Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 10.05.2019 год.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                                                                           СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 13073 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 401935 от 08.05.2018 г., постановено по гр. д. № 30720/2017 г., Софийският районен съд, III ГО, 141-ви състав, е осъдил „Д.З.“ АД да заплати на „Д.***“ ЕООД на основание чл. 229 КЗ (отм.) сумата от 11 352,89 лв., представляваща застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца, в качеството му на превозвач, за вреди по товар във връзка с договор за превоз, сключен на 21.07.2016г. с възложител на превоза „У.Б.” ЕООД, за което изплатено обезщетение застрахованият превозвач има право на вземане спрямо ответника, в качеството на застраховател по сключен между страните договор за застраховка „отговорност на автомобилния превозвач” по полица № 140313000645/11.12.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 15.05.2017 г. – датата на подаване на исковата молба – до окончателното ѝ изплащане, като е отхвърлил иска за сумата над 11 352,89 лв. до пълния предявен размер от 13 087,05 лв. С оглед изхода на спора ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 562,12 лв. – разноски по делото съразмерно на уважената част от иска. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати в полза на ответното дружество разноски, възлизащи в размер на сумата от 66,25 лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника по делото „Д.З.“ АД в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата от 11 352,89  лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.05.2017 г. до окончателното ѝ изплащане. Жалбоподателят счита, че като не е съобразил значението на обстоятелството, че застрахователното събитие е настъпило в резултат на заспиване на волана и загуба на контрола върху управлението на товарния автомобил от страна на водача, първоинстанционият съд неправилно е приел, че в случая не е налице хипотезата на изключен риск по смисъла на т. 9.10 от Общите условия на полицата, където е предвидено, че застрахователят не покрива щети, причинени в резултат на умишлени действия или бездействия и груба небрежност от страна на застрахования, на негови служители или на други лица, чиито услуги са ползвани за извършване на превоза. Наред с това жалбоподателя счита, че по делото не са налице доказателства, установяващи по безспорен начин съответствието на документално описаните стоки с тези, които са били увредени при настъпване на пътнотранспортното произшествие. На последно място оспорва надлежното извършване на прихващанията, с които ищецът обосновава претенция си по отношение на застрахователя, като счита, че по делото не се установява увреденото лице да е получило отправените му от страна на ищеца изявления за компенсация. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част като вместо него бъде постановено друго, с което претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение да бъде отхвърлена изцяло.

Въззиваемата страна „Д.***“ ЕООД, с подадения в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, оспорва същата като изразява несъгласие с твърденията на жалбоподателя за проявена от страна на водача на катастрофиралия товарен автомобил груба небрежност, обуславяща приложението на изключен по смисъла на т. 9.10 от Общите условия на полицата застрахователен риск. Поддържа изводите на първоинстанционният съд досежно вида на превозваните стоки, повредени в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие, и техния размер, като оспорва възраженията на жалбоподателя в тази насока. Противопоставя се на твърденията на жалбоподателя, че изявленията за прихващане не са произвели правни последици, доколкото не са получени от насрещната страна. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение, в обжалваната част е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав счита, че същото е правилно по следните съображения:

За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 229 КЗ (отм.) следва да бъде установено в процеса съществуването на валиден договор за застраховане на гражданска отговорност /застраховка „отговорност на автомобилния превозвач“/, по силата на който ответникът се е задължил да покрие в границите на определената в договора сума вредите за ищеца, произтичащи от ангажиране на имуществената му отговорност по превозния договор на основание чл. 373 ТЗ, по време на действие на застрахователния договор да е настъпило застрахователно събитие, попадащо в обхвата на застрахователния риск – настъпило основание за ангажиране отговорността на ищеца за заплащане на вреди, нанесени върху превозвания от него по сключен договор за превоз товар, които вреди ищецът е отстранил чрез погасяване на дължимото обезщетение.

По делото не е спорно, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за застраховка „Отговорност на автомобилния превозвач“ съгласно полица № 140313000645 от 11.12.2015 г., по силата на който „Д.З.“ АД се е задължило да поеме риска от възникването на гражданска отговорност в тежест на „Д.***“ ЕООД, в качеството му на автомобилен превозвач, във връзка с осъществяваната от него дейност по предоставяне на транспортни услуги с МПС, в това число и товарен автомобил ДАФ, с рег. № ******, със срок на застрахователното покритие за периода от 16.12.2015 г. до 15.12.2016 г. Застрахователят се е задължил да осигури застрахователно покритие, като при настъпването на застрахователно събитие да обезщети превозвача съгласно действащата нормативна уредба, застрахователната полица и общите условия по застраховката.

От приетия като писмено доказателство по делото авариен протокол № 11/0659 от 26.07.2016 г., издаден от авариен комисар Г.А.по искане на превозвача, се установява и което не е спорно между страните,  че на 22.07.2016 г. на автомагистрала „Тракия“ км. 81 + 327 м. в посока гр. Пловдив е настъпило пътнотранспортно произшествие с товарен автомобил ДАФ, с рег. № ******, при което превозваната по заявка на „У.Б.“ ЕООД и подробно описана в протокола стока с бруто тегло от 11 460 кг е била силно увредена, замърсена и напълно размесена до степен на пълна непригодност за реализация. Обективираните в аварийния протокол обстоятелства досежно възлагането на превоза, вида и количеството на увредените в резултат на пътнотранспортното произшествие стоки са установени съгласно т. 44.11.5 във вр. с т. 44.4. от раздел Х от ОУ, и доколкото същите се потвърждават от останалите приетите по делото писмени доказателства, в това число товарителница от 21.07.2016 г. и стокови разписки, както и от показанията на аварийния комисар, разпитан като свидетел, съдът възприема изцяло. Предвид изложеното неоснователни се явяват възраженията на застрахователя, че изводите на първоинстанционния съд досежно идентичността на превозваните стоки с тези, описани в превозния документ и стоковите разписки, не кореспондира на събраните по делото доказателства.

Възражението на ответника, че не дължи плащане на обезщетение поради настъпване на вредите в резултат на проявена от страна на служителя на превозвача, управлявал товарния авотмобил при настъпване на произшествието, груба небрежност, съставлявляваща изключен от застрахователното покритие риск, е неоснователно.

Действително съгласно т. 9.10 на приложимите към застрахователната полица общи условия застрахователното покритие не обхваща отговорността на превозвача, произтекла от проявена от страна на застрахования, негови служители или други лица, чиито услуги са ползвани за извършване на превоза, груба небрежност. В същото време съгласно приетото по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза досежно механизма на възникване на пътнотранспортното произшествие се установява, че същото се дължи на загуба на контрол върху управлението на товарния автомобил, поради заспиване на водача, в резултат на което товарният автомобил се е отклонил вдясно от направлението на движение по пътната лента и вследствие на значителната маса на товарния автомобил и превозваната стока, и възникналите значителни по големина инерционни сили е последвал удар върху предпазната мантинела и мостовата ограда, след което са се получили допълнителни периферни сили върху горната част на товарната платформа като товарният автомобил се е преобърнал и паднал върху дясната си страна.

Гражданското право различава две форми на вина – умисъл и небрежност, като за разлика от наказателното право, българският граждански закон не разграничава пряк и евентуален умисъл, респ. съзнавана и несъзнавана непредпазливост. Критерий за обосноваване на конкретната форма на вина в отделния случай е наличието на знание у лицето, въпросът за ангажирането на чиято отговорност представлява интерес, за противоправния характер на поведението му, както и за отношението му към това поведение и неблагоприятните последици на същото за увредения. В този смисъл умисъл е налице, когато съществува знание за възникване на противоправните последици и се желае тяхното настъпване, респ. лицето се отнася безразлично към тях, докато небрежността се свързва с неполагане на дължимата грижа от негова страна. Що се отнася до отделните степени на обективната форма на вината в решение № 184 от 24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС е прието, че небрежността в гражданското право се състои в неполагане на дължимата грижа съгласно един абстрактен модел – модела на поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на конкретната дейност и условията на осъществяването ѝ. Грубата небрежност се отличава от обикновената по степен и представлява засилена форма на вина, изразяваща се в неполагане на дължима грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, ангажиран в осъществяването на съответната дейност при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост – в този смисъл решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.

