Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр.К., ............2022 год.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
К. районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря...................Х.К.…..............................................като
разгледа докладваното от
съдията................................................гр.дело №924 по описа за 2021 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният иск е за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД..
Ищецът
твърди, че е подал
заявление, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№79/2021 г. по описа на РС-К.
и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.*** от ГПК срещу
длъжника С.С.И., която подала възражение, което обусловило правният интерес от
установяване на вземането. Твърди, че на 24.07.2020г. е сключен Договор за
потребителски кредит с SO№*** между „И.С.К.“ ООД с търговско наименование Н.С.като
кредитодател и С.С.И. като кредитополучател. Договарянето осъществили, чрез
средства за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт:
www.happycredit.bg/, като индивидуалния договор за потребителски кредит бил
сключен във формата на електронен документ и отношението било реализирано при
спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за платежните услуги и платежните системи, ЗЗД, ЗПК, Закона за
електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната
търговия. Договорът бил сключен онлайн, като кредитополучателят го подписал в
Профила си в платформата на кредитодателя, въвеждайки SMS персонален идентификационен
шест цифрен код, изпратен му от автоматичната системата на „И.С.К.“ ООД служещ
като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за
сключване на Договора на основание чл.13, ал.4 във връзка с ал.1 от ЗЕДЕП.
Конкретните действия по отпускане на кредита били описани в Договора и Общите
условия. Кредитополучателят декларирал, че е получил предварително, запознат е
и приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне
на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.8 от ЗПФУР под формата на
СЕФ, както и тези посочени в Общите условия, както и бил длъжен да запази
всички електронни документа, изпратени му от кредитодателя по електронната
поща, в това число пред договорна информация, Декларации, Договора в едно с ОУ, молби и др. на хард диска на
компютъра си, на СD или друг траен носител, както и
да съхранява същите до приключване изпълнението на договора. Всички документи,
изпратени на кредитодателя били в PDF формат, непозволяващ промяна/корекция по
документите. По силата на сключения договор за потребителски кредит SO №***/24.07.2020г.
на С.С.И.
бил отпуснат
кредит в размер на ***лв., предоставена й с подписването на договора. Така
дружеството изпълнило задълженията си по процесния договор, а
кредитополучателят се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно
условията като заплати ***лв., включваща и дължимата договорната лихва и такса
експресно разглеждане на документи. Договорът бил за срок от тридесет дни и
сумата следвало да бъде издължена на 23.08.2020г. Твърди, че по договора С.С.И. не е извършила
плащания и дължимата главница била в размер на ***лв. За ползването на предоставената
заемна сума ответникът дължала договорна лихва, в размер посочен в договора,
която за периода от 23.08.2020 г. - датата на първата вноска до 23.08.2020 г. -
датата на настъпване на падежа на договора била в размер на ***лв.. Разпоредбите на процесния
договор предвиждали, че кредитополучателят при попълване на заявлението е
избрал и заявил доброволно допълнителна незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявлението му, с искане за потребителски кредит в срок до 15
минути, като се съгласил да заплати за закупуване на допълнителната услуга
такса експресно разглеждане в размер на ***лв. Услугата била предоставена
без забавяне Заявлението с искане за потребителски кредит на С.С.И. постъпило в платформата на кредитодателя
на 23.07.2020г. в 14:34:37 часа, след като било подписано с SMS персонален
идентификационен шест цифрен код. Одобрението на Заявлението било на
23.07.2020г. в 14:46:59 часа, а процесният Договор бил подписан от длъжника на
дата 24.07.2020г. в 12:02:10 часа, след като Кредитополучателят се запознал с
него и е предоставил допълнителни документи. Ответникът трябвало да изплати
кредита си на дата 23.08.2020г., но същият се възползвал ДВА пъти от дадената
му възможност за допълнителна услуга за удължаване падежа на задължението си. С.С.И. подала две нарочни молби за
удължаване падежа на задължението си, всяка с по 60 дни, във вид на електронен
документ от личния си Профил в платформата на Дружеството. Молбите й били
уважени, за което сключили Анекс №1 и Анекс №2 към процесния договор. С Анекс №1 падежът на задължението бил
удължен с 60 дни до дата 22.10.2020г. С Анекс №2 падежът на задължението бил
удължен с нови 60 дни до дата 21.12.2020г. С.С.И. трябвало да изплати целия
кредит на 21.12.2020г. /новата крайна падежна дата/, като от тогава до подаване
на заявлението по чл.*** от ГПК плащане не последвало и затова длъжникът
дължала и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница,
в размер на ***лв. за периода от датата на настъпване на забавата- 22.12.2020г.
