№ 10947
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110131536 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл.411 КЗ от „Дженерали
Застраховане” АД срещу „Застрахователна Компания Лев Инс” АД за заплащане на сумата
1000 лева, като частичен иск от претенция за сумата от 28 087,60 лв., в т.ч. 15 лв. за
ликвидационни разноски, представляваща незаплатена част от регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 09.05.2022 г. в гр.София, заедно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба -08.06.2023 г. до погасяването и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от
48,85 лв. като частичен иск от претенция за сумата от 1372,05 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
04.01.2023г. до 06.06.2023г.
С протоколно определение, държано в проведеното на 19.03.2024г. открито съдебно
заседание по делото на основание чл. 214 ГПК съдът е допуснал изменение на предявените
искове с увеличаване цената им до сумата от 8 323,87 лв. по иска за главница като частичен
иск от претенция за сумата от 28 087,60 лв. и до 404,61 лв. по иска за обезщетение за забава
като като частичен иск от претенция за сумата от 1372,05 лв.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на
стойност 28072,60 лева, в който размер изплатил застрахователно обезщетение, както и, че
са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че
ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на делинквента, поради което в полза на ищеца възникнало регресно вземане срещу него за
платеното обезщетение и разноските по определянето му. С писмо с изх. № ********* от
30.11.2022г. изпратил регресна покана до ответника, като същата била получена на
02.12.2022г. Твърди, че ответникът изпаднал в забава с изтичането на 30-дневен срок от
1
получаване на поканата за доброволно погасяване на задължението. При така изложените
твърдения претендира присъждането на съдебно предявените вземания, заедно със
законната лихва разноските по делото.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения от ищеца
механизъм на настъпване на ПТП, като в тази връзка излага конкретни съображения, че
инцидентът настъпил поради това, че застрахованият при ищеца водач на МПС загубил
контрол върху управлението му в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Двустранният
констативен протокол за процесното ПТП не бил съставен в съответствие с нормативните
предписания. Оспорва наличието на причинна връзка между инцидента и твърдените от
ищеца вреди. Оспорва иска и по размер с възражението, че платеното обезщетение за
репарирането на застрахования при ищеца автомобил било силно завишено. Оспорва иска за
лихва като акцесорен на неоснователен главен иск. Претеднира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 411 КЗ.
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.
С определение от 16.11.2023 г., на основание чл. 153 ГПК на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и 4 вр. чл. 153 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че ищецът е заплатил застрахователното обезщетение по
имуществената застраховка ‚Каско“ в размер на 28072,60 лева, че е сторил ликвидационни
разноски в размер на 15 лв., както и е към датата на ПТП ответникът е застраховател по
„Гражданска отговорност” на другия автомобил-участник в процесното ПТП.
Безспорно е, че съприкосновението между двата автомобила е настъпило влседствие
на пресичане на траекториите им при движение в кръговото движение на бул. „Христофор
Колумб“ с ул. „Неделчо Бонев“ в гр. София.
Спорът е концентриран около въпросите по чия вина е настъпило процесното ПТП и
каква е стойността на щетите.
Ищецът твърди, че вина за процесното ПТП има водачът на застрахованото при
ответника ПТП, който се отколил и ударил другия автомобил странично.
Ответникът поддържа, че водачът на застрахования при ищеца лек автомобил загубил
управлението му в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, с което причинил удара.
Видно от представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП в същия
от участващите в процесното ПТП е посочено, че водачът на намиращият се от външната
страна в кръговото движение лек автомобил „.....“ е предприемал маневра завой надясно, а
водачът на товарния автомобил „Мерцедес 1224“ – завой наляво.
От копие за проект на организацията на движението на бул. „Христофор Колумб“ /на
л. 139/ се установява, че в района на кръговото движение не са обособени ленти.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Р. Б. В. който
2
заявява, че е управлявал лекия автомобил „.....“ при процесния инцидент. Свидетелят
разказва, че при навлизане в кръговото движение спрял, след което потеглил с ниска
скорост, насочвайки се към първия изход. Маркировката била избледняла, но се
разпознавали две ленти за движение. От вътрешната страна на кръговото движение
забелязъл малко камионче с покривало. Между двете коли имало достатъчно разстояние и
те се движели успоредно до момента, в който без да променя траекторията на движението си
преди да предприеме маневра завой надясно свидетелят усетил стържене от лявата страна на
управлявания от него автомобил. Първоначално ударът се усещал слабо, след това се
засилил. Нямал възможност за реакция, макар и да видял как другият автомобил се
приближава, защото кръговото кръстовище било доста тясно.
В разпита му свидетелят В. К. П. заявява, че при процесния инцидент управлявал
камион. Усетил разклащането от съприкосновението, след което за първи път видял другия
автомобил. В този момент отивал наляво. Разяснява, че при маневра завой управлявания от
него товарен автомобил изисквал леко отклонение в противоположна посока. Свидетелят
заявява, че след спор другият водач признал вината за инцидента с обяснението, че същият
се дължал на невнимание. Споделя, че не мисли, че се е отклонявал надясно.
По делото са излушани основна и допълнителна автотехническа експертизи, които
съдът кредитира в цялост като обективни и обосновани. Вещото лице дава заключение, че от
техническа гледна точка причините за настъпвае на процесното ПТП са в поведението на
двамата водачи, тъй като не са оставили достатъчно странично разстояние до другия
автомобил, който се е намирал в кръговото движение. Според първоначалната експертиза
щетите по лек автомобил „..... .“ се намират в пряка причинна връзка с процесното ПТП с
поянснението, че в описите, съставени от ищцовото дружество, не е включена кормилна
рейка, а само като забележка било упоменато, че воланът е накриво. Вещото лице е
посочило, че към датата на инцидента лек автомобил „..... .“е бил в експлоатация 5 години, 5
месеца и 2 дни от датата на първоначалната му регистрация. Според експертизата
стойността, необходима за възстановяване на уврежданията, с изключение на кормилната
рейка, по средни пазарни цени към датата на ПТП е 16 647,74 лв. Разяснява, че в
приложената по делото фактура № **********/27.06.2022г. са описани детайли и операции,
които липсват в описа на ищеца, а именно: кормилна рейка и всички операции, свързани с
нейната подмяна, както и капачка дръжка задна лява врата, капачка дръжка предна лява
врата и водобранна лайсна предна лява врата, като във фактурата са посочени по 2 бр., а в
описа по 1 бр. Наред с това от схемата не се установявала необходимост от по 2 бр. от тези
детайли. Според експертизата по фактура за ремонта били използвани технологично
необходими лепила, уплътнения, крепежни елементи и праймер на стойност 2 066,62 лв. без
ДДС, като обичайно за това се предвиждали 2 % от стойността на резервните части. Сочи,
че в района на кръговото движение не се наблюдава поставена хоризонтална маркировка.
Според вещото лице и двамата водачи са имали възможност да предотвратят настъпването
на процесното ПТП, ако при движението си един до друг са били оставили достатъчно
странично разстояние помежду си. При използването на алтернативни резервни части и
средни пазарни цени на труда стойността, необходима за възстановяване на увреданията по
лек автомобил „..... .“, с изключение на кормилната рейка, е 15 323,44 лв., а съобразно
методиката по Наредба №24/2006г. е 11141,24 лв.
В допълнителното заключение вещото лице по САТЕ разяснява, че ширината на
лентата за движение в района на кръговото движение е около 6,8-6,9 метра, общата ширина
на двата автомобила е 4 658 мм, при което същите могат да се движат успоредно в района на
кръговото движение без да настъпи съприкосновение между тях. Уточнява, че кръговото
движение е съставено от една лента за движцение. Според експертизата с оглед габаритите
на товарния автомобил при извършване маневра завол наляво същият следва да се намира
по-вдясно при захода за маневрата спрямо лек автомобил, извършващ същата маневра.
Разяснява, че единствено от факта, че воланът е накриво не може да се направи извод, че е
3
увредена кормилната рейка на автомобила. Вещото лице сочи, че увреждане по кормилната
рейка може да бъде причинено вследствие на процесното ПТП, но по делото няма данни да
е настъпило съприкосновение с предната ходова част на лекия автомобил „..... .“. Стойността
на вредите по процесния автомобил с включена кормилна рейка, орпеделена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 22 497,50 лв.
От никое от събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства не може да се
направи извод, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил „.....
.“. Единствено свидетелят В. К. П. в разпита си заявява, че след спор водачът на другия
автомобил признал, че проявил невнимание, но нито от това изявление, нито от
траекторията на предстоящата маневра завой надясно може да се направи извод, че
невниманието се изразява в загуба на контрол над управляваното от него МПС.
От друга страна от заключението на вещото лице по САТЕ следва категоричен извод,
че несъобразявайки страничната дистанция и двамата водачи са допринесли за настъпване
на съприкосновението между управляванието от тях автомобили. Налице е следователно
основание за възникване на регресно вземане.
В преклузивния срок по чл. 131 ГПК ответникът не е навел правонамаляващо
възражение за съпричиняване, поради което съдът не дължи разглеждането и произнасянето
по такова. Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с отговора на исковата молба ответникът следва
да посочи възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, а когато
не стори това, съгласно чл. 133 ГПК той губи възможността да го направи по-късно. С
изтичане на срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, невъведените от ответника възражения
срещу предявения иск се преклудират, в т. ч. възражението за съпричиняване от страна на
пострадалия от деликт, поради което възраженията не могат да се направят за първи път
пред въззивния съд - т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК ВКС. За да е
налице своевременно релевирано възражение за съпричиняване с отговора си ответника е
следвало да въведе твърдения за действия на пострадалия, с които е допринесено за
настъпване на вредите. В този смисъл е и практиката на ВКС, в т.ч. Решение № 17 от
6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3174/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С. Ц.а. В
случая ответникът твърди само, че другият водач загубил контрол върху управлявания от
него лек автомобил, което изключвало вината на водача на застрахования при него товарен
автомобил. В отговора не се съдържат твърдения, че с друго свое поведение, каквото
принципно би било неспазването на странична дистанция, водачът на лекия автомобил „.....
.“ е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Ето защо и в доклада по делото,
приет без възражения от страните, не е включено правонамаляващо възражение за
съпричиняване, съдът не е разпределил доказателствена тежест и не дължи произнасяне по
такова възражение.
При това положение съдът намира, че ответното дружество дължи пълното
репариране на щетите. Както е прието и в решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр. д. №
652/2009 г. на ВКС, І ТО, при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните
размери, установени в Методиката. Деликтната отговорност е насочена към обезщетяване
на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта и за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с алтернативни части. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови оригинални части при
отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. "б" от
Постановление № 7/1978 г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на
деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
4
вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на щетите по средни
пазарни цени с изключение на подмяната на кормилна рейка, за която не са налице
категорични данни че е била във връзка с уврежданията при процесния пътен ицидент,
възлиза на 16 647,74 лв. Съдът приема, че сумата 15 лева, претендирана като разноски,
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411
КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника
сума. Общият размер на дълга възлиза на 16 662,74 лева. Ответникът не твърди и не доказва
плащане. Ето защо предявеният частичен иск за сумата от 8 323,87 лв. ще се уважи изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата от 1000 лв. и от датата на увеличението на иска – 15.02.2024 г. до окончателното
плащане върху увеличената стойност на иска от 7323,87лв. – в този смисъл Решение №
60141 от 25.11.2021 г. по т. д. № 2022 по описа за 2020 г. на ВКС, I т. о., в което е разяснено,
че при увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, законната лихва върху
увеличения размер се дължи не от датата на подаване на исковата молба, а от момента на
увеличаването на иска.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер на 16 662,74 лв.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска
отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в
забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими
документи, сочещи за неговата отговорност /арг. от чл. 412, ал. 2 КЗ /. В случая не се твърди
получената преписка да не е съдържала всички необходими документи. Страните не спорят,
че към 04.01.202 г. е изтекъл 30-дневният срокот поканата за плащане на задължението.
Следователно за периода 04.01.2023 г. – 06.06.2023 г. размерът на мораторната лихва,
определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 814,01 лв., поради което предявеният
иск за сумата от 406,61 лв. като частичен от претенция на обща стойност 1372,05 лв. следва
да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът, като на основание чл.
78, ал. 1 ГПК и съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, обективиран в молба-
становище /на л. 166 от делото/ ще му се присъдят 1157,96 лв. за разноски, в т.ч. 382,96 лв.
за държавна такса, 525 лв. за депозити за САТЕ, 50 лв. за депозит за свидетел и 200 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК121130788, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ №67А, да заплати
на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68 на основание чл. 411 КЗ сумата от
8323,87 лв. като частичен иск от 28 087,60 лв., в т.ч. 15 лв. за ликвидационни разноски,
представляваща незаплатена част от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на
МПС” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 09.05.2022 г. в гр.София по
ликвидационна преписка №..., ведно със законната лихва върху сумата от 1 0000 лв. от
датата на подаване на исковата молба – 08.06.2023 г., до окончателното заплащане и върху
сумата от 7323,87 лв. – от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК – 15.02.2024 г.,
до окончателното плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 406,61 лв. като
частичен иск от претенция за сумата от 1372,05 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 04.01.2023г. до 06.06.2023г. и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1157,96 лв. за разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6