В настоящия случай се установява, че застрахователното събитие – пътнотранспортното произшествие с товарния автомобил, довело до увреждането на превозваните стоки, е настъпило в резултат на поведението на водача, който е заспал на волана и по този начин е изгубил контрол върху управлението на превозното средство. При това само по себе си заспиването на водача на товарния автомобил по време на път, при отсъствието на данни за заболявания или за използването на медикаменти, способстващи опасността от внезапно изпадане в сън, потвърждава законовото предположение за неположена от страна на водача дължима грижа при осъществяване на съответната професионална дейност, източник на повишена опасност, доколкото при проявено от страна на водача поведение, съответстващо на приложимия в конкретния случай абстрактен критерий за оценка на поведението, изобщо не би се стигнало до заспиването му по време на път. Предположението за наличие на вина у лицето, чието поведение е причинило вредоносния резултат, намиращо приложение в случая, обаче се отнася единствено до проявена от негова страна обикновена небрежност, като обстоятелствата, които обосновават квалифицирането на виновното поведение като груба небрежност подлежат на доказване по делото на общо основание от страната, която черпи от тях изгодни правни последици. Такива обстоятелства, налагащи извод за проявена от водача груба небрежност при управление на катастрофиралия товарен автомобил, по делото не се установяват. Напротив, съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза, при настъпване на пътнотранспортното произшествие товарният автомобил се е движил със скорост от около 88 км/час, попадаща в рамките на разрешената за съответния пътен участък. При това, макар и по делото да се установява наличието на причиина връзка между механизма на пътнотранспортното произшествие и поведението на водача – заспиване, довело до загуба на контрола върху управлението на товарния автомобил, от показанията на тахошайбата се установява, че след поемането му от водача в 14:00 часа на 21.07.2016 г. до настъпване на произшествието в 04:25 часа на следващия ден товарният автомобил е бил периодично в престой, в разположение за товаро-разтоварни работи и в движение, като след потегляне по маршрута София – Пловдив водачът е спирал на два пъти, съответно за периода от 2:25 до 3:10 часа и от 3:45 до 3:55 часа, с цел освежаване и запазване на необходимата физическа готовност за управление на товарния автомобил. Макар и предприетите от страна на водача на товарния автомобил мерки да са се оказали недостатъчни за поддържането му в необходимото физическо състояние, поведението му в часовете, предхождащи настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие, изключват квалифицирането на същото като груба небрежност.

Предвид изложеното съдът приема, че процесното събитие представлява покрит застрахователен риск, непопадащ в обхвата на изключението по т. 9.10 от Общите условия на застраховката, с оглед на което в тежест на застрахователя е възникнало задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, възлизащо в размер на действителната стойност на претърпяната щета. Приетото по делото заключение на съдебно-оценителската експертиза, с оглед причинената в резултат от настъпилото застртахователно събитие пълна непригодност за реализация на превозваната стока, оценява стойността на разходите, необходими за отстраняване на щетите, на сумата от 12 614,32 лв., определена съгласно т. 52.1 от Раздел XI от Общите условия на застраховката по средните пазарни цени към датата на произшествието. Страните по застрахователното правоотношение са уговорили безусловно самоучастие на застрахования в размер на 10 % от всяка подлежаща на обезщетяване щета, с оглед на което дължимото застрахователно обезщетение, се определя в размер на 11 352,89 лв.

От представените по делото протоколи за извършени прихващания, както и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че превозвачът е погасил изцяло задължението си към възложителя по договора за превоз – „У.Б.” ЕООД – за заплащане на обезщетение за погиването на превозваната стока посредством извършени между двете дружества прихващания на насрещни задължения между двете дружества до размера на констатираните в отношенията между тях вреди, възлизащи на сумата от 14 541,17 лв. Възражението на застрахователя, че извършените прихващания не се произвели правни последици, тъй като по делото не са налице данни за получаване на компенсационните изявления от страна на възложителя по договора за превоз, се явява неоснователно. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че прихващанията, с които застрахованият обосновава погасяването на задължението си обезщетяване на възложителя на превоза, са намерили съответно отразвяне в счетоводството на последния. При това от заключението се установява още и че възложителят на превоза от своя страна е обезщетил изпращача на погиналата стока. Изложените съображения налагат да се възприеме, че застрахованият е погасил задължението си за обезщетяване на възложителя на превоза във връзка с погиване на превозваната стока, настъпило в резултат на застрахователното събитие.  

При наличие на настъпило застрахователно събитие и извършено от страна на застрахования, длъжник по гражданската отговорност, погасяване на задължението за заплащане на обезщетение в полза на увреденото лице, същият има право да получи от застрахователя дължимото застрахователно обезщетение. Съобразявайки уговореното самоучастие на застрахования в размер на 10 % дължимият размер на застрахователното обезщетение се определя на сумата от 11 352,89 лв.

При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, обжалваното решение по иска с правно основание чл. 229 КЗ (отм.), предявен от ищеца „Д.***“ ЕООД срещу „Д.З.“ АД, като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и с оглед своевременно направено искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски, възлизащи на сумата от 1 200 лв., представляващи заплатено на основание договор за правна защита и съдействие от 17.09.2018 г. адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРДЖАВА решение № 401935 от 08.05.2018 г. на Софийски районен съд, III ГО, 141-ви състав, постановено по гр. д. № 30720/2017г. в обжалваната  осъдителна част.

ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Д.***“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1 200 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението в отхвърлителната част  не е обжалвано и е влязло в сила.

Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.