до датата на подаване на заявлението - 06.01.2021г. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че „И.С.К.“ ООД има вземания срещу С.С.И.
както следва: ***лв. главница, ***лв. договорна лихва за периода от 23.08.2020г. до 23.08.2020г., ***
лв. такса за експресно разглеждане на документи, ***лв. мораторна лихва за забава
за периода от 22.12.2020 г. до 06.01.2021 г., както и законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока
по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва исковете
по основание и размер. Предявеният иск следвало да се разгледа за главницата от
***лв. и вземанията за: договорна лихва от ***лв. за периода от 23.08.2020 г.
до 23.08.2020 г.; такса за експресно разглеждане на документите *** лв.;
мораторна лихва върху непогасена главница ***лв. за периода 22.12.2020 г. до 06.01.2021 г. и законовата лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.*** ГПК до
окончателното изплащане на сумите. Сочи, че не дължи адвокатско възнаграждение, както по
образуваното гр.д.№924/2021 г., тъй като нямала вина и не е дала повод, искът
по чл.422 ГПК да се предявява извън законовия срок, още повече, че заповедта по
чл.*** ГПК била обезсилена и производството по издаване на заповед за
изпълнение било прекратено, а след прекратяване на заповедното
производство било образувано ново дело. Възразява срещу дължимостта на сумата
от *** лв. за експресно разглеждане на искането за заем/кредит, тъй като била
неравностойна клауза, явяваща се
нищожна и защитавала
интереса на кредитодателя, и като размер се явявала 1/5 част от стойността на
самия заем/кредит от ***лв. Самата такса била включена като част от
задължението й по месечните вноски към главницата, по която се начислявала законовата лихва като счита, че това е
незаконосъобразно, защото
върху таксата не следвало да
тече лихва. Изцяло приема за правилно решението на съда, отразено в
Разпореждане №260351/18.01.2021 г. по ч.гр.д., с което съдът отхвърлил частично
заявлението на ищеца в частта на искането за плащане на сумата ***лв. - такса
за удължаване падежа на задължението; за сумата *** лв. - разходи за
извънсъдебно събиране на задълженията по договора за потребителски кредит и за
адвокатско възнаграждение в частта му от***лв. до *** лв. като неоснователно.
Претендира съдебни разноски.
От събраните по доказателства съдът
приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№79/2021 г. по описа на РС-К. се установява, че
по подадено от ищеца заявление по чл.*** от ГПК е издадена заповед
№260153/19.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.*** от ГПК,
срещу длъжника С.С.И., с ЕГН-**********,
за сумите: ***лв. главница, ***лв. договорна лихва, ведно с лихва за забава от
датата на входиране на заявление в съда, *** лв. такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на заем, ***лв. мораторна лихва за периода от
22.12.2020 г. до 06.01.2021 г., както и ***лв. държавна такса и***лв.
адвокатско възнаграждение. Заповедта е
връчена лично на длъжника на 22.01.2021 г. и на 22.01.2021 г. тя е подала
възражение по чл.414 от ГПК. С разпореждане №260542/25.01.2021 г., връчено на
кредитора на 15.02.2021г. заповедният съд е дал указания за предявяване
на иск за установяване на вземането му. С
определение №260598/22.03.2021 г. на основание чл.415, ал.5 от ГПК
заповедният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение
№260153/19.01.2021г. С определение №149/19.05. 2021 г., постановено по
в.ч.гр.д.№1309/2021 г. по описа на ОС-С.е отменено определение
№260598/22.03.2021 г. по ч.гр.д.№79/2021 г. на РС-К. с указания за продължаване
на процесуалните действия, като в мотивите за отмяна въззивния съд е приел, че подадена
по пощата на 15.03.2021 г. молба вх.№263869 от 17.03.2021 г., с която заявителят
„Интеренешънъл Саламанка Капитал“ ООД е представил искова молба
вх.№263868/17.03.2021 г. е в срока за представяне на доказателства за
предявяване на установителния иск по чл.422 от ГПК.
Настоящото исково производство е
образувано по подадена по поща на 15.03.2021 г. искова молба по чл.422,
вр. с чл.415 от ГПК от „Интеренешънъл Саламанка Капитал“ ООД против С.С.И.,
входирана под №263868/17.03.2021 г., която съдът приема, че е в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК.
От приетите по делото заверени копия на индивидуален договор за
потребителски кредит SO №***/24.07.2020г., Общи условия за предоставяне на
потребителски кредит от „И.С.К.“ ООД, Анекс №1 към договора от 24.08.2020г.,
Анекс №2 към договора от 29.10.2020г., въпросник опознай своя клиент, преводно
нареждане от 24.07.2020г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, неоспорени, се установява,
че на 23.07.2020 г. в 14:34:24 часа ответникът Стефания С.И. е подала на
интернет страницата на ищеца, по е-мейл заявка за кредит №1342, регистрирано
като потребител №550 с вписани данни: трите имена, ЕГН, телефон, и-мейл, адрес
по лична карта и настоящ адрес, лична карта, месторабота, семейно положение,
заплата и др. Ответникът е получила и подписала на 24.07.2020 г. посредством
SMS персонален идентификационен код за потвърждение *** Стандартен европейски
формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредит/ формуляр
съгласно Приложение № 2
към чл.5, ал.2 от Закона за потребителския кредит, в който е
посочен вида на кредита- потребителски; общ размер на кредита – ***лева;
условия за усвояване на кредита; срока на договора за кредит-30 дн; размер,
брой и периодичност и дати на погасителните вноски- ***лв. еднократно, една
вноска, падежна дата 23.08.2020 г.; общата сума по кредита, която потребителят
следва да се плати- ***лв. от които: ***лева
главница, ***лева договорна лихва и *** лева такса експресно разглеждане /бърз
кредит до 15 мин./, като в част III Разходи по кредита е посочен фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 40.15%, ГПР- 48.44% с посочване какво се
взема предвид при изчислението на ГПР и че ГПР не включва разходите, които
кредитополучателят заплаща в резултат от неизпълнението на договорните си
задължения, както и такси за допълнителни незадължителни услуги. Съгласно
сключения между страните договора за потребителски кредит Индивидуален договор за
потребителски кредит SO №***/24.07.2020г., “И.С.К.“ ООД в качеството на кредитодател се
задължил да предостави на С.С.И.
в качеството на кредитополучател кредит в размер на ***лева, със срок на
кредита 30 дни, брой погасителни вноски- 1 /една/ и размер на погасителната
вноска ***лева, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита 40.15%, годишен
процент на разходите-ГПР: 48.44 %, с общ размер на всички плащания е с включена
такса експресно разглеждане- ***лв. и посочен
погасителен план включващ: дата падеж-23.08.2020 г., главница-***лв., лихва-***лв.,
такса експресно разглеждане-*** лв. и обща сума-***лв. В чл.1 от
договора е посочено, че кредитополучателят е избрал доброволно да се ползва от
допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане на документи за отпускане
на потребителски кредит, която услуга е изцяло извършена, за което
кредитополучателят дължи такса в размер на *** лева, която такса се включва в
размера на погасителната вноска.
Видно от преводно нареждане от 24.07.2020 г. в 12:07:39 часа по
банковата сметка на ответника С. Ст.И. в „Райфайзенбанк“ ищецът е превел сумата
от ***лв. с посочено основание: потребителски кредит Дог.№ SO-*** от 24.07.2020г.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано заключение, неоспорено от страните
което съдът възприем.Съгласно заключението към датата на предоставянето му в
съда по договор SO №***/
24.07.2020г. няма извършени плащания в т.ч. частични плащания. Размерът на
задължението по договора за потребителски кредит е: ***лв. главница, ***лв.
договорна лихва, *** лв. такса за експресно разглеждане на документи и ***лв.
мораторна лихва, изчислена върху сумата от ***лв. за периода 22.12.2020 г.-
08.01.2021 г.
Предвид така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на
вземане с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД,
предявен в законоустановения едномесечен срок е допустим. За ищеца-кредитор е
налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като
ответникът-длъжникът е подала възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.*** от ГПК
Ищецът е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, която
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства, което го определя като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. Ответникът
е сключил договора за потребителски кредит като физическо лице, на което се
предоставя финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, поради което
има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и §13, т.1 от ДР
на ЗЗП. Между страните е сключен договор за паричен заем от разстояние по реда
на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити
от разстояние. От чл.18, ал.2 от ЗПФУР следва, че за доказване на електронни
изявления, отправени съгласно този закон, се прилага
Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/. Комуникацията
между страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на
която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит, предоставена е
необходимата информация и лицето се е съгласило да получи кредита. В решение №70/19.02.2014 г. по
гр.д.№868/2012 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че електронното изявление, записано
на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ / чл.3, ал.1, от Закона за електронния документ
и електронния подпис /ЗЕДЕП//. Електронното изявление се счита за подписано при
условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление
за установяване на неговото авторство. Законът допуска страните да се съгласят
в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен. Когато създаден електронен документ е подписан,
неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният
писмен документ, а ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила
само за авторството на изявлението – чл.180 от ГПК. В случая процесният договор
за потребителски кредит е сключен във валидна електронна форма и е породил
правните последици. Установи се, че кредитодателят е изпълнил основното си
задължение към кредитополучателя, тъй като реално е предоставил на последния заемната
сума от ***лв., предмет на процесния договор за кредит. Ето защо за ответника е
възникнало насрещното задължение да върне сумата на ищеца, на уговорения с анекс №2 към договора краен падеж- 21.12.2020
г.
За процесното правоотношение са
приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба
не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. Експресното разглеждане на документи не
е действие по усвояване или управление на кредита, тъй като предхожда сключването
на договора. На същото основание не спада и към допълнителните услуги, защото
допълнителни услуги са тези, които нямат пряко отношение към съществените
престации, които при договора за кредит са предаването на парична сума /от
кредитора/ и връщане на същата на определения падеж /от кредитополучателя/. В
случая съдът счита клаузата на чл.1 от процесния договор за потребителски
кредит, предвиждаща кредитополучателят да плати такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на кредита в размер на *** лева, за противоречаща на
чл.10а от ЗПК. Тя няма пряко отношение към съществените престации при договора,
а и неможе да бъде определена като допълнителна услуга, тъй като е начислена за
извършване на една от съществените функции на кредитодателя по разглеждане на
искането за предоставяне на кредит и извършване на преценка за това дали да се
предостави в заем сумата. Затова, претендираната такса за експресно разглеждане на документите, уговорена в
противоречие със законовата норма на чл.10а от ЗПК е недължима. По делото се
установи, че ответникът не е извършвала плащания по процесния договор за потребителски кредит
SO №***/24.07.2020г., поради което предявеният установителен иск за сумите: ***лв.
главница, ***лв. договорна лихва и ***лв. лихва за забава за периода 22.12.2020 г.- 08.01.2021 г. следва да бъде
уважен, а за сумата от *** лв. такса за експресно разглеждане на документи
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В настоящото исково производство
ищецът е направил съдебни разноски: ***лв.държавна такса, *** лв. платено
адвокатско възнаграждение и *** лв. възнаграждение за вещо лице по ССЕ, а
съдебните разноски в заповедното производство са:***лв. за адвокатско
възнаграждение и ***лв. държавна такса. Предвид изхода на спора, ответникът
следва да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно с
уважената част от иска, направените по делото разноски в размер на ***лв. и ***лв.
разноски по ч.гр.д.№79/2021 г. по описа на РС-К..
Ответникът претендира разноски, но не
представя доказателства за направени такива.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за
установено по отношение на С.С.И., с ЕГН-**********, с настоящ и постоянен адрес ***, че съществува вземане на “И.С.К.“ ООД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление ***, за сумите: ***лв. главница, ***лв. договорна лихва, ***лв. лихва за забава от 22.12.2020 г. до 08.01.2021 г., по договор за потребителски кредит SO №***/24.07.2020г.
и законна лихва
върху главницата от 08.01.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от *** лв. такса за експресно
разглеждане
на документи като неоснователен; за които вземания е издадена Заповед №260153/19.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.*** от ГПК
по ч.гр.д.№79/2021 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА
С.С.И., с ЕГН-**********, с настоящ и постоянен адрес ***, да
заплати на “И.С.К.“ ООД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в
размер на ***лв. и ***лв. разноски по ч.гр.д.№79/2021 г. по описа на
РС-К..
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд-С.в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№79/2021 г. по описа на РС-К..
Районен
съдия: