавна такса по обратния иск, 100 лв., възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с
чл.25 от НЗПП
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422
вр. чл.415 от ГПК вр.чл.410 от КЗ, че А.П.И., ЕИК ******** с адрес гр.С. дължи на ЗАД
„А.“ АД, ЕИК ******, със седалище гр.С. сумата от 798,06 лв. (седемстотин деветдесет и
осем лева и шест стотинки), представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение за вреди на л.а. Ауди А4, с рег.№******, настъпили от ПТП на
14.05.2016г. и ликвидационни разноски на АМ Хемус поради неравност на пътя, ведно със
законната лихва от 20.04.2021г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в
размер на 242,76 лв. (двеста четиридесет и два лева и седемдесет и шест стотинки) за
периода от 21.04.2018г. до 21.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
04.06.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
7
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 22604/2021г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА А.П.И. ЕИК ********, с адрес гр.С. да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК
******, със седалище гр.С. сумата от 395 лв. (триста деветдесет и пет лева),
представляваща направените разноски в производството по чл.422 от ГПК, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.П.И. ЕИК ********, с адрес гр.С. да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК
******, със седалище гр.С. сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща
разноски в производството по чл. 410 от ГПК ч.гр.д. № 22604/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА А.Ч.М. АД гр.Ш., с ЕИК ******** да заплати на А.П.И. ЕИК ********,
гр. С. сумата от 798,06 лв., представляваща регресно вземане за застрахователно
обезщетение дължимо от АПИ на увреденото лице за вреди на л.а. Ауди А4, с рег.№******,
настъпили от ПТП на 14.05.2016г. и ликвидационни разноски на АМ Хемус поради
неравност на пътя, ведно със законната лихва от датата на предявяване на обратния иск-
22.11.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 395 лв. (триста деветдесет и пет лева),
представляваща направените разноски в производството по чл.422 от ГПК и сумата от 75
лв. (седемдесет и пет лева), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК
ч.гр.д. № 22604/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА А.Ч.М.АД гр.Ш., с ЕИК ******** да заплати на А€П.И. ЕИК ********,
гр. С. сумата от сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева), разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на А.Ч.М.АД гр.Ш., с ЕИК ********,
като помагач на страната на А.П.И., ЕИК ******** гр.С., чрез Областно пътно
управление гр.Варна, на осн.чл.219 